ПРОТОКОЛ

 

Година 2020                                                               Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                 ТРЕТИ състав

На двадесет и седми май две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

 

 

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БРАТОЕВА

Административно дело   943 по описа за 2019г.

 

На именното повикване в 09,16 часа се явиха:

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ  „УНИПОС“ ООД, редовно призован, се явява адв. М.К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно от преди.

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, редовно призован, се явява юрисконсулт Д.С. с пълномощно по делото.

ЗА ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА „КРИСТИ 04“ ООД – гр. ПЛЕВЕН, редовно призована, се явява управителя Й. К. и адв. С.П. *** с пълномощно от преди.

ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.М.П., редовно призована.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. К. – Не възразявам да се гледа делото днес. Имаме готовност. Запознати сме със заключението. Моля да дадете ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Запознати сме със заключението. Нямаме възражения да се гледа делото. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П. – Не възразяваме да бъде разгледано делото в днешното съдебно заседание. Запознати сме със заключението. Моля да дадете ход на делото.

С оглед становището на страните, съдът счита, че следва да се даде ход на делото и

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Изготвено е заключение по назначената допълнителна съдебно-оценителна експертиза, което е представено по делото, страните са получили препис от заключението и заявяват, че са се запознали с него.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.М.П., със снета отпреди самоличност.

Съдът предупреждава вещото лице, че носи наказателна отговорност до 5 години лишаване от свобода за даване на невярно и заинтересовано заключение. Вещото лице обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Уважаема госпожо съдия, искам да направя едно уточнение. Допуснала съм техническа грешка, която не влияе на крайната стойност. На стр. 2 от заключението, над таблица 1, там където са посочени стойност на разходите за ремонт на уличен подход, в заключението е посочено 9 569 лв., това е стойността без овехтяване. Аз съм взела реално стойността с овехтяване. Т.е. вместо 9 569 лв., трябва да бъде 9 265 лв.  и по този начин сумата долу, в размер на 41 475 лв. е точна. Тя е изчислена при стойност на разходите за уличен подход в размер на 9265 лева. Същата тази грешка съм преписала пак така, на същата страница, по-нагоре, в констативно съобразителната част. След като са изредени разходите „За оценка се взема предвид ….“, този абзац, в размер на 9 569 лв., там също трябва да бъде 9 265 лв., а не 9 569 лв.  В този смисъл всички разходи, които са посочени в предходното заключение, в таблица 3, с изключение на ремонта на уличния подход от ул. „Сан Стефано“, който е в размер на 9 265 лв. не са взети предвид при определяне на пазарната стойност на сервитута. Взети са предвид разходите за ремонт и почистване на имот  с идентификатор 666.93, които са определени в предходното заключение в размер на 12 360лв. По този начин е определена пазарната стойност на двата имота. По същата логика, по която е определена пазарната стойност на ограниченото вещно право в предходното заключение, по същата логика, със същите коефициенти, но с променена пазарна стойност на земята е определена и крайната пазарна стойност на правото на преминаване.

АДВ. К. – Нямам въпроси.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Разликите, които са във Вашата експертиза и в експертизата, изготвена от вещото лице, назначено от Общината, идва от коефициентите или от методите?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Методите са едни и същи. Колегата, която е определяла по единия от двата методи е взела линейните метри.  Говорим за метода, в който трябва да се определят участъците, а тези участъци, аз подробно представих допълнително към заключението, са определени от графичните измервания.  Оттам е разликата. Колегата е взела линеен метър за ширина на участъка, а би следвало да бъде колкото е едно платно за преминаване.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – При Вас квадратурата, която е в обхвата на сервитута е по-голяма от тази, която е счела експерта на Общината? От там се получава тази разлика, така ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Да.

СЪДЪТ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Подобренията включени ли са в заключението на експерта, който е изготвил заключението за Общината?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Имам мнение по въпроса, но тъй като нямам такава задача да правя сравнение. Не мисля, че е включена. И от това, че не са включени подобренията идва разликата. И още един момент може би, колежката е приела при определяне и по двата метода тежести, различни от възприетите от мен при оценяване.

СЪДЪТ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Каква тежест Вие сте възприели и каква тежест е възприело другото вещо лице?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – При мен тежестите, които са в таблица 3 от заключението, както се вижда за оценката по формула 1, по единия от моделите  съм възприела тежест 45,29 %,     а по формула 2, по модел 2, съм възприела 54,71 %. Тези две стойности са претеглени, за да се получи крайната стойност 9 140 лв., съответно с тези два коефициента. Тези два коефициента сумарно са 100 % и те представляват относителните тегла на двата метода в определения диапазон от 8 205 лв. до 9 911 лв. или да го кажа така сумарно 8 205 лв.+ 9 911 лв. правят 18 116 лв. общо. Това е 100 % от цялата оценка. И всъщност 8 205 лв. от 100 %, което е общата сума на двете стойности представлява 45,29 %. При вторият имот, обаче - 28 847 лв. представляват 33,44 % от 100 %, които формират двете стойности.

АДВ. П. – В единия случай Ви излиза, че за единия имот коефициента Ви е 0,549, в случая 0,50, а в другия случай излиза, че е 0,70.

СЪДЪТ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Защо сте дали различна тежест на оценка по едната формула и по другата формула, а не еднаква тежест? Защо, изяснете?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Единият вариант е действително да се вземат 50/50. Това е вариант. Но тъй като тези две стойности не са толкова близки, за да ги взема 50/50. Двете стойности, получени по двата метода не са толкова близки. Ето защо ги претеглям с техните относителни тегла в този диапазон. Ако, както се вижда при горния имот 666.1011 те са много близки една до друга - 8 205 лв. и 9 911 лв. са близки, тук почти може да се каже, че са 50/50, но при другата не мога да ги възприема и чисто математически ги определям с техните относителни тегла в този диапазон.

АДВ. К. – Тя така ги дава и С.. В първия случай е 0,7, във другия е 0,9, във варианти и те претеглят средна стойност. В заключението на С. пише, че в първия случай коефициента е 0,7, във втория случай е 0,9, защото пише, че имота има живот по-голям от 100 години.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Не говорим за този коефициент. Говорим за таблицата в проценти.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  Ето тук е моето обяснение, защо не приемам 50/50, а възприемам относителните тегла. Ако направим пак сравнение с на колегата оценката, погледнете двете стойности, които получават по двата модела съответните имоти. Говорим на стр. 9 от заключението на колегата.

СЪДЪТ – Тази страница не е приложена с материалите от преписката. Представеното заключение на вещото лице С. С. не е в цялост.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Аз разполагам с копие от заключението и мога да го представя.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  Аз мисля, че е приложено по делото.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Представям заключението на вещото лице С. С..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – До колкото съм видяла, те са две заключенията, изготвени от С. С..

АДВ. К. – Това, което дава юрисконсулт С. е различно от това, което е в делото. Различни са и ние с кое сравняваме в крайна сметка. Всяка една зададена стойност във формулата, води до различен резултат.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – На практика има две заключения на колегата.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Едната оценка е възложена от „Кристи 04“. Общината не може да ползва експертизите на „Кристи 04“ и е възложена нова оценка.

Съдът констатира, че експертната оценка, изготвена от експерт С. С. за нуждите на Община Плевен се намира в на лист 17-27 от делото в цялост.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Защо е претеглено при нея 50/50, а при мен са с относителни тегла. Връщам се в методите на оценителската практика. Когато оценяваме по два модела или по два метода, принципно не следва да има голяма разлика между двата метода на оценка. Това е в теорията на оценяването. За да бъдат направени сравними двата метода. Обективно да са претеглени двете стойности. Над 35 % разлика, между двете стойности, не е редно. Това означава, че има някаква особеност и би следвало да се обясни защо се получава.

УПРАВИТЕЛЯТ К. – По двата метода за ПИ 93 в таблица 3, разликата не е 30 %, а е двойно по-голяма при ползване на различен коефициент.  По таблица 2, по втория метод, при единия случай е 57 406 лв., при другия е 28 хиляди лева. Двойна е разликата. И на миналото заседание го поставихме, че не е реална тази голяма разлика.

АДВ. П. – Получава се защото е даден различен коефициент. Ако е използван един и същи коефициент, няма да се получи такава огромна разлика. Това иска да каже клиента ми.

АДВ. К. – За кой коефициент говорим? Може ли да обясните?

УПРАВИТЕЛЯТ К. –  Говорим за коефициент, отчитащ вида на сервитута.

АДВ. П. – Таблица 2.

АДВ. К. – Кое редче да гледам, защото тук в таблица 2 има 4-ри различни коефициента?

АДВ. П. – 0,52 и 0,70, коефициента, отчитащ  вида на сервитута.

УПРАВИТЕЛЯТ К. –  Не може при условие, че сервитута е с едно и също предназначение да бъде различен коефициент.

АДВ. К. – Сега вече става ясен въпроса!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Сега говорим за  другите коефициенти, които формират пазарната стойност на сервитута, а не за претеглянето на крайните стойности. В предходно съдебно заседание подробно бях разпитвана точно за този коефициент. В тази връзка аз представих и коментирахме ширината на това трасе, през което трябва да се преминава за този имот 93, дългия. Тогава Вие ми указахте и аз представих една подробна схема, на база на която бях определила площите на тези трасета и тя е в делото. На практика отнасяме площта,  която ще бъде отделена за преминаване, условно казано с тези графични измервания  - с ширина на път от порядъка на 5,50 м., защото повече не разрешава този имот да бъде широко трасето и на практика тук имаме много по-голяма площ, която се използва за сервитута, отколкото за този малкия имот. Защото там на практика, както го видяхме и на тази схема, половината няма да се използва.

АДВ. П. – Останаха някои неясноти по този въпрос.  Направи ли Ви впечатление като правихте експертизата, че в част от този имот 93 попада и сграда в контурите на улицата? Направи ли Ви впечатление, също така, че в тази улица, в част от нея, след като сте го видели и на място, има бетонова ограда, която съкращава площта на улицата. Тя е в границите на имот 93. Там има изградена бетонна ограда с метална конструкция отгоре и отделно от това има сграда, която попада в ….

АДВ. К. – Бетонова ограда няма! Посочете къде е!

АДВ. П. –  Показвам я дори със снимков  материал. В схемата на стр. 129, сграда № 5 частично попада в имот 93, т.нар. „улица“. Отделно от това тази улица е с денивелация и има ограда на имота на „Унипост“.

АДВ. К. – Аз съм гледала скици от кадастър. Тези скици не мога да ги коментирам, не са вложени в делото, за да може вещото лице да прави анализ.

АДВ. П. – Въпросът ми е свързан с това дали тези обстоятелства, когато сте правили оценката, са взети предвид и не би ли било редно тези обстоятелства да бъдат отчетени при определяне на площта, която реално ще се ползва?  

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  Първо, на стр. 11 от предходното заключение, да погледнем. Там съм отразила следното над тези 2-те скици, които съм направила, за да определя ширината на трасето, защото всъщност от там идва тази разлика в тези коефициенти. Точно над тези две графики съм записала, че приемам, че са със ширина 5,50 м., при ширина  на двупосочни платна в улиците - 6 метра. Приемам по-малката ширина, тъй като улиците са второстепенни, а имот с идентификатор 666.93, в участъка, в който граничи с имот на „Кристи 04“ е с ширина едва 5,90-6,00 метра.

УПРАВИТЕЛЯТ К. – Тя обяснява формула 1, а не формула 2, за което беше въпроса. Това е най-важното!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  Ширината тук съм записала, че е едва 5,90-6,00 метра, което го измервам през кадастъра. В предходното съдебно заседание казах, ние тук нямаме подробен план, който да ни каже трасето ще мине от тук до еди-къде си и ще бъде с дължина еди-каква си и ширина еди-каква си, за да можем ние да определим с технически параметри как ще бъде площта на това трасе през което ще се преминава. Това е направено само на база измерванията, които са.

АДВ. К. – При действителна ширина 5,90 м., Вие защо взимате 5,50 м. ширина и го залагате с по-ниска стойност от дадената?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Защото изчисленията на тези размери са направени графично от кадастъра и от скиците от там. Допускам, че трябва да има свободна ивица, която от двете страни до самите сградите и до границите на имота, които да оберат тази разлика от неточното измерване при оценката. Чисто практически да бъда по-точна.

УПРАВИТЕЛЯТ К. – Всичко това, което ни беше обяснено, ние  нямаме претенции по формула 1. Ние имаме претенции към формула 2. На миналото заседание вещото лице, каза че е използвала ПУП за тези два ПИ. Защо използва само едната част на ПУП, а не полза втората част, където е геодезически показано разстоянията и денивелацията на парцела?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Къде е посочено това?

АДВ. П. – След като сте правили заключението, Вие правили ли сте проверка в Общината за наличието на този ПУП?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Да.

АДВ. П. – И след като сте правили такава проверка, би трябвало да знаете, че към въпросния ПУП има такава част геодезическа. Би трябвало когато правите заключението да отчетете обстоятелството, че тези данни, които съществуват, подробни и вие можете да направите по-конкретно Вашата експертиза.

АДВ. К. – Възразявам, госпожо съдия. Това е основен принцип в административното право и в правото въобще - не може вещото лице да попълва делото с доказателства. Ако Вие колега считате, че преписката не е била пълна, както разполагате с тези графични данни, е следвало да ги изискате, за да ги включите и вещото лице да работи по тях. Тя не е геодезист и не работи комплексно с геодезическа експертиза, за да ви даде различни стойности от тези.

СЪДЪТ КЪМ АДВОКАТ П. – Какво отношение би имало това към самата оценка?

АДВ. П. – Има отношение, защото ако това нещо бъде отчетено, площта, която ще бъде взета предвид от имот 93 ще бъде много по-малка от тази, която е определената от вещото лице за ползваема. Ако тя е написала, че площта, която ще се използва е 2 189 кв.м., от тази площ автоматично ще бъде приспадната тези 200 кв.м. денивелация и са завзети от другия имот на жалбоподателя и това ще се отрази на самата оценка. Денивелацията и оградата намаляват площта на улицата.

АДВ. К. – В експертизата, която е ползвала Общината при определяне на оценката, каква стойност е зададена?  Същата! Не е различна. При една и съща база е работила.

АДВ. П. – Вещото лице, когато изготвя своята експертиза се води от събраните по делото доказателства и справка в общината и в кадастъра. Няма как, госпожо съдия, експертизата когато се изготвя, да не може да ползва и трябва дори да ползва данните, които са налице в Общината, а това в случая там е наличието и на такъв ПУП. Моят въпрос беше дали е отчетено това обстоятелство с наличието на бетонната ограда и наличието на сграда, които навлиза в контурите на улицата.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Това съм го отразила на стр. 11 от предходното заключение. По този начин съм направила тези съображения. Ето защо не съм възприела цялата ширина, която виждам по кадастъра измерена 5,90-6,00 м., а съм възприела 5,50 м. ширина. По-малко от това, което се вижда по кадастър.

СЪДЪТ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  А тази бетонна ограда и сграда, за които говорят, включени ли са в тази площ, която сте изчислили?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Не е включена във свободната площ.

СЪДЪТ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – В тази схема, която сте приложили я има тази сграда и сте я взели предвид?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Да.

УПРАВИТЕЛЯТ К. – Да престане вещото лице да цитира формула 1! Ние говорим за формула 2. По формула 2 тя използва цялата площ на имот 93. Там никъде не е приспаднато това нещо и въпреки всичко налага един коефициент 0,7, без да отчете тези неща.

СЪДЪТ КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Така ли е? Гледаме новото заключение.

АДВ. П. – 2 189 кв.м., това цялата площ на имота ли е?

АДВ. К. – Но в заключението на Общината също е взето така. Нали това е предмет на това обжалване?

АДВ. П. – Което не означава, че е правилно.

АДВ. К. – Изначално тръгнахме да търсим разликите в стойностите, защото считате че има разлика в методите и подходите на двете експертизи.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Говорим за таблица 2-2, формула 2. Коефициент, отчитащ вида на сервитута 0,7, а защо на другия е 0,52. Това ли питате?

АДВ. П. – Кажете дали сте взели цялата стойност, защото тук пише стойност в кв. м. 2 189. Така ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Да.

АДВ. П. – Ползвали сте цялата площ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  Да.

АДВ. П. –  Защо сте ползвали цялата площ, а не сте взели по-малката? Не 6,00 м., а 5,50 м. Няма логика! Би трябвало тази площ да е така! За горния имот 1011 сте посочили площ 354 кв. м., която площ е по-малка от площта, която е реално на имот 1011.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  Защото тук реално по тази формула за първия имот, тази част от имота, изобщо няма отношение към преминаването.

АДВ. П. –  То и тук има такава площ!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Не можем тук графично да го отделим, защото тук се преминава през целия имот, а тук просто допускам, че няма място в 1011. Затова тук вземам половината реално.

АДВ. П. – При условие, че тук има ограда и има сграда, как може да се минава през цялата дължина и цялата площ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Аз считам, че за да се изчистят тези сантиметри от ширината на този имот 93, нека Общината да представи геодезично заснемане и да се посочи точно каква е ширината на трасето. Очевидно е, че няма спор по пазарната стойност на имота без подобрения.

УПРАВИТЕЛЯТ К. – В Общината има, във втората част на ПУП, който явно вещото лице не е взело предвид, точно къде минава тази ограда, която е изградена още преди продажбата, къде се намира този имот и е дадена денивелацията, която трябва да се приспадне. Защо не е взето предвид това предвид от вещото лице?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Бях в Общината, попитах за ПУП, има такъв ПУП, представен по делото, но в него няма такова геодезическо заснемане.

АДВ. П. – Във въпросния имот 93, в първата му част има поставени преместваеми съоръжения – навеси и гаражи ….

АДВ. К. – Във второто заключение нямаме такива подобрения, които да се оценяват и обсъждат. Не може на второ заседание да обсъждаме първо заключение. Вещото лице Ви е посочило само асфалтирането и разчистването на имота.

АДВ. П. – Дали когато е ползвала площта, която счита, че трябва да се използва за този имот 93, е взела предвид, че във въпросния имот има други съоръжения, които препятстват?

АДВ. К. – Кои са тези съоръжения?

АДВ. П. –  2 бр. гаражи и 1 бр. успоредка.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. –  В таблица 2.1 са посочени всички ширини на тези трасета, които съм ги определила с ширина 5,50 м., а дори има едно трасе с ширина 5,20 м. Брой участъци на трасето …, предпоследния ред. 5,20 м. с дължина 1 метър.

АДВ. П. –  По таблица 2 отчетено ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. – Моделът във формула 2 не отчита ширините на трасето. Там формулата работи за цялата площ на имота. Както считам, че е логично да премахна тази част от имот 1011, защото формулата изследва цялата площ на имота, ето защо тук слагам този коефициент на половина. Това са ми съображенията. А тук, тъй като вземаме целия имот, един път го намаляваме с коефициент 0,9, отчитащ срока на сервитута, втори път с коефициент 0,70, тъй като реално се преминава през целия имот. Тук не отчитаме ширина на трасе, тук гледаме цялата площ на имота. По формула 2 не отчитаме ширината, по формула 1 съм отчела това нещо. Затова коефициентите тук са различни, а подхода е един и същ. Върху целия имот.

АДВ. П. – Направи ми впечатление, че пише следното: Площ на част от имота за учредяване на сервитут и площ на имота за учредяване на сервитут. Част от имот! Т.е., в имот 1011 Вие сте го отчели, че е 354 кв.м., а в имот 93 сте отчели, че е цялата площ.

АДВ. К. – Ами да, защото ви каза, че неправилно ми е изчислила горния имот и аз сега ще искам да ми го изчисли както е по формула с пълната му площ. Защото сега го разбирам това нещо. То затова се вземат двата осреднени методи – и в единия случай и в другия.

АДВ. П. – Приключих с въпросите, госпожо съдия.

АДВ. К. – Да се приеме заключението на вещото лице.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Да се приеме, ще се разгледа общо с всички експертизи.

АДВ. П. – Не приемаме заключението на вещото лице. Считаме, че същото не е  дало коректен и конкретен отговор на поставените въпроси, като е приложило неправилно различни коефициенти при различните методи на изчисления, което от своя страна е довело до стойности, които са нереални. Аргументът ни е, че вещото лице е ползвало информация от Общината, без да отчете обстоятелството, че има геодезически заснемания, които се установи, че съществуват, но не са били предоставени на същата, може би. Считам, също така, че оценката при всички положения би трябвало да отчете конкретно площта от двата имота, която ще се ползва. Това го казах и в предходното съдебно заседание. Няма как тази оценка да бъде реална. В хода на разглеждане на експертизата, беше установено, че от двата имота има значителна площ, която няма да се ползва за преминаване и няма да бъде засегната от претенциите на моите доверители. Поради това, госпожо съдия, аз ще помоля да бъде назначена тройна съдебно техническа експертиза със задачи, които моля да ми дадете срок да конкретизирам с писмена молба към Вас.

АДВ. К. – Предоставям на съда да прецени дали е необходимо да се назначава тройна експертиза. Считам, че вещото лице изчерпателно е отговорило при първата и при поставената по тяхно искане експертиза. Предлагам, ако съда уважи искането и назначи тройна експертиза, в състава да бъде включено и вещото лице, което е изготвило предходната оценка – инж. С. С., за да не задаваме въпроси на друго вещо лице от къде са разликите в коефициентите. Считам, че делото е изяснено, но в случай, че прецени съда да допусне искането, нека да включи в състава вещото лице С., за да не възникват отново въпроси от този тип, ако не възразяват.

АДВ. П. –  Съгласен съм. Голяма част от въпросите са, тези които са били  предмет на експертизата и на вещото лице П., но бих искал на спокойствие да ги формулирам и представя. Свързани са именно с тази част за сградата, която попада в контурите на улицата, ограда, която също попада в тези контури.

АДВ. К. – Само едно допълнение. Моето евентуално съгласие за тройна експертиза беше само при тези два варианта на въпросите. Ако ще се поставят други въпроси, които засягат други специални знания, моля да ми дадете възможност да взема отношение.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Предоставям на преценката на съда. Присъединявам се, че не е лошо да бъде включена инж. С. С. в състава на тройната експертиза.

Съдът счита, че следва да бъде прието така представеното заключение по допълнителната експертиза, изготвена от вещото лице С.М.П., като с оглед направеното оспорване от адв. П., следва да бъде дадена възможност да формулира в писмена молба задачи за назначаване на тройна съдебно-оценителна експертиза с препис от молбата и за останалите страни. След изразяване становище  от останалите страни, съдът ще се произнесе по искането за назначаване на тройна съдебно-оценителна експертиза.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА заключението  на вещото лице С.М.П. по назначената допълнителна съдебно-оценителна експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева от внесения депозит.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. П., в 7-дневен срок от днес, да депозира писмена молба с посочване на задачата на исканата тройна съдебно-оценителна експертиза, с препис за останалите страни.

След депозиране на становище от страните, съдът ще се произнесе по направеното искане за назначаване на тройна съдебно-оценителна експертиза.

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 15.07.2020 г. от 11,00 часа, за когато страните се считат уведомени.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,15 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: