П Р О Т О К О Л

година 2020 град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВТОРИ състав

На ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЮЛИ 2020 ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ГОСПОДИНОВ

Административно дело № 808 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 11.05 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.С.А. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. И.Ж. с пълномощно по делото

ОТВЕТНИКЪТ КОМАНДИР НА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 52090 – редовно призован, се представлява от юрк. И.Н.с пълномощно по делото

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

ЮРК. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Производството по делото е образувано е по жалба на Г.А. с адрес ***, против заповед № ЛС-32 от 26.06.2019 г., издадена от Командира на военно формирование 52090 - гр. Д. Митрополия, с която по отношение на жалбоподателя е прекратен договора за военна служба, същият е освободен от длъжност от военна служба и е зачислен в запаса.

ДОКЛАДВА постъпилата жалба.

ДОКЛАДВА представената административна преписка по издаване на оспорената заповед постъпила в Административен съд – Плевен с писмо вх. рег. № 3529/11.07.2019 г. с приложени писмени доказателства по опис.

ДОКЛАДВА писмено становище от ответника постъпило с писмо с вх. рег. № 5034/14.10.2019 г., както и представеното с него писмено доказателство, а именно болничен лист заверен препис № Е 20196538301 на Г.С.А..

АДВ. Ж.: Поддържаме жалбата. Да се приемат представените доказателства.

ЮРК. Н.: Да се приемат писмените доказателства. Няма да соча нови доказателства. Съобразно процесуалното поведение на противната страна ще сочим такива, но на този етап няма да соча.

Съобразно липсата на други доказателствени искания, съдът счита, че следва да приеме и вложи в делото административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и писменото доказателство представено със становището на ответника.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ВЛАГА в делото административната преписка по издаване на оспорената заповед постъпила в Административен съд – Плевен с писмо вх. рег. № 3529/11.07.2019 г., с приложени писмени доказателства по опис, както и представения с писменото становище от ответника болничен лист № Е 20196538301 на Г.С.А. в заверен препис.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ж.: Уважаеми господин председател, заповед № ЛС- 32/2019 г. на командира на ВФ 52090 – Долна Митрополия е незаконосъобразна и нейната незаконосъобразност се изразява в следното:

Видно от самата нея е, че е издадена на основание чл. 162, ал. 1 Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, като е мотивирана с взаимно съгласие на страните изразено писмено, съгласно подаден рапорт вх. № 8510-445/26.06.2019 г. Така посочената заповед нарушава императивните разпоредби на чл. 162, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, който предвижда категорично и императивно 30-дневен срок, в който страната, към която е отправено предизвестието за освобождаване по взаимно съгласие трябва да даде писменото си становище. Подозирам, че ответната страна ще твърди това, че самата издадена заповед представлява становището, но това не е така. Този 30 дневен срок е даден съгласно нашата съдебна практика за това, за да може страната, към която е отправено предизвестието да обмисли, да подготви своите неща и тогава взимайки свое становище да уведоми отправящата страна какво тя мисли по този въпрос - въпросът за освобождаването по взаимно съгласие. От друга страна този 30 дневен срок е даден с правната възможност на отправящата страна да обмисли и евентуално да промени своето становище по отношение на освобождаването ако претенцията, която е предявена и е станала основание за освобождаване по взаимно съгласие искане за такова освобождаване бъде удовлетворено. Видно от заповедта и от протокола те са издадени на един и същ ден – 26.06.2019 г. Имам предвид не протокола, а предизвестието което е дадено, рапорта за напускане на Г.. Видно от рапорта и от заповедта – рапортът е издаден на 26-ти, заповедта е издадена на 26-ти, т.е. в един и същ ден са осъществени правните действия, които водят до освобождаването на Г.С.А. от военна служба. С това, както казах е нарушен чл. 162, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ. Освен това опорочен е и самият рапорт така, както повелява и закона, така, както е и съдебната практика, така както е и житейската истина рапортът трябва да бъде написан саморъчно и подписан, за да изразява волята на лицето, което го е написало и подписало. В случая съвсем необичайно рапортът е написан на бланка на поделението, напечатан и поднесен за подписване от ищеца или жалбоподателя Г.С.А.. С това е опорочена неговата воля и самият факт, че той веднага в законния срок обжалва тази заповед също показва, че тя не може бъде мотивирана по взаимно съгласие. Ние считаме, че зад това привидно освобождаване по взаимно съгласие се крие едно друго правоотношение, което е наложено на жалбоподателя поради факта, че на него му е заведено досъдебно производство. В този случай ЗОВСРБ е категоричен и това записано в чл. 158, че в подобни случаи военнослужещият може бъде отстранен от изпълнение на своите служебни задължения, но не и освободен от служба и трябва да се изчака наказателния процес да завърши с влязла в сила присъда. Едва, когато има влязла в сила присъда, тогава е налице правното основание за освобождаване от служба, в противен случай военнослужещият се възстановява и му се заплаща периода, в който той е бил отстранен от служба. Подробностите в писмена защита, която прилагам.

ЮРК. Н.: Господин съдия, изправени сме пред едно безпрецедентно дело, в което се оспорва административен акт, с който е удовлетворено изцяло и абсолютно своевременно желанието на военнослужещия да прекрати своето служебно правоотношение и да бъде освободен от военна служба. В този смисъл при наличие на удовлетворяващ административен акт няма никакво правно основание заявителят да оспорва административният акт, с който са удовлетворени неговите права – няма никакво правно основание. В тази връзка следваше да бъде приложен и затова е предвиден чл. 159, т. 4 от АПК, а именно образуваното дело да бъде прекратено поради това, че липсва правно основание за продължаването на това производство. При наличие на удовлетворяващ административен акт не виждам какво е основанието за обжалване на този акт. От друга страна, от чисто практична гледна точка, ако постановите решение, с което отмените административния акт /не мога да коментирам на какво основание, бихте намерили основание за неговата отмяна/, но ако вие евентуално го отмените, ще изпаднем в парадоксалната ситуация, в която този съдебен акт или това решение ще се отмени административният акт или заповедта за уволнение и същевременно ще влезе в противоречие със заявеното от Г.С.А. желание да му бъде прекратен договора. Т.е. противно на това, което той е заявил пред административния орган желание, Административният съд ще бъде изправен пред парадокса да постанови нещо противно на желанието на заявителя Г.А.. Ето защо смятам, че тук беше редно да бъде приложен чл. 159, т. 4 от АПК, а именно административното производство да бъде прекратено на това основание поради липса на правно основание. По същество защитата на жалбоподателя преповтори своите доводи в жалбата. Достатъчно подробно и изключително аргументирано сме отговорили в нашето становище и моля то да бъде съобразено, тъй като даваме отговор на всички онези въпроси, на които току що в днешното съдебно заседание бе повдигнат въпрос, а именно накратко превратно се тълкува съдържанието на чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ, като се твърди едва ли не, че трябва да се изчака 30-дневния срок. Не е предвидена такава хипотеза в закона и това е едно превратно в интерес на защитата тълкуване на закона. От друга страна – твърди се още, че рапортът не е бил саморъчно изготвен от самия жалбоподател, бил напечатан. Няма правно основание да се твърди, че по някакъв начин този акт е опорочен. Прави впечатление, че и до момента /мина вече една година/, ние нямаме нито едно доказателство за това, че жалбоподателят по някакъв начин е оспорил своето авторство на този рапорт. Той до момента не твърди, че този рапорт не е подписан от него. Кой го е напечатал, къде го е напечатал е без значение. От значение е чии е подписът, при какви обстоятелства е положен този подпис, има ли заявено от него желание, което отговаря на съдържанието на този рапорт. Това по същество е така. Неведнъж сме обръщали внимание на това, че се твърдят деяния извършени от длъжностни лица, деяния съставляващи престъпления, а именно съставомерни деяния по смисъла на НК – говорим за принуда. До момента ние нямаме нито едно твърдение за това кое е това длъжностно лице, кога при какви обстоятелства е извършено това съставомерно деяние. Кое е това лице, което е принудило жалбоподателя да подпише този рапорт. Това са едни голи заявления, бланкетно заявени, разбирам, че е в рамките на една защитна позиция, но по същество това представлява едно набеждаване в извършване на престъпление и другата страна дължеше конкретика в това отношение, за да можем ние да изградим една защитна позиция. Прави впечатление, че тези твърдения се заявяват както в жалбата пред Административен съд – Плевен, така се повтарят и в жалбата пред тричленния състав на ВАС, а също и в жалбата до петчленния състав на ВАС. Излишно е да цитирам с каква конкретика и колко достоверно изглеждат самите обвинения, но прави впечатление, че действително там се говори за извършена принуда спрямо лицето Г.С.А., за това, че му е въздействано, затова че е бил сплашван и т.н. И отново в днешната пледоария отново чухме тези думи и това се очертава като единствена защитна позиция на жалбоподателя. Затова ако намерите за нужно, въпреки, че не го разпределихте в доказателствената тежест, но се очертава като главен аргумент на противната страна това, че волята му за уволнение не е била негова лична, а е била формирана по чужда воля. Ако намерите за необходимо моля върнете делото в предната фаза и да съберем доказателства в това отношение – кой го е принудил, по какъв начин го е принудил. Обръщам ви внимание, че ние в нашето становище сме посочили свидетели, които може да доведем. Това са лицата, пред които той заявява своето желание да бъде освободен своевременно и мотивите, поради които желае това да се случи незабавно. Незабавно да се случи това уволнение. Тези мотиви са достатъчно и пределно ясно заявени пред другите хора – страх от развиващото се наказателно производство, евентуално дисциплинарно уволнение, при което той ще загуби пари от полагащото му се обезщетение. Това е всъщност и мотива за неговото своевременно напускане. Още веднъж ви казвам ако се продължава с тази теза, нека бъде конкретна противната страна да заяви кои са тези лица, да доведем свидетели и да установим верността на тези твърдения, защото това са твърдения за извършено тежко престъпление спрямо военнослужещ. Затова, че трябва да се изчака наказателното дело също сме дали становище, че цитираният от противната страна член всъщност касае една възможност, но тя е предвидена в нея изрично е посочено, че става това временно освобождаване от длъжност в рамките на НПК, така че той не касае едно производство, което да се развива в административното отношение между административния орган и служителя. След като съобразите доводите изложени в нашето становище и ако евентуално не прекратите наказателното производство, то ако го разгледате по същество моля да отхвърлите жалбата на Г.А. като неоснователна. Не претендираме разноски по делото.

АДВ. Ж.: Жалбоподателят и в мое лице не си позволява да тълкува закона. Той е прекалено ясен и всеки юрист ще разбере за какво иде реч. Член 162, ал. 1, т. 1 е ясен и категоричен – в рамките на 30 дни трябва да се даде писмен отговор. Ако това не е направено се счита, че не е прието предложението. Тук няма място за тълкуване, тук е императивна норма, която не е спазена. Второ – волята на едно лице да извърши едно деяние се доказва по много начини, в т.ч. и със собственоръчно написания му рапорт. Тук обаче имаме /пак подчертавам/ на бланка написан рапорт, поднесен за подписване под някакви обстоятелства. Старанието на ответната страна да ни вкара в наказателния процес може да бъде осъществено по някакъв друг начин, но не и чрез административния съд. Ние оспорваме и категорично твърдим, че първо е нарушено свободното волеизявление на Г.А. в рамките на това, че е на бланка. Кой разполага с бланки на поделението? Единствено само служебно се разполага, аз не мога да взема бланка на поделението и да напиша едно писмо. Второ категорично е нарушен закона. Законът /забележете/ сам предвижда какво се случва ако е нарушен. няма ли такова писмено становище се счита, че не е прието.

ЮРК. Н.: Относно въпроса дали трябва да е напечатан, дали трябва да е собственоръчно написан рапорт – това е несериозно да коментираме това нещо. Председателят на Административен съд – Плевен, когато беше председател на Районен съд – Плевен, знаете на първия етаж в районния съд имаше публикувани бланки за попълване. Бланки, които са обръщение до съдията. Това не означава, че те са незаконни. Адвокат Ж. ни вкарва отново в наказателното производство, тъй като отново се твърди, че не е формирана свободна воля и аз ви моля да дадете отново ход по същество. Тук има твърдение, че му е осъществено въздействие. Нека противната страна да заяви кое е това лице, за да го доведем и да го разпитаме.

АДВ. Ж.: Аз се противопоставям на искането да се възобнови делото, аз не твърдя с име, чин, длъжност. Аз показвам факта, че рапортът противно на житейската практика, противно на принципа на свободно волеизялвение е написан на пишеща машина, на бланка на поделението и не спорим, че е подписан от Г.А..

ЮРК Н.: Оттеглям искането си с оглед искането на конкретизирано лице, което да е осъществило принуда.

Съдът счита делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 11.29 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: