ПРОТОКОЛ

 

Година 2020                                                                          Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                         ПЪРВИ касационен състав

 

На ДВАДЕСЕТИ НОЕМВРИ                                              2020 ГОДИНА        

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЕЛКА БРАТОЕВА

 

РАЛИЦА МАРИНСКА

ПРОКУРОР: ИВО РАДЕВ

СЕКРЕТАР: БРАНИМИРА МОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ГОСПОДИНОВ

Касационно административно дело № 874 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 11:02 часа се явиха:

         КАСАТОРЪТ ЕТ „ГЕРГИНА СТОЯНОВА“ – ГОРНА МИТРОПОЛИЯ – редовно призован, се представлява от адв. А.Г. – с пълномощно по делото

         ОТВЕТНИКЪТ КМЕТ НА ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ – редовно призован, не се представлява

         ЗА ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ЕТ „АГРОФОКУС Т.П.“ чрез представляващ Т.И.П. – редовно призована, се явява адв. Н.Н.– с пълномощно от днес

         ЗА КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – редовно призована, се явява прокурор ИВО РАДЕВ

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР РАДЕВ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, е са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид което

                            О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпилата касационна жалба с приложенията към нея.

ДОКЛАДВА  писмен отговор от Община – Долна Митрополия.

АДВ. Г.: Поддържам касационната жалба. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Н.: Оспорвам касационната жалба. Нямам искания за събиране на доказателства.

ПРОКУРОР РАДЕВ: Няма да соча доказателства. Моля се приключи съдебното диене и дадете ход по същество.

С оглед становищата на страните, съдът счита, че следва да приключи съдебното дирене и да даде ход по същество, предвид което

                            О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Г.: Уважаеми административни съдии, подробни аргументи във връзка със твърдението за нарушението на материалния закон в решението на районния съд съм изложил в касационната жалба. Единствено ще резюмирам в посока, че в крайна сметка идеята на съдебното производство е да реши проблем, който е възникнал, а не този проблем да бъде оставен за решаване от много други страни. С изменението на чл. 37б, ал. 6 от ЗСППЗЗ на новоприетия текст, законодателят е посочил именно тази цел – при дублиращи се правни основания е даден алгоритъм, при който  според Закона за собствеността и ползването на земеделски земи се определя кой е легитимният ползвател. Т.е. този законов текст преследва, както и самият законодател е заявил в мотивите си, една единствена цел – да бъдат решавани споровете между лица с конкуриращи се правни основания в посока, че приоритетни са договорите, които са с достоверна дата и които са вписани в Имотния регистър. В решението Районният съд  е възприел практика, която е създадена преди това законово изменение. Тази практика по необходимост подлежи на промяна и съобразяване с актуалните законови норми.  Искам да посоча, че препращането към правилата на гражданското право  при такъв спор са абсолютно, ако не абсолютно, те са изцяло неприложими по повод споровете за ползване на земеделски земи,  тъй като тези спорове трябва да бъдат решавани в рамките на стопанската година. По граждански ред не може да се реши такъв спор с оглед продължителността му. Може единствено да се отхвърли ползването само за обезщетяване вредите на нарушеното ползване. По тази причина препращането към граждански ред, смятам, че няма как да бъде възприето. Не може да бъде възприето още-повече, че според ТР производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ дава цялостна защита. Т.е. това производство, вкл., когато се развива пред съда трябва да бъде решен този спор, ако въобще такъв съществува. А той вече е решен в производството по регистрация от земеделските производители в Поземлените комисии. Няма как да бъде възприето и другото становище на районния съд, че това било единствено регистърна процедура. Този спор завършва с индивидуален административен акт.  По дефиниция не е необходимо ако това беше чисто регистърно производство. С индивидуалния административен акт се признават права. Т.е. това производство признава права, и ако е имало спор смятам, че процедурата, която трябва да бъде възприета е – заявяват се конкуренти с правни основания,  Поземлената комисия регистрира едно от двете, или едно от трите, или колкото са заявени и вече в производството по обжалавне на този индивидуален административен акт се стига до крайното решение кой е легитимния ползвател. ЗСПЗЗ е специален закон и не препраща към граждански ред. Това е резюмето, което исках да уточня във връзка с жалбата – че тук е мястото, в това производство  е мястото да се реши  този легитимния ползвател, имам предвид административния ред, по алгоритъм, който е дал законодателят с изменението на чл. 37в, ал. 6 от закона. По този алгоритъм легитимният ползвател е моят доверител. Той е регистрираният ползвател и кметът следва да съобрази това вписване в производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Ето защо ви моля да уважите касационната жалба. Моля да ни присъдите направените деловодни разноски.

АДВ. Н.: Уважаеми административни съдии, от името на доверителката ми оспорвам касационната жалба, която считам за неоснователна.  Четири състава на Районен съд – Плевен, от които в последната стопанска година бяха подавани жалби срещу откази на кмета на Община – Долна Митрополия, от сегашния касационен жалбоподател със страна  моята доверителка, стигнаха до един извод за неоснователност на жалбите, а уважиха  при първото произнасяне на кмета на Община – Долна Митрополия, когато той издаде заповед за изземване, съответно състав на Районен съд – Плевен я отмени. Конструкцията на касационната жалба се опитва да даде съвсем друга посока на разсъждения от тази, която законодателят е вложил в разпоредбите на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи реда по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и този по 37б, с ал. 6, по който законодателят много ясно казва, че се касае за регистърно производство и компетентността на администрацията е ограничена до това да регистрира подадени пред нея заявления от повече от един ползвател или собвеник. В никакъв случай законодателят не е дал право администрацията да замести съда при спор за материално право, тъй като регистърното производство цели /и по-специално изменението на ал. 6/, да не се блокира тази част от ежегодния оборот като при подаване на 2, 3 или повече заявления да липсва възможност администрацията да регистрира, което и да било то тях, тъй като актът на регистриране е свързан с ползавне права, съответно задължения на регистрирания ползвател. Такива са за ползване на субсидии, съответно задължения по сеитбооборот и т.н, различни административни задължения свързани с регистрацията на съответния ползвател. Но при положение, че има спор за материално право, законодателят в никакъв случай не е дал право на администрацията тя да го решава, съответно да замества съдилищата в тази тяхна дискреция. В настоящия случай този състав на Районен съд – Плевен, както и други състави, кактно подчертах са стигнали до правилния извод, че за процесния имот са налице валидни сключени договор за аренда, вписан в Службата по вписванията и едногодишен договор за наем, с който моята доверителка се е легитимира като ползваща на правно основание този имот. Не случайно във всичките съдебни решения на Районен съд – Плевен е посочено като аргумент за това, че в случая налице спор за материално право разяснението по т. 2 на ТР № 2/2017 г. на Общото събрание на гражданската и търговска колегия на ВКС, в който изрично е прието, че договорът за аренда, съответно договорът за наем са законови правни основания за ползване на земеделска земя без да се приватизира, който и да е то тях. Именно във връзка с това указание дадено в цитираното тълкувателно решение и районният съд е стигнал до извода, че при наличието на такъв спор за материално право, той следва да бъде решен от компетентния съд, и че това не попада в компетентността на админстрацията да преценява кое от тези основания е с по-голяма сила, за да стигне до крайния извод дали е основателно искане по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. При тези изводи считам, че касационната жалба е изцяло неоснователна и моля да я оставите без уважение и ни присъдите направените по делото разноски по представения списък с разноските.

АДВ. Г.: Дадох си труда да прочета мотивите на вносителя на това изменение по чл. 37б и си спестявам усилията да тълкувам целта, както колегата прави. Изрично вносителят е казал, че целта на това изменение е да бъдат решени конфликтите при конкуриращи се правни основания. Това не е мое тълкуване на текста. Това е мотива на вносителя на законопроекта. Т.е. не си позволявам да тълкувам какво има предвид закона. Аз цитирам законодателя. Второто, което искам да отбележа е, че както в обжалваното решение, така и колегата споменава, че трябва прилагаме тълкувателно решение изаддено от търговска и гражданска колегия на ВКС. Аз не смятам, че ВКС по гражданско дело може да определи начина на тълкуване  по административно производство и затова съм цитирал решение на ВАС, свързано именно с производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Въпросът не е дали може да се сключва договор за аренда или наем за земеделска земя, какъвто е всъщност въпросът, по който ВКС се е произнесъл – да, може и двата.  Въпросът е какво е производството по чл. 34, и тук ВАС се е произнесъл, поради което да се ползват тълкувателни решения на гражданска и търговска колегия на ВКС в административно производство. Смятам, че меродавното решение тълкувателно е това,  което ВАС е произнесъл, тъй като касае административното производство. А дали имаме три решения в една посока или не – това е количествен термин налаган в съдебната практика.

АДВ. Н.: Да, колегата цитира правилно мотивите, които той е положил усилия да изчете, съответно да представи на настоящия съдебен състав, но пак казвам те са единствено в посока на това да отстранят неъвзможността при подаване на повече от едно заявление да се стопира регистърното производство, но не и да решава спорове на материално право.

АДВ. Г.: Законодателят казва „да решат конфликти”.

ПРОКУРОР РАДЕВ: Уважаеми административни съдии, аз считам първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и предлагам да го потвърдите в този му вид.

Съдът счита делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в

11:19 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: