ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЪРВИ състав

На трети юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ДИЛОВА

Административно дело № 368 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 11.30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.М.М. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, вместо нея се явява адвокат Т.М. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА КМЕТЪТ НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д.Б. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ Г.М.– редовно призована, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ Н.М. – допусната до разпит при режим на довеждане, явява се.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ М. - Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът пристъпва към снемане на самоличност на свидетелите.

Снема самоличност на свидетелите.

Н. А. М. – на 48 години, неосъждана, дъщеря на И.М.М..

Г. Г. М. – на 53 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

Съдът разяснява на свидетелката Н. А. М. правото й да откаже да свидетелства пред съда.

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Да, ще свидетелствам.

Съдът разяснява на свидетелите наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК до пет години лишаване от свобода за този, който не казва или затаява истината пред съда.

Свидетелите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от съдебната зала.

Съдът докладва представени писмени доказателства с писмо вх. № 3254/29.06.2020 г. от Районна прокуратура – Плевен.

АДВОКАТ М. - Да се приемат представените доказателства. Нямаме други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Моля да бъдат приети представените доказателства. Нямаме други доказателствени искания.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените писмени доказателства от Районна прокуратура – Плевен приложени по опис.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.

Разпит на свидетелката Н. А. М..

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Аз съм майка на В., С. и Е.. Викаха ни в Първо РУ при г-жа Г.М. *** се бяха сдърпали с едни деца. Те ми се обадиха по телефона и ние отидохме там, обади се кварталния, който се води на бул. „Христо Ботев“ по телефона да ги заведа там за да дадат обяснения. Това се е случило на ул. „Чаталджа“. Накараха ме мен да подпиша протокол, че не можем да живеем на посочения адрес на бул. „Христо Ботев“.

АДВОКАТ М. - Случаят, за който са Ви извикали във връзка с вашето живеене на бул. „Христо Ботев“ ли е или е във връзка с инцидента на децата на ул. „Чаталджа“?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Във връзка с инцидента със сбиването на децата на ул. „Чаталджа“.

АДВОКАТ М. - На друго място да са Ви викали, в прокуратура например?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не са ни викали на друго място изобщо.

АДВОКАТ М. - В комисия, по наказателни дела да си Викали?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не, не са ме викали.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Вашите деца къде живеят?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – На „Табакова чешма“. Там им е регистрацията и там си живеят.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. ***, когато е настъпил инцидента?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Аз тогава ходих в майка ми, когато тя не е добре ходя при нея и те са с мен. Аз отивам там и седя по два-три часа за да й помагам и те излизат.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Какъв е бил поводът полицията да Ви накара да подпишете протокол, че нямате право да живеете там?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Понеже е станало там близо инцидента.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Вие живели ли сте там до преди това?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не, не сме живели там изобщо, то там няма къде да живеем на този адрес при майка ми.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Те оставали ли са при баба си да нощуват?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Оставали са, когато е идвал съседа на майка ми за да ме извика вечерно време и се е налагало да се извика Бърза помощ, но ние няма как да останем да спим там с двете ми деца защото няма там толкова място за спане и тогава са оставали там децата до сутринта докато аз отида.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Колко често?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не е било много често това. Това е било два-три пъти.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Нямам други въпроси към свидетелката.

АДВОКАТ М. - От този случай, за който Вие сте подписали протокол към настоящия момент, друг протокол имало ли е?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не.

АДВОКАТ М. - Този предупредителен протокол във връзка с живеенето Ви там ли е или във връзка с инцидента по повод децата?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Във връзка с моя контрол върху децата.

СЪДЪТ – Какво Ви предупредиха в полицията?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Г-жа Г.М. ме предупреди, че децата нямат право там да живеят и аз подписах този протокол да им указвам родителски контрол, ето това съм подписала.

Разпит на свидетелката Г. Г. М..

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Служител съм на Първо РУ при ОД на МВР – Плевен, изпълнявам длъжността „Инспектор Детска педагогическа стая“. Познавам лицето Н. А. М. като родител на непълнолетните В. и Е. Македонски и малолетната С. М.. Същите не се водят на отчет към „Детска педагогическа стая“, но са в категория преминали през „Детска педагогическа стая“ за извършени противообществени прояви. Всъщност срещу тях има подадени сигнали за физически и психически тормоз, за непристойно поведение в района на детска градина „Надежда“. Детска градина „Надежда“ се намира в близост до ОУ „Васил Левски“. Местността „Табакова чешма“ не е в района на Първо РУ, тя е в района на Второ РУ. Аз се занимавах с тези деца защото деянието е извършено в района на Първо РУ. Не само това деяние, всъщност през 2020 г. работих с тях във връзка с подадена жалба от сестрата на Н.М., която се казва Ф. М. срещу същите деца за това, че са и нанесли побой. Това е станало мисля, че на бул. „Христо Ботев“ № 171. Там живее бабата на тези деца и те много често пребивават при бабата. Те дори признават, че ходят при нея, помагат й защото тя е трудно подвижна, грижат се за нея, пазаруват, но не мога да твърдя дали остават да спят там. Това е причината тези инциденти да са в районна на Първо РУ. След като ги разпитах във връзка с жалбата на г-жа Р., те направиха самопризнания, че действително са осъществили такъв тормоз над четирите малолетни деца. Направиха самопризнания по случая и преписката е изпратена в Районна прокуратура - Плевен. Съответно тази преписка е прекратена и е изпратена в местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, но при нас не са получени решения на комисията. Преди да изпратя преписката на прокуратурата проведох беседи с В. и С.. Майката подписа протокол за предупреждение да осъществява строг родителски контрол на децата си и да не допуска същите да се заканват срещу личността на малолетни лица. Предупредих я и по отношение на това да не пребивават на адреса на баба си, тъй като нямат право защото жилището е общинско доколкото аз знам по данни на районния инспектор, който обслужва този район на бул. „Христо Ботев“ № 171, тъй като те децата постоянно са засичани на този адрес. Дори и аз при обход в района ги засичам тези деца там редовно. Движат се по бул. „Христо Ботев“ в нашия район, а не в района на „Табакова чешма“ където им е адреса. Всяка седмица съм ги виждал поне по веднъж в седмицата. Дори и с кола като минавам ги виждам.

АДВОКАТ М. - Вие жилището посещавали ли сте го?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не, нито едно от жилищата не съм посещавала защото децата са призовавани по телефона чрез майката или чрез районния инспектор, който се казва С.А.. Той всъщност ми ги осигурява за да работя с тях чрез майката.

АДВОКАТ М. - Те са установили, че са в районна на площадката, но не Вие или който и да е, е установил, че тези деца са в жилището?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Това може да каже районния инспектор, който посещава жилището.

АДВОКАТ М. - Вие сте изготвили справките и докладните и в тях не е посочен някакъв номер на съответните жалби ако има такива, това по ваше наблюдение ли е?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не е по мое наблюдение.

АДВОКАТ М. - Въпросът ми е следния, Вие твърдите, че срещу тези деца има многократни жалби? Тези жалби входирани ли са в полицията?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Да, тези жалби се входират в полицията, даже мога да Ви кажа номерата.

АДВОКАТ М. – Освен преписката на г-жа Р. други жалби има ли, това питам?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Да, има през 2018 г. За 2019 г. освен тази от лицето А.Р. не са подавани други жалби.

СЪДЪТ – Срещу тези деца освен жалбата от лицето А.Р., има ли подавани жалби от други лица?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Да, от Ф. М., която е леля на децата и сестра на Н.М..

АДВОКАТ М. – Изяснихте ли конкретния случай по жалбата на Ф. М.?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Аз не съм работила по тази жалба. Аз работих само и единствено по жалбата срещу децата. Работата по другия случай е възложена на С.А., който е районен инспектор.

АДВОКАТ М. – Преписката приключена ли е?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не знам дали е приключена преписката. Аз съм приключила работата си с децата, снела съм обяснения, изготвила съм протокол.

АДВОКАТ М. – Какви обяснения е дала Н.М. по повод жалбата на Ф. М.?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Тя категорично отрича децата й да са нанесли побой, просто прехвърли вината на друго лице, но не знам кое е лицето защото аз не съм работила по тези жалби.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Всичко ми се изясни само единствено да попитам, Вие от Първо РУ отговаряте за този район?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Да.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Имате ли представа в други райони дали има сигнали срещу тях или единствено само на територията на Първо РУ?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не, не съм направила такава справка.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Местността „Табакова чешма“ към кое районно управление е?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Местността „Табакова чешма“ е към Второ РУ.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Имате ли представа там дали има регистрирани сигнали?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не знам дали има регистрирани сигнали.

АДВОКАТ М. – Нямам други въпроси към свидетелката.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Нямам други въпроси към свидетелката.

АДВОКАТ М. – Имам искане да бъде допуснат повторен разпит на свидетелката Н.М. относно жалбата на Ф. М..

СЪДЪТ – Всички тези жалби касаят пребиваването на децата къде?

СВИДЕТЕЛКАТА М. ***.

СЪДЪТ – Какво правят те там?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Аз не мога да кажа какво правят там.

СЪДЪТ – Какво обясняват те?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Те казват, че са при баба си, че отиват при баба си, че пазаруват. Колегите тази седмица са ги виждали пред магазин „Дунавска равнина“, който също е в този район.

СЪДЪТ – Тези деца къде трябва да живеят?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Те трябва да живеят в местността „Табакова чешма“ при майката. Колкото преписки има, толкова пъти ще предупреждаваме майката да осъществява контрол.

АДВОКАТ М. – Колко протокола има такива за предупреждение на майката?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – По първата жалба и сега - два пъти. Не мога да кажа дали има и на друго място изготвени протоколи.

Допълнителен разпит на свидетелката Н. А. М..

АДВОКАТ М. – Знаете ли Вашата сестра Ф. да е подавала жалба в полицията?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Да, подавала е жалба. Тя трябваше да подаде тази жалба срещу мен, а не срещу децата. Аз я набих.

АДВОКАТ М. – По какъв повод е станал скандала?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Понеже тя ходи при майка ми и се кара с нея и иска да се настани в жилището да живее при нея. Иска да се си направи лична карта с регистрация на този адрес, а майка ми няма как да и направи адресна регистрация защото не е вписана в самата настанителна заповед. От там идва конфликта и аз се разправях с нея да няма работа с майка ми защото тя двадесет години не се е явила при нея.

СЪДЪТ – Защо мислите, че тя е подала жалба срещу децата, а не срещу вас?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Защото я е страх от мен, а едно малко дете няма как да бие жена на 47 години.

АДВОКАТ М. – Друг проток във връзка с тази жалба подписвала ли сте?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – За Ф. - сестра ми съм подписвала други протокол и сега за инцидента с децата. Други протоколи не съм подписала и не са викани децата ми.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – От „Жилфонд“ предупреждавали ли са Ви да не живеят децата там?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – От „Жилфонд“ ме предупреждаваха и там им обясних, че по заповед не живея там. Там е минавала домоуправителката, която са казва Ц., фамилията й не я знам.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Писмено уведомявана ли сте?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Не.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Майка Ви уведомявана ли е писмено?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Майка ми се е подписвала на някакви листове. Няма да отговора защото аз не съм била там и не знам на какво се е подписвала.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – По делото има материали, че майка Ви е предупредена писмено, не само от полицията, а и от Община Плевен?

СВИДЕТЕЛКАТА М. – Аз Ви обясних, минали са на проВ..

АДВОКАТ М. – Нямам други въпроси към свидетелката. Да се приключи делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Нямам други въпроси към свидетелката. Да се приключи делото.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВОКАТ М. – Моля да уважите жалбата на доверителката ми като изцяло основателна. Моля да отмените Заповед № РД-11-68/30.03.2020 г. на Кмета на Община Плевен като изцяло незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Няма да се спирам на безспорното по делото, че между страните има сключен договор, с който моята доверителка е настанена в общинско жилище, което е с административен адрес: гр. Плевен, бул. „Христо Ботев“ № 171. Искам да обърна внимание на уважаемият съд, че с процесната заповед Кметът на Община Плевен прекратява наемните правоотношения на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 14 от Наредба № 18/2019 г. на Общински съвет – Плевен. В същата тази заповед е посочено, че наемните правоотношения се прекратяват като се вземе предвид, че въз основа на уведомление от 10.03.2020 г. е започнато административно производство за прекратяване на същото това правоотношение като Кметът е посочил, че са извършени служебни проверки на 18.12.2019 г., на 02.01.2020 г., на 09.03.2020 г. и са съставени за това съответните протоколи, с което е установено, според тях, че доверителката ми И. М. е напуснала в същото жилище лица не фигуриращи в настанителната заповед и по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 46, т. 9 от Закона за общинската собственост. За да се прекрати наемното правоотношение би следвало да се изясни не само, че това общинско жилище е допуснато да живеят лица от друго домакинство, които нямат нищо общо с наемното правоотношение, но и да бъдат констатирани тези нарушения с два последователни протокола. В това уведомление писмено, което служи като основа за прекратяване на заповедта, е посочено, че на 18.12.2019 г., както казах на 02.01.2020 г., на 09.03.2020 г. са били установени такива проверки и са съставени такива протоколи. Ще се ползвам от приложените доказателства от представителя на „Жилфонд“ , от които не става ясно изобщо дали има извършени проверки на 18.12.2019 г. и на 02.01.2020 г. Има един единствен приложен протокол като доказателство от страна на „Жилфонд“ и той е за 09.03.2020 г. и е последвало уведомителното писмо, с което е стартирала административната процедура. Тези последователни протоколи и такава последователност в установяването на нарушаването на правната разпоредба на чл. 15, т. 14 от Наредбата. Искам да кажа, че има други съставени протоколи, но в последващите пише, че внуците на доверителката ми са посетили баба си на 28.03.2019 г. и на 05.04.2019 г. Има последващи проверки, където е написано, че проверките продължават, но каква е констатацията на проверяващите от съставените последващи протоколи на 05.04.2019 г., 12.04.2019 г. 01.07.2019 г. - наемателка е била сама, което означа, че няма последователност. Децата може да са посещавали баба си и не виждам нищо нередно в това. Отделно от товае тяхното поведение на улицата и на обществени места, вероятно е укоримо и за това трябва да се вземат мерки, но аз не виждам да има нормативен акт, закон или подзаконов нормативен акт, който да забранява внуците да посещават баба си или близки и роднини на наематели на общинско жилище да бъдат посещавани. Такъв закон няма. Считам, че на това основание заповедта на Кмета на Община Плевен е незаконосъобразна. В подкрепа на твърденията ми, че наемателката е посещавана от своите близки заради влошеното си здравословно състояние са и свидетелските показания, на които аз няма да се спирам подробно, те нямат никаква родствена връзка с същата. Един от тях е свидетелствал, че същите тези роднини са викани единствено и само във връзка с нейното влошаване на здравословното състояние. Пак във връзка с приложените по делото свидетелски показания е, че ще цитирам и те са го заявили пред полицейския орган, че децата живеят във вилите, а тяхната баба живее на втория етаж и те идват там често. Вероятно е така, но кой акт и коя разпоредба се нарушават за да може общината и „Жилфонд“ да вземат повод от едно противоправно поведение на деца за да се засягат права на трето лице и то онкологично болно. Считам, че това е неморално от тази гледна точка. Що се каса до полицейската преписка, аз считам, че тя нямаше място в това дело и съжалявам, че излязохме извън предмета на това дело. Моля съда за един справедлив съдебен акт и обективен, който да обосновава фактите и доказателствата, които са събрани по делото и които са относими единствено и само по основанието, въз основа на което е прекратено наемното правоотношение на доверителката ми. Моля съда за един справедлив съдебен акт. Претендираме за разноските направени по делото, за което представям списък.

ЮРИСКОНСУЛТ Б. – Уважаема госпожо Председател, през месец септември 2017 г. Кметът на Община Плевен е продължил и е настанил И. М. в общинско жилище находящо се на бул. „Христо Ботев“ № 171. След настанителната заповед същата е подписала договор за наем, в който подробно се е запознала със своите права и със своите задължения. Когато се взема едно общинско жилище, ползва се социалната дейност, която се предлага от общината и нямаш само права, имаш и задължения изрично описани и в договора и в нормативната уредба. Едно от тях е да не допускаш лица не фигуриращи в настанителната заповед да пребивават в жилището. Никъде в преписката по делото не виждаме административният орган да твърди, че внуци нямат право да посещават баба си, никой морално няма да забрани това. В случая са постъпили жалби в администрацията на ОП „Жилфонд“, че в районна на общинското жилище малолетни и непълнолетни деца извършват непристойни прояви, има регистрация в полицията, има подавани сигнали. Същите тези деца се обвързват с И. М.. Административният орган своевременно започва да извършва проверки на общинското жилище, за което съставя констативни протоколи приложени по делото. Установява се, че децата посочени в документите не само посещават баба си и често остават да спят там, а докато са в квартала извършват действия, за които са сигнализирани охраняващите ни органи. ОП „Жилфонд“ предприема необходимите действия и писмено предупреждава наемателката, че тя не следва да разрешава на внуците си да пребивават постоянно при нея. Уведомена е, че при повторни сигнали и констатации ще започне процедура. Въпреки предупрежденията промяна от страна на И. М. спрямо нейните внуци не настъпва. Сигналите продължават и поради този причина за административния орган, които констатира многократно тяхното пребиваване в общинското жилище, не остава друга правна възможност освен да прекрати договора за наем. Относно административния акт аз считам, че той е правилен, законосъобразен, съобразен с материалния закон, издаден от компетентен орган и като такъв следва да бъде оставен в сила и да бъде отхвърлена молбата. В тази връзка, моля да постановите решение, с което да обявите Заповед № РД-11-68/30.03.2020 г. на Кмета на Община Плевен за правилна и законосъобразна и да отхвърлите жалбата. Юрисконсултско възнаграждение няма да претендирам.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.04 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: