ПРОТОКОЛ

Година 2021 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЧЕТВЪРТИ състав

На десети февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КЪНЕВА

Административно дело № 1101 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 11.01 часа се явиха:

ОСПОРВАЩИЯТ „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД, гр. Плевен – редовно призован, се представлява от адвокат О.Л. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ ОД НА МВР - ЛОВЕЧ – редовно призован, се явява лично и с юрисконсулт Р.Р. с пълномощно от днес.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ Л. – Моля да дадете ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Р. – Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, с оглед редовното призоваване на страните, че ход на делото в днешното съдебно заседание следва да бъде даден, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд Ловеч жалбата на „Проект Строй 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен срещу бездействие на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ловеч по заличаване на вписани ограничения /запор/ върху МПС.

След направени уточнения от оспорващото дружество чрез неговия пълномощник съдът е приел, че е сезиран с жалба от „Проект Строй 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен срещу изричен отказ за заличаване на вписана информация в отчетните регистри, обективиран в писмо рег. №906000-11786/10.11.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ловеч.

С определение в закрито съдебно заседание са конституирани страните и делото е насрочено за разглеждане в днешното открито съдебно заседание, като е разпределена доказателствената тежест и на страните е дадена възможност да представят и други доказателства в подкрепа на техните твърдения.

АДВОКАТ Л. – Поддържам жалбата с уточненията, които сме направили. Запознах се с делото и моля да приемете като доказателство административната преписка, която е в цялост. Намирам, че всички доказателства, които са изпратени са относими към разглеждания спор. Извън приемането на писмените доказателства, нямам други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ Р. – Оспорвам жалбата. Нови доказателства няма да сочим. Да се приемат представените доказателства.

С оглед становището на страните по доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА към настоящото дело административно дело № 489 по описа за 2020 г. на Административен съд гр. Ловеч ведно с всички приложени към него доказателства представляващи административната преписка образувана по издаване на оспорения отказ.

ПРИЕМА заявление вх. № 6785/30.12.2020 г. от оспорващото дружество, както и заявление вх. № 48/06.01.2021 г. от адвокат О.Л..

С оглед становището на страните, че няма да представят други доказателства и нямат доказателствени искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВОКАТ Л. – Госпожо Председател, моля да уважите жалбата. Моят доверител е поставен в невероятното положение да притежава собственост, която да подлежи на регистрационен режим пред „Пътна полиция“, но да не е в състояние да я регистрира и съответно да ползва веща си по предназначение. Причината за това е, че върху всички моторни превозни средства някога във времето, фактологично сме ги посочили в жалбата си, е наложен запор от съдебен изпълнител за задължения на предходния собственик на тези превозни средства към трети лица. От писмените доказателства, които са в делото приети е видно, че бившият собственик на тези превозни средства „Път строй“ ЕАД, гр. Ловеч не съществува, той е заличен от търговския регистър. Представили сме доказателства, че по специалния ред по Закона за особения залог моят доверител е придобил тези превозни средства по непротивопоставим за всекиго начин. Мисля, че е ноторно известно за съда и статута на г-н И.К. в качеството му на частен съдебен изпълнител в гр. Плевен, а то е, че е лишен от права за 15-годишен срок, за сега само 15 години. Установено е по силата на удостоверяването от Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Ловеч, че делото, по което тези запори са наложени е предадено за изпълнение на същия този г-н К. и като финален факт, след като неговите права са отнети, нарочна комисия с участие на представители на Окръжен съд гр. Плевен е констатирал, че архивът на г-н бившият съдебен изпълнител се свежда до вторични документи и регистри, но не и до самите изпълнителни дела. За същите се твърди, че са унищожени след пожар. Тази фактология ни води до извода, че никога в нито един момент „Пътна полиция“ – Ловеч не би могла да получи документ за заличаването на запора от съдебния изпълнител, който го е наложил. Това означава ли, че никога тези вещи не биха могли да се регистрират, а техният собственик на законно основание да може да ги ползва. Изглежда – да. Освен тези общи и до голяма степен философски възражения основани на нормалността в правото на собственост и обществените отношения свързани с регистрирането и контрола върху превозните средства, позовавам се изрично и на нормативния текст от относимата Наредба № I-45, а това е чл. 36, предл. 2, в което се казва, че запорът би могъл да бъде заличен след писмена отмяна от друг компетентен орган. Писмената отмяна е финалното решение на Ловешкия окръжен съд, с което бившия собственик е заличен от Търговския регистър, а производството му по несъстоятелност е прекратено. Без съмнение не би могло в информационните масиви на сектор „Пътна полиция“ – Ловеч и изобщо в „Пътна полиция“, да съществуват неверни записи относно съществуването на запор, който не би могъл да съществува спрямо лице, което не съществува, тоест налице е невярно удостоверяване. Разбирам позицията на ответната страна, която се старае да се представи като единствено администратор на някакви данни, но това не е така. Този държавен орган е овластен да извършва регистрации и изобщо всякакви други действия свързани с отчета на превозните средства и това не е просто регистрационен режим, тоест някаква писарска дейност. Това са важни правомощия, възложени със законови и подзаконови нормативни актове. Би следвало при съобразяването на всички тези обстоятелства на моя доверител да бъде дадена възможност да регистрира собствените си превозни средства в „Пътна полиция“ – Плевен, което обаче е невъзможно без да бъде заличен този злополучен запор. Моля в този смисъл да уважите нашата жалба. Правя искане за присъждане на разноски, включващи адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, за което представям и доказателства за тяхното извършване от моя доверител. Моля Ви да съобразите и другите аргументи в жалбата мисля, че е достатъчно подробна и няма да правя допълнително писмена защита.

ЮРИСКОНСУЛТ Р. – Уважаема госпожо Председател, оспорваме изцяло подадената пред Вас жалба като неоснователна. На първо място считам, че е объркано производството. Нямаме индивидуален административен акт, с който да е отказано извършване на регистрация. Нямаме и отказ за регистрация на автомобили. Имаме отговор на едно искане за извършване на действия, които законодателят не е вменил в правомощие на административния орган, а именно Началникът на сектор „Пътна полиция“, това е да свали от запор моторно превозно средство. В българското законодателство запорът се налага от точно определени органи във връзка с тяхното производство, запор на движимите вещи. Моторните превозни средства са движими вещи чиито запор като се наложи редът е да се отрази в досието на моторното превозно средство наложеният запор. Функцията на сектор „Пътна полиция“ е да отрази в това досие, този наложен запор. Ние нямаме отношение по самото запорно производство. В последствие, когато отношенията с частни съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители, НАП – органите имащи право да налагат запор, органът, който е наложил запор им изпраща уведомление, че е вдигнат запорът и това се отразява в досието. Началникът на сектор „Пътна полиция“ не налага запор и не може да вдигне този запор. Ние сме запознати с цялата фактология. Запознати сме с това че К. е с отнети права за 15 години. Запознати сме с това, че на него досиетата му са изчезнали, не е прехвърлил по нормален ред на друг частен съдебен изпълнител, който да може да отреагира. Точно за това считам, че тук е вече функция на районния съд, който може при завеждане на дело за установяване на факти и обстоятелства да замени волеизявлението на частния съдебен изпълнител и след като установи, че фактите и обстоятелствата за отмяна на съответния запор са налице, да издаде надлежният акт във вид на съдебно решение, с който ние на база на това съдебно решение, да можем да го отразим в досието на автомобилите и да вдигнем запора. Ние нямаме законово право, законово основание, какво да посочим като действие, че вдигаме запора. На какво основание защото просто така си е решил Началникът на сектор „Пътна полиция“, защото просто така е преценил. На него не му е дадено право от законодателя на тази преценка, той не може да я прави. Противното означава, че той утре може да реши да наложи на някой запор. Това нещо ние се опитахме да обясним на жалбоподателите в процеса на комуникация между нас, че ние имаме голямото желание да го направим, но трябва да се базираме на някакъв документ. Ние го нямаме този документ. Ние нямаме индивидуален административен акт, нямаме решение, с което сме отказали. Не може да откажеш нещо, което не можеш да го направиш, което не ти е дадено законово право да го направиш. На това основание считам, че искът е неоснователен. От нас се искат неща, който съдът ако ги постанови с решението си означава, че приемате фактите и обстоятелствата такива, каквито са в едно установително производство. Установявате ги и в решението си казвате – да няма нужда от запор, вдигнете го. Ако смятате, че това производство трябва да е пред Вас, аз лично не смятам, че така е редно. На следващо място оспорвам размерът на адвокатското възнаграждение. Считаме, че казусът не е от фактическа и правна сложност за да се иска възнаграждение от близо 1000 лева. Ще моля за минималното. Ние претендираме 120 лева минимално юрисконсултско възнаграждение.

ОСПОРВАЩИЯТ – Поддържам казаното от юрисконсулт Р..

РЕПЛИКА НА АДВОКАТ Л. – Искането ми е отправено до сектор „Пътна полиция“ не да вдигне запора. Вдигането на запора се извършва по друг ред. Запорът се налага чрез опис на вещта. Сектор „Пътна полиция“ връзка с правното действие по налагане и вдигане на запор няма и не може и да има. Искането ни отправено до ответната страна е за заличаване на една невярна регистрация по повод на превозно средство. А практическата страна на въпроса е госпожо Председател, че в информационната система на „Пътна полиция“ за да се заличи запорът трябва да се посочи документ, номер и тъй като такава възможност, каквато е настоящата информационната система не предвижда, просто технически няма как да се извърши. Тоест за пореден път срещаме как системата не дава възможност да се извърши нещо. А по същество това писмо е отказ за извършване на действие, което е от компетентността на административен орган – заличаване на юридически факт в досието на едно превозно средство, каквото е съществуването на запор. Наясно сме, че налагането на запор не се извършва от КАТ, извършва се от съдебен изпълнител и то чрез опис на веща. Така, че юридическият статут на запора като забрана за разпореждане с вещ е извън този спор.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.18 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: