П Р О Т О К О Л

 

година 2021                                                                         град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                           ВТОРИ състав

 

На ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ФЕВРУАРИ                                    2021 ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ГОСПОДИНОВ

Административно дело 1021 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

         ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ВАЛЕО ТРАНС“ ЕООД – гр. ДОЛНИ ДЪБНИК – редовно призован, се представлява от адв. Б.Б. – с пълномощно по делото

         ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“, ГЛ. ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ В ЦУ НА НАП – редовно призован, се представлява от гл. юрк. Ж. – с пълномощно от днес

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

         АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

         ЮРК. Ж.: Да се даде ход на делото.

         Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид което

                            О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Производството по делото е образувано по жалба на „ВАЛЕО ТРАНС“ ЕООД – гр. Д. Дъбник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д. Дъбник, ул. ***, представлявано от управителя В.Г.К., против Заповед за налагане на ПАМ № 10913/28.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ДОКЛАДВА постъпилата жалба.

ДОКЛАДВА административната преписка със съдържащите се в нея писмени доказателства, представена от ответника с писмо вх. рег. №  6151 от 25.11.2020 г.

ДОКЛАДВА писмените доказателства представени с жалбата, а именно: копие от Гаранционна карта на ЕСФП с фискални бонове,  Протокол за извършена проверка по чл. 16а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от 22.10.2020 г., извлечение от ЕС, удостоверяващо датата на подаване на заявлението по чл. 16а, ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от 22.10.2020 г. в БИМ с разпечатка на прикачените към него файлове.

АДВ. Б.:  Поддържам жалбата. Да се приемат приложените към преписката писмени доказателства и писмените доказателства приложени с жалбата. Нямам възражения относно това, че административният орган е приложил преписката в ксерокопие и жалбата на доверителя ми също в ксерокопие. Считам, че това не е пречка за разглеждане на делото по същество.

ЮРК. Ж.: Считам, че жалбата е неоснователна. Да се приемат писмените доказателства приложени с нея и преписката. Моля да приемете и вложите в делото АУАН и впоследствие издадено предупреждение за друг вид нарушение от дружеството, но пак на данъчното законодателство. Един път е бил предупреден, санкцията за минимума е 500 лева и същият е бил предупреден. Един вид, че това не е първото нарушение на данъчното законодателство от дружеството.

АДВ. Б.: Не възразявам да се приемат тези доказателства. Може да се приеме, че те са относими към предмета на доказване, тъй като в жалбата на доверителя ми се правят изводи за материална незаконосъобразност на атакувания административен акт поради маловажност на извършеното от доверителя ми нарушение. Една от предпоставките за преценка на тази маловажност е обществената опасност на нарушителя, така, че тези доказателства са относими към предмета на делото и не възразявам да ги приемете.

Съдът намира, че следва да приеме и вложи в делото представените с жалбата писмени доказателства по опис, както и писмените доказателства по административната преписка, представени от ответника по опис с писмо вх. рег. № 6151/25.11.2020 г. По отношение на представените в днешното съдебно заседание АУАН и резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение, съдът намира, че следва също да бъдат приети като писмени доказателства, а становище за тяхната относимост към правния спор ще се вземе със съдебния акт по делото.

         Воден от горното, съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ВЛАГА в делото представените с жалбата писмени доказателства, а именно: а именно: копие от Гаранционна карта на ЕСФП с фискални бонове,  Протокол за извършена проверка по чл. 16а от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от 22.10.2020 г., извлечение от ЕС, удостоверяващо датата на подаване на заявлението по чл. 16а, ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от 22.10.2020 г. в БИМ с разпечатка на прикачените към него файлове.

ПРИЕМА и ВЛАГА в делото писмените доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения административен акт, представени от ответника с писмо вх. рег. №  6151 от 25.11.2020 г.

ПРИЕМА и ВЛАГА в делото представените от процесуалния представител на ответника АУАН и Резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение в заверени копия.

         АДВ. Б.: Аз нямам други доказателствени искания. Считам, че са събрани всички доказателства, които необходими за обективното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, така че моля да приключи съдебното дирене. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

         ЮРК. Ж.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи съдебното дирене. Представям писмено становище и списък с разноски.

Съдът счита, че с оглед становищата на страните следва да приключи съдебното дирене, предвид което

                            О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Господин съдия, аз ще се постарая да бъда максимално кратък, тъй като съм изложил и писмени бележки, но все пак искам да цитирам някои факти и правни аргументи по делото. Аз ще Ви помоля да уважите жалбата на доверителя ми и да отмените като незаконосъобразна атакуваната от него Заповед за налагане на ПАМ. Няма да преповтарям съображенията в жалбата. Поддържам тези, касаещи материалната незаконосъобразност на атакувания акт. Ще акцентирам  само на тези, които са свързани с несъответствие на административния акт с целта на закона. Считам, че това е важното и същественото по делото.  По аргумент по чл. 22 от ЗАНН  принудителните административни мерки се налагат с цел преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, преустановяване и предотвратяване на вредните последици от тях. Те трябва да са съразмерни и на последиците от нарушението и на самото нарушение. Това е изискване, което е залегнало в чл. 6 от АПК. Отнесено към конкретния казус това означава, че процесните ПАМ ще имат смисъл, логика и основания и ще отговарят на целта на закона ако по аргументи от ТР 2/2011 г. е констатирано нарушение и  съответно лично поведение на нарушителя, представляващи  истинска, реална и сериозна заплаха за обществения интерес и насочване към увреждането, което отнесено към разглеждания случай означава да е констатирано поведение, насочено към увреждане на  бюджета и на следващо място – ако е констатирано нарушение, от което реално са настъпили или биха могли настъпили вреди за бюджета. Ако с налагането на ПАМ ще бъде преустановено извършването на нарушението и предотвратяването на настъпилите вреди за бюджета. Ако с налагането на ПАМ ще бъде предотвратено извършването на бъдещо нарушение, от което биха настъпили вреди за бюджета. Процесните ПАМ, които се атакуват категорично не отговарят на тези критерии за съответствие с целта на закона. На първо място – в случая липсва нарушение, което да налага задължителното приложение на ПАМ. Вмененото на доверителя ми нарушение, ако се приеме за съставомерно извършено, е абсолютно несъществено, и то не е свързано с вредни последици за бюджета. Ако такива последици бяха налице, то ПАМ би бил оправдан, но в случая няма логична и разумна причина, за едно абсолютно несъществено и формално нарушение да бъдат налагани такива ограничителни мерки, които в съществена степен засягат правата на данъчно задължените лица и влияят върху осъществяваната от тях търговска дейност. Просто в случая за такова нарушение е неоправдано налагането на ПАМ. Обяснил съм го подробно в писмените си бележки защо няма да излагам подробни съображения в тази насока. Само едно нещо искам да добавя, което не е отбелязано в писмените ми бележки. Цинизъм е от страна на данъчната администрация да налага санкция и ПАМ за такова нарушение, тъй като самото нарушение е предизвикано от органите на БИМ и на данъчната администрация. Това сигурно на колежката не е известно, но аз ще го обясня. Това е една поредица от дела, които са свързани с едно и също нарушение по отношение на длъжностно данъчно задължени лица. Там данъчно задължените лица са правили опити да подават това заявление  по чл. 16а, ал. 1 от Наредба Н-18, но от БИМ са им казвали че този 7-мо дневен срок за подаване на това заявление по чл. 16а, ал. 1 не ги интересува. Т.е. те нито могат, нито имат ресурса, т.е. капацитета от служители да извършат в 30-дневен срок по чл. 16, ал. 3 проверката по ал. 4, на чл. 16а, и в резултат на това поведение на служителите на БИМ съответно никой не е бързал да подава тези заявления по чл. 16а, ал. 1 и да ги подава съответно в 7-мо дневния срок по чл. 16а, ал. 1. Затова казвам, че това нарушение е предизвикано от поведението и указанията на самите органи на БИМ и НАП. Затова казвам, че цинизъм след това пък за нарушение, което е предизвикано от тях, данъчно задължените лица да бъдат наказани било с наказателна санкция, било с налагането на ПАМ. Но тези неща ще бъдат изяснявани в евентуалното производство по обжалване на НП. Няма да акцентирам на тях в настоящото производство. Същественото е, че в случая става въпрос за несъществено нарушение. Същественото е, че в случая липсва лично поведение, целящо и насочено към увреждане на бюджета и съставляващо истинска, реална и сериозна заплаха за обществения интерес, което съгласно аргументите в цитираното Тълкувателно решение № 2/2011 г. е задължителна предпоставка за налагането на ограничителни мерки, каквито са ПАМ. Липсва противоправно поведение на данъчно задължено лице и свързано с него нарушение, което да бъде преустановявано или предотвратявано с ПАМ и най-важното – липсват изобщо вреди от подобно поведение и нарушение, които да са настъпили или да могат да настъпят в бъдеще. При това положение очевидно налагането на ПАМ не съответства с целта на закона, което води до извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Дори формално нарушение да е налице и основание за налагане на ПАМ да е налице, то ПАМ в случая очевидно не отговаря на принципа за  съразмерност визиран в чл. 6 от АПК. Затова считам, че в случая са налице всички основания за отмяна на атакуваната заповед. Не мога да се въздържа да не отбележа, че това е поредица от дела. По всички останали дела, които са ми известни  в Плевенски административен съд – 1073/2020 г., 1041/2020 г. има още едно на съдията Николаев, просто номера, на което не е в мен – те са постановили решения по абсолютно идентични казуси, че отменят заповедите за налагане на ПАМ. Даже едно от тези решения вече е влязло в сила. Така, че аз ще ви помоля да постановите решение, с което да отмените изцяло атакуваната от доверителя ми принудителна административна мярка. Моля да присъдите на доверителя ми направените по делото разноски. Прилагам писмени бележки, които моля да съобразите  при решаване на делото.

ЮРК. Ж.: Представям писмено становище по същество. Моля да отхвърлите жалбата и ни присъдите разноски, както е поискано в становището.

         Съдът счита делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 10:19 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: