ПРОТОКОЛ
Година 2021 Град
ПЛЕВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЪРВИ
състав
На деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
Секретар
ВЕНЕРА МУШАКОВА
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия ДИЛОВА
Административно
дело № 181 по описа за 2021 г.
На именното повикване в 11.39 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.А.Н. – редовно призован,
се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ ПО
ЖАЛБАТА ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА ГДИН - СОФИЯ –
редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н.У. с пълномощно
по делото.
ЗА КОНТРОЛИРАЩАТА
СТРАНА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛЕВЕН – редовно
призована, не се явява представител.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.В.П. – редовно призован, се намира в затвора Белене,
връзката с него ще бъде осъществена с видеоконферентна
връзка.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р.Р. – редовно призован, се
намира в затвора Белене, връзката с него ще бъде осъществена с видеоконферентна връзка.
СВИДЕТЕЛЯТ П.И.К. – редовно призован, се намира в затвора
Белене, връзката с него ще бъде осъществена с видеоконферентна
връзка.
СВИДЕТЕЛЯТ Н.Л.К. – редовно призован, се намира в затвора
Белене, връзката с него ще бъде осъществена с видеоконферентна
връзка.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Н.С. – редовно призован, се намира в затвора
Белене, връзката с него ще бъде осъществена с видеоконферентна
връзка.
СВИДЕТЕЛЯТ А.П.Т. – редовно призован, се намира в затвора
Белене, връзката с него ще бъде осъществена с видеоконферентна
връзка.
Съдът разпореди да бъдат свалени белезниците от ръцете на лишения от свобода В.А.Н..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Административното
дело е образувано по жалба на В.А.Н. срещу Заповед № Л-816/01.03.2021г. на
Главния директор на ГДИН, с която е разпоредено В.Н.
да бъде преведен в Затвора Ловеч. Отправя искане заповедта да бъде отменена тъй
като на близките му, които му идват на свиждане е по-удобно да го посещават в
затвора Белене, а не Ловеч. Излага, че не отговарят на истината твърденията, че
е упражнявал тормоз върху Р.Р.. Твърди, че
семейството му е финансово затруднено и посещенията в друг затвор биха ги
затруднили. Излага, че лишените от
свобода съгласно чл. 58 от ЗИНЗС се
разпределят в най-близкото място по настоящ адрес, където е живял или
където живеят близките. Моли съда заповедта за преместване да бъде отменена.
Съдът пристъпва към снемане на самоличност и разпит на
свидетелите.
Снема
самоличност на свидетелите:
П.И.К. – на
44 години, неосъждан, без родство със страните.
Н.Л.К. – на
47 години, неосъждан, без родство със страните.
А.Н.С. – на
57 години, неосъждан, без родство със страните.
А.П.Т. – на
54 години, неосъждан, без родство със страните.
Р.Р.Р. – на 49
години, осъждан, без родство със страните.
Г.В.П. – на
48 години, осъждан, без родство със страните.
Съдът разяснява на свидетелите наказателната
отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване или затаяване на истината, а
именно до пет години лишаване от свобода.
Свидетелите
обещаха да говорят истината.
Съдът разяснява на свидетелите, че с оглед
организацията на делото, когато се разпитват свидетели, всеки свидетел следва
да е сам в помещението, когато отговаря на въпросите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Поддържам жалбата. В гр. Русе е постоянният
ми адрес. Настоящият ми адрес преди да вляза в затвора е в гр. Русе, живял съм
малко и в гр. София. Моят син живее в гр. Русе. Той сега не е идвал на
посещение в затвора Белене. Преди това бях в затвора Ловеч и той ми е идвал два
пъти на свиждане. От 23.07.2020 г. съм в затвора Белене и той не ме е посещавал
от тогава. Посещавала ме е в затвора Белене моя близка три или четири пъти. Държа
на разпита на тези свидетели. Искам да кажа, че децата ми след 01 май се местят
в гр. София и ако е възможно да бъде преместен в гр. София, след като Р. се
страхува от мен, а не в Белене. Това, че децата ми ще се местят в гр. София го
разбрах от тях, когато се чухме по телефона с тях, но в момента нямат
възможност да ме посещават.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Уважаема госпожо Председател, считам,
че жалбата срещу заповедта за преместване е неоснователна. Съображения за това
ще развия в хода по същество. Нямам доказателствени искания. Да се приемат
доказателствата по делото. Не оспорвам, че постоянният адрес на жалбоподателя е
бил в гр. Русе.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. *** исках
да се срещна с Р. и те ми казаха, че няма възможност да се срещна с него и г-н С.
ми каза напиши едно писмо и му обясних за какво става на въпрос. Исках той да
каже цялата истина, както си е. Не съм го заплашвал. Не знам защо се е притеснил,
аз не съм го чувал и не съм го виждал. Девет месеца съм в Белене и не съм го
чувал и не съм го виждал. Ние сме разделени, той е на външен обект на четири
километра, а аз съм в корпуса вътре. Въобще не мога да го видя.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – В момента нямат контакт двамата и са
разделени. В.Н. е настанен в корпуса, в същинския затвор, но по принцип няма
как да имат контакт.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г.В. ПЕНЕВ – От както аз съм
заедно с В.Н. не се виждал с Р.Р. защото просто няма
физическа възможност да се виждат защото ние сме в отделни части. Р. е на
разстояние от четири километра и В. никога не е споделял, защото ние с него сме
на една и съща възраст в отряда, че ще причини на някого нещо. Аз този човек
даже не съм го виждал, нямаме физически и визуален контакт изобщо. Ние сме на
строг режим, а той е на четири километра от нас. Разбрах за писмото онзи ден,
когато В. получи заповед, че е имало някакво писмо и Р. е приел това като
заплаха, но не съм запознат с написаното. Аз съм от три месеца с него и мисля,
че не са му идвали близки на свиждане. Ние сме заедно с него в един отряд и в
една килия. Мисля, че докато сме били заедно в една килия не е посещаван през
тези месеци.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Нямам въпроси към свидетеля.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам въпроси към свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Р.Р.Р. –
Познавам В.Н.. Аз също съм с наказание лишаване от свобода, размерът на
наказанието ми е шест години лишаване от свобода, в момента съм на лек режим.
До сега в ежедневието си не съм имал контакти с В. защото не ми се е налагало. Не сме на едно и
също място, далече сме един от друг. След като дойде преведен от Ловешкия
затвор В. настояваше чрез началниците да се срещнем, да говорим и да се видим и
аз отказах, разбира се. След около месец-два ми написа едно писмо около четири
листа с обиди, подигравки, заплахи и го предадох на г-н К. и той го докладва.
Той е написал в писмото така иронично: „Не забравяй, ще се видим“, неща от този
род. Ще те натопя за това, ще кажа за онова, ще те наредя и аз се притеснявам
от тези неща. В затвора винаги има такива хора, на които като им дадеш две
кутии цигари и да ми подхвърлят нещо забранено и ще приключа с легия режим с
предсрочно, с награди и т.н. Това ме притеснява, не мога да отида и на лекар
сега за да не се срещнем защото може да каже, че съм го обидил и да заведе едно
дело и аз няма как да докажа. Въпреки, че има камери в затвора, но на тях не се
чува какво си говорим. Нашите дразги са от три години,
откакто станах свидетел срещу него.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Аз не съм отправял заплаха срещу него. Казах
му, че ще кажа за престъплението, което е извършил. Не съм отправял закани.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. – Притеснява ме това, че в писмото пише,
че търси начин да си сменим показанията и такива някакви неща. Не мога да го цитирам
точно защото то е четири листа.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Нямам въпроси към свидетеля.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам въпроси към свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ П.И.К. – Въпросният В.А.Н. е лишен
от свобода, който е преведен с заповед на Главния директор № Л-816 от 01.03.2021
г. Реално не съм се виждал никога с него пряко. Това, което знам за него е от последната
заповед и в досието му има данни за предприемане на мерки. Пряко аз не съм
запознат със случая, колегите, които ме заместват и са призовани също като
свидетели, са имали срещи пряко с него. Нямам информация в периода, в който е
преведен при нас В.Н. дали е имал срещи с близки и роднини.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Нямам въпроси към свидетеля.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам въпроси към свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Н.Л.К. – Р.Р.
ми е споделял, че има притеснения относно В.Н. и, че е получавал писмо от него.
Още след като дойде В.Н. ***, това беше миналата година, юли месец се запознах
с досието му за да видя все пак за какво става въпрос и вътре в досието му
имаше данни, че още по време на разследването е имало разминаване и противоречия
в техните показания, между В. и Р.. В показанията им е имало някакво
разминаване и от там са възникнали тези неразбирателства между тях. В
последствие, след като дойде при нас В.Н., той подаде молба да се срещнем.
Попитах го защо пак е в затвора, той каза, че този път няма вина, но просто
така са се стекли обстоятелствата и че с Р. нещо не са се разбрали по време на
следствието и, че от там е възникнало някакво неразбирателство между тях. От
там разбрах, че наистина има нещо неизгладено в техните отношения. Това, което
сме говорили с В. е, че той поиска среща, дойде при мен и поиска да проведем
една среща с Р. за да уточнят тези неща, но Р. отказа и от там аз нямам
законово основание за да проведа такава среща. Спомням си, че съм питал Р. дали
знае, че В. иска да направим среща, желае ли да направим такава среща, но той
самият каза, че няма за какво да се срещат. Нямам информация дали близки на В.Н.
са го посещавали в затвора Белене. Относно поведението на В.Н. *** до момента
няма проблем, не е извършвал нарушение, спазва правилата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Нямам въпроси към свидетеля.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам въпроси към свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А.Н.С. – При първата ни среща с В.
той сподели, че иска да се срещне с Р. и аз му обясних, че трябва да попитам Р.
за да може да предприемем действия по това свиждане, евентуално да се извърши с
разрешение на началника. Питах Р. и той каза, че не иска да говори с него. След
като обясних на В., че той е отказал да се срещнат, той ме попита дали може да
му напише писмо и аз казах, че може да напише писмо. В последствие Р. сподели,
че има известни притеснения и дали ще има някакъв начин да не се срещнат.
Тогава издадохме заповед на надзорниците да се вземат мерки за да се предотвъртят такива срещи. След като получи писмото Р.
сподели, че това писмо го е притеснило. Нямам информация дали В.Н. е посещаван
от негови близки в периода, от който е настанен в затвора Белене. Доволни сме
от поведението на В.Н., изяви желание да му търсим работа, няма провинения. Не
знам Р.Р. да е хващан пиян миналата година през
август месец от г-н С.. Знам за случая, но не беше пиян, а тъкмо бяха сложили
бутилките да пият. Бяха предприети действия и бяха наказани от началника на
общежитието с лишаване от наградата, която бяха получили.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Бях чул, че когато Р. е чистил хотела
клиентите, които са посещавали хотела са му оставяли телефони и някакви други
неща и той ги е вкарвал в затвора.
СВИДЕТЕЛЯТ С. – Аз го чух това от В.Н. и направихме проверка,
но нямаше регистрации в хотела тогава на тази дата. В нашия хотел се записват
регистрациите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Нямам въпроси към свидетеля.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам въпроси към свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А.П.Т. – Познавам В.Н.,***. Почти не
познавам Р.Р., много бегло. Нямам информация за
някаква кореспонденция между тях и някой да се е почувствал притеснен от това.
Жалбоподателят В.Н. откакто е при нас в затвора Белене не е нарушавал реда и
дисциплината. Няма налагани наказания. Спокоен е, общо взето е добронамерен и е
на работа като помощник в затворническата кухня. От както аз работя с него от
началото на годината няма конфликти с други лишени от свобода. Относно
свижданията, които е провел за времето, през което е в затвора Белене знам, че през
месец март е провеждал свиждане и го е посетила жена, която е отбелязана в
книгата като негова позната. Не е посещаван от негови близки, от съпруга, от
деца. Лишените от свобода нямат лични телефони. Има телефон, които се намира в
коридора и лишените от свобода могат да използват. В.Н. говори по телефона, но
аз не ги държа на отчет тези разговори.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Определил съм заповедта като
незаконосъобразна защото мястото ми е в Белене, то е най-близо до мястото,
където живея. Нямам извършвани нарушения, нямам и такива намерения. Това, че
съм казал, че ще кажа за престъпления на Р., той това го приема за заплаха. Аз
не съм го заплашвал, че ще го бия или нещо такова. Не съм писал, че ще го
наредя пред някой. По друг начин освен чрез писмото не съм контактувал с него,
никога. Виждал съм се два пъти на конвоя с него и не съм го докоснал. Няма да
представям други доказателства.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам доказателствени искания. Моля
да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО
СЪЩЕСТВО
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. – Искам да остана в затвора Белене. Ако трябва
ще подпиша нещо като декларация, че никога няма да пиша повече на Р.Р., няма да се занимавам с него и няма да говоря с него
даже и да го видя, няма да го закачам. Ако пък е невъзможно и трябва да бъда
изместен, моля да бъда преведен в затвора в гр. София защото след 01 май се
местят там близките ми. Искам да се отмени заповедта и да си остана в затвора
Белене.
ЮРИСКОНСУЛТ У. – Уважаема госпожо Председател,
преписката по издаване на процесната заповед е
образувана на основание служебно писмо от ръководителя на Инспектората по чл.
46 от Закона за администрацията, което писмо е адресирано до Министъра на
правосъдието и в това писмо се уведомява за извършена проверка от инспектор към
Инспектората по искане на В.А.Н.. Самата проверка е приключила с препоръка за
преместване на лицето в затвора Ловеч по изложените в преписката съображения,
които Главният директор е приел за основателни. Индиции
за наличието на основание за разделянето на двамата съпроцесници
В. и Р. се съдържат в служебно писмо на окръжен прокурор от Окръжна прокуратура
– Русе, както и на служебно писмо на Главна дирекция „Криминална полиция“. По
повод наведените твърдения за това, че неговите близки имат намерение да се
преместят в гр. София, в чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е повдигната такава
хипотеза, че Главният директор премества лишен от свобода, когато по молба на
близките, с които той поддържа контакт, сменят постоянния си адрес. От
заявеното от оспорващия в днешното съдебно заседание обстоятелство, че синът му
с който той твърди, че поддържа контакт и го е посещавал в затвора, докато е
пребивавал в затвора Ловеч и не го е посещавал в затвора Белене, опровергава
това негово твърдение в жалбата му, че след преместването му в затвора Белене
комуникацията със сина му би била по-лесна, тъй като синът му не го е посещавал
в затвора Белене. На основание гореизложеното считам, че заповедта е издадена
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, същата е мотивирана и
като такава, Ви моля да я потвърдите. Претендирам разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лева.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законовия срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 12.15 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: