ПРОТОКОЛ

Година 2021 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ШЕСТИ състав

На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА

Административно дело № 1072 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 10,30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „М ТРАНС КАРГО“ ЕООД ГР. КНЕЖА, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б.с пълномощно на лист 29 по делото.

ОТВЕТНИКЪТ – НАЧАЛНИК ОТДЕЛ "ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ" В.ТЪРНОВО, ДИРЕКЦИЯ "ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ" КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ" В ЦУ НА НАП, ГР. В.ТЪРНОВО, ГР. В.ТЪРНОВО, ПЛ. ЦЕНТЪР № 2, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрк М..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Б.– Да се даде ход на делото.

ЮРК М. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва

С писмо вх.№ 6417/09.12.2020 г. по опис е изпратена административната преписка и жалба на „М Транс Карго“ ЕООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10919/06.11.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не е налице фактическия състав, а именно: не е налице нарушение на данъчното законодателство и не е налице увреждане на фиска. Тв се, че оспорената заповед противоречи на материалния закон и се излагат доводи относно обстоятелството, дали е налице задължение на жалбоподателя за подаване на уведомление по чл. 16а от Наредба Н-18/2006 г. за извършване на проверка при вече одобрена ЕСФП. Твърди се, че дори и да има нарушение, то е маловажно и е налице несъответствие с целта на закона, а именно: наложената мярка е несъразмерна с оглед принципа в чл. 6 от АПК. Моли за отмяна на заповедта.

Съдът докладва писмо с вх. № 228 от 14.01.2021 г. от ответника, към което е приложен АУАН от 31.10.2020 г.

АДВ. Б.– Поддържам жалбата изцяло. Да се приеме административната преписка. Допълнително само ще представя едно доказателство, което считам, че няма такова значение за предмета на спора и предмета на жалбата, но все пак чисто формално има един спор кога е подадено заявлението по чл. 16. Административно-наказващият орган твърди, че това е станало на 13.03.2020 г. Ние твърдим, че е на 02.03.2020 г., подадено по електронен път и представяме извлечение от електронната страница, с която е пратено заявлението.

ЮРК М. – Не възразявам. Да се приеме.

АДВ. Б.– Те са били са представени още в административното производство тези доказателства, но ги няма приложени в административната преписка. Най-вероятно са отишли към АУАН. Това го представям, за да изчистим фактите. Казах, че не е толкова от значение за решаване на делото. Няма смисъл да искаме възражението заедно с тези доказателства от административната преписка по издаване на АУАН.

ЮРК М. – Намирам жалбата за неоснователна. Моля да се приемат представените доказателства. Нови доказателства няма да соча.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото: представените с писмо вх. № 6417 от 09.12.2020 г. документи по опис, както и приложеният АУАН към писмо с вх. № 228/14.01.2021 г.

ПРИЕМА представеното извлечение от „АБВ поща” от оспорващия, с което се цели да се докаже обстоятелството, наведено в жалбата, че на 02.03.2020 г. е подадена заявление по чл. 16а от Наредба Н – 18 от 13.12. 2006 г.

СЪДЪТ КЪМ ЮРК М. – Да приема ли, че Вие не оспорвате, че е подадено на 02.03.2020 г. или продължавате да твърдите, че е на 22.02.2020 г., 20.03.2020 г.?

ЮРК М. – На 22.02.2020 г. Така както е описано в протокола и фактически каквито доказателства са събрани с протокола, това твърдим. Не твърдим, че е подадено на втори, по-рано. Твърдим, че е подадено по-късно. Както е описано в протокола, на 22-ри. Тоест, извинявайте. Заявлението е подадено на 13 март, а е трябвало да бъде подадено на 22-ри, към момента на регистрация или преди това.

АДВ. Б.– Това е подадено на 02 март. Пак е подадено след този срок, който се твърди. Затова казвам, че няма чак такова значение. Нямам други доказателствени искания.

ЮРК М. - Нямам други доказателствени искания.

С оглед заявеното от страните, че нямат други доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.– Госпожо, Съдия аз ще Ви помоля да уважите жалбата на доверителя ми и да отмените като незаконосъобразна атакуваната от него заповед. Вече заявих, че изцяло поддържам доводите в жалбата. За процесуална икономия няма да преповтарям доводите, които са в първата част на жалбата, които касаят несъответствието на атакуваната заповед с материалноправните разпоредби. Ще акцентирам единствено на доводите, които са във втората жалба, частна жалба, тези които касаят несъответствието на атакуваната заповед с целта на закона.

Излишно е да обяснявам, че налагането на ПАМ по правило не е задължително, по аргумент по чл. 22 от ЗАНН: ПАМ се налагат с цел преустановяването и предотвратяването на административни нарушения и преустановяването и предотвратяването на вредните последици от тях. Като израз на административна принуда, те трябва да бъдат определени в такъв вид и обем, че да не ограничават правата и в степен, надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Отнесено към казуса, това означава, че ПАМ по чл. 186 ал. 1 т.1 б. „б” от Закона за ДДС – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни ще има смисъл, логика и основание и ще отговаря на целта на закона, ако по аргумент от ТР 2/2011 г. е констатирано лично поведение, представляващо цитирам: „истинска, реална и сериозна заплаха за обществения интерес и насочване към увреждането му”, което отнесено към разглеждания случай, означава да е констатирано поведение, насочено към увреждане на бюджета. На следващо място, ако е констатирано нарушение, от което реално са настъпили или биха могли да настъпят вреди за бюджета. Ако с налагането на ПАМ ще бъде преустановено извършването на нарушението и предотвратяването на настъпващи вреди за бюджета, ако с налагането на ПАМ ще бъде предотвратено извършването на бъдещо нарушение, от което биха настъпили вреди за бюджета. Наложените в разглеждания случай ПАМ категорично не отговарят на тези критерии за съответствието им с целта на закона. На първо място, в случая липсва нарушение, което да налага задължителното прилагане на ПАМ. Действително, съгласно чл. 186 ал. 1 и чл. 187 от Закона за ДДС, ПАМ – запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп, може да бъде приложена по отношение на лице, което не спази редът или начина за въвеждане в експлоатация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Няма как да не се признае, че ако нарушението на този ред и правила е съществено, подчертавам съществено, увредило е или е създало опасност за увреждане на бюджета, налагането на ПАМ би било оправдано и обосновано. Една скоба само ще отворя (например такива биха били случаите на нарушения по Наредба Н-18, които са пряко свързани с фискализирането на ЕСФП-то и отчитането на данни в НАП). Такива според анализа на наредбата са нарушения, при които се констатира въвеждане на ЕСФП без предварителна проверка и одобрение на системата от БИМ, въвеждане на системата в експлоатация без регистрацията й в НАП, експлоатация на системата без същата да отчита данни и подава информация в НАП или пък експлоатацията на системата, без същата да отчита коректни и точни данни в НАП. Липсва обаче всякаква нужда, логика и основание ПАМ да бъдат налагани за нарушение на този ред и правила, които са формални и несъществени, които нито са целяли, нито са увредили, нито дори искам да подчерта, хипотетично биха могли да доведат до увреждане на бюджета. Нарушението, за което са наложени ПАМ по атакуваната заповед е именно такова. Анализът на относимите към казуса разпоредби на Наредба Н-18, това са тези на чл. 16”а”и чл. 11 сочи, че на практика целта на задължението за подаване на заявлението по ал. 1 е единствено да уведоми БИМ и НАП, че конкретната ЕСФП е преминала изпитания, т.е. тест от БИМ за съответствие, фискализирана и е въведена във експлоатация, за да могат тези органи да пристъпят към последващо изпълнение на процедурата по чл. 16 ал. 3 от наредбата. Това обстоятелство, че ЕСФП на обекта вече е минала през проверка за съответствие и е одобрена е вече служебно известно на БИН, тъй като той е органът, който е извършил одобрението и е издал свидетелство за това одобрение. Това обстоятелство, че ЕСФП на обекта вече е фискализирана и е въведена в експлоатация е вече служебно известно и на НАП. Тъй като ЕСФП с въвеждането й в експлоатация и с регистрацията й по чл. 11 ал. 8 от наредбата вече е свързана с НАП, подава информация и отчита данни пред нея. Тези факти не са спорни по делото. Видно от мотивите на самата заповед същата е изрично обявявана, че процесната ЕСФП е била одобрена със свидетелство рег. № 173ФС от 28.05.2019 г. и е била регистрирана в НАП с № 44400320 от 22.02.2020 г. При условие, че обстоятелствата, за които се подава заявлението по чл. 16 ал. 1 са вече известни на адресата му, адресатът е БИМ и НАП, подаването на заявлението се явява абсолютно излишно и от просрочието му и то с дни. В случая говорим за дни, явно несъществено като нарушение. По-важното в случая обаче е друго. Подаването на заявлението по чл. 16 ал. 1 след регистрацията на ЕСФП, т.е. забавянето на подаване, обективно няма как да доведе до настъпването на каквито и да е вредни последици за бюджета. Това е така, тъй като с въвеждането в експлоатация и регистрацията на ЕСФП по реда на чл. 11, същата е в постоянна връзка с НАП, постоянно подава информация и отчита данни пред нея. Поради това, несвоевременното, забавено, просрочено изпълнение на задълженията по чл. 16 ал. 1 се явява отново неформално и несъществено поради липсата на всякакво увреждане за фиска. Не мога да се въздържа да не отбележа, че аргументи за формалността на задължението се черпят и от самото поведение на органите на БИМ и НАП. Ако подаването на заявлението по чл. 16, ал. 1 действително имаше някакво практическо и съществено значение и ако неподаването му в срок действително можеше да увреди и застраши бюджета, завеждането му нямаше да бъде проточвано от БИМ с 11 дена в случая, а проверката по чл. 16 „а”нямаше да бъде извършена извън рамките на срока по чл. 16 „а” ал. 3 от Наредбата. Тоест в случая, проверката по заявлението е извършена чак на 26.10.2020 г. със закъснение повече от 7 месеца, след подаване на заявлението по чл. 16 „а” ал. 1. Самият факт, че НАП е бездействала 7 месеца означава, че не е виждала нищо нередно във фискализацията на тази ЕСФП, в действието на обекта и в процеса на отчитане на данни. На следващо място, в случая липсва нарушение, от което да се налага да бъде преустановявано или предотвратяване с ПАМ, каквато е целта на мерките по закон, вече го отбелязах. По делото, понеже няма как да има спор, че вмененото на доверителя ми нарушение е извършващо се или предстои да бъде извършено в бъдеще. Според фактите и твърденията в самата административна заповед, нарушението е довършено и то с давност повече от 7 месеца преди констатирането му и издаването на заповедта. Тоест към момента на издаване на заповедта, няма противоправно поведение и съществуващо нарушение, което да се преустановява или предотвратява с налагането на ПАМ. По-важното нарушението и последиците от него вече са отстранени като просроченото действие, задължение вече е извършено и изпълнено и то пак повече от 7 месеца преди неговото констатиране и санкционирано с ПАМ. В тази връзка следва да се отбележи, че подобен спор с административния орган по делото би следвало да липсва. Спорът доколкото го има е по това кога е изпълнено задължението. Вече коментирах този въпрос. Според доверителят ми това е станало на 02 март, когато е подал заявлението по електронен път, а според административния орган на 13 март, когато е заявлението е било заведено в БИМ. Този спор за момента на подаване на практика е без значение, тъй като и двата варианта се явяват след срока по чл. 16 „а” ал. 1. На трето място, в случая липсва нарушение от което реално да настъпят или биха могли да настъпят вреди за бюджета. Нещо повече, такива възможности не са съществували и не съществуват дори хипотетично в случая, вече го отбелязах. Нарушението, което е вменено на доверителя ми не е резултатно, а формално, т.е. от него нито са настъпили, нито биха могли да настъпят вреди за бюджета. В тази връзка, подобен спор с административния орган по този въпрос също би следвало да липсва. Показателно за това са мотивите на атакуваната заповед, в които освен общите, шаблонни и лишени от конкретика фрази, цитирам: „за нанасяне на пряка вреда на държавния бюджет за охрана на обществения интерес”, които са част от формалното съдържание на всички заповеди, с които се налага ПАМ, няма нито една конкретна констатация, нито конкретно твърдение, нито извод за настъпването и за причиняването на конкретна вреда за бюджета или за опасност или вероятно за причиняване на такива вреди за вбъдеще. Такъв спор за настъпило нарушение, вреда или за опасност или вероятност от настъпване на бъдеща такава, на практика не би могло да съществува, тъй като процесната ЕСФП е била преминала през проверка за съответствие и одобрена, е била преминала през проверка за съответствие и одобрена от БИМ и то 22.02.2020 г. е била регистрирана в НАП. От този момент, тя редовно е отчитала търговски продажби. Редовно е подавала информация за тези продажби и е отчитала приходи от тях пред НАП. Доказателство за всички тези факти са и самите мотиви на атакуваната заповед, в която има констатации на стр. 2, абзац втори, че процесната ЕСФП е одобрена със свидетелство от 28 май и е регистрирана в НАП от 22.02.2020 г. Всичко изброено ясно и категорично сочи, че в случая липсва лично поведение целящо и насочено към увреждане на бюджета и съставляващо истинска и реална и сериозна заплаха за обществения интерес, което поведение съгласно аргументите в ТР 2/2011 г. на ВАС задължителна предпоставка за налагането на ограничителни мерки от всякакво естество, каквито по същество са ПАМ. Липсва противоправно поведение на данъчно задължено лице и свързано с него нарушение, което да бъде преустановявано или предотвратявано с налагане на ПАМ. Липсват вреди от такова поведение и нарушение, които да са настъпили или да могат да настъпят в бъдеще. Тоест липсват както фактическа и правна нужда, така и фактическо и правно основание за налагането на ПАМ. При това положение, по делото е повече от очевидно, че наложената мярка по чл. 186, ал. 1 т. 1 и чл. 187 от Закона за ДДС, реално не цели предотвратяването и преустановяването на нарушение и вредните последици от него, а именно това и само това може да бъде целта и по закон. Това дава всички основания да се твърди, че разглежданият случай е типичен пример на превратно упражняване на власт и съответно за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Дори условно да бъде прието, че формално основанията за налагане на ПАМ са налице, то видът обем и последиците от тях са такива, че водят до засягане ограничаване правата на данъчно задълженото лице до степен, която е неоправдана и не отговаря на преследваната от закона цел, което е допълнително основание да се твърди незаконосъобразност на атакуваната заповед. Поради това, в заключение моля този административен акт да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен. Моля да присъдите на доверителя ми разноски, които соча по основание и размер в списък по чл. 80 от ГПК.

ЮРК М. – Уважаема г-жо Председател, моля Ви да оставите жалбата на „М ТРАНС КАРГО“ ЕООД без уважение и да потвърдите издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10919/06.11.2020 г. като правилна и законосъобразна. Намирам, че същата е постановена при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, както и в съответствие с целта на същия. Аргументи съм изложила в писмено становище. Моля да ни бъдат присъдени разноски, съобразно представен списък.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния 30 дневен срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.11 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: