ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ШЕСТИ състав

На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар Десислава Добрева

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА Административно дело № 607 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 15.00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – М.С.Й., редовно призован, явява се лично и с адв. Р.Л..

ОТВЕТНИКЪТ – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ - СОФИЯ, редовно призован, се представлява от юрк П.П..

КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА – ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована, се представлява от прокурор Йорданка Антонова.

СВИДЕТЕЛЯТ – Т.Н.М., редовно призован, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ – Е.В.А., редовно призован, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ – М.В.Д., редовно призован, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ – Т.Т.Г., редовно призован, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ – П.Л.И., редовно призован, явява се.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Л. – Моля да бъде даден ход на делото.

ЮРК П. – Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва

Съдът докладва писмо с вх. № 6438 от 20.12.2019 г., към което са представени документи по опис.

Съдът докладва писмо с вх.№ 9 от 03.01.2020 г., към което са представени документи от ответника.

Съдът докладва писмо с вх. № 10 от 03.01.2020 г., към което са приложени документи.

Съдът докладва писмо вх. № 11 от 03.01.2020 г., към което е приложена заповед от 26.07.2010 г. с Правила за вътрешния ред в арестите.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. Л. - Да се приемат ли? Запознати ли сте?

АДВ. Л. – Уважаема г-жо Председател, моля преди да изразя становище, да помоля да допълните определението си, постановено в първото съдебно заседание по делото, проведено на 28.11.2019 г., намиращо се на лист 112 от делото - стр. 6 от протокола. Като към изброените основания за предявяване на иска, добавите и тези, съдържащи се в исковата молба, последващите молби и становища и отразени в проекта на доклад, направен с определение № 1188 от 2019 г., а именно: липса на достатъчно жилищна площ, дневна светлина и осветление и липса на чисти дюшеци. В тази връзка, моля да имате предвид, че съдът в описателната част на определението коректно е цитирал тези обстоятелства, но в последствие в диспозитива същите не са отразени. За по-голяма прецизност и яснота, моля да се произнесете като постановите определението да бъде допълнено, като се добави, че оплакванията на ищеца, за които се претендират неимуществените вреди включват и липса на достатъчно жилищна площ, дневна светлина и осветление, в арестното помещение, в което е било настанено лицето, както и липса на чисти дюшеци. Що се отнася до доказателствата, представени от ответника, моля да се приемат. Имаме известни съображения към някои от тях, като например списъкът на задържаните лица, които са били в арестното помещение, тъй като няма легенда и периодите са различни от тези в справките.

ЮРК П. - Да се приемат всички приложени доказателства по делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се приемат всички доказателства.

По искането за допълване на определението, с което е определен предмета на делото в съдебно заседание на 28.11.2019 г. на лист 6, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Искът ДА СЕ СЧИТА ЗА ПРЕДЯВЕН така както е посочено в искова молба, находяща се на лист 2 по делото.

ПРИЕМА като доказателства по делото: писмо с вх. № 6438 от 20.12.2019 г., към което са представени документи по опис; писмо с вх. № 9 от 03.01.2020 г., към което са представени документи от ответника; писмо с вх. № 10 от 03.01.2020 г., към което са приложени документи; писмо вх. № 11 от 03.01.2020 г., към което е приложена заповед от 26.07.2010 г. с Правила за вътрешния ред в арестите.

АДВ. Л. – Предлагам да се разпитат служителите от надзорно-охранителния състав, тъй като Е.А. е и служителят, изготвил списъка за лицата, които са пребивавали там.

Снема самоличност на свидетеля Т.Н.М..

Т.Н.М. – 47 години, неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомни на свидетеля отговорността му за лъжесвидетелстване по НК.

СЪДЪТ КЪМ СВ. М. – Запознат ли сте с отговорността? Обещавате ли да кажете истината?

СВ. М. – Да.

СЪДЪТ КЪМ СВ. М. – Призован сте тук, във връзка с разпита Ви като лице от надзорния състав, с оглед исковата претенция на М.Й. за нанесени му неимуществени вреди при престоя в ареста в гр. Плевен.

Дава възможност на пълномощника на ищеца да постави своите въпроси към свидетеля.

АДВ. Л. – В периода от април до ноември 2014 г., бил ли сте служител на надзорно-охранителния състав на ГДИН с месторабота – Арест Плевен и изпълнявали ли сте служебните си задължения на пост № 1 в този период?

СВ. М. – Да.

АДВ. Л. – Познавате ли ищеца и знаете ли дали същият е бил в ареста в Плевен в този период и в кое помещение е бил настанен?

СВ. М. – По физиономия го познавам, да. Бил е в ареста.

АДВ. Л. – Може ли да опишете къде точно се е намирало помещение № 6, колко легла е имало в него, как са били разположени тези легла, имало ли е маси и столове, колко маси и колко столове към 2014 г.?

СВ. М. – Нямам спомени колко легла имаше в тази килия, в това помещение. Маса и стол – да. Всички имат. Помещение № 6 се намираше в следствения арест – стария, дирекцията. На пети етаж в сградата на ОД на МВР – Плевен. То е по средата на коридора, където са всички други помещения. Те бяха 12.

АДВ. Л. – То е с изградени стени догоре, има врата, на която има подвижен прозорец или не?

СВ. М. – Стена, врата и на вратата прозорец, който се отваряше постоянно.

АДВ. Л. – Този прозорец се отваря от надзорно-охранителния състав. Задържаните лица нямат тази възможност?!

СВ. М. – Не. Те имат достъп до пряка светлина.

СЪДЪТ КЪМ СВ. М. – Не се ли отваря към коридора прозорецът?

СВ. М. – Пред коридора е прозореца.

СЪДЪТ КЪМ СВ. М. – Коридорът няма от двете страни килии, само от едната. Другата е само стъкла, откъдето прониква слънчева светлина.

СВ. М. – Точно така.

АДВ. Л. – Това помещение от по-големите или от по-малките е било, помещение № 6? Вероятно се сещате и колко голямо е било?

СВ. М. – Аз знам къде се намира, но нямам спомен кои бяха по-малки и кои по-големи?

АДВ. Л. – В това арестно помещение бил ли е осигурен пряк достъп до дневна светлина и по какъв начин, както и по какъв начин е било осигурявано осветлението в това арестно помещение?

СВ. М. – Прекият достъп, както обясних преди малко, през прозореца.

АДВ. Л. – С какви размери е този прозорец?

СВ. М. – Може би 80/100 см. Не знам.

АДВ. Л. – В арестното помещение, осигурена ли е възможност за естествено проветряване и достъп до свеж въздух или т.нар. естествена вентилация?

СВ. М. – Да. Имаше и друг прозорец, който е постоянно отворен. Над вратата на помещението. Така е изградена - врата и после отгоре прозорец. Над тази врата, малко стена и после прозорец.

АДВ. Л. – Отваря ли се или е статичен?

СВ. М. – Постоянно е отворен е горният прозорец, плюс тази вратичка да я кажем.

АДВ. Л. – Моля да обясните, в арестното помещение осигурен ли е бил непосредствен достъп до тоалетна и течаща вода?

СВ. М. – Вътре в помещението – не, но ги извеждахме. Имаше и външни тоалетни в ареста.

АДВ. Л. – Тоалетната не е била вътре в помещението.

СВ. М. – Точно така.

АДВ. Л. - Спомняте ли си дали задържаните лица са използвали шишета, пликове или други предмети, в които да удовлетворяват естествените си нужди? Иначе казано: пластмасови шишета за урината и за изпражненията пликове.

АДВ. Л. – Да. Когато ги мързеше да чукат на вратата да излязат, ползваха.

АДВ. Л. - Това често ли е било? През деня ли?

СВ. М. – През деня – не. Основно през тъмната част на денонощието.

АДВ. Л. – Твърдите, че винаги когато задържаното лице е искало да отиде до тоалетна или да ползва течаща вода, тази нужда му е била осигурявана.

СВ. М. – Разбира се.

АДВ. Л. – Не сте ли правили забележка на задържаното лице и другите лица, че подобно ползване на такива предмети като шишета и пликове може да доведе до епидемия?

СВ. М. – Не. Това си е негово решение.

АДВ. Л. – Как се е охлаждало арестното помещение?

СВ. М. – Имаше климатици в коридорите на самия арест.

АДВ. Л. – Тези климатици са били разположени отстрани на коридорите или срещу арестното помещение?

СВ. М. – Странично.

АДВ. Л. – Според Вас, когато дневните температура навън са били високи, лятно време обичайно, в арестните помещения било ли е горещо, поносима ли е била температурата за задържаните лица?

СВ. М. – Разбира се. Щом като и аз съм живял там. Каквато е била температурата при тях, такава беше и при нас.

АДВ. Л. – Вие сте били в коридора, там където климатиците директно са охлаждали.

СВ. М. – Да. Но през тези прозорчета достатъчно влиза хлад.

АДВ. Л. – В арестните помещения разрешено ли е било тютюнопушенето? Пушили ли са тютюневи изделия задържаните лица?

СВ. М. – Да. През този период беше разрешено. Имаше и период, когато беше забранено. В този период – да. Пушеха си вътре в помещението.

АДВ. Л. – Моля да обясните осигурена ли е била и по какъв начин възможност на задържаните лица да изтупват и почистват постелъчният инвентар, включително дюшеците. Имало ли е график за изтупване и почистване на постелъчния инвентар?

СВ. М. – Да. Имаше. Тупаха ги.

АДВ. Л. – Къде е ставало това?

СВ. М. – В помещенията, където бяха тоалетните, баните.

АДВ. Л. – Моля да обясните осигурена ли е била възможност на задържаните лица в арестното помещение за престой на открито или престой в специално изградено помещение с осигурен достъп на свеж въздух и вентилация и имало ли е месечен график за това.

СВ. М. – Нямаше достъп до престой на открито.

ИЩЕЦЪТ – Когато е имало друга килия, в тоалетната и аз почукам, може ли да ми се отвори вратата?

СВ. М. – Разбира се.

ИЩЕЦЪТ – Аз бях в 6-та килия. Ако излезе от 7-ма и 8-ма килия някой арестант, външната капандура, отворена ли стои или се затваря? Когато се извеждат арестантите.

СВ. М. – Разбира се, че се затваря, защото режимът на ареста е да няма достъп визуален или вербален. По тази причина се затваря.

АДВ. Л. – Казахте, че там е имало маса и стол. Виждали ли сте задържани лица и него да се хранят в леглото? Вие казахте: една маса и един стол. Очевидно, ако в килията са 4 или 5 човека, виждал ли сте някой от тях да се хранят в леглата си?

СВ. М. – Не. Те се редуваха на масата.

АДВ. Л. - Нямам повече въпроси.

ЮРК П. – След като казахте, че е било разрешено пушенето, помните ли дали М.С.Й. е бил пушач, дали е получавал на свиждания тютюн? Спомняте ли си го това нещо?

СВ. М. – Не знам дали е бил пушач и дали е получавал.

ЮРК П. – А когато задържаните лица получават по време на свиждане различни хранителни продукти или цигари, имат ли право да си разменят вещите помежду си и какъв е редът за това?

СВ. М. – Нямат право да си предават вещите на другите.

ЮРК П. – Ако той получава и има някакви лични вещи, трябва само той да ги ползва.

СВ. М. – Да.

ЮРК П. – Нямам други въпроси.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам въпроси.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Е.В.А..

Снема самоличност на свидетеля.

Е.В.А. – 55 години, неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомня на свидетеля отговорността му за лъжесвидетелстване.

СЪДЪТ КЪМ СВ. А. – Запознат ли сте с отговорността по НК? Обещавате ли да кажете истината?

СВ. А. - Да. Обещавам да кажа истината.

СЪДЪТ КЪМ СВ. А. – Призован сте с оглед споделяне на Вашите впечатления от битовото състояние на следствения арест в периода 17 април – 11 ноември 2014 г.

Съдът дава възможност на пълномощника на ищеца да зададе своите въпроси към свидетеля.

АДВ. Л. – С оглед на факта, че Вие сте изготвил списъка на лицата, пребивавали заедно с М.Й. в килия № 6, моля да обясните за по-голяма яснота, тъй като липсва легенда, какви са означенията. Да разбираме, че чертичките и тиренцата са дните, в които лицето е присъствало. А там, където има, очевидно не е присъствало.

СВ. А. - Да. Точно така.

АДВ. Л. – След април и май има графа, в която няма обозначен месец. Може ли да обясните, тъй като има и справка, в която са изписани задържаните лица, които са пребивавали изобщо в ареста и вероятно и част от периода в килията.

СВ. А. - Точно така.

АДВ. Л. – Ако има разминаване на периодите в справка и в списъка на лицата, с достоверност се ползва списъка.

СВ. А. – Да. А пък справката е за лицата, които са минали през килията за периода.

АДВ. Л. – Списъкът отразява по-точна информация.

СВ. А. – Да.

АДВ. Л. – В периода от април до ноември, бил ли сте служител в надзорно-охранителния състав на ГДИН с месторабота – Арест Плевен и изпълнявали ли сте задължения по обособения пост № 1?

СВ. А. - Да.

АДВ. Л. – Познавате ли ищеца?

СВ. А. – Да. Лично се познаваме с него.

АДВ. Л. – Знаете ли дали е бил задържан в ареста в Плевен и в кое арестно помещение?

СВ. А. – Да. Бил е задържан в ареста.

АДВ. Л. – Може ли да опишете, къде се намирало това помещение № 6?

СВ. А. – Това е било голяма килия. Означава, че е имало вътре 6 легла.

АДВ. Л. – Как са разположени в помещението?

СВ. А. - На етажи. Едно над друго. Като се застане пред вратата в единия ъгъл две легла, в средата две и в другия край. На височина.

АДВ. Л. – Маси и столове имало ли е?

СВ. А. – Нещо подобно на маса, в ъгъла като се застане с лице от лявата страна и едно столче – неподвижни. Всичко е неподвижно закрепено, включително и леглата. Всичко е заварено.

АДВ. Л. – В арестното помещение как са се хранили задържаните лица при условие, че има една маса и един стол? Виждали ли сте задържаните лица в това помещение да се хранят на леглата си?

СВ. А. – Да, разбира се. Защото иначе трябва да се чака ред. Зависи от самата натовареност в килията. Малко трудно ще бъде да се съберат.

АДВ. Л. – В арестното помещение бил ли е осигурен пряк достъп до дневна светлина и по какъв начин, както и по какъв начин е било осигурявано осветлението в това помещение?

СВ. А. – Точният размер на прорезите на вратите съм забравил. Не са малки. Както е насочена вратата на килията, капаците бяха на практика постоянно отворени. Гледат срещу прозорците на коридора. Те са снабдени със щори. Обикновено по тяхно желание лятно време, когато е горещо и искат ги смъквахме и вдигахме. Има осигурен достъп до дневна светлина. Осветлението се осигуряваше с две 36 волтови крушки, във всички помещения. Имаше дежурни осветления над вратата на килията, то светеше постоянно и вече последно един прожектор евентуално, ако възникне някаква опасност.

АДВ. Л. – Да разбирам, вечер е оставяло само дежурното осветление.

СВ. А. – Да. Някъде мисля,че по режим беше към 22.00 – 22.30 часа. Някой ако иска пожелание, гасяхме лампите.

АДВ. Л. – В това арестно помещение осигурена ли е била вентилация, възможност за свеж въздух и проветряване?

СВ. А. – Вентилация, имаше на всяка килия има отвор към таванското помещение над нас, там на дирекцията. На самия коридор в двата края имаше климатици. В този период е имало климатици.

АДВ. Л. – А свеж въздух да постъпи в помещението?

СВ. А. – Имаше малки прозорци, които гледат от коридора, отгоре можеха да се отварят.

АДВ. Л. – Тези прозорци отгоре, водели ли са свеж въздух.

СВ. А. - Свеж въздух. Те излизат направо на фасадата на сградата.

АДВ. Л. – Може ли да обясните, в арестното помещение осигурен ли е бил непосредствен достъп до течаща вода и тоалетна? Виждали ли сте задържани лица, т.е. знаете ли задържаните лица да са използвали шишета пликове и други предмети, в които да удовлетворяват естествените си нужди?

СВ. А. – За шишета – да. За пликове – не. До шишетата най-вече се стигаше. Ползвани са шишета.

АДВ. Л. – Някой правил ли им е забележка за това? Предлагал ли им е да ги заведе до тоалетната, за да не се получават тези….?

СВ. А. – В зависимост от натовареността на ареста. Пускането става по килии. Не можем да ги пуснем всички наведнъж. Пускането беше сутринта в 6. След това в 8, 12, 18 часа и лятно време от 20 до 22 часа. През това време да си удовлетворяват нуждите си. Една килия по-бавно, друга по-бързо. Има график за къпане. Там беше наложено. Нямаме условия. Нито престой на открито са имали.

АДВ. Л. – Как се е охлаждало арестното помещение през лятото?

СВ. А. – С два климатика големи. Единият в дъното на коридора, а другият до дежурната стая. И съответно със щорите. Може да се пуснат щорите. Той е със западно изложение арестът.

АДВ. Л. – Осигурявани ли са нормални температура през летните месеци в самите арестни помещения? Не говоря за коридора, където е било хладно.

СВ. А. – Те са постоянно отворени капаците. Сравнително нормални температури бяха. До 2006 г. нямаше и това.

АДВ. Л. – В арестното помещение, разрешено ли е било тютюнопушенето? Пушили ли са тютюневи изделия задържаните?

СВ. А. – Да. Ние нямаме право да им забраним.

АДВ. Л. – Осигурена ли е била и по какъв начин възможност задържаните лица да изтупват и почистват постелъчния материал и имало ли е график за това?

СВ. А. – График нямаше, но имаше възможност сутрин от 6 до 8 часа можеха. Могат да си тупат и в коридора и в банята и в общото помещение са тупали одеяла. Това съм го виждал.

АДВ. Л. – А дюшеци?

СВ. А. – Дюшеците ние сме ги носили на изпарване, особено ако има нещо в затвора. Подменяли сме ги. Подавали сме заявки. Изкарвали сме ги.

АДВ. Л. – С каква честота е било това, знаете ли за 2014 г., ако помните?

СВ. А. – Не помня.

ЮРК П. – От досието арестантското, когато е имало свиждане лицето е получавало различни хранителни продукти и както е забелязано тютюн – цигари. Някои Вие сте ги подписвал. Имат ли право да разменят помежду си вещи задържаните или те са задължени само те да си ги ползват?

СВ. А. – Задължени са те да си ги ползват. На практика на можем да осъществим контрол какво ще направят те.

ЮРК П. – Спомняте ли си дали ищецът е бил настанен с близък роднина в килията или няма такъв случай?

СВ. А. – Не.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам въпроси.

СЪДЪТ КЪМ СВ. А. – Помните ли си ищецът през 2014 г. да се е оплаквал, че има някакви здравословни проблеми? Специално на Вас, ако си спомняте?

СВ. А. – Специално на мене….може да е искал да бъде изведен на доктор, което най-вероятно го е искал. Аз не съм се отнасял грубо към него и съответно съм сезирал доктора. Доколкото съм правил тази справка, извеждан е не само при нашия лекар, но и в болница, навън е извеждан.

СЪДЪТ КЪМ СВ. А. – А някакви признаци, понеже твърди, че има астма. В този период, ако си спомняте от 17.04.2014 г. до ноември 2014 г., случайно някакъв пристъп да е получавал, ако си спомняте?

СВ. А. – Не. Нямам спомен.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д-р М.В.Д..

Снема самоличност на свидетеля.

Д-Р М.В.Д. – 53 години, неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомни на свидетеля отговорността му за лъжесвидетелстване.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Д. – Запознат ли сте с отговорността за лъжесвидетелстване по НК?

СВ. Д. – Да.

Обещавам да кажа истината.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Д. – Призован сте по искане на лицето във връзка с възпроизвеждане на Вашите възприятия относно неговото здравословно състояние в периода 17.04.2014 г. до 11.11.2014 г.

Съдът дава възможност на пълномощника на ищеца да постави своите въпроси към свидетеля.

АДВ. Л. – В посочения период, Вие сте отговаряли за здравното обслужване на задържаните лица в арестното помещение?

СВ. Д. – Да.

АДВ. Л. – Познавате ли ищеца?

СВ. Д. – Толкова народ е минал, едва ли мога да познавам всеки един персонално.

АДВ. Л. – Моля на свидетеля да бъдат представени приложените от ответника медицинска справка на задържания под стража М.Й., находящи се на лист 68 от административното дело, бланката за раздадените медикаменти на лист 69 и след това епикризата на лист 222. Дали той ги е изготвил, защото не е ясно кой ги е изготвил.

Съдът предявява посочените документи на свидетеля.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Д. - Вие ли сте изготвил това копие?

СВ. Д. – Не. Това е заместникът ми. На лист 69 това са мои писания. Екстракция на зъб – явно на зъболекар е воден, Това е Парацетамол, Септофорт – това е за смучене хапчета за болно гърло, Стоперан – имал е разстройство и Темпалгин за главоболие.

АДВ. Л. КЪМ СВ. Д. – С епикризата на 222 страница, дали сте запознат с нея?

СВ. Д. – Може и да съм я виждал тази епикриза. Нямам представа. Най-вероятно колегата я е видял, който е направил първоначалния медицински преглед след като той е упоменал, че е с бронхиална астма. Така си мисля.

АДВ. Л. – Кога и при какви условия задържаното лице се насочва за извършване на клиничен преглед от лекар специалист и преди това, необходимо ли е лекарят координатор да е извърши амбулаторен преглед?

СВ. Д. – Разбира се, че трябва да се извърши амбулаторен преглед. Той се насочва се към специалист, ако има оплаквания и втория случай, ако съдът назначи в последствие експертизи на документи. Това са двата варианта.

АДВ. Л. – В тази връзка, на стр. 67 от делото има заповед за конвоиране до белодробен диспансер.

СВ. Д. – Да. Вероятно е воден за консултация с пулмолог относно астма.

АДВ. Л. – А Вие преди това вероятно сте извършили прегледа и сте уточнили, че има подобна симптоматика или не.

СВ. Д. – Разбира се, въз основа на заболяването. Ако има сърдечно заболяване ще е за кардиолог.

АДВ. Л. – Може ли само да обясните, при пребиваване на лице с диагноза „бронхиална астма“ в затворено помещение, липсата на достатъчно свеж въздух и наличието на тютюнев дим, представлява ли повишен риск за здравето му и може ли да предизвика негативни промени в здравословното му състояние, в по-голяма степен отколкото на други лица, нестрадащи от белодробни заболявания?

СВ. Д. – В едно затворено помещение, дали човек е с бронхиална астма или не, ако се пуши представлява опасност за всички, намиращи се в това помещение. Разбира се, че представлява по-голям риск за човек, който е имал някакво заболяване.

ЮРК П. – А ако лицето има такова заболяване и то самото е пушач, пуши тютюн без филтър, това би ли оказало влияние на здравословното му състояние?

СВ. Д. – Разбира се. Цигарите са абсолютно забранени за астмацити.

АДВ. Л. – Необходимо ли е свеж въздух в по-голяма степен за лице страдащо от астма, отколкото на другите лица, които нямат това заболяване?

СВ. Д. – Свежият въздух е необходим за всички, не само за хората с бронхиална астма. По принцип те трябва да ползват по-открити пространства. Условията са били такива, че са еднакви за всички, там където са пребивавали.

АДВ. Л. – Това означава ли, че ако има лицето някакво заболяване, което изисква по-специални условия или би следвало да му се осигурят такива?

СВ. Д. – Разбира се, осигуряват му се условия, ако е имал голям здравословен проблем. Такива хора се изпращат за лечение с разрешение на наблюдаващият прокурор в Белодробно отделение в Ловеч. Ако е имал чести пристъпи, ако е идвала Бърза помощ, ако му е поставяна някаква инжекция. Никой не задържаме в ареста с такива заболявания.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам въпроси.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Д. – През 2014 г., имате ли спомен лицето да сте го преглеждал с някакви оплаквания?

СВ. Д. – Щом съм му давал лекарства, най-вероятно съм го преглеждал. Но първоначалният преглед не е извършван от мен, защото тогава явно съм отсъствал.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Д. – А последващи прегледи, къде се отбелязват? Издава ли се амбулаторен лист, някакъв амбулаторен дневник?

СВ. Д. – Не. В амбулаторен журнал се отбелязват, но не винаги, защото излизайки до тоалетна съобщават, че ги боли нещо или имат разстройство и се дава на ръка. Ако е необходимо три дни да се получават тези лекарства, се дават на дежурните и те им ги раздават.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Д. – Вие лекарите, когато през 2014 г., сте били и вие ли на 5 етаж?

СВ. Д. – Да. Кабинетът ми е колкото една тераса, т.е. по-малък от килията. Влиза се напред и се излиза назад, защото няма място. Всеки ден съм там в рамките на работното време по утвърден график. Всеки ден ежедневно настанените в ареста имат достъп до медицинска помощ, ако желаят.

АДВ. Л. – Ако М.Й. е бил изпратен за преглед в белодробния диспансер, то тогава резултати от този преглед, предоставяни ли са и на Вас?

СВ. Д. – Разбира се. Трябва да има амбулаторен лист и документация, към справката, която е изпратена в затвора или е някъде при другите документи. Най-вероятно тази консултация е била необходима с цел да му се издаде може би книжка за получаване на лекарства, т.е. спрей, за да ги взима безплатно.

АДВ. Л. – Дори да е така, пак би следвало да имате обратна връзка и информация от извършения преглед.

СВ. Д. – Да. Той е бил с мен при всички положения. Той само с конвой няма да бъде. Аз съм го придружавал до там.

АДВ. Л. – Може ли само да погледнете на лист 66 е заповедта за конвоиране.

Съдът предявяван на свидетеля заповед за конвоиране на лист 66 по делото.

СВ. Д. – Това нещо не го подписвам аз. Подписва го командира на отделение и началникът на ареста. Те изпращат само хората, които го конвоират. Моето име не се пише.

АДВ. Л. – Ако има издаден документ от белодробния диспансер, къде бихме могли да го открием този документ?

СВ. Д. – В там където са абсолютно всички документи, които са от преглед на задържаните лица от 2000 г. до 2015 г. Възможно е да бъде в арестантското досие. Възможно е да има ксерокопие към справката за Затвора – Плевен, възможно е да има в Затвора – Плевен такова нещо и другият вариант е да има там, където са абсолютно всички документи, консултации на задържани лица в рамките на 15 години. При изпращане на лице от ареста в затвора го прилагат като някой документ, за да знаят колегите за какво става въпрос.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Д. – А къде се съхраняват 15-те години документите..?

СВ. Д. – От 2000-2015 г. бяха при мен. След това като се преместиха, не мога да кажа къде са. Нямам представа.

ЮРК П. – Задължение на кого е да издаде документ за преглед?

СВ. Д. – На лекаря, който го е прегледал.

ЮРК П. – Възможно ли е да се съхранява някаква документация, там където е воден?

СВ. Д. – Да. Възможно е.

ЮРК П. – Задължение на лекаря, който извършва прегледа да издаде документа, ако е имало въобще.

СВ. Д. – Да. Разбира се. Както ходите при личен лекар. Издава се амбулаторен лист, който описва заболяването. Нищо по- различно от епикризата.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам въпроси.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Т.Т.Г..

Снема самоличност на свидетеля.

Т.Т.Г. - 38 години, осъждан, без родство със страната.

Съдът напомни на свидетеля отговорността му за лъжесвидетелстване.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Запознат ли сте с отговорността по НК за лъжесвидетелстване?

СВ. Г. – Да. Обещавам да кажа истината.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Вие сте бил в следствения арест заедно с ищеца, Вие специално от 04.09.2014 г- до 30.12.2915 г. Става дума за този период – септември 2014 г .- ноември 2014 г.

Съдът дава възможност на пълномощника на ищеца да зададе своите въпроси към свидетеля.

АДВ. Л. – Познавате ли М.Й.?

СВ. Г. - Да.

АДВ. Л. – Пребивавал ли сте с него в арестното помещение?

СВ. Г. - Да.

АДВ. Л. – Можете ли да опишете къде се е намирало това помещение в Плевен?

СВ. Г. – В центъра на града. Гледахме отсреща там.

АДВ. Л. - Колко легла има в помещението? Говорим за 6-та килия.

СВ. Г. – По 3. Две по три.

АДВ. Л. – Колко маси и столове е имало?

СВ. Г. – По принцип, маса и столове няма. Едно като ламаринка така беше, за един човек.

АДВ. Л. – Как се хранехте?

СВ. Г. – Един по един.

АДВ. Л. – В леглата имало ли е някой от вас да се храни? М.Й. бил ли е от тях? Виждал ли сте го да се храни в леглото си?

СВ. Г. – Да. Като няма къде да седнем.

АДВ. Л. – Имало ли е достъп до дневна светлина и свеж въздух в помещението, в килията в която сте били настанени – шеста килия?

СВ. Г. – Не, нямаше.

АДВ. Л. – Имало ли е в килията течаща вода и тоалетна?

СВ. Г. – Не.

АДВ. Л. – Случвало ли се е да уринирате и да събирате изпражненията в шишета или в пликове?

СВ. Г. – По принцип в шишета.

АДВ. Л. – Кое е наложило това?

СВ. Г. – Там сме се изпикавали.

АДВ. Л. – Включително и той?!

СВ. Г. – И той и други.

АДВ. Л. – През лятото в това помещение, температурата нормална ли е била?

СВ. Г. – Аз бях септември месец.

АДВ. Л. – В килията пушило ли се е? Имало ли е задържани лица, които да пушат?

СВ. Г. – Пушеше се.

АДВ. Л. – Осигурявано ли е ви време, в което да изтупате дюшеци, чаршафи, одеяла.

СВ. Г. – Не.

ИЩЕЦЪТ – Дюшеците какви бяха, мръсни ли или нови?

СВ. Г. – Мръсни. Трагедия беше в този арест, плевенския.

ИЩЕЦЪТ – Помниш ли къде се хранихме? Ти беше отсреща.

СВ. Г. – На леглото. Когато викахме само сутрин ни изкарват на тоалетна, на обяд и вечер.

ИЩЕЦЪТ – Като чукахме на вратата, полицаите отваряха ли ни?

СВ. Г. – Не. То си е само сутрин, на обяд и вечер. През останалото време, не. Не сме били само ние. Всички бяха така.

ИЩЕЦЪТ – Като затваряха капандурата, имахме ли въздух?

СВ. Г. – Няма въздух, няма видимост като се затвори капандурата.

ИЩЕЦЪТ – Колко пъти на ден се отваряше капандурата на вратата?

СВ. Г. – След обяд.

ЮРК П. – Помните ли дали той е пушил?

СВ. Г. – Пушеше.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам въпроси.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – По време на престоя Ви с лицето, той оплаквал ли се е от здравословни проблеми?

СВ. Г. – Оплакваше се, че беше нещо болен. Отиваше при доктора. В седмицата 1-2 пъти сме ходили.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Спомняте ли да е ползвал някакъв спрей, който да е приемал за заболяването си? Да е пръскал, нещо медикаменти?

СВ. Г. - Беше много отслабнал. Беше болен с белите дробове.

АДВ. Л. – Имал ли е оплаквания от белите дробове?

СВ. Г. – Да, но пушеше.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Вие пушач ли сте?

СВ. Г. – Никога не съм бил.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – От септември до ноември, винаги ли сте били 6 или 9 човека? Вие колко твърдите, че сте били?

СВ. Г. – По 4 сме били.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – А била ли е пълна килията през тоя период, през който сте били? Всички легла да са били заети?

СВ. Г. – Не.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Сигурен ли сте, че сте били 9 човека и как са били разположени леглата в арестантското помещение № 6?

СВ. Г. – Това беше преди 6 години. Не мога да кажа със сигурност, но повече от 4 човека не сме били. Не е било пълно помещението.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Като са Ви настанили в ареста септември, веднага в тази килия с него ли сте били?

СВ. Г. – С него и още момчета. До последно си бях в тази килия.

ЮРК П. – Те не са го освобождавали никога ищеца, г-жо Съдия.

СВ. Г. - Аз заминах горе, а той остана.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Докато е бил в ареста, сте били в едно помещение, така ли?

СВ. Г. – Точно така.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля П.Л.И..

Снема самоличност на свидетеля.

П.Л.И. - 30 години, осъждан, без родство със страната.

Съдът напомни на свидетеля отговорността му за лъжесвидетелстване.

СВ. И. – Г-жо Съдия, аз не желая да давам никакви обяснения. Не искам да ме разкарват никъде. Излежавам 7 годишна присъда. Досега имам 6. Аз всяка минута и час са ми ценни за мен.

СЪДЪТ КЪМ СВ. И. – Призован сте тук като свидетел, относно възпроизвеждане на Вашите възприятия и впечатления, доколкото си спомняте, когато сте бил в следствения арест в Плевен от 10.04.2014 г. до 13.06.2014г.

СВ. И. – Спомням си само, че съм бил там. Нищо не помня. Аз не помня преди три дни какво съм ял.

АДВ. Л. – Познавате ли М.Й.?

СВ. И. – Познавам го.

АДВ. Л. – В една килия ли сте били в ареста?

СВ. И. – Аз първо, после той.

АДВ. Л. – В килията колко легла имаше?

СВ. И. – Не помня.

АДВ. Л. – Имаше ли течаща вода вътре в помещението?

СВ. И. – Не.

АДВ. Л. – Случвало ли Ви се е да удовлетворявате естествените си нужди в шишета или пликове да събирате изпражненията си?

СВ. И. – Аз не. За другите, не съм виждал.

АДВ. Л. – Колко маси и столове имаше в килията?

СВ. И. – Не помня.

АДВ. Л. – Имате ли спомен дали сте се хранели на леглата, той специално?

СВ. И. – Май е ял, не знам.

АДВ. Л. – Осигурявана ли ви е възможност да изтупвате постелъчния си инвентар, дюшеците, чаршафите, одеялата?

СВ. И. – Моите чаршафи и одеяла всяка седмица ги сменях.

АДВ. Л. – Как сте ги сменяли?

СВ. И. – На свиждане.

АДВ. Л. – Извеждали ли са ви на престой на открито?

СВ. И. – Няма престой на открито.

АДВ. Л. – Когато температурите са били високи навън, топло ли е било в килията?

СВ. И. – Не знам. Аз нямам проблеми с това.

ИЩЕЦЪТ – Нямам въпроси. Той гледам, че се сърди. Даже не отговаря и на въпросите.

АДВ. Л. – Пушело ли се е вътре?

СВ. И. – Да.

АДВ. Л. – Нямам други въпроси.

ЮРК П. – Казвате, че Вие сте сменял чаршафите. Искате да кажете, че ако има желание, ще поддържате добра хигиена. Ако някой няма желание, няма да поддържа. Не сте уринирал в шише. Това е Ваш избор, нали?

СВ. И. – Да.

ЮРК П. - Никой не Ви е насилвал само в леглото да се храните?

СВ. И. – Да.

АДВ. Л. – Сменяли сте си чаршафите, ваши близки са Ви ги давали, а не затворническата администрация?

СВ. И. – Аз не съм взимал чаршафи от там.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ КЪМ СВ. И. – Пушач ли сте бил към 2014 г.?

СВ. И. – Не съм бил аз пушач.

СЪДЪТ КЪМ СВ. И. – Ако имате случайно спомен, в това помещение № 6, където сте бил заедно с ищеца, той пушел ли е?

СВ. И. – Да.

СЪДЪТ КЪМ СВ. И. – А спомняте ли си дали е имало много хора в помещението?

СВ. И. – Трима или четирима.

АДВ. Л. - Уважаема г-жо Съдия, моля да дадете възможност на ищеца да заяви дали поддържа искането за разпит на С.В.В. - същият според информацията е във Варна, както и дали иска да бъде допуснат до разпит М.Л.З.– служител в надзорно-охранителния състав, за който сме предявили искания, но съдът всъщност не се е произнесъл.

ИЩЕЦЪТ – Както прецени съдът.

СЪДЪТ КЪМ СВ. И. – Поддържате ли искането си за разпит на М.Л.З.?

ИЩЕЦЪТ – Не. Не желая чак от Варна да идва. Нямам други искания.

ЮРК П. – Няма да сочим нови доказателства.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. Л. – Преди да приключите съдебното дирене, ако разрешите, моля да приемете становището ми с оглед претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, че такива не се дължат в този тип производства и дори да се приеме, то са прекомерни. Правя възражение за прекомерност.

Съдът, с оглед заявеното от страните, че нямат доказателствени искания, счита делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Л. – Уважаема г-жо Председателя, моля да се произнесете с решение, с което да уважите предявените искове от М.С.Й. срещу ГДИН, като основателни и доказани и да осъдите ответника да му плати обезщетение за причинените неимуществени вреди, претендирани в размер от 50 000 лв., както и лихва върху тях, считано от 11.11.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установяват действия или бездействия на администрацията на ГДИН, както следва: На първо място, на ищеца при задържането му под стража и престой в ареста в арестното помещение № 6 не е осигурена достатъчно жилищна площ. Този извод се потвърждава от представения от ответника доказателства за площта на арестното помещение и броят на задържаните лица в него през процесния период. Като се раздели площта на помещението на броя лица, се установява, че за целия период на задържане под стража в арест Плевен не е имало дори един ден, в който ищецът да разполага с жилищна площ от 4 кв.м. Следва да се има предвид, че в конкретното арестно помещение е 6 легла, които са разположени едно над друго, т.е. самите легла заемат близо 6 кв.м. От помещението са били заети и около кв.м. от масичка и стол, т.е. свободното пространство в помещението е било не повече от 4 кв. м. и то е използвано от минимум 3 задържани лица, като през по-голямата част от периода задържаните лица са били 4 ли 5, а в не малка част и 6. На второ място: в арестното помещение, в което е бил настанен ищецът в процесния период не е осигурен пряк достъп на дневна светлина, свеж въздух и проветряване.

Считаме за безспорно, че капакът на вратата не е в състояние да осигури достатъчното количество дневна светлина, нито достатъчното количество свеж въздух. Още повече, че по отношение на свежия въздух, няма никаква индиция, че такъв е бил осигуряван. Считаме за безспорно, че не е осигуряван постоянен достъп до течаща вода и тоалетна. От доказателствата от административния орган е видно, че са липсвали тоалетна и мивка в помещението. От показанията на свидетелите, се установява, че задържаните лица са удовлетворявали естествените си нужди като са уринирали в пластмасови шишета, което несъмнено представлява унизително и нехуманно отношение към лицата и в частност към ищеца и чувство за срам и неудобство. Не са осигурявани условя за двигателна активност, престой на престой на открито или изградени за целта закрити помещения с достъп на свеж въздух или вентилация. Нарушения на нормативната уредба и вътрешните разпоредби на административния орган, които вътрешни разпоредби са обективирани в представената заповед № Л-6399 от 2010 г. На пето място: не са осигурени подходящи условия за хранене. От представените писмени доказателства се установява, че е имало една маса и един стол. При условие, че в по-голяма част от процесния период са били настанени 4 или повече лица, то е налице обективна невъзможност да се хранят в подходящо време и с топла храна, което е налагало в определени случаи лицата да се хранят в леглата си. В арестното помещение не е поддържана подходяща температура. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че арестът се помещава на последния етаж на ОД на МВР – Плевен. Климатиците са монтирани в коридорите, встрани от арестните помещения и достъпът до хладен въздух се осъществява през капака на вратата. На следващо място: не е осъществена възможност за почистване и изтупване на постелъчния инвентар. Въпреки, че такава възможност е предвидена с вече цитираната заповед на гл. директор на ГДИН. Поради тази причина се е стигнало до използването на нехигиеничен постелъчен инвентар, включително и мръсен дюшек. Условията, при които ищецът е бил задържан очевидно не са били съобразени с характера на заболяването му и са поставили в риск здравето му. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че М.Й. боледува от бронхиална астма, което заболяване изисква по-голям достъп до свеж въздух и по възможност да не се стои в помещения, където има повече пушачи. Като имам предвид всичко това, както и особеността, че ищецът счита от белодробно заболяване считам за несъмнено, че посочените действия или бездействия на административния орган са довели до уронване на човешкото достойнство на г-н Й. и са породили в него чувство на унижение, срам, незащитеност, тревожност и малоценност, както и повишен риск за здравето му. Ето защо считам, че искът следва да бъде уважен и на ищеца да бъде присъдено обезщетение в необходимия размер, ведно с дължимата лихва. С оглед фактическата и правна сложност на делото, моля да ми бъде даден срок, в който да представя писмена защита.

ИЩЕЦЪТ – Нямам какво да кажа. Поддържам становището на адвоката си.

ЮРК П. – Аз няма да представям писмена защита. Поддържам изложеното в своя писмен отговор, както относно допустимостта и относно основателността и доказаността на исковата претенция. Считам, че така направените изчисления от адвоката на ищеца по отношение на площта не отговарят на действителността, тъй като в разпита на свидетелите, се доказа по безспорен начин, че килията е била от големите. Били са по 3 максимум 4 човека. По отношение на светлината в помещенията, беше ясно доказано и казано от служителите, които са били в следствения арест, че е имало достатъчно светлина в помещенията, пред тях. От едната страна на коридора има постоянна дневна светлина. Не може да се говори за действие или бездействие, което да не е съобразено с предпочитанията на задържаните, тъй като свидетелите казаха, че когато е било по-светло или слънчево, са се съобразявали с тях, дори са намалявали осветлението като са пускали щорите, съобразно желанията на задържаните. Всички свидетели бяха еднопосочни в това, че има поставени климатици в коридора. Както всички знаем, климатикът не бива да бъде изложен и неговата струя въздух, не бива да се насочва пряко срещу обекта на охлаждане. Напълно законосъобразно и целесъобразно са били поставени климатиците, които не са изключвани. От свидетелските показания на единия от свидетелите, който е бил задържан, същият каза, че не е имал проблеми с това дали е било топло или студено. По отношение на течащата вода, липсата на течаща вода в помещенията, условията са били еднакви за всички. Видно от свидетелските показания е, че когато е имало необходимост лицата, освен по график при поискване им е осигуряван достъп до течаща вода и тоалетна. Още повече, от свидетелските показания на лицата, които са били задържани към момента в едно и също помещение с ищеца, те са еднопосочни в тази посока, че това е личен избор кой къде ще удовлетворява естествените си нужди, кой къде ще се храни. Както в помещение, каквото е ареста, в който искам да уточня, че той не е хотел и никога, никъде в арестите във всички страни, не се предоставят нови дюшеци, така и в дома си, когато лицето не е задържано може да избира къде да удовлетворява нуждите си, както и каква лична хигиена да има в помещението, в което е настанено и живее, както и къде да се храни. Осигурена е маса и стол, които са трайно закрепени с оглед сигурността в ареста, а капандурите, те са също, тези действия също са съобразени с изискванията на закона за максимално ограничаване и изолиране на задържаното лице, с оглед да не бъде възпрепятствано разследването или дейността на контролиращия орган, който в случая е прокуратурата. Така, че затварянето, отварянето на капандурите, държането на отворени помещения или не, това е с оглед сигурността на лицата, на служителите, както и във връзка с дейността на прокуратурата, която е контролиращ орган. По отношение на престоя на открито, да наистина, не е имало място, където да се провежда престой на открито, но това е било за всички задържани лица. Ищецът не е бил третиран по-неблагоприятно от другите задържани лица. Отношението към него е било като към всички останали лица. По отношение на здравословното му състояние, като влошаването, на което има предписвано като отговорност на ответника считам, че на първо място има достатъчно практика в тази насока на българските съдилища, че такава искова претенция, би била недопустима, но в случай, че уважаемият съд реши, че тя е допустима и бъде разгледана, тя е неоснователна тъй като след представяне на експертизата, видно от изписваните лекарства в арестантското досие на ищеца, няма никакви предписвани лекарства, които да са относно белодробно заболяване. Лицето е пушач. Във времето, в което е престоял в ареста, като задържано лице ищецът е получавал всяка седмица по време на свиждане пакети с тютюн и кутии с цигари. Като например на 22 стр. от арестантското досие: на 25 април 2014 г. на 30 април, на 14 май, на 11 юни, на 18 и 25 юни по 3 кутии, по 4 кутии с тютюн, по един пакет с тютюн, отделно кутии с цигари. Това са количества изпушен тютюн, които биха били пагубни и биха били влошили здравословното състояние на лице без да е налице такова заболяване. Това е личен избор на ищеца. Как той ще се лекува, каква хигиена ще има, това избира той. Не ГДИН следва да носи отговорност за влошеното здравословно състояние или пък действия, бездействия, за това че той е избрал да е пушач. Както е видно от свидетелските показания, другите двама свидетели, които са били с него, не са пушачи. Единият не е бил пушач и другият. Означава, че 90, а не 80 % от тютюнопушенето вътре в помещението се е извършвало от ищеца. Не може да се говори за действия или бездействия от страна на ответника. Моля да забележите, че на 13.10.2014 г. лицето е и изведено със заповед за посещение на белодробен диспансер и точно 4 дни след това, той е получил от роднините си филтри за цигари и тютюн. За каква отговорност на ГДИН можем да говорим, след като неговите близки му носят тютюн и той продължава да е пушач. Напълно неоснователни и недоказани и неправилно посочени са претенциите насочени към ГДИН за това, че не са му осигурени подходящи условия за човек с неговото заболяване. Няма нито едно лекарство предписано по време на престоя му за лечение на неговото белодробно заболяване. Неоснователна е претенцията на ищеца, че не е бил в добри условия в помещението, в което е бил настанен, тъй като е имало изготвен график. Същият има отговорността сам да спазва добра хигиена, да поддържа бельото си чисто, което трудно може да се получи, ако той се храни в леглото си. Също така твърдя, че за едно нормално хранене от 10 мин. от 3 човека на една маса, храната, която е сервирана няма да доведе до такова изстиване, че да се влоши неговото здравословно състояние или да претърпи неблагоприятни последици от това. Още повече, моля съдът да вземе предвид, че условията за всички задържани лица в ареста са били еднакви. Той не е третиран по-неблагоприятно от другите. Видно е, че двамата свидетели и задържани лица в този период не са посочили, не са казали някой да им е отказвал каквото и да е или да бъдат ограничавани или пък ищецът да е бил ограничаван по някакъв начин от правата, които са за всички и задълженията в ареста. По отношение на своето юрисконсултско възнаграждение, аз претендирам за присъждане на такова, в случай, че бъде отхвърлен искът, в размера посочен в писмения ми отговор. Няма да представям писмена защита.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Уважаема г-жо Председател, считам че с оглед на доказателствата, които се събраха в хода на този процес следва да се направи извод, че този иск е недоказан, както по основание, така и по размер. Искам да посоча, че се претендира за исков период от 17.04.2014 г. до 11.11.2014 г. Молбата е подадена на 29.05.2019 г., което означава, че за периода от 17.04.2014 г. до 29.05.2014 г. неговото искане е погасено по давност и следва да се отрази в съдебното решение. Считам, че не се събраха доказателства, които да установяват, че по отношение на ищеца са предприети някакви действия или е проявено бездействие от страна на администрацията, които да са му причинили болки, страдания и лишаване от човешкото му достойнство. Условията спрямо ищеца са били такива каквито за били за всички задържани. Не е правено някакво изключение, никой не е предприемал някакви действия, които да се специални по отношение на него и които да са довели до настъпването на твърдяните неимуществени вреди. Що се касае до неговото заболяване, то е било налице още при постъпването му в ареста. Установи се, че неговите близки непрекъснато всяка седмица са носили тютюн, цигари и той е бил изключително активен пушач. Тъй като разпитаните свидетели, които са били с него в същото арестантско помещение не са пушачи, означава че повече от 80 % от дима е от неговото пушене. Лекарят заяви, че пушенето е изключително вредно за неговото заболяване, а именно бронхиална астма. Негова е отговорността за спазването на лична хигиена. Установи се, че няма предписани лекарства за белодробно заболяване, което означава, че в този процесен период не е имало някакво оплакване от негова страна в тази връзка. Ето защо, намирам, че така предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. е недоказан по основание и моля да бъде изцяло отхвърлен. Ако съдът, все пак прецени, че са налице обстоятелства, които могат да бъдат възприети като такива, които да са проява на специално отношение, на специални действия, проявено бездействие именно по отношение на него, то считам че при тези условия, така претендираното обезщетение е изключително високо и не отговаря както на доказателствата по делото, така и на икономическите условия в страната и изобщо на обществените изисквания и нагласи. Моля да отхвърлите изцяло исковата му претенция.

АДВ. Л. – Моля съдът да има предвид, че становището, както на ответника, така и на другата страна всъщност са неоснователни. Става на въпрос не за защита от дискриминация, става въпрос по иск по реда на ЗИНЗС. Европейският съд по правата на човека в своите решения последователно и категорично застъпва практиката, че недостатъчната жилищна площ, неосигуряването на течаща вода, на мивка и т.н. всички основания, които сме изброили представляват нарушаване на човешките права и за тях се дължи обезщетение. Това е безспорна практика, която би следвало да се прилага и от българските съдилища. В конкретния случай са събрани безспорни доказателства. Има списък на лицата представен от ответника, от който много ясно може да се проследи колко лица по време на престоя на М.Й. са били в ареста. Уверявам Ви, че преобладават 4 или 5 лица. В никакъв случай не преобладават 3. В повечето случаи, а в отделни им и по 6 лица в килията. Безспорно се доказа, че в арестното помещение няма течаща вода и тоалетна. Считам, че се събраха достатъчно доказателства, които по един категоричен и безспорен начин доказват, че са налице действия или бездействия на администрацията на административния орган, които са му причинили твърдените неимуществени вреди. Считам, че възнаграждение по този тип дела не се дължи, с оглед специалните разпоредби на ЗИНЗС и на ЗОДОВ. Дори съдът да прецени, че такива се дължат, то правя възражение за прекомерност. Очевидно същите не са съобразени с Наредбата за правната помощ, където възнагражденията по дела по ЗИНЗС са съвсем различни от претендираното.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.34 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: