ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ШЕСТИ състав

На трети декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА

Административно дело № 893 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 10,00 часа се явиха:

ОСПОРВАЩИЯТ – М.К.К., редовно призован, явява се лично.

ОТВЕТНИКЪТ – П.В.Л.– инспектор в отдел „Инспекторат“ в Община – Плевен, редовно призован, явява се лично.

Явява се В.Н.- началник на отдел „Правен” при Община – Плевен, с пълномощно от кмета на Община – Плевен. Съдът констатира, че кметът на Община - Плевен не е страна по настоящото производство и не следва да бъде допуснат като процесуален представител началник отдел „Правен” към Община – Плевен с пълномощно от кмета на Община – Плевен.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ОСПОРВАЩИЯТ – Да се гледа делото.

ОТВЕТНИКЪТ – Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки, с оглед редовното призоваване на страните за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва

Административното дело е образувано по жалба на М.К.К.,***, срещу нареждане за принудително преместване на неправилно паркиран с № 007041 от 10.09.2020 година. В жалбата прави искане да бъде обявена за незаконосъобразна и му бъде възстановена сумата от 52 лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Прави се искане за неговата отмяна. Направени са искания за представяне на административната преписка и да бъдат призовани за разпит като свидетели на екипа мъж и жена от „Пътна полиция”. Представена е административната преписка с писмо вх. № 5210 от 09.10.2020 г.

Съдът докладва писмо вх. № 5403 от директора на Общинско предприятие „Център за градска мобилност”, към което са представени документи по опис.

Съдът докладва уточнение на жалба с вх. № 5503 от 22.10.2020 г., в която се посочва, че е насрочена срещу нареждане № 007041 и се посочва, че от представените писмени доказателства от ответника е установено, че липсват документи, от които да е видно, че е възникнало правоотношение между Община – Плевен и ОП„Център за градска мобилност” и „Крис Ойл” ЕООД и същото притежава правомощия да извършва товаро-разтоварителна дейност по превозване на ППС с мястонарушение на пътен знак. Посочва се, че липсва документ, от който да е видно денят и часът на натоварване на автомобила от мястото на установеното нарушение, а и снимков материала, че автомобилът е репатриран. Излагат се доводи за постановяване на наложената ПАМ в противоречие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Моли се за отмяна на ПАМ и прави искане за присъждане на обезщетение и да се приеме за съвместно разглеждане.

Съдът с определение от 23.10.2020 г. е отделил в отделно производство искането за присъждане на обезщетение.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – Запознат ли сте с доказателствата? Поддържате ли искането за разпит на свидетели? Така оформеното си искане за документи в уточнението към жалбата, като изискване на доказателства от ответника ли е, или просто изразено становище?

ОСПОРВАЩИЯТ – Поддържам жалбата. Не знаех какви са доказателствата по преписката по ПАМ за репатриране на автомобила, но от представената снимка след това, се вижда, която е направена на принудителния паркинг, на предното стъкло си стои и се вижда картата за инвалид, така че за свидетелите от полицията, няма смисъл. Други документи не искам да се изискат. Представям Ви оригинал на ТЕЛК на госпожата, която в момента съм придружавал и пълномощно от нейно име. То е от 1997 година. Упълномощила ме е да я представлявам пред НОИ, съда, да й тегля пенсията от банковата сметка. Да се приемат доказателствата. Не знам по какъв повод, но след дълги молби и разправии на първи октомври получих копие от преписката, за да разбера в какво съм обвинен, защото като отидох на паркинга да си получа колата от служителя, не ми бяха дадени обяснения, нито какво е нарушението и защо колата се намира на паркинга. Не искам доказателства. Мога да Ви представя оригиналът на протокола, с който съм си получил и не знам по каква причина, на представените ми документи, на същия протокол има добавка, в колко часа. В 16.07 часа.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – На Вашето няма час, а на това по делото има.

ОСПОРВАЩИЯТ – Да. Представям и моля да приемете оригинал на приемо-предавателен протокол № 006178 от 10.09.2020 г., в който липсва час, а в представеният по делото на лист 30 е налице час. Нямам други искания.

ОТВЕТНИКЪТ – Нямам отношение към това нещо там. Да се приемат доказателствата. Оспорвам жалбата, защото е неправомерно паркиран автомобилът. Нямам други искания.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото: представените с писмо вх. № 5210 от 09.10.2020 г. документи, представените към жалбата документи, представената административна преписка с писмо вх. № 5403 от 19.10. 2020 г., както и уточнение на жалба с вх. № 5503 от 22.10.2020 г.

ПРИЕМА като доказателство по делото: представеният в днешното съдебно заседание оригинал от оспорващия на приемо-предавателен протокол № 006178 от 10.09.2020 г.

С оглед заявеното от страните, че нямат други доказателствени искания, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ОСПОРВАЩИЯТ – Г-жо Съдия изцяло поддържам така подадената от мен жалба. Считам, че тя е законосъобразна, тъй като административно – наказващият орган, който е издал нареждането за репатриране не се е съобразил със законните разпоредби на правилника за приложение на ЗДвП, по-точно чл. 50, ал. 2, т. 3. Ходих и до Центъра за градска мобилност с молба да бъда приет за разговор с директора. Няколкократно и винаги ми беше отказвано. Едва успях при едно от помещенията да разговарям с юрисконсулта на предприятието за репатриране на автомобили в „Център за градска мобилност”. Обясних, че искам да ми бъдат предоставени документи, от които да е видно точно в какво съм обвинен за това, защото до този момент до първи октомври, когато получих преписката, аз не знаех в какво съм обвинен. Обясних, че аз ще жаля така наложената ми мярка за репатриране на автомобила, но не знаех как да си обоснова жалбата, защото нямам никакви документи, които доказват нарушението. След като видях, че съм обвинен, че съм спрял в зоната на знак № 29 и табела № 17, тогава реших, че съм прав и така наложената мярка е неправомерна и затова пуснах настоящата жалба. Моля така наложената мярка да се отмени. Ако уважите молбата ми, да ми бъдат присъдени разноските в настоящата инстанция.

ОТВЕТНИКЪТ – На 10 септември, при обход с репатриращ автомобил тип „Паяк” установихме неправилно паркиран автомобил след знак № 27 и табела, която предупреждава, че е в зона за вдигане с „Паяк” на ул. „***”. Стикерът – инвалидният съм го видял, но това не дава право на водача да паркира автомобила си. Фактически, автомобилът е без водач. Съответно аз издавам нареждане на колегите и автомобилът е вдигнат от там. Аз имам снимка на автомобила след знака, предполагам и Вие имате. Що се отнася до чл. 50, който оспорващият цитира, този знак Б 27 не се отнася само и единствено по отношение на престоя. В случая няма престой, понеже автомобилът е празен. Той е заключен и е паркиран. Това нарушавате Вие. От друга страна чл. 168 ми дава право като длъжностно лице, определено от кмета, който се явява стопанин на пътя и като такъв има длъжностни лица, които контролират това нещо с неправилно паркирани коли и т.н. Вменена е тази функция, че мога да нареждам да се преместят ППС – та без негово знание, когато са в нарушение. Това ми дава право, това го има и в длъжностната ми характеристика. Има го и в заповед. В случая е трябвало оспорващият да спре в синя платена зона, но дори и там може само, където има синьо място, очертано за инвалиди. Имате право да престоите 3 часа, след което си заплащате като всички останали. Ако това място е заето, трябва да се спре в платена зона, но този син талон не дава право, а трябва пак да се заплати. В случая, ако той се качва или слиза от автомобила или придружава въпросната госпожа, която е на ТЕЛК, това не е проблем. Не може да бъде паркирана колата, оставена в зоната без водач. Затова автомобилът е репатриран на наказателен паркинг. До тук свършва моето нещо, а там вече колегата от охрана, който е на паркинга, там за часа аз нямам никаква представа, пише ли се или не. Процедурата по това нещо, моята свършва с даване на нареждане на колегите и от паяка и те механично, физически вдигат автомобила и го закарват на паркинга. Това мога аз да кажа. Да се отхвърли жалбата.

ОСПОРВАЩИЯТ – Понеже господинът казва, че автомобилът е оставен и паркиран, той не прави разлика между паркиран и престояващ автомобил. Казва, че автомобилът е без водач, вътре няма шофьор, значи, че автомобилът е паркиран. След като придружавам лице със 100% инвалидност за чужда помощ, ако Вие бяхте и спрете там, как ще я придружите и в същото време ще стоите в колата?!

ОТВЕТНИКЪТ – Придружаваме с определен автомобил, този репатриращ автомобил, два автомобила са. Просто в нашата зона, след забранителен знак ние виждаме паркиран автомобил. Никакви други обстоятелства свързани с него няма. Няма хора, които да се качват или слизат. Оставен е заключен автомобил, който е в нарушение и затова се предприема стъпката – репатриране. Това е, което мога да кажа.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решене в законния 30 дневен срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.28 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: