ПРОТОКОЛ
Година 2020 Град ПЛЕВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ състав
На шести
февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА |
Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА
Административно дело № 1304 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 11,00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.Д.Р.У. – редовно призован,
се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Моята адвокатка ми се обади по телефона, че
вече е влязла в гр.Плевен и всеки момент ще бъде тук. Заявявам, че владея
отлично български език и го разбирам отлично.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Директорът на ОД на МВР – Плевен – редовно призован,
не се явява. Представлява се от юрисконсулт Г. А. с пълномощно на л.22 от делото.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Не възразявам да изчакаме адвоката на
жалбоподателя.
ЯВЯВАТ
СЕ допуснатите до разпит при режим на довеждане от жалбоподателя СВИДЕТЕЛИ С.П.С.
и С.М.И..
Съдът отстранява свидетелите от залата.
Разглеждането на делото започва по-късно по молба на
жалбоподателя да бъде изчакана адвокат И..
На именното повикване в 11,13 часа в залата се явява адвокат
И., пълномощник на жалбоподателя.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВОКАТ И. – Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на
делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Административното дело е образувано по жалба от И.Д.Р.У.,
гражданин на Сирия, роден на *** год., чрез адв.В.И. от САК, против Решение за
събиране на семейство с рег.№ 316000-40877/13.11.2019 год., издадено от За
Директор ОД на МВР-Плевен съгласно Заповед
№ 346з-3770 от 31.10.2019 год.
АДВОКАТ И. – Уважаема госпожо съдия, поддържам жалбата. Във
връзка с обстоятелството, че бракът на доверителя ми е признат от Република
България, както предвижда чл.75 ал.3 от Кодекса по международно частно право,
представям и моля да приемете с препис за ответната страна удостоверение за семейно
положение на доверителя ми, издадено от община Левски, в което е посочено, че
неговото семейно положение е женен и съответно – името на съпругата му. Във връзка
с установяването на обстоятелството, че между доверителя ми и неговата съпруга
има реален семеен живот, моля той да бъде изслушан и да даде обяснения съгласно
чл.176 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Да се приеме преписката.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Уважаема госпожо съдия, поддържаме писмения
отговор, оспорваме жалбата. Относно представеното днес доказателство, същото не
е относимо към настоящия спор, т.к. видно от датата на издаване, същото е издадено
след приключване на административното производство по издаване на решение за
отказ за събиране на семейство, т.е. към момента на постановяване на решението
не е имало такова издадено удостоверение за семейно положение и няма как да
бъде относимо към настоящия спор, т.к. такова въобще не е съществувало при
постановяване на решението за отказ. Да се приемат доказателствата към административната
преписка. Няма да сочим нови доказателства. Няма да изискваме нови
доказателства да бъдат представени.
АДВОКАТ И. – Във връзка с направеното възражение бих искала
да поясня. В хода на административното производство е представен акта за сключен
граждански брак, това е обстоятелството, което удостоверяваме, а представеното
днес удостоверение от община Левски е във връзка с възражението, направено в
писмения отговор на ответника по жалбата, в който се твърди за първи път, че
доверителят ми бил получил отказ да му се признае гражданския брак в България.
Това твърдение не е доказано от ответника, няма такъв издаден акт. Съгласно чл.75
ал.3 от Кодекса за международно частно право бракът се признава според формата
на брак, която е предвидена в законодателството на Сирия, така че съвсем
правилно не е било нужно издаването на ново удостоверение за брак, т.к. по
силата на Кодекса за международно частно право той се признава. В тази връзка,
във връзка с това възражение в писмения отговор, представяме това удостоверение,
че бракът е признат, не е оспорен от Република България.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Към момента на подаване на писмения отговор
въобще не ни е представено такова удостоверение.
По доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като
доказателства по делото приложените към жалба вх.№ 5922 от 26.11.2019 г., както
следва: решение за събиране на семейство с рег.№ 316000-40847 от 13.11.2019 г.;
заверен препис на преведен от арабски език акт за сключен брак; заверен препис
на преведено от арабски език заявление, издадено от община Алепо 1 за
регистрация на семейство; адвокатско пълномощно; квитанция за платена държавна
такса за образуване на делото.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към
писмен отговор с вх.№ 6092 от 04.12.2019 г., както следва: пълномощно за
процесуално представителство; решение за събиране на семейство рег.№316000-40847
от 13.11.2019 г. на директора на ОД на МВР – Плевен; заявление за събиране на
семейство рег.№ 452 от 31.07.2019 г.; копие от разрешение за пребиваване №
701015910; заверен препис на преведен от арабски език акт за сключен брак; застрахователна
полица № 811819142000001 за задължителна медицинска застраховка на чужденци;
удостоверение изх.№ 303-195 от 31.07.2019 г.; свидетелство за съдимост на А. К.
С. Л. № 239908к от 07.07.2019 г.; декларация от И.Д.Р.У.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 11 том 4 рег.№ 2864 дело № 370 от 2012 г.;
писмо рег.№ 31-1951 от 03.09.2019 г.; заверен препис на преведено от арабски
език заявление, издадено от община Алепо 1 за регистрация на семейство; заверен
препис на преведено от арабски език удостоверение за брак, издаден от община
Алепо 1, семеен № 228001986; обяснение от И.Д.Р.У. от 10.09.2019 г.; писмо
рег.№ 316р-28019 от 11.09.2019 г.; 316000-33260
от 24.09.2019 г.; писмо № 316000-35690 от 09.10.2019 г.; Заповед № 316з-3770 от
31.10.2019 г.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към
молба вх.№ 6156 от 06.12.2019 г., както следва: нотариално заверена декларация;
справка за лице АИС „БДС“; копие на разрешение за пребиваване № 701015910.
Съдът намира, че следва да приеме представеното в днешното
съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца, а относно неговата относимост към предмета на спора
ще се произнесе с крайния съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца изх.№ АО-У-439 от 25.11.2019 г.
Съдът намира, че следва да изслуша обясненията на
жалбоподателя за обстоятелствата във връзка с предмета на спора, поради което и
на основание чл.176 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА жалбоподателят
да даде обяснения пред съда за обстоятелствата във връзка с предмета на
оспорвания акт.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Връзката ми с А. откъде започна. Всичко
тръгна преди една година. Една моя братовчедка, която живее тук в България, в София
и тя от време на време все ми звъни, все ми вика: „Няма ли да се ожениш?“, аз
все й отговарям: „Когато господ даде. Когато му дойде времето.“ И тя тогава ми
вика: „Виж нашата близка А.. Момичето и тя чака това.“ Отначало, да Ви кажа
честно, нали искам да бъда откровен, малко се колебаех. Тя ми вика: „Виж я,
много е добра.“ А. не е човек, с когото съм си писал по интернет: „Здравей“,
„Здравей“, „Аз съм в България“, „Аз съм в Сирия“ и така. Тя е близък човек на
семейството, моя леля е женена за неин чичо. Нашето семейство много добре
познава нейното семейство. Дори в деня, когато я поискахме от баща й, защото тя
е сирийка от кюрдски произход, там нещата са над документите, бащата трябва да се
обади и да я поиска от баща й, тя да целуне ръка на майка й и на баща й и да
поиска разрешение да се ожени. Когато татко звънна на нейния баща и каза
„Нашият син иска това“ те 20 минути реваха, защото са много далечни познати,
познават се от преди аз да съществувам може би, все пак единият е дал сестра си
на брата на другия. След това така се случиха нещата, татко я поиска по
редовния път, тя поиска разрешение от майка си и баща си, те дадоха разрешение,
след това сключихме брак в Сирия.
СЪДЪТ – Как сключихте брак? Вие отидохте там ли?
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– Не, чрез пълномощник. Това е напълно законно и ще
Ви кажа защо го направихме. Не защото не исках да отида в Сирия и това нещо ми
пречеше. Причината да не отида в Сирия и да си направя там брака, е че мен и
брат ми, който също живее тук, тук живея с брат ми, баща ми и сестра ми. Брат
ми е женен за българка, чичо съм на две деца – М. и Д., сестра ми е женена за
българин имаме си от там и съм вуйчо на една К.. Цялото семейство живеем тук.
Моето име и на брат ми е излязло в Сирия, че трябва да отидем войници, откакто
е започнала войната. В момента, в който моя крак стъпи на сирийска територията,
това може да се потвърди от всякъде, ще отидем войници. Как да им обясниш, че ние
сме тук от 30 години и нямаме нищо общо със Сирия. Защото ако някой трябва да
ме запита коя е за мен истинската родина, аз ще кажа – България. Това е
истината. Ние живеем тук от 30 години и нямаме нито един приятел да кажем арабин,
всички живеем в Левски, всичките ни приятели са българи. Това, че съм се оженил
за сирийка не значи, че нямам право, аз съм човек. Така се случиха нещата, аз
съм на 41 години. Единствената ми мечта е да създам семейство и да живея в мир в
град Левски с моето семейство. И затова не съм отишъл там, защото в момента, в
който отида, дори и на брат ми името е излязло там, че ще го викат за войник.
Дори и когато отидохме преди две години да подадем аз и сестра ми отидохме
първо да подадем за българско гражданство, отидохме в Министерство на
правосъдието да подадем документи и не искаха да ни приемат документите. На
сестра ми ги приеха, а моите не ги приеха, защото нямам свидетелство за
съдимост от Сирия. Аз съм тук от 12-годишен, как да го извадя от Сирия? Казаха,
че не могат да ми издадат. Отивам в сирийското посолство, там ми казаха: „Няма
да ти издадем, защото не си ходил войник. Трябва да отидеш в държавата и да
защитиш държавата“. Както има една дума нас малко ни водят и като бегълци. Това
е причината, поради която съм направил такъв брак.
СЪДЪТ –
След като сключихте брак тя дойде ли в България?
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– Не, тя не е идвала в България, защото не й разрешиха. Това обжалваме в
момента. Това искам да моля, молбата ми към Вас е, че аз наистина имам реален
брак. От деня, в който съм се чул с А., ние се чуваме всеки божи ден по 2-3
пъти по телефона, разбира се по социалните мрежи, а не по телефона. Вечерта тя като свърши работа в 10
часа всеки ден се виждаме на видео по три часа. Зависи, аз ако не съм на
работа, защото аз съм дисководещ и ходя да озвучавам кръщенета, сватби и ако
имам нещо вечерта не можем да се видим, но се чуваме всеки божи ден. Аз това не
съм го скрил от никой, всичките ми приятели от Левски, може да се каже
половината град Левски, знаят за случая. Всички познават А., всички приятели са
я виждали дори на живо – поздравявали са се по видеовръзка. Събрали сме се у
дома например да се веселим нещо и А. ми звъни и например С., С., Т., К., това
са лично мои приятели – всички я познават, всички я поздравяват. Това, което
пише там, че се опитвам да се подигравам с някакъв фиктивен брак и по някакъв
начин да навредя на България, просто не мога и да си помисля да навредя на България.
Животът ми тук е прекрасен, устроен от всякъде, може да се провери това, което
го казвам и не мога да направя това с някакъв фиктивен брак или да направя нещо.
Дори не мога да си го обясня.
АДВОКАТ И. – Ако съдът допусне такъв въпрос, моля да
обясните познавате ли А., колко добре мислите, че я познавате и какво Ви привлече
в нея, за да решите да сключите граждански брак с нея?
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Познавам я повече от отлично. Това е човек,
който не го познавам само аз, познава го цялото ми семейство. Аз лично я
познавам повече от отлично, нищо, че не е имало контакт между нас. Много добре
я познавам, всичко знам за нея, абсолютно всичко, тя знае абсолютно всичко за
мен. А. никога през живота си не е имала контакт с мъж. Може би е срамно или
не, но аз ще го кажа. Те са такива хора, че тя за първи път ще каже например „обичам
те“ на човек, който й е мъж, така са възпитани. Аз съм първия човек в нейния живот,
на който е казала „обичам те“, първия човек, на когото е казала „да“. Там няма
такива от рода на гаджета, да излизат, за това трябва майка й и баща й да дадат
разрешение. Аз ще съм й мъж за цял живот. Единственият начин да я видя, ако не
й разрешат да дойде, е ако отида там. Но аз ако отида там ще я направя вдовица.
Няма друга възможност. Моля Ви се разрешете. Искам да докажа, че има и добри
хора, които казват истината. И аз съм такъв. Аз казвам истината, дори не мога
да повярвам, че съм на такова място. Аз това съм го гледал само по филмите. Аз в
момента наистина съм направил нещо истинско. Ако искам да направя нещо лошо ще
навредя на себе си и цялото си семейство. Цялото ми семейство е тук – брат,
сестра, племенници, племенница, баща ми – болен човек, с инфаркт и с инсулт, но
искаше да дойде тук и той да говори, но аз не му позволих. Можех да докарам и целия
град да дойде тук да свидетелства и да каже, че не лъжа. Това е радост за мен,
че съм се оженил, това ми е мечтата.
АДВОКАТ И. – Нямам други въпроси.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Бракът, който Вие сте сключили пред
шериатския съд, е сключен чрез пълномощници. Как се осъществи упълномощаването?
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Не можеш да кажеш: „Ей този ще ми е
пълномощник, той да отиде“. Отива се в сирийското посолство, прави се
пълномощно, което се удостоверява, те проверяват този човек. ЮРИСКОНСУЛТ А. – Кой отиде в сирийското
посолство?
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Аз отидох и упълномощих човек. Този човек,
който съм упълномощил да се подпише от мое име, е на нейната вуйна мъж, който
от мое име да сключи брак, защото аз не мога да отида. Там е разрешено така.
Дори моята братовчедка, която е в България, е дошла по този начин, мъжът й не е
могъл да отиде там. Това е било законно и затова така съм го направил. Аз просто
не можех да отида там.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Шериатският съд единственият орган, който
сключва бракове в Сирия, ли е?
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Да, това е законният съд там, той се води като
върховен съд. Питаха ме защо съм направил религиозен брак, но там това е съдът,
който жени хората.
СЪДЪТ – Вие знаете ли дали там има граждански бракове или
религиозният брак е единствения?
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Това е единствения брак там, не е
религиозен. Това е истинския брак. Дори ако питате А. и тя ще каже: „Това е
съдът, който ни жени там.“ Няма друг съд, той си е признат брака от всички
институции в Сирия. Няма друг съд, който да ме ожени, това е законния съд. При
тях го възприемат не като религиозно като кажеш шериатски съд, а по-скоро го
възприемат като върховен съд там. Така се казва, но не гледат на него като на
религиозен съд.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Нямам повече въпроси.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към
разпит на свидетеля С.П.С..
СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:
С.П.С. – 45 г., неосъждан, без родство със страните
Съдът напомня на свидетеля наказателната отговорност, която
носи пред закона за лъжесвидетелстване.
Свидетелят обеща да каже истината.
АДВОКАТ И. – Кажете познавате ли жалбоподателя и от колко
време, колко добре го познавате?
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Познавам го добре от много време, не мога
да кажа точна дата и година не бих могъл да кажа – от 90 и някоя си година.
АДВОКАТ И. – Приятели ли сте?
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Да, приятели сме.
АДВОКАТ И. – Знаете ли за сключения от него брак?
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Да, разбира се, даже съм поканен да бъда
кръстник.
АДВОКАТ И. – За тези планове какво можете да кажете?
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Той като човек винаги е искал да създаде
семейство. Миналата година, може би по това време или малко по-късно, се
случиха някои неща, запозна се с това момиче. По техните обичаи решиха да сключат
брак и нещата мисля, че се случиха – сключиха брак и тя трябва да дойде.
СЪДЪТ – Знаете ли как се запознаха?
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Чрез общи познати.
АДВОКАТ И. – Дайте повече подробности – какво планирате да
правите? Казахте, че сте поканен да бъдете кръстник.
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Говорихме да бъда кръстник, защото сме
приятели. Плануваха си как ще протече сватбата, каква сватба ще направи в България.
АДВОКАТ И. – Вашите впечатления за техните отношения имате
ли впечатление дали поддържат връзка, какви са им отношенията?
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Връзка поддържат, всеки ден се чуват,
абсолютно всеки ден имат контакти по социални мрежи, дори и ние сме присъствали
на такива срещи.
СЪДЪТ – А на живо срещали ли са се, знаете ли?
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. – Не, на видеовръзка.
АДВОКАТ И. – А той споделял ли е чувствата си към А.?
СВИДЕТЕЛЯТ
С.С. – Мисля, че е влюбен.
АДВОКАТ
И. – Нямам други въпроси.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Нямам въпроси.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетеля
С.С..
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката С.И..
СНЕМА самоличността на явилата се свидетелка:
С.М.И. – 47 г., неосъждана, без родство
Съдът напомня на свидетелката наказателната отговорност,
която носи пред закона за лъжесвидетелстване.
Свидетелката обеща да каже истината.
АДВОКАТ И. – Кажете колко време и колко добре познавате
жалбоподателя?
СВИДЕТЕЛКАТА С.И. – Познавам го от 1999 г. – 21 години вече,
аз бях собственик на дискотека и той дойде да работи като DJ в дискотеката. Десет години работехме заедно и станахме много добри
приятели до ден днешен сме много добри приятели и се чуваме всеки ден.
АДВОКАТ И. – Знаете ли за връзката му с А.?
СВИДЕТЕЛКАТА С.И. – Да, знам, още от самото начало когато
той се запозна с нея сподели, че е намерил момиче, с което да създаде
семейство, което от неговата кръв, неговата раса. Той точно това искаше, винаги
е мечтал, искал е да създаде семейство, дом, деца. Сподели ми отначало плахо,
че е намерил едно момиче. Впоследствие каза, че нещата са станали по-сериозни,
че той много я е харесал, тя много го е харесала като човек и иска с нея да
създаде семейство и трябваше по някакъв начин да сключат брак, за да дойде тя в
България. За мен беше странен първоначално този вариант, но това беше
единствения начин, защото ако отиде там ще трябва да отиде в казармата веднага.
Там законите са такива, че независимо на колко е години, въпреки здравословните
му проблеми – че има проблеми с ръката, с крака, че е имал някакви заболявания,
там задължително се влиза в казармата. Затова се принуди да постъпи по този
начин, защото това просто беше единствения начин. Но той действително се влюби
в това момиче. Всеки ден говорят по телефона непрекъснато, по много пъти. Даже докато
пътувахме насам й снимаше пътя, как пътуваме, обажда й се непрекъснато тя е
едно съвсем нормално момиче, което не представлява заплаха.
АДВОКАТ И. – Нямам други въпроси.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Нямам въпроси.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА
свидетелката С.И..
АДВОКАТ И. – Няма да сочим други доказателства. Моля да се
приключи съдебното дирене.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Няма да соча други доказателства. Моля да
се приключи съдебното дирене.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ЗА
ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
АДВОКАТ И. – Уважаема госпожо съдия, моля да уважите жалбата
и да отмените като незаконосъобразен индивидуалния административен акт, предмет
на делото На първо място, в случая са налице положителните предпоставки за
предоставяне на разрешение за събиране на семейството на И.У.. Тези
предпоставки са посочени в чл.24 ал.1 т.13 от Закона за чужденците в Република България.
На първо място, по делото не се спори за това, че доверителят ми пребивава
легално в България от 1990 г. насам и понастоящем е с разрешено постоянно
пребиваване в страната. На второ място, видно от представените по делото
писмени доказателства, в т.ч. и представеното в днешното съдебно заседание
представеното удостоверение за семейно положение, издадено от община Левски, бракът
на доверителя ми е признат в България, както предвиждат чл.75 и чл.76 от Кодекса
на международно частно право. На следващо място, административният орган не е
обосновал и не е доказал правните основания, които са посочени в обжалвания индивидуален
административен акт, а именно чл.10 ал.1 т.17 и т.23 от Закона за чужденците в
Република България /ЗЧРБ/. Съгласно така посочените хипотези на правните норми,
според индивидуалния административен акт доверителят ми не е доказал достоверно
целта на заявеното пребиваване, а т.23 гласи, че е представил документ с невярно
съдържание или е декларирал неверни данни. Доказателства в този смисъл не са
представени от административния орган. Нещо повече, водещият административният орган в административното
производство, а именно директора на ОД на МВР – Плевен, не е посочил никакви
фактически основания и собствени мотиви в индивидуалния административен акт за
така постановения отказ. Прави се единствено формално препращане към становището
на Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи. В приложения
по преписката писмен отговор по жалбата от ответника се твърди, че водещият
орган, а именно директорът на ОД на МВР, е бил обвързан от така даденото
становище на Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните
работи. Това твърдение обаче не е обосновано и противоречи както на
систематичното тълкуване на закона, така и съдебната практика до момента, относно
прилагането на чл.12 ал.3 от ПП на ЗЧРБ по отношение разрешения за събиране на
семейство на чужденци. В случая, видно от систематичното тълкуване на
разпоредбите, а именно и от чл.12 ал.5 от правилника, в тази съгласувателна процедура
становищата на ДАНС, както и на Дирекция „Консулски отношения“ на Министерство
на външните работи, имат незадължителен характер на мнение, а не обвързващ
характер на съгласие по смисъла на чл.53 от АПК. В тази връзка сме посочили в
писмени бележки, които представям в днешното съдебно заседание, и съдебна
практика, според която формалното позоваване само на становището на Дирекция
„Консулски отношения“ на Министерството на външните работи при тези откази, води
до извода за това, че отказа на разрешение за събиране на семейство е немотивиран,
противоречи на формата на индивидуалния административен акт, която се изисква
от АПК, т.к. не съдържа собствени мотиви на издателя на акта и в него липсват
фактическите основания за издаването му, което препятства и защитата на
адресата на акта. В тази връзка подробни съображения съм изложила в писмени бележки,
които представям с препис за ответника. Моля на доверителя ми да бъдат присъди
направените по делото разноски съгласно списък, който представям. Аз съм
съосновател на фондацията, посочена в документите, и в момента съм
представляващ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Пак искам да помоля съда, дори всички,
които са тук, да ми разрешите да си доведа тук жената, да живея щастливо,
наистина това, което каза С. преди малко – аз наистина ще вдигна пищна сватба,
това ми е било мечта. Аз съм дисководещ, озвучавам сватби, виждал съм ги –
това, което се прави тук, е уникално. Аз живея тук, аз живея по българските
традиции, аз не празнувам тук сирийски или да пея сирийски възрожденски песни,
аз пея български. Аз тук живея, даже заповядайте всички на тази сватба. Не само
говоря така, това е истината, това желая. Нищо друго, по никакъв начин не искам
да навредя на първо място България, на второ място на себе си. Аз живея тук, аз
знам всичко за България, това е моята родина. Моля да отмените решението.
ЮРИСКОНСУЛТ А. – Уважаема госпожо съдия, оспорваме жалбата. Считаме
същата за недоказана и неоснователна. Моля да я отхвърлите. Потвърждавам изцяло
приложения писмени отговор и всички изложени в него доводи. За да постанови решение
за отказ административният орган при условията на обвързана компетентност се е
съобразил със становището на Дирекция „Консулски отношения“. Към момента на
постановяване на решението за отказ не е налице представено и изобщо издадено удостоверението
за семейно положение. Видно от представеното днес такова, същото е от дата 25.11.2019
г. Издаденото решение за отказ е с по-ранна дата – от 13.11.2019 г., т.е.
органът няма как към онзи момент да е знаел, че Република България признава
този брак и видно от представените по административната преписка доказателства,
не е имало основание да се счете, че сключеният пред шериатския съд брак, може
да се приеме като законен при нас. Видно от акта за сключен граждански брак,
той е сключен чрез пълномощник, който е упълномощен пред нотариус в Латакия, а
не в София, в посолството. Моля съдът да има предвид, че сключването на брак не
е единствения начин А. да стъпи на територията на Република България, но той е
най-лесния. Ние не оспорваме дали тези двама души се обичат или не, хората се
срещат при всякакви обстоятелства, но законите на нашата страна не могат да допуснат
стъпването на територията на Република България на А. без сключен граждански
брак, който да е признат, т.е. да имаме събиране на семейство и да действаме по
тази процедура. След като има такова удостоверение няма пречка жалбоподателят
отново да поиска такова разрешение и административният орган би могъл да излезе
с друго решение. Към момента на издаване на решението такова удостоверение за
семейно положение не е представено. Имаме налице становище на Дирекция
„Консулски отношения“, което е отрицателно и предвид това така се е произнесъл
директора на ОД на МВР. Не случайно законът изисква становища положителни от
тези органи, за да има издадено положително решение като краен акт, за да може
вече А. да кандидатства по улеснена процедура за виза с цел събиране на
семейство. Моля да приемете решението за правилно и законосъобразно и да ни
присъдите юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно тарифата
за минимални адвокатски възнаграждения. Във връзка с направения списък за разноски
на жалбоподателя, имам възражение – представен е договор с адвокат В.И. и пълномощно,
но в нито един от тези документи не е вписано адвокатско възнаграждение, нито
как е платено. Представен е договор, който не посочва точно предмета. За нас
няма доказателство, че има връзка със сключения договор с фондацията. Във
връзка с това, че е предоставена услуга – може да бъде и за други услуги, но не
е представено доказателство, че има връзка с този договор и че ще бъде
използвана тази сума за адвокат.
РЕПЛИКА на АДВОКАТ И. – Ще започна с разноските. Доказателствата
са в съдържанието на двата договора, които ясно препращат един към друг. Във
връзка с изложените аргументи по същество – твърденията на представителя на ответника,
че административният орган, цитирам: „..няма как да е знаел, че Република България
признава този брак.“ Административният орган е длъжен да познава законите на
Република България. Съгласно чл.75 ал.3 от Кодекса на международно частно право:
„Брак, сключен в чужбина, се признава от Република България, ако е спазена
формата, установена в правото, приложимо по ал.1“. А ал.1 гласи, че: „Формата на
брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.“ Доверителят
ми е представил своето удостоверение за сключен брак в Сирия. Ако административният
орган е считал за необходимо, че доверителят ми е трябвало да се представи
такова удостоверение от Община Левски, е следвало да укаже да се представи
така, както се изисква от административните принципи, а именно: административните
органи да оказват съдействие на гражданите, които се явяват пред тях. Както в жалбата,
така и в писмените бележки сме посочили законодателството на Сирия, съгласно
което е формата на брака в процесния случай. Относно възраженията за това, че
нотариалното пълномощно било подписано в Латакия, мисля, че става въпрос за
неволно объркване. В документите по преписка пълномощникът е подписал брака в Латакия,
т.е. бракът е сключен в Латакия, но това по никакъв начин не дискредитира
предоставената от доверителя ми информация, че е подписал пълномощното в
сирийското посолство в България.
ДУПЛИКА на ЮРИСКОНСУЛТ А. – В документа пише, че
пълномощното е подписано в Латакия.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Пълномощното като дойде тук, аз отивам в
сирийското посолство, където се прави проверка на човека, на мен, кой кого
упълномощава, това ли е жената, това ли е пълномощното и тогава се подписва и
се прави законно пълномощно и се праща в Сирия.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,01
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: