П Р О Т О К О Л

 

година 2020                                                                         град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                          ВТОРИ състав

 

На ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ                    2020 ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Н. ГОСПОДИНОВ

 

Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ГОСПОДИНОВ

Административно дело 545 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 10.06 часа се явиха:

         ОСПОРВАЩИЯТ Н.В.Е. – редовно призован, не се явява. За него адв. Б. – с пълномощно по делото.

         ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК РУ – НИКОПОЛ ПРИ ОД МВР – ПЛЕВЕН – редовно призован, се представлява от юрк. Г.А.с пълномощно от днес.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ЮРК. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид което

                            О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Производството по делото е образувано по жалба на Н.В.Е.,*** при ОД МВР – Плевен с посочен адрес за кореспонденция и призоваване гр. Плевен, ул. ***, подадена чрез адв. М.Б. ***, против Заповед № 305з-105/19.06.2020 г. на Началника на РУ – Никопол при ОД МВР – Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта.

ДОКЛАДВА постъпилата жалба и приложенията към нея, както и административната преписка с писмени доказателства по опис, представени с писмо вх. рег. № 3615/14.07.2020 г. по опис.

АДВ. Б.: Уважаеми господин председател, поддържам жалбата. Да бъдат  приети приложените доказателства, запозната съм с тях. Нямам други доказателствени искания.

ЮРК. А.: Моля да отхвърлите жалбата. Считам,  че същата е неоснователна и недоказана. Представям и моля да бъде прието по делото писмо, което е до директора на ОД на МВР – Плевен комисар В.В.от Главна дирекция „Национална полиция“ с рег. № 3286р-28841/02.07.2020 г. Това писмо ни е изпратено във връзка с правена проверка на подобни нарушения извършени от служители на сектор „Пътна полиция“. Представям същото, тъй като от него е видна информация защо към юни 2019 г. са били актуални както действащата разпоредба, така и отменената разпоредба на ЗДвП. От същото писмо е видно, че не са били заличени от системата отменените разпоредби, тъй като с оглед изискванията на чл. 3, ал. 1, при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН могат да бъдат издавани наказателни постановления за нарушения извършени към момента на действие на отменената вече разпоредба. Да се приемат доказателствата по преписката. Други доказателства няма да соча.

АДВ. Б.: По така приложеното доказателство – да бъде прието със становище по същото, че считам на първо място, че същото е неотносимо. Фишът, който доверителят ми е съставил, и за който всъщност е наказан е от дата 11.07.2019 г. Въпросната информация, с която се отговаря до директора на ОД на МВР - Плевен касае 02.07.2020 г., т.е. това писмо е в отговор на запитване след датата на заповедта за дисциплинарно нарушение. Освен това от писмото е видно, че е правено искане за предоставяне на информация и такава е предоставена с това писмо относно възможностите при избор в РСОД, само че на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП към дата 01.06.2019 г., а нарушението, за което доверителят ми е съставил процесния фиш и в последствие АУАН е разпоредбата на чл. 98, ал 3.

ЮРК. А.: Аз представям същото, тъй като то касае тази санкционна разпоредба, която е била относима.

АДВ. Б.: Санкционната разпоредба се отнася към съответната нарушена разпоредба, а тук пишете според нарушената разпоредба на чл. 98, коя санкционна е фигурирала и е имало. Запитването не е за чл. 98, ал. 3.

Съдът намира, че следва да приеме и вложи в делото писмените доказателства, съставляващи административната преписка предоставена от ответника по опис, предвид което

                            О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ВЛАГА в делото писмените доказателства представени от ответника с писмо с вх. рег. № 3615/14.07.2020 г. по опис.

Съдът намира, че следва да приеме и вложи в делото представеното от ответника писмено доказателство, като становище за неговата относимост към правния спор ще се вземе със съдебния акт по делото, предвид което

                            О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ВЛАГА в делото заверен препис от писмо рег. № 3286р-28841/02.07.2020 г. на зам. директор ГД „Национална полиция“, предоставено от процесуалния представител на ответника.

АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания. Да приключи съдебното дирене.

ЮРК. А.: Нямам други доказателствени искания. Да приключи съдебното дирене.

С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът

                            О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Уважаеми господин съдия, моля да отмените обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна и в нарушение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Спорът се свежда до това дали така като е приел самият орган неволното изписване на старата санкционна разпоредба съставлява и може да се приеме, че е неизпълнение на разпореждане на закона и подзаконов нормативен акт, каквато квалификация самият орган е дал, т.е. дали е нарушен чл. 194, ал. 1, т. 1. Доста объркващо в заповедта е прието, че от една страна самият орган е приел, че доверителят ми неволно е приложил санкционната разпоредба на вече отменения текст на 183, вместо актуалния такъв по 178е от ЗДвП и в същото време, за да го накаже приема, че е налице виновно неизпълнение. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична и всеки служител отговаря за своите действия или бездействия, които са извършени обаче виновно. След като самият орган приема, че доверителят ми неволно е допуснал техническа грешка, която междувременно почти автоматично е изправена, след като веднага след като е констатирано приложението на старата разпоредба по фиша, доверителят ми е извикал нарушителя, съставил му е АУАН за нарушение на същата разпоредба по чл. 98, ал. 3 от ЗДвП, след което самият административнонаказващ орган в настоящото производство е издал въз основа на неговия законосъобразно написан акт наказателно постановление с приложение на чл. 178е. Считам, че всички действия, които е извършил доверителят ми са били законосъобразни в изпълнение на неговите служебни задължения, като стриктно е спазил както разпоредбите на закона, така и на подзаконовите  нормативни актове. Отделно от това след като почти незабавно същият е съставил АУАН, впоследствие е издадено и наказателно постановление, то няма как да са настъпили каквито и да било вреди от тези действия, тъй като така допуснатата неволна техническа грешка е била изправена. Отделно от това считам, че тази неволна техническа грешка не се дължи на действията на доверителя ми, а се дължи на несъвършенствата и несинхронизирането на съответните таблети, с които работят автоконтрольорите към сектор “Пътна полиция“ дори не само в периода 2019 г., когато е процесното нарушение, а от преди това, защото видно и от приложеното писмо в днешното съдебно заседание, независимо че касае друга разпоредба на чл. 198, то е ясно, че санкционните разпоредби са били променяни още в далечната 2015 г. След като тези разпоредби са били отменени още в далечната 2015 г. доста дълъг период до 2019 г. е оставено същите да фигурират като актуални такива в съответните таблети. Няма доказателства, че при избора на тази разпоредба касателно 98, ал. 3 в таблета фигурират към онзи момент на съставяне на фиша и двете разпоредби, т.е. и отменената и новата разпоредби. Отделно от това за несинхронизиране и грешки в самата техника, считам, че доверителят ми не може да носи отговорност, но установявайки, че въпреки това е приложена неправилната разпоредба незабавно този, не мога да го кажа даже и пропуск, тази техническа неволност, която се дължи на самото устройство е била изправена по съответния ред, който и ЗАНН позволява да се анулира фиш и да се състави съответно акт. Считам, че след като дисциплинарно наказващият орган е установил, че няма вреди, че според него самият той приема, че е допусната неволна техническа грешка, след като органът знае недостатъците на техниката и несинхронизирането на същата със съответните разпоредби, той е  следвало да приеме, че дисциплинарно нарушение не е извършено и да прекрати дисциплинарното производство, а не да го наказва дори с най-минималното наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец. По отношение на приложеното писмо изразих становище, че то касае друга разпоредба, но искам да отбележа след като е прието като доказателство и ще бъде обсъждано в решението по същество, че не видях в същото да фигурира, че се указва това да бъде сведено до знанието на лицата, които работят със съответните системи, а по делото не са и приложени доказателства, които да удостоверяват, че това съдържание на процесното писмо е доведено до знанието, както на оспорващия, така и на неговите колеги, които работят със съответните разпоредби. Отделен е въпросът, че тази информация е изисквана  и е отговорено в периода дори след заповедта за самото наказание, което означава, че в периода от 2015 г. до 2019 г. и то след датата на дисциплинарното наказание изобщо какво се случва в тези таблети и защо фигурират отменени и актуални разпоредби остава неясен въпроса. Няма и доказателства същите да са били запознати, целият състав и в частност жалбоподателят, че в таблетите фигурират и отменени разпоредби, защото при въвеждането на съответната разпоредба в таблета, нарушената разпоредба – това е техника и означава, че от падащото меню автоматично се свежда санкционната норма. Те не могат да си правят своеволия по самите таблети и да си въвеждат ръчно данните на санкционните разпоредби, така, както го правят с актовете, когато пишат ръчно коя норма е нарушена.  След като  в АИС „Пътна полиция“ към датата на извършване на дисциплинарното нарушение е фигурирала отменената санкционна разпоредба и същата се е изписвала автоматично при въвеждане на съответната нарушена материално-правна норма, не може да се приеме, че доверителят ми виновно е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на закон и подзаконови нормативни актове по чл. 194, т. 1. Своевременното заличаване на отменените санкционни разпоредби, които споменах, че са отменени още далечната 2015 г. не може да се вменява във вина на всички служители, които работят със съответните таблети. Тези разпоредби са продължили да се визуализират в приложенията на АИС „Пътна полиция“, а също и в АИС „АНД“, в т.ч и в периода на извършване на санкционираното с процесната заповед дисциплинарно нарушение  и това, че са предприети в последствие видно от това писмо – чак далечната 2020 година, действия за някаква промяна яснота защо има различни разпоредби в тези таблети, се дължи на несъвършенства в прилагане от органите на МВР, АИС „Пътна полиция“, АИС „АНД“ техника, а не в действия на техни служители, касателно оспорващия. Считам, че материалната законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените фактически основания в нея, и както казах в случая ответната страна не доказа наличието на виновно действие извършено от него. Напротив, от събраните доказателства, вкл. и от настоящото писмо е видно, че това са пропуски и несъвършенства в самата техника, нейното несинхронизиране вероятно от фирмите, които ги поддържат, аз не мога да кажа. От всички събрани доказателства е видно, че доверителят ми добросъвестно си е изпълнил задълженията, предприел е всички законови действия, отстранил е дори това несъвършенство на техниката  и допуснато във фиша, като си е съставил акта и в последствие издаденото НП, с оглед на което считам, че заповедта е незаконосъобразна и не съответства на целта закона. Моля да присъдите разноски на доверителя ми съобразно списъка на разноски. Между другото в този смисъл и по този тип дела има множество вече съдебна практика, тъй като е ясно, че тези технически пропуски в самите устройства много служители са ги допускали и са издавали такива фишове.  Част от такава съдебна практика например са  решение № 72/2020 г. и решение № 73/2020 г. на Административен съд – Шумен.

ЮРК. А.: Уважаеми господин съдия, считаме че жалбата е неоснователна и недоказана. Моля да я отхвърлите. Моля да потвърдите заповедта за  налагане на дисциплинарно наказание на служителя. Същата е правилна и законосъобразна, издадена е от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, след проведена проверка по законоустановения ред и в законните срокове.  Служителят не може твърди, че не знае за отмяна на тази разпоредба, предвид че същата е отменена  2015 г., а извършеното от него нарушение е  през 2019 г. Както е видно от представеното писмо санкционната разпоредба е била налична в АИС, тъй като е имало възможност за издаване на НП за извършено нарушение към дата на действие на старата разпоредба.   От падащото меню е било видно коя санкционна разпоредба до коя дата е действала или от коя дата нататък действа. Видно от длъжностната характеристика и от самата длъжност на служителя, същият следва да познава закона и да го прилага точно и ясно, както законодателят е счел за правилно, както и да налага глобите, които законодателят е предвидил. От  извършеното от него нарушение, въпреки че е установено още на следващия ден е извършено едно производство, което само по себе си противоречи на ЗДвП, тъй като там възможността за анулиране на издадения фиш не е след установена грешка на служителя, а след несъгласие на лицето за установеното с фиша нарушение. Впоследствие НП е отменено по други съображения – това е извън настоящия спор. Моля да потвърдите заповедта. Нарушението е безспорно доказано, наложеното наказание е в минимума, съобразно степента на настъпилите вредни последици.  Моля да ни бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът счита делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 10.27 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: