ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЪРВИ състав

На двадесет и втори май две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Секретар ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ДИЛОВА

Административно дело № 368 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 11.11 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – И.М.М., нередовно призована, явява се лично и с адв. Т.М. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА – КМЕТ НА ОБЩИНА – ПЛЕВЕН, нередовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрк Б. с пълномощно по делото.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. М. – Уважаема г-жо Съдия, считам, че независимо, че се водим като нередовно призовани, страните сме тук. Запознати сме с делото и няма пречки да се даде ход на делото. Не възразявам.

ЮРК Б. – Уважаема г-жо съдия, аз също не възразявам. Въпреки нередовното призоваване на страните считам, че всички представители от двете страни са налице и следва да разгледаме делото.

Съдът намира, с оглед становищата на страните, че са налице условия за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва жалбата.

АДВ. М. – Поддържам жалбата. Ще искам доказателствени искания за разпит на свидетели. В жалбата имаме такова искане за обстоятелствата, изложени в същата. Дъщерята няма да бъде свидетел. Двамата свидетели, които водим, те са комшии. С техния разпит ще докажем, че лицата, които са взети предвид за прекратяване на наемното правоотношение не живеят там. Едната от свидетелките за това, че лицата живеят на друго място и имат местоживеенето на майката. Ние сме предоставили и декларацията, от която е видно, че тези лица, които са посочени в протокола, който е представен от „Жилфонд”, те обитават жилището, което е предоставено. За тези факти и обстоятелства. Считам, че следва да бъдат допуснати. Свидетелите, които водим са: С.М., В.И.М., и В.В..

ЮРК Б. – Относно направеното искане, не възразявам да изслушаме свидетели и това, което имат да ни кажат. Единствено за процесуална икономия, считам, че ако същите са от едно домакинство или семейство, следва да изслушаме само един, без значение кой. Имам отговор на жалбата. Същата е допустима. Изразил съм становище с придружителното писмо. Нямам друг отговор. Същата е процесуално допустима и неоснователна. Оспорвам я. Няма да представям други доказателства.

АДВ. М. – Аз също няма да представям.

Съдът намира, че следва да бъдат допуснати до разпит като свидетели: С.М., В.И.М., и В.В., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетели: С.М., В.И.М., и В.В..

Снема самоличност на свидетелите.

С.М. М. – 67 години, неосъждан, без родство със страните.

В.И.М.– 24 години, неосъждана, без родство със страните. Живея на съпружески начала с внука на И.М.М.. Ще свидетелствам по делото.

В.Р.В. – 28 години, неосъждана, без родство със страните.

Съдът разяснява на свидетелите наказателната им отговорност по чл. 290 от НК – до пет години лишаване от свобода, за този, който не казва истината пред съда или затаява истината.

Свидетелите обещаха да говорят истината.

Свидетелките В.М.и В.В. бяха изведени извън съдебната зала.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля С.М. М..

СВ. М. – Познавам И.. Аз работих някъде около 20 години в „Чистота”. Бях шофьор и снабдител. Оттогава я познавам. Живеем в една къща. То нашето е нито къща, нито блок, на 3 етажа. Те са 5 апартамента и тя живее в единия апартамент, на втори етаж, югоизточен апартамент. Сама живее. Идват при нея дъщеря й, защото се е случвало нейната майка И. вдига кръвно. Дъщеря й живее на вилата. От там докарвам я. Викат „Бърза помощ”. Някой път е оставяла децата при баба си, за да видят какво се случва. Едната се казва В., другата С., внук Е., К.. В. и С. не живеят там. Те идват понякога. Аз нямам деца на тяхната възраст, за да общуват и да се науча нещо. Те са деца и общуват с другите деца на тези години. Моите, едното е на 26 г., другото е на 32 години. Имам внучка на 10 години и внук на 6 години. Не съм чувал тези деца да псуват, да притесняват други деца за пари, побои. Може да има такива работи. Не съм чувал такива работи. Тези деца не живеят постоянно там. Казах, че когато се е случвало, тя е болна жена и се случва често. На вилите отбягват таксита да ходят, това ми го е казала нейната дъщеря. Молили са ме да отида да взема дъщерята на И. от вилата. Когато се е налагало е оставяла двете момичета или момчета при нея, за да видят състоянието й дали се оправя или не. И. ми е комшийка. Влизал съм само в кухнята при нея. В другата стая понеже жилището е коридор, баня с тоалетна, кухня и спалня. В спалнята й не съм влизал въобще.

ЮРК Б. – Колко често сте виждали внуците да идват при баба си?

СВ. М. - Не мога да кажа колко често, защото преди 15- 16 години получих инсулт. Не идват всеки ден при баба си. Аз отивам да докарам дъщерята на И.. Тя сама не може да пътува. Вземе децата. Вика „Бърза помощ”. Даде й капки. Чака при нея един два часа, нормализира й се кръвното. Не точно всеки път, но почти. Нощем отбягват таксита да ходят на вилите. Когато децата са там, аз съм на третия етаж. Те са на втория етаж. Идват при баба си да я виждат. Майка им идва да изпере майка си, да наготви. През това време децата си играят.

ЮРК Б. – Нямам повече въпроси.

АДВ. М. – Това не е основание за прекратяване на заповедта и аз възразявам срещу такива въпроси.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелката В.И.М..

СВ. М. – С Л.М. живеем на „***, при нейния син, на Н. - дъщерята на И.. И. живее на „Мара Денчева” самичка. Децата ходят от време на време при нея. Те са: В., С.. Леля Н. ходи. Помагат на бабата. След това се прибират. В. е на 15 години. С. е по-малка, не знам. Може би 12 години. Е. не знам на колко години е. Може би 12-13 години. Отиват за малко или ако се наложи вечер остават. Не съм чула да са притеснявали деца. Не са такива конфликтни децата. Тези деца живеят и нощуват на вилата, на „Табакова чешма”. С. е на вилата. И В. е там. Всяка вечер. Ходят единствено само, когато се налага. Мисля, че един или два пъти са оставяли при баба си, не повече.

ЮРК Б. – А колко често ходят да посещават баба си?

СВ. М. – Не знам. На 1-2 седмици. В месеца 2-3 пъти, за няма и половин, един час. Ходят с майка си единствено. Нищо не правят по време на посещението им. Седят си, играят си. Излизат си там отпред. На първия етаж има деца, но не са конфликтни. Не се събират с други деца от двора, с тези, които са от кооперацията. Не знам на девети март, на двадесет и осми март, С. и Е. дали са били там. Аз бях на вилата. Не знам да са заявявали, че живеят при баба си, за да се грижат за нея. Не живеят при баба си.

ЮРК Б. – Аз нямам други въпроси.

АДВ. М. – Аз също нямам други въпроси.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелката В.Р.В..

СВ. В. – Познавам И.. Тя ми е комшийка. Аз съм на първия етаж, тя е на втория етаж. Живеем на бул. ***. Тя живее сама. Не през цялото време е сама. Когато има нужда, аз звъня на дъщеря й. Тя идва с децата си, защото няма къде да ги остави. Едната внучка е на 12-13 години, а другата на 16 години. От време на време другаруват с моята дъщеря. Не съм чула комшии да се оплакват от тези деца. По принцип вкъщи не е идвал никой да се разправя. Имаше един случай, в който моята дъщеря е участвала в това. Това беше пътя за Кайлъка някъде. Не съм запозната точно, но помня, че тази жена почнала да обижда децата, че са цигани, да им вика да се държат по-културно. Децата й отвърнаха, че не трябва така да ги обижда. Те се гордеят, че са цигани. Така ми казаха децата. Не съм била там.

АДВ. М. – Вие познавате И., от колко време?

СВ. В. – От 6-7 години. Добър човек, много добра комшийка. Никога не сме се карали. И. се грижи за имота, в който живее. Вътре, в имота не е имало скандали, поне откакто аз съм там. Там съм от 15 години. И. живее там от 6-7 години. Не е имало скандали, побоища, караници. По принцип сме аз и С.М.. Никога не сме се карали помежду си. Няма как да има жалби. И. вдига кръвно. Постоянно аз й виках лично „Бърза помощ”. Помагах й да си пие лекарствата. Когато децата са идвали, те указват помощ на баба си. Чистят й. Помагат й да се храни. В началото беше по-зле бабичката. Идват за няколко часа и си отиват. Идват с майка си.

АДВ. М. – Нямам повече въпроси.

СВ. В. – Когато бабата е била в по-тежко състояние, В., С., Е. са оставали при нея. Нали все пак им е баба. Случвало се е да остават при нея.

ЮРК Б. – За инцидента, който споменахте, че е участвала Вашата дъщеря, кой присъстваше от внуците на И.М.?

СВ. В. – Само В., С. и С. - моята дъщеря. Беше отдавна този инцидент. Викаха ме в полицията, в Първо РУ. И тримата ги викаха в полицията. След това не знам дали е имало някакво развитие. Тя жената и тя си имаше вина, защото тя е тичала да ги бие.

АДВ. М. – Нямам доказателствени искания.

ЮРК Б. – Уважаема г-жо Съдия, с оглед на изслушаните свидетелски показания, въпреки първоначалното ми желание да приключим съдебното дирене и да дадем ход по същество, правя искане да се изиска информация от Първо РУ относно постъпилите сигнали, относно проведените разговори, най-вече с внучките на И.М. и евентуално да ни дадат документация или становище за предприети действия, във връзка с тези постъпили сигнали. Считам, че това е относимо към делото. Нямам информация такъв сигнал да е подаван. Община – Плевен има практиката, при даване на информация, свързана с някое РПУ да изискаме служебна информация, която да приобщаваме към преписката на наемателите, и съответно да прилагаме в административната преписка пред съда. Поради тази причина, ние не сме искали от полицията информация. С оглед свидетелските показания разбирам, че е имало такава ситуация. Привиквани са.

Съдът намира, че следва да бъде изискана справка от Първо РУ на МВР – Плевен относно обстоятелството, има ли подаден сигнал срещу С. Н. М. и В. Н. М..

АДВ. М. – Противопоставям се категорично, защото прекратителната заповед е на друго основание. Тя е защото И. е допуснала в жилището да живеят и обитават други лица, а не какво е поведението на тези лица. Поради, което считам, че това е неотносимо към спора.

Съдът намира, че следва да бъде изискана справка от Първо РУ на МВР – Плевен, подадени ли са сигнали срещу С. Н.ева М., В. Н. М. и момиче на име С., за инцидент, случил се през месец март 2019 г. Ако са подавани и има образувана преписка, да бъде изпратена преписката за прилагане по делото. Същевременно съдът намира, че следва да бъде допусната до разпит като свидетел АН. Р., която да бъде призована на посочения от нея и-мейл, с който е сезирала кмета на Община – Плевен за случващото се в близост до дома й, което според нея е причинено от обитаващи общинското жилище на кв. ***

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКА от Първо РУ на МВР – Плевен поисканата преписка, а именно: справка от Първо РУ на МВР – Плевен, подадени ли са сигнали срещу С. Н. М., В.Н. М. и момиче на име С., за инцидент, случил се през месец март 2019 г. Ако са подавани и има образувана преписка, същата ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕНА за прилагане по делото.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ за следващото съдебно заседание по и-мейл АН. Р., която е подала жалба до Община – Плевен.

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 19.06.2020 г. от 10.00 часа, за която дата, страните са уведомени.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.41 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: