ПРОТОКОЛ

 

Година 2020                                                               Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                 ПЪРВИ състав

На единадесети декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

Секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ДИЛОВА

Административно дело №  683 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 11.30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М.А.М. – редовно призован, се явява лично, доведен от затвора Белене и с адвокат В.  В. определена за адвокат, който да осъществи правна помощ.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ИСКА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ - СОФИЯ – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Н.У. с пълномощно по делото.

ЗА КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява прокурор Анна Баракова.

СВИДЕТЕЛЯТ А.Н.С. – редовно призован, се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ Д-Р Г.Г. – редовно призован, се явява.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ В. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва постъпили писмени доказателства от затвора Белене - заверени копия на медицинската документация на ищеца М.М., която се намира в затвора Белене.  

АДВОКАТ В. – Госпожо Председател, нямам възражение да се приеме доказателствата доколкото ми беше дадена възможност, тъй като делото ми е съобщено вчера в 16:50 часа. Запознах се сега за малко с делото и ще Ви моля да ми дадете време да се запозная по-подробно. Моля да се приемат доказателствата. Нямам възражения, описана е по опис, запозната съм.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Да се приемат представените доказателства.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – Да се приемат доказателствата.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените писмени доказателства касаещи медицинската документация намираща се в затвора Белене относно ищеца М.М., поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представените писмени доказателства касаещи медицинската документация намираща се в затвора Белене относно ищеца М.М..

АДВОКАТ В. – На този етап нямаме други доказателствени искания освен да бъдат разпитани призованите свидетели и да се изслушан съдебната експертиза.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямаме нови доказателствени искания.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – В предходно съдебно заседание е изискана официална справка от ГДИН относно обстоятелствата към настоящия момент колко пъти е постановено прекъсване на изтърпяване на наказанието по отношение на ищеца М.А.М.. Има такава справка, но аз ще Ви моля да приемете, много са доказателствата и много са прекъсванията, той също е запознат с тях, но ще Ви моля да приемете част от заверени копия от постановления за прекъсване от 14.04.2016 г.; от 01.07.2016 г.; постановление за продължаване на прекъсване на наказанието от 08.07.2016 г.; отново продължаване срок на прекъсване от 19.07.2016 г.; постановление за прекъсване изпълнението на наказанието от 13.05.2016 г.; от 31.05.2016 г.; от 15.12.2015 г. и едно постановление за отказ. Има още няколко такива на г-жа С. от 14.09.2017 г. позволявам си да го представя, доколкото в същото е изрично упоменато, че няма данни за извършено оперативно лечение, за което вече е било постановено прекъсване на изтърпяване на наказанието. Това е в преписката на Окръжна прокуратура – Плевен, има описани всички прекъсвания в справката на ГДИН.

ИЩЕЦЪТ М. – Ищец в интерес на истината искам да попитам защото се представят тези от 2015 г.-2017 г., когато се интересуваме за 2019 г.-2020 г. Ние не говорим тук за прекъсване, а говорим защо не съм се лекувал.

АДВОКАТ В. – Да се приемат по делото.

ИЩЕЦЪТ М. – Считам, че са неотносими към делото.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представените писмени доказателства по делото.

Съдът пристъпва към снемане на самоличност и разпит на допуснатите свидетели.

Снема самоличност на свидетелите.

А.Н.С. –  на 57 години, неосъждан, без родство със страните.

Г. Б. Г. – на 50 години, неосъждан, без родство със страните.

Съдът разяснява на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване или затаяване на истината, а именно до пет години лишаване от свобода.

Свидетелите обещаха да говорят истината.

Съдът извежда от съдебната зала свидетелят Г. Б. Г..

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А.Н.С. – Работя в затвора от месец ноември 2016 г. като Заместник началник на затвора Белене. Познавам М.М. от 2017 г., беше в общежитие открит тип, след което режимът му беше повдигнат и влезе в затвора. С неговите проблеми аз съм запознат откакто му беше повдигнат режима и влезе в затвора. Преди, когато беше в общежитието не съм чувал от него оплаквания. Оплакванията за здравословното му състояние започнаха, поне аз знам, откакто е в затвора 2018 г. Запознат съм доколкото, че е необходимо да му бъда извършена физиотерапия след някакво оперативно лечение. Присъствал съм лично и съм съдействал на М. при срещите му с окръжен прокурор, за да излезе в прекъсване да се лекува. Няколкократно беше пускан в прекъсване да се лекува, но в някои от случаите нещо не стана както трябва, закъсня с един ден ли, нямам спомен точно за този случай, не си използва тогава точно по предназначение ли прекъсването и от там нататък прекъсването беше прекратено. Почти на всички срещи с Окръжна прокуратура съм присъствал, понеже съм доволен от М. от неговата трудова дейност съм съдействал да бъде пускан да се лекува, но както ви казах получи се отказ, този отказ беше обжалван. Апелативен съд потвърди отказа, след което имаше нова среща със г-жа С., тя за физиотерапевтично лечение отказа защото вече беше потвърден отказът за прекъсване, но му обеща да го пусне в прекъсване за зъбите защото зъбният му статус е много зле и той да ползва това прекъсване и за другото лечение. В последната година-две, когато му отказаха прекъсването, говорих с него и го попитах няма ли възможност с охрана да осъществи това лечение и той обясни че в тази клиника две седмици не приемали, а се ходело всеки ден за по един част, поне това си спомням, а следващите две седмици вече можело да се лежи в нея за да се лекува и нямало как да стане.

СЪДЪТ – Вие служебно не потърсихте ли контакт за да видите как би могъл да бъде лекуван?

СВИДЕТЕЛЯТ С. – Даже имаше направление от лекар и той отказа да отиде защото след това щял да бъде под карантина, аз съм и председател на кризисния щаб. Говоря за месец март по време на корона вируса и тогава бяхме въвели строги правила, че всички, които пристигаха отвън от лечебни заведения седяха по десет дни карантинирани. Тази карантина се изразяваше в това да пребивават в едни чисто нови помещения да стоят десет дни и да се наблюдават от лекар, даже помещенията са по-хубави от другите, но М. отказа защото щял да бъде под карантина. Доста тогава от лишените от свобода отказаха лечението защото после десет дни ще трябва да бъдат под карантина. Така, че тази година имаше издадено такова нещо, имаше и отказ от него, когато се ходи по чл. 135 изобщо, когато се напуска затвора за лечение тогава се иска и писмено съгласие на лишения от свобода. Имаме много случай, когато ги заведем в болницата и той отказва под охрана и само се разкарваме, за това преди това им се дават едни бланки, които трябва да подпишат.  Ако е пожелал да бъде лекуван би трябвало да има такова съгласие подписано, че е съгласен да се лекува.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам въпроси към свидетеля.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – Нямам въпроси към свидетеля.

АДВОКАТ В. – След като е определен доверителят ми за лечение, на кого е изборът на лекар или лечебно заведение, когато се извежда извън затвора, кой администрира цялата тази медицинска документация лично лицето, което лишено от свобода или ….?

СВИДЕТЕЛЯТ С. – Може да се каже, че е лично защото например медицинската сестра запазва дата и час в лечебно заведение, след което се уведомява лишения от свобода и пак той ако иска – подписва, ако не иска – не подписва и всеки има лично право на избор къде да се лекува. Ако не се съгласи така, както ние му предлагаме той започва да пише до Окръжна прокуратура и търси свой начин.

АДВОКАТ В. – Конкретно доверителят ми насочен ли е той към определено медицинско заведение без негово желание, след като видно от документацията е, че има съвкупност от заболявания?  

СВИДЕТЕЛЯТ С. – Не мога да кажа дали е насочен, аз съм питал не може ли да бъде лекуван в гр. София, физиотерапия има и в гр. Белене, аз самият се лекувам там, но той ми отговори, че имало някакви специални машини там в тази клиника, в която се лекува. Аз лично не съм специалист и не мога да коментирам.  

СЪДЪТ – Не може ли лекарят на затвора да прецени къде да бъде лекуван, в кое лечебно заведение?  

СВИДЕТЕЛЯТ С. – Дават му направлението и гледат лишения от свобода къде иска. Първо е опериран и насочен там и би трябвало там да си продължи, там му знаят статуса.

АДВОКАТ В. – Когато той е казвал няколкократно, че има нужда да излезе и е казано, че той в определен период през 2019 г.-2020 г. има нужда от последваща рехабилитация, защо лицето не е пуснато и насочено отново, каква е причината?

СВИДЕТЕЛЯТ С. – Защото той отиде и не можа, доколкото си спомням, беше пуснат в прекъсване и да речем, че ние сме го пуснали сутринта в 08:00 часа и той не е стигнал на време в поликлиниката, продължил си е прекъсването като не ни е уведомил, че не е приет в съответното лечебно заведение и след това г-жа С. прекрати прекъсването защото не се използва по предназначение.  

АДВОКАТ В. – Знаете ли каква е причината за неявяването на точния час?

СВИДЕТЕЛЯТ С. – По негови думи е защото не е автобус и превоз, с който да стигне на време. Конкретно помня, че той трябваше в понеделник, прекъсването почваше от понеделник, прекъсванията излизат в работно време на администрацията и не може по-рано от 8:30 часа да бъде освободен. Това е според неговите думи, след което доколкото имам спомен, аз това съм го научил при лична среща с него защото почти всяка седмица се срещам с лишените от свобода и доколкото знам той не е отишъл в медицинския център и да заяви, че това не се е случило и че има нужда да се лекува по друг начин освен чрез прекъсване.

АДВОКАТ В. – Нямаме други въпроси към свидетеля.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г. Б. Г. – Общопрактикуващ лекар съм в с. Стежерово и по граждански договор обслужвам и затвора Белене. Знам какво е здравословното състояние на М.М.. 

СЪДЪТ – Имало ли е случаи М.М. да е имал нужда от някакво лечение, включително и рехабилитация и т.н., което да не е било провеждано?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Лично на мен той не ми е казвал нищо. Не е идвал при мен за да каже, че иска да провежда такова лечение, той взема направление от мен и си заминава за хоспитализация. Идва при мен, взема направление за хоспитализация и ми оставя една бележка, която да напише, че трябва да има прекъсване и ако бъде прекъснат и си заминава и повече не се явява при мен. Лекарят специалист казва дали е за хоспитализация. Аз му давам за невролог и за физиотерапевт и той го взема от мен, след това той трябва да дойде при мен за да ми даде документи. На мен лично документи не ми е давал често. Аз не съм всеки ден там.

ИЩЕЦЪТ М. – Искам да попитам д-р Г. кой съхранява медицинската документация в медицинския център?  

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – В медицинския център се съхранява документацията.  

ИЩЕЦЪТ М. – Кой отговаря за тази медицинска документация?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Аз съм на граждански договор, който е на трудов договор, нямам представа кой отговаря.

ИЩЕЦЪТ М. – Кой приема документацията след завръщането ми, когато Вие ми дадете направление за даден кабинет, мен ме извеждат с охрана, аз отивам на този преглед и документацията се предава на охранителния състав. Охранителния състав завръщайки се от медицинското заведение, предоставя медицинската документация. На кого?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Знам, че трябва да се представят в деловодството за да се сложат там при другите документи.

СЪДЪТ – Знаете ли кой предава документацията и къде?  

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – В деловодството се предават и след това отиват в досието на лицето.

СЪДЪТ – Това, което на Вас Ви се дава вие го прилагате към медицинското досие, така ли?   

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Да.  

ИЩЕЦЪТ М. – Вие получавал ли сте от СБАЛ гр. София документация от мои лечения?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Аз съм от август 2018 г.

ИЩЕЦЪТ М. – От 2018 г. до 2020 г. издавали ли сте становище към СБАЛ гр. София?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Не мога да кажа точно може и да съм давал, те са в деловодството, моите становища там се водят. Може и да съм давал, не знам.  

ИЩЕЦЪТ М. – Извеждан ли съм на прегледи или лечение, на лекарска комисия за месец февруари 2020 г. от затвора Белене в СБАЛ гр. София и какво становище са издали те?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Не знам, не мога да кажа нищо.

ИЩЕЦЪТ М. – Наличната документация, която е и казвате, че я няма това са фактически документи, които Вие ми давате за да изляза и да бъде прегледан, тези документи Ви се връщат на Вас, тях ги няма. Къде са тези документи?  

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – М., на мен твоите документи не ми трябват. Документите, които на мен са ми предавани трябва да стоят в неговата папка.

ИЩЕЦЪТ М. – Нямам други въпроси.  

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Когато М.А. се завръща от прекъсване, той носил ли Ви е на Вас някакви документи?  

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – На мен лично – не.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам повече въпроси.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – Вие лично извършвали ли сте някакви прегледи на ищеца?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Извършвал съм разбира се.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – Все пак Вие сте общопрактикуващ лекар, не сте тесен специалист, какви заболявания Вие сте констатирали?  

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Той има ошипяване не гръбначния стълб, особено към шията, има захарен диабет, нарушение на бъбречна функция, има тромбемболия на венозни съдове.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – Вие преди малко споменахте, че той е идвал и Вие му давате направление за специалист, а в тези случай той конкретни оплаквания казвал ли Ви е за да може Вие да прецените, че има нужда от консултация със специалист, а не с Вас?  

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Като има оплаквания аз му давам направления.  

ПРОКУРОР БАРАКОВА – А преглеждате ли го в този конкретен случай?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Да.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – И сте констатирали, че има необходимост от специалист?

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Да.

ПРОКУРОР БАРАКОВА – Нямам други въпроси към свидетеля.

ИЩЕЦЪТ М. – От 2018 г. насам аз имам забрана да работя, на какво основание, ТЕЛК комисията на мен ми е предоставила 40% трайно намалена работоспособност с право на работа, кой е постановил на администрацията на затвора от медицинския център, че аз съм без право на работа и нямам право да работя?

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Възразявам госпожо съдия на този въпрос.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Не знам такова нещо, не помня такива работи. Не помня да съм правил такова нещо.

ИЩЕЦЪТ М. – Госпожо аз искам да попитам само едно, значи ние се въртим в един кръг. Тази документация, която я няма, а аз я съхранявам защото имам копие от нея извадено, а тя липсва, по този начин те разпореждат по другите инстанции, че аз не се лекувам. Когато липсва тази медицинска документация, например от Апелативна прокуратура отговорят, че при тяхната проверка в медицинския център в затвора Белене на мен ми липсва документацията. Как ще липсва тази документация като документацията е предоставена на затвора Белене. Единственото мое което аз предоставям в медицинския център е след завръщането ми, това е единствено епикризата и аз винаги съм я представял на доктора или на медицинското лице, което е там и те липсват.

АДВОКАТ В. – Госпожо Председател, моля да бъде изслушана в следващото съдебно заседание възложената експертиза. Други искания нямаме.

Съдът намира, че не следва да бъде приключено съдебното дирене. Следва да бъде изготвена назначената от съда съдебномедицинска експертиза, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 25.01.2021 г. от 11.00 часа, за която дата страните уведомени в днешното съдебно заседание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.09 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: