ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ТРЕТИ състав

На девети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БРАТОЕВА

Административно дело № 487 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л.К.П., редовно призован, не се явява, вместо него адв. Р. Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно от днес.

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА КМЕТА НА ОБЩИНА НИКОПОЛ, редовно призован, се явява адв. С. П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно от преди.

ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.И.С., редовно призована.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Н. – Предоставям на съда.

АДВ. П. – Считам, че няма пречки да бъде даден ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Административното дело е образувано по жалба на Л.К.П. *** срещу писмо изх. № 94-163/1/ от 11.02.2019г. на Кмета на Община Никопол, с което се отказва определяне на обезщетение по реда на чл. 210 от ЗУТ за ползването на поземлен имот УПИ I кв. 71 по плана на с. Новачене, Община Никопол, собственост на П., от енергийното предприятие вследствие от възникнали сервитутни права за съществуващите в него енергийни обекти – електрически кабелни мрежи и електрически трафопост.

Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен и иска отмяната му поради нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Претендира да се определи обезщетение за възникналите по силата на ЗЕ върху имота му сервитутни права в полза на електропреносното дружество за изградените и съществуващи в имота му енергийни обекти.

Ответникът – Кмета на Община Никопол е изразил становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че със Заповед № 87/11.04.2000г. на Кмета на Община Никопол е одобрено частично изменение на ЗРП с. Новачене за стр. кв. 71 като са обособени парцели I; XIV; XV; XVI; XVII с отреждане - за стопански нужди и прокарване на тупик между ОК 12а и ОК 12б. Въз основа на одобреното изменение е обособен УПИ № I в кв. 71 с площ 3440 кв.м., като е обособен и самостоятелен УПИ XVII, в който е разположен трафопост. С Договор от 30.05.2000г. УПИ I , кв. 71 по плана на с. Новачене, целият с площ 3440 кв.м., заедно с построените в него сгради е продаден на ЕТ „ОТА – Огнян Андреев“. Жалбоподателят Л.К.П. е придобил собствеността върху същия имот с постановление за възлагане от 02.02.2006г. Затова счита, че към релевантната дата – 02.02.2006г., когато жалбоподателят е придобил собствеността върху недвижим имот УПИ I в кв. 71 по плана на с. Новачене, разположеният в имота електрически стълб е бил съществуващ, поради което същият е със съществуващо сервитутно право, възникнало съгласно чл. 60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ /отм./, а трафопостът е разположен в съседния УПИ XVII, а не в имота на жалбоподателя. Моли да се отхвърли жалбата.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 ЗУТ.

Писмото представлява изричен отказ и е съобщен с обр. разписка на 16.02.2019г. Жалбата е подадена на 28.02.2019г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активнолегитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е дължимата държавна такса.

Постановеното по жалбата съдебно решение е било отменено от ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АдмС – Плевен, с указания съдът да се произнесе по законосъобразността на отказа на кмета на Община Никопол да назначи комисия по чл. 210 ал.1 от ЗУТ като прецени дали са били налице материалноправните предпоставки за това.

Жалбата е редовна и допустима и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съдът е дал указания до жалбоподателя. Назначена е съдебно-техническа експертиза със задачата, посочена от жалбоподателя. Изготвено е заключение от вещото лице, което е представено в срок.

АДВ. Н. – Запознат съм със заключението.

АДВ. П. – Запознат съм със заключението. Моля да ми се предостави екземпляр от приложеното заключение.

Съдът ВРЪЧВА препис от заключението на адв. П..

АДВ. Н. – Поддържаме жалбата. Няма да сочим нови доказателства. Да се приемат представените такива досега. Изразили сме становище във връзка с определението на съда. Да изслушаме вещото лице.

АДВ. П. – Нямаме искания по доказателствата.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.И.С. – 41 години, неосъждана, без родство със страните.

Съдът предупреждава вещото лице, че носи наказателна отговорност до 5 години лишаване от свобода за даване на невярно и заинтересовано заключение. Вещото лице обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Поддържам представеното писмено заключение. Нямам какво да добавя.

АДВ. Н. – На снимка № 1 за нас е отразено - трафопост и кабел към него, което считаме, че е така.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Този имот е бил едно цяло преди да бъде разделен през 2000 година, когато се е образувал УПИ ХVII, УПИ I и УПИ XIV, XV, XVI. Първоначалният номер е бил УПИ I и имота е бил отреден за стопански нужди. Впоследствие се разделя и се образуват общо пет имота. УПИ I и УПИ XIV, XV, XVI и ХVII, като УПИ ХVII е с отреждане за трафопост. УПИ І е имотът, който е собственост на жалбоподателя. Той го закупува през 2006 година. Единственото нещо, което остава в неговия имот от тази електропреносна мрежа е този желязо-решетъчен стълб, който не е съобразен при изготвянето на ПУП, тъй като не е съобразен кадастралния план, съществувал към момента на изготвянето на ПУП.

СЪДЪТ към ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Какво означава „не е бил съобразен“?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Самият ПУП е само План за регулация без застрояване и извадката, която е взета при изготвяне на новия ПУП е само извадка от Регулационния план, където не са нанесени всички кадастрални единици, в това число този желязо-решетъчен стълб.

АДВ. П. – Трябвало ли е да се отбележи в ПУП ПР или само когато се прави ПУП ПРЗ? В изискването за ПУП ПР трябва ли да има задължително това отбелязване?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Не, не е задължително.

АДВ. П. – А когато се прави със съставката за застрояване?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Когато се прави план със застрояване тогава задължително се изисква и кадастралната карта. Направили са общите регулационни линии без да се съобразява застрояването.

АДВ. П. – Въпросния трафопост попада в друг имот, не в имота на жалбоподателя, така ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Точно така.

СЪДЪТ към ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – А стълба?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Стълба е в имота на жалбоподателя. По делото има приложена извадка от скица. Като допълнение към заключението представям извадка от кадастралната карта и от регулационния план, които съм ползвала за изготвяне на заключението. Този имот, който е придобил жалбоподателя е с номер УПИ І. Има цветна скица по делото и там се вижда много ясно това, специално с тупика.

СЪДЪТ към ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – На стр. 2 от заключението в частта: „След запознаване с действащите регулационен и кадастрален план за село Новачене се установи следното:“, втория абзац „Действащия регулационен план на с. Новачене е одобрен със заповед № РД02-14-942/1999 г.“ има някакво несъответствие с предходния абзац!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Допуснала съм техническа грешка. Става въпрос за действащия кадастралния план за село Новачене, който е одобрен 1999 година със заповед № РД-02-14-942. Допусната е грешка в констативно-съобразителната част, във втория абзац вместо „действащия регулационен план на с. Новачене“ да се чете „действащия кадастрален план на с. Новачене“.

АДВ. П. – С дървета ли е този имот?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Обрасла е тази част, която е отредена за УПИ ХVІІ за трафопост.

АДВ. П. – А трафопостът съществуващ ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Да съществуващ е и работи. Оттам се захранва селото. Там върви главната линия на електрозахранването.

АДВ. П. – Нямам други въпроси.

АДВ. Н. – На снимка № 4 от Вашето заключение, горе в ляво, силует се вижда един, който според нас е от трафопоста. Така ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Да. Това е трафопоста, от улицата сниман. Със снимката искам да покажа, че този трафопост захранва главната електро-преносна мрежа към село Новачене. На снимка № 1 се вижда желязо-решетъчния стълб и трафопоста. Този стълб е в имота на жалбоподателя. На снимка № 2 се вижда само желязо-решетъчния стълб, който е в имота на жалбоподателя. На снимка № 3 и № 4 съм гледала да снимам главните електро-преносни линии от трафопоста към населеното място и към главния електропровод, който върви към нивите. На последните две снимки тези два стълба не са в имота на жалбоподателя. Вижда се част от трафопоста и част от електро-преносна мрежа, която захранва село Новачене.

АДВ. Н. – Може ли да се каже кой е собственик на УПИ ХVІІ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. ***.

АДВ. Н. – Кои са границите на този УПИ ХVІІ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Границите са УПИ І и две улици. УПИ І, който е собственост на жалбоподателя, от изток и от юг, а от север и запад са улици.

АДВ. Н. – Ако се наложи да се влиза в този УПИ ХVІІ, откъде трябва да се влиза?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – От улицата има достъп.

АДВ. Н. – Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.

АДВ. П. – Да се приеме заключението на вещото лице.

Съдът счита, че следва да бъде прието представеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице С.И.С. по назначената съдебно-техническа експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева от внесения депозит.

АДВ. Н. – Нямаме други искания и няма да сочим други доказателства.

АДВ. П. – Нямаме други искания.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Н. – Уважаема госпожо Председател, ще моля да отмените отказа на кмета на община Никопол със съответното решение като незаконосъобразно. Впрочем то е прието за незаконосъобразно още с определението на съда на базата на съществуващите факти, защото процедурата по чл. 210 изисква сезиране от заинтересовани лица. В случая, безспорно се оказа, че заинтересовано лице е жалбоподателя, който е собственик на имота с площ 3440 кв.м., и в който имот фактически се намират въпросните електро-съоръжения. В тази смисъл като безспорен факт се установи в производството, че обективното право на собственост за жалбоподателя се материализира с постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на 3440 кв.м. в кв. 71 по плана на село Новачене. Безспорно е, че в него се намират обекти - електрически стълб и кабелна мрежа в размер на 9 кв. м. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Спорен е въпросът за трафопоста, следва ли да се включва в сервитута или не. Отговорът според нас следва да е положителен, защото, на първо място, местоположението на УПИ ХVІІ е в имота на жалбоподателя, независимо, че е обособен като самостоятелен парцел. Отвсякъде като се погледне, и от снимките, и фактически на място излиза, че този УПИ на жалбоподателя представлява едно цяло и в него е вмъкнат един УПИ ХVІІ, което не знам доколко не е в противоречие със закона при местоположението и площта на съответен имот. На второ място считам, че следва да се вземе неговото отражение върху околната среда, представляваща имота на жалбоподателя, най-вече с възможните отрицателните последици върху неговите обитатели. Както каза и вещото лице, от там се захранва цялата мрежа на селото. Представяме си какви са лъчения там, електрически и биологически поражения могат да бъдат нанесени върху собственика на имота. Конструкцията на този имот на жалбоподателя се явява служещ имот по смисъла на сервитутното право и в този случай следва да му се отреди съответната стойност, която представлява в случая индивидуалното обезщетение. В този смисъл считам, че субективното право следва да се признае съответната оценка върху тези енергийни обекти плюс спорния въпрос за трансформатора. В този случай следва да се отбележи, че всеки собственик има право да знае оценката на това, което се намира в него. Фактически даже и на сервитутното право. В този смисъл, определеното от комисията обезщетение за нас ще представлява фактическа цена на сервитута в чуждо място, в което собственика има правата като такъв да знае и да се осведомява за неговата стойност. В този смисъл ще моля да постановите решението, като ни присъдите и разноските, за което представям списък. В случая е налице изправяне пред хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при евентуалното уважаване на претенцията ни, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съгласно Наредбата за възнагражденията за такива производства по ЗУТ, което е минималното такова, да се присъди в полза на адв. Н..

АДВ. П. – Уважаема госпожо председател, моля да отхвърлите жалбата изцяло като неоснователна и недоказана, като ни присъдите и направените разноски по делото, за което сме представили изрично пълномощно. От събраните по делото доказателства се установи, че искането на жалбоподателя е за две неща. Едното е за наличието на трафопост, а другото е за наличието на енергийно съоръжение, което е в имота на жалбоподателя. Видно от заключението на вещото лице се установи, че в имота на жалбоподателя не се намира трафопоста, за който се претендира някакво обезщетение от страна на жалбоподателя. Единственото, което се установи е желязо-решетъчен стълб на висок волтаж, който минава през имота на жалбоподателя. От това, което колегата каза, аз не останах с впечатлението какво точно искат и какво точно претендират, защото комисията по чл. 210 е комисия, която трябва да определи обезщетение, което енергийно предприятие или друго такова, от което те претендират да получат обезщетение за това, че през техния имот преминава такъв стълб. Изрично в становището, което се обжалва на кмета на Община Никопол е записано, че се касае за обекти на енергийната система, които са при заварено положение и които съгласно закона сервитутното право е ex lege. По силата на същите тези разпоредби, които са изрично цитирани, не се дължи каквото и да е обезщетение за това право на съществуване на въпросния стълб в имота на жалбоподателя. Това е единственото основание, което е накарало кмета на община Никопол да не свиква такава комисия и да постанови отказ, тъй като ние нямаме правното основание, на което да се произнасяме какво би било обезщетението, което би получил жалбоподателя от енергийното дружество, собственик на въпросното съоръжение. Отделно от това, от жалбата и днешната пледоария на колегата, аз лично не разбрах – те искат да се определи размер на сервитутно право или обезщетение по чл. 210, каквато е претенцията. С оглед на всичко казано, аз ще Ви моля да отхвърлите жалбата като неясна, неоснователна, неаргументирана, неиздържана, със законните от това последици.

РЕПЛИКА на АДВ. Н. – Госпожо Председател, в случая предмет на нашето обжалване не е някакво претендирано обезщетение, а оценка на едно сервитутно право, което по своята същност е вещно право и което тежи върху служещия имот на жалбоподателя. За яснота искам да добавя, че този парцел ХVІІ не виси някъде встрани, не е отделен от въпросния парцел на собственика, а фактически се намира в него, определен на границите с другите две улици. Фактически този имот, а и трафопоста се намира в имота на жалбоподателя.

ДУПЛИКА на АДВ. П. – Госпожо съдия, съгласно ЗУТ има правила и норми, на които имотите, които са урегулирани, трябва да отговарят. В конкретния случай, въпросният имот ХVІІ, видно от заключението на вещото лице и това, което казахме днес в съдебната зала, че въпросния имот е отреден за трафопост и е обособен като такъв в самостоятелен УПИ, който отговаря на изискванията на ЗУТ. Въпросният имот е самостоятелен и жалбоподателя няма как да има каквито и да било претенции по отношение на това, че трафопоста е в неговия имот. Той може да има претенции единствено и само по отношение на железо-решетъчния стълб, който стана ясно и видно от заключението на вещото лице, се намира в имота на жалбоподателя. Имотът, който е с трафопоста, изрично го подчерта вещото лице, има самостоятелен вход към него от 2 улици и не е зависим по никакъв начин от имота на жалбоподателя.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,26 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: