ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ТРЕТИ състав

На шестнадесети декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БРАТОЕВА

Административно дело № 928 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 10:23 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Н.Г.Г., редовно призована, не се явява. Вместо нея - адв. П.К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно от днес.

ЗА ОТВЕТНИКА ДИРЕКТОРА НА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ – СОФИЯ град, редовно призован, се явява юрисконсулт Ж. Т. с пълномощно от днес.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. К. – Моля да дадете ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Т. – Моля да дадете ход на делото.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Административното дело е образувано по жалба на Н.Г. *** срещу Решение № Ц-1040-21-224/21.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ – София град и потвърдените с него Разпореждания № № О-21-999-00-0001247247; О-21-999-00-0001247249; О-21-999-00-0001247243 и № О-21-999-00-0001247252 от 24.07.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

Административното дело е било образувано в АССГ под № 10042/2020г. и изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен за разглеждане според постоянния адрес на жалбоподателката.

Жалбоподателката оспорва решението и потвърдените с него разпореждания като незаконосъобразни и моли да се отменят като се изплатят дължимите обезщетения. Счита, че неправилно е отказано обезщетението по представени болнични листове за бременност, раждане на дете и отглеждане на дете до 1 годишна възраст, тъй като отговаря на законовите изисквания съгласно чл. 48а КСО - има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за този риск, без значение дали той е натрупан непосредствено преди началния момент на изплащане на обезщетението и дали е прекъснат или непрекъснат.

Ответникът – ТП на НОИ – София град е приложил административната преписка, не изразява становище по жалбата.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.

Решението е връчено на 25.09.2020г. Жалбата е подадена на 05.10.2020г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Жалбата е редовна и допустима и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Дадени са указания до ответника за представянето на заповед от 03.0.20 17 г. Дадени са указания на жалбоподателката, че следва да докаже, че са били налице предпоставките за изплащане на обезщетението.

АДВ. К. – Поддържам жалбата. Оспорвам представения констативен протокол и извлечението от личната партида подадени данни в регистъра на осигурените лица. Считам, че констативния протокол не отразява актуални данни, тъй като в него, след направена проверка при работодателя се приема, че доверителката ми е упражнявала дейност. Не е отразено коректно установеното със съдебните дела, които сме водили страните помежду си относно обстоятелството има ли доверителката ми валидно сключен трудов договор, полагала ли е труд по него и счита ли се за осигурено лице и дължи ли й се обезщетение за осигурителните рискове - бременност и раждане. В тази връзка оспорвам и извлечението от личната партида на подадените данни в Регистъра на осигурите лица. Може да не е коректно отразено, защото веднъж не са отразени резултатите от водените дела и второ, защото работодателя не си е направил труда да коригира посочените данни, но ние няма как, няма механизъм, по който да го задължим да направи това. В тази връзка представям и доказателства по опис, тъй като считам че преписката не е напълно комплектована. Считам, че са относими към спора. Представям опис и за другата страна, без приложенията, тъй като ние сме страни по тях. Според становището на другата страна ще ангажирам евентуално свидетелски показания за упражняване на труд по служебни правоотношения и вещо лице, което да каже, ако се съобразят съдебните решения и данните от партидата, какъв е осигурителния стаж на лицето към датата на настъпване на осигурително събитие. По ЗСВ изрично е посочено, че държавния юридически стаж не е осигурителен. И всъщност, ако другата страна уточни, че спора е единствено правен и се свежда до това дали 12-те месеца осигурителен стаж могат да бъдат натрупани предварително, в предходен момент или трябва към момента на настъпване на осигурителното събитие лицето да е полагало труд и да се е водило осигурено лице, тогава аз няма да искам допълнителни доказателства. Стига да е безспорно това, което ние се опитахме да докажем с няколко съдебни иска.

ЮРИСКОНСУЛТ Т. – Считам жалбата за неоснователна. В изпълнение на дадените указания от съда, представям и моля да приемете заповед № 1015-21-79/03.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София град. Считам, че настоящият спор е чисто и се свежда именно до обстоятелството имала ли е жалбоподателката качеството на осигурено лице към момента на възникване на временната неработоспособност по представения болничен лист, към 25.12.2016 г. Ние не спорим за това, че тя е имала този стаж от 12 месеца. Спорно е единствено обстоятелството, че към момента на възникване на временната нетрудоспособност, лицето е с прекъснато осигуряване и няма качеството на осигурено лице, за да бъде изплатено обезщетение по представените болнични листове.

АДВ. К. – В такъв случай няма да искам други доказателства и ще искам да се приключи делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Т. – Няма да сочим други доказателства. По отношение на представените от ответника съдебни решения – да се приемат.

Съдът счита, че следва да се примат приложените с административната преписка писмени доказателства, както и днес представените от жалбоподателя и ответника и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените с административната преписка писмени доказателства съгласно опис в придружително писмо изх. № Ц1012-21-876#1/12.10.2020година на ТП на НОИ – София град, както следва: Решение № Ц1040-21-224/21.09.2020г. на директора на ТП на НОИ – София град, ведно с известие за доставяне на същото; жалба вх. № Ц1012-21-608/20.08.2020г. от Н.Г.Г.; диплом за висше образование рег. № 028025/2016г.; акт за встъпване от 01.07.2016г. в длъжността „стажант-юрист“ за период от 6-месеца издаден от ПлОС; акт за напускане от 03.01.2017г. на ПлОС; стажантска книжка № 29/03-380; удостоверение за правоспособност № 78/24.01.2017г., издадено от министъра на правосъдието; удостоверение за раждане № 5672170239 от 13.02.2017г.; разпореждане № О-21-999-00-0001247247/24.07.2020г. с изх. № Ц1059-21-942/28.07.2020г. на за ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите; справка за постъпили данни в ИСЕОДД по ЕГН/ЛНЧ/СлН за лицето Н.Г.Г.; известие за доставяне на разпореждане изх. № Ц1059-21-942/28.07.2020г.; писмо изх. № 1023-21-3293#18/21.07.2020г. на началник отдел КР на ДОО; писмо изх. № 1043-14-120#13/10.07.2020 г. на директор ТП на НОИ – Плевен; констативен протокол № КВ-5-14-00780456/08.07.2020г. на гл. инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Плевен; 6 листа справка за осигурителен доход; болничен лист № Е20166263374/23.03.2017г.; удостоверение вх. № Р14-21-000-00-0002008245/03.04.2017г. от НОВЕ ЕООД; болничен лист № Е20167200136/29.12.2016г.; удостоверение № Р14-21-000-00-0001667298/20.01.2017г. от НОВЕ ЕООД; болничен лист № Е20167714848/13.02.2017г.; удостоверение № Р14-21-000-00-0001846443/24.02.2017г. от НОВЕ ЕООД; справка за постоянен и настоящ адрес в НБД „Население“ за лицето Н.Г.Г..

ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание от страна на жалбоподателя писмени доказателства, съгласно описа: заверен препис на решение на ПлРС по гр. Дело № 8340/2017г.; заверен препис от решение на ПлОС по в.гр.д № 507/2018г.; препис от трудова книжка на Н.Г.Г.; сигнал до ИА „Главна инспекция по труда“ вх. № 16250819/07.07.2016г.; отговор на сигнал от Дирекция „Инспекция по труда“ от 19.08.2016г.; удостоверение за раждане № 5672170239/13.02.2017г., издадено от Община Плевен; решение № 15332/12.11.2019г. на ВАС по адм.д. № 4129/2018г.; решение № 16434/03.12.2019г. по адм.д. № 1179/2018г. на ВАС; трудов договор от 10.01.2014г.; заповед за освобождаване № 1 от 12.03.2019г.

ПРИЕМА представената от ответника заповед № 1015-21-79/03.02.2017г. на директора на ТП на НОИ – София град.

Съдът счита, че спора е изяснен от фактическа страна и с оглед изчерпване на доказателствените искания на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. К. – Уважаема госпожо съдия, поддържам жалбата, която има характер и на писмена защита, тъй като подробно съм изложила твърдения точно защо считам, че независимо, че полагането на юридически стаж и практически изпит, този период не се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 297, ал. 2 от ЗСВ, защо считам, че решението въпреки всичко е незаконосъобразно. Цитирала съм няколко акта, в които изрично се казва, че за признаване правото на обезщетение по чл. 48а от КСО са ирелевантни фактите дали законово предвидения осигурителен стаж е непосредствено преди подадено заявление или е назад във времето, и дали той е прекъснат или не. Отделно ще се позова на още няколко решения в този смисъл, освен решението на АС-Бургас оставено в сила от ВАС, които съм цитирала в жалбата, се позовавам и на сходни казуси в решение № 482/22.07.2009 г. на АС-София област по АД № 416/2009, решение № 5820/25.04.2013 на ВАС по АД № 13985/2012г., решение № 32/09.04.2009 г. на АС София по ад № 7621/2008 г. Между другото, в тези решения изрично съдът се позовава и цитира решение № 2/04.04.2006 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 9/2003г., според което закона когато говори за осигурителен стаж по чл. 48а от КСО не изисква да е натрупан непосредствено преди първоначалния момент на заплащане на обезщетението, от което аз вадя извода, че може да има прекъсване на осигурителния стаж, поради една или друга причина. В конкретния случай считам, че няма логика закона да допуска такава дискриминация по отношение на една бъдеща майка, която излиза в неплатен отпуск, за да довърши обучението си по право, въпреки че има повече от 12 месеца осигурителен стаж преди настъпване на осигурителното събитие. Просто защото смисъла на закона е да осигури заплащане при отсъствие на заместващи доходи от трудова дейност. Отказване на такова плащане противоречи на осигурителното законодателство, поради което самото решение е в противоречие с целта на закона, което го прави незаконосъобразно. Няма практика по подобни казуси, въпреки усилията ми да намеря. Практиката по този член на ЗСВ, който казва, че по време на стажа стажант-юриста не получава възнаграждение и не се зачита за осигурителен стаж е в смисъла, че ВАС казва, че стажант юристи, които получават наследствена пенсия, следва да получават такава, тъй като те нямат практическа възможност да се издържат, а в същото време този задължителен 6-месечен стаж и полагане на изпит за правоспособност трябва да се извършват лично, присъствено и те нямат възможност да полагат труд по друго трудово правоотношение. В същото време тези 6 месеца влизат в етапа на обучението, те са част от обучителния период. Ще бъде много несправедливо, ако лицето има натрупани средства в един предходен момент повече от 5 години трудов стаж, излизайки в такъв неплатен отпуск, тъй като той няма как да бъде друг с оглед неговата продължителност от 6 месеца, няма логика лицето да загуби правата си за сметка на завършване на образованието си. По тези съображения аз ще моля да приемете, че отказа е незаконосъобразен и да отмените решението, като приемете, че доверителката ми има право на тези осигурителни плащания и присъдите разноски съобразно списък, който представям.

ЮРИСКОНСУЛТ Т. – Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите като неоснователна жалбата на Н.Г. и да потвърдите решението на директора на ТП на НОИ – София град като правилно и законосъобразно. В решението са изложени подробни и ясно аргументирани мотиви относно отказа на административния орган да изплати обезщетение по представените болнични листове на лицето. В случая, не се спори, че за периода от 29.07 до 31.12.2016 г. лицето ползва неплатен отпуск. За сочения период, обаче, на жалбоподателката се зачита за осигурителен стаж единствено периода от началото на неплатения отпуск, в размер на 30 работни дни през една календарна година, а именно до 10.09.2016 г. Само в този период лицето има качеството на осигурено лице. След тази дата е налице прекъсване на осигуряването за времето до 31.12.2016г., като Г. е излязла извън кръга на осигурените лица, включително към момента на настъпване на осигурителното събитие - 25.12.2016 г. По този начин лицето не отговаря на двете кумулативно изискуеми предпоставки на разпоредбата на чл. 48а КСО, включително да е осигурено лице към момента на настъпване на осигурителното събитие и в тази връзка правилно е постановен отказ за изплащане на парично обезщетение по представените болнични листове. По изложените мотиви аз ще моля да потвърдите решението на директора на ТП на НОИ – София град като правилно и законосъобразно. Претендирам също така юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и едновременно с това правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,42 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: