Второ заседание по Административно дело 407/2020г.

ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ състав

На трети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 407 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 09,30 часа се явиха на второ четене:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.Ц.Л. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Директорът на ТП на НОИ – Плевен – редовно уведомен по реда на чл.138 ал.2 от АПК, не се явява и не се представлява.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва, че служебно са изготвени справки от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството „Енергоимпекс“, в което жалбоподателят твърди, че е положен трудовият му стаж, който не е зачетен, като от справките е установено, че и двете дружества са създадени след 2000 г., поради което тези дружества не могат да се идентифицират с „Енергоимпекс“ – София, в което предприятие през 89/90 г. и 92/94 г. твърди, че е работил жалбоподателят. С оглед на това обстоятелство не са изпращани писма до дружествата със запитване дали жалбоподателят е работил там.

От страна на НОИ – Плевен са представени формуляр Е 104 и формуляр от 12.03.2018 г. с отразени осигурителни периоди на лицето, както и регистрация на инициативна входяща преписка 2113142677/2018 г.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да се приемат като доказателства. Представям и моля да приемете справка за трудов стаж на испански с превод на български език. Моля да допуснете като свидетел Й., не му знам трите имена. С него съм работил 92/94 г. в Либия. Той също работеше там и той ще установи аз на каква длъжност съм работил в този период. Другият свидетел е жена ми В. Е. Л.. Тя идва при мен 1990 г. в Либия. Представям снимка на жена ми, която идва при мен през 1990 г. Представям паспорта ми – вземаха ни паспортите и ни даваха документите, които ви представям.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото 2 броя справки от Търговския регистър за дружествата „Енергоимпекс“ ООД с ЕИК 111000860 и 831644150.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ответника с писмо вх.№ 4250 от 18 август 2020 г. писмени доказателства, както следва: формуляр Е104; формуляр (INFORME DE VIDA LABORAL) от 12.03.2018 г. с отразени осигурителни периоди на жалбоподателя; регистрация на инициативна входяща преписка 2113-14-2677 от 21.12.2018 г.

ПРИЕМА като доказателство по делото справка за трудов стаж на испански език, заедно с превод на български език, представен от жалбоподателя в днешното съдебно заседание, както и представените от него 4 броя цветни фотоснимки, както и 2 броя документи на арабски език, които обявява на страните, че ще преценява в крайния съдебен акт в съответствие с всички останали събрани писмени и гласни доказателства.

ДОПУСКА до разпит свидетелите В.Е.Л. и Й. К. З..

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Й.К. З..

СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:

Й.К.З. – 72 г., осъждан съм много отдавна, без родство със страните

Съдът напомня на свидетеля, че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

Свидетелят обеща да говори истината.

СЪДЪТ – Вие работил ли сте с жалбоподателя, къде, кога? Какво е работил той и какво вие?

СВИДЕТЕЛЯТ З. – Работил съм с жалбоподателя в Либия през 1992 – 1994 г.

СЪДЪТ – През 1992 – 1994 сте работили Вие или жалбоподателят?

СВИДЕТЕЛЯТ З. – Аз работих в този период в Либия, като тракторист.

СЪДЪТ – Тракторист къде сте работил?

СВИДЕТЕЛЯТ З. – В пустинята Сахара съм работил като тракторист към фирма „Енергоимпекс“. От България ме изпратиха с трудов договор. Мисля, че пазя документи, с които съм назначаван, но не съм сигурен.

СЪДЪТ – Какво правехте като тракторист в пустинята?

СВИДЕТЕЛЯТ З. – Електрически стълбове изправях.

СЪДЪТ – Жалбоподателят какво работеше там? През този период, докато вие сте били тракторист, жалбоподателят какво работеше?

СВИДЕТЕЛЯТ З. – Не знам точно на каква длъжност, но той работеше заедно с мен в пустинята. Те изправяха стълбовете. Имаше и други от България, за да има ток в пустинята, правихме стълбовете. Имах договор за две години. Когато аз работех и В. беше там, но той остана и след като аз си тръгнах.

СЪДЪТ – Т.е след 1994 г.?

СВИДЕТЕЛЯТ З. – Това е така. Това е, което си спомням.

Съдът дава възможност на страните да зададат въпроси.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Вие бяхте механизация, ние какви бяхме, дето сглобявахме стълбовете?

СВИДЕТЕЛЯТ З. – Две бригади бяха, които сглобяваха стълбовете и ги изправяха.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Нямам други въпроси.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля Й. К. З..

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката В. Е. Л..

СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:

В.Е. Л. – 61 г., неосъждана, съпруга съм на жалбоподателя.

Съдът разяснява на свидетелката, че може да откаже да свидетелства.

СВИДЕТЕЛКАТА Л. – Съгласна съм да свидетелствам.

Съдът напомня на свидетелката, че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

Свидетелката обещава да говори истината.

СЪДЪТ – Разкажете какво знаете за работата на съпруга с в Либия.

СВИДЕТЕЛКАТА Л.: През 1990/91 г. бях на гости в Либия в град Мисурата. Заминах в началото на август 1990 г. Четиридесет дни съм била в Либия, в град Мисурата, там, където работеше В.. В този период той работеше там.

СЪДЪТ – Към коя фирма работеше? Какво правеше В.?

СВИДЕТЕЛКАТА Л. – Той работеше към Техноимпекс, изграждаше електрически стълбове в пустинята и в околността около Мисурата, не бяха точно в града. В града живееха, там им бяха жилищните помещения. Аз отидох тогава да го видя. Отидохме, няколко съпруги бяхме. Пътувахме със самолет. Кацнахме на летището в Триполи. Нашите съпрузи ни посрещнаха и отидохме с автобусче в Мисурата. Бях там 40 дни. Те ходеха на работа. Сутрин излизаха, до към 14.00 часа, защото беше много топло. Когато имаше гибла – това е, когато пясъкът се вдига от топлия въздух, тогава не можеше да се работи и се прибираха малко по-рано. Без климатици не можеше да се живее.

СЪДЪТ – Спомняте ли как се казваше длъжността на мъжа ви?

СВИДЕТЕЛКАТА Л.: Той беше на длъжност като ел. монтьор, такава беше дейността, която извършваше, точно конкретната длъжност не знам как е записана в трудовата книжка.

СЪДЪТ – Свидетелят Й. работеше ли заедно с В.?

СВИДЕТЕЛКАТА Л. – Доколкото знам – да, работил е с него, но аз лично не го познавам, защото те бяха огромен екип, много хора бяха.

СЪДЪТ – Вие този единствен път от 40 дни сте ходили там, след това не сте ходили в Либия?

СВИДЕТЕЛКАТА Л. – Не.

СЪДЪТ – Съпругът Ви кога се върна в България?

СВИДЕТЕЛКАТА Л. – Той на два пъти ходи в Либия.

СЪДЪТ – Когато сте ходила на посещение при него в Либия първия път ли беше или втория?

СВИДЕТЕЛКАТА – Първият път.

СЪДЪТ – Вторият път в кои години беше?

СВИДЕТЕЛКАТА – През 1993 г. ли беше, не мога да си спомня точно. Работата беше много тежка и много отговорна. Той беше един от най-добрите, даже го водеха като бригадир на бригада. Много добре запознат с работата си, много го издигаха и го тачеха началниците му. Аз съм здравен работник, не мога да кажа друго във връзка с работата му.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Нямам въпроси.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА свидетелката В.Е. Л..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Друго няма какво да представям.

С оглед становището на страните съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Енергоимпекс отначало беше към електроизграждане задгранично строителство, към Стопански комбинат електроизграждане. След това го направиха отделна фирма. Първият път не ми дадоха и приключвателна сметка – колко пари съм изкарал. Вторият път ми дадоха сметка, занесох я в Енергоимпекс, но ми казаха, че има нещо объркано, надписани са ми повече пари. Той между другото този човек, който беше свидетел, не си е взел всичките пари. Те ни вземаха половината от заплатите за незнам какво си. Даваха ни да подписваме документи на арабски без превод, без нищо. Аз не съм го подписал и може би затова нямам документи. Не исках да го подпиша, все едно си подписвам смъртна присъда – документи на арабски, които не разбирахме. Искам от съда да ми зачете стажа. Българските ни трудови книжки стояха в Енергоимпекс. След като приключим минаваме през кадри, попълва ни стажа и си ни дава книжката. Книжката ни отива в Електроизграждане. Ш. ме познава, и директора също. Сега не знам дали е той. Ако ги няма тези неща няма да ми сложи четвъртития печат и няма да ми сметне стажа, че е 16 години. Моля да ми се признае трудовия стаж.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09,56 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: