Друго заседание по Административно дело 279/2020г.

ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЕДМИ състав

На осми юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

Секретар ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия НИКОЛАЕВ

Административно дело № 279 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 09,30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - „КАПИНА 71“ ООД - ПЛЕВЕН, призован на 18.05.2020 г., не се явява, представлява се от адв. М.Б. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ – ОФИЦИАЛЕН ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР - Д.К., КЪМ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО ХРАНИТЕ – ПЛЕВЕН, редовно призована, явява се лично д-р Д.В.К.и се представлява от юрк Г.Д.Д.с пълномощно от днес.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

ЮРК.Д.– Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва

Образувано по жалба „Капина 71” ООД с ЕИК 114500333, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от П.И.К. против чрез пълномощник адв. М.Б., против Разпореждане за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000365/04.03.2020 г., издадено от Официален ветеринарен лекар към ОДБХ – Плевен, с което на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл. 253, ал.2, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са насочени за унищожаване 9178.79 кг месо и месни заготовки, находящи се в обект „Хладилна камера № 3/13 в гр.Плевен, община Плевен, УПИ XIII, кв.609, собственост на „Капина 71” ООД.

Съдът докладва и приложени със заверено копие на разпореждане на насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000365/04.03.2020 г., издадено от Официален ветеринарен лекар към ОДБХ – Плевен, заверено копие на протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход № 000402 от 04.03.2020 г., заверено копие на констативен протокол № 034191 от 04.03.2020 г, заверено копие на предписание № 000110/04.03.2020 г., документи изпратени от ответника по опис, заедно със становище по делото, заверено копие от търговски документ № 1068398 от 16.01.2020 г., заверено копие на документ за произход № 01635 от 29.05.2020 г., заверено копие на документ № 025/06.01.2020 г., заверено копие на документ № 090 от 06.12.2019 г.

АДВ. Б. – Да се приемат доказателствата.

ЮРК.Д.– Да се приемат.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА писмените доказателства по делото: заверено копие на разпореждане на насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000365/04.03.2020 г., издадено от Официален ветеринарен лекар към ОДБХ – Плевен, заверено копие на протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход № 000402 от 04.03.2020 г., заверено копие на констативен протокол № 034191 от 04.03.2020 г, заверено копие на предписание № 000110/04.03.2020 г., документи изпратени от ответника по опис, заедно със становище по делото, заверено копие от търговски документ № 1068398 от 16.01.2020 г., заверено копие на документ за произход № 01635 от 29.05.2020 г., заверено копие на документ № 025/06.01.2020 г., заверено копие на документ № 090 от 06.12.2019 г.

АДВ. Б. – Уважаеми г-н Съдия, поддържам жалбата. След запознаване с административната преписка, желая да допълня доводите си относно незаконосъобразността на обжалвания акт в следния смисъл: Считам, че е налице разминаване по отношение на посоченото количество продукти между констативния протокол, където е посочено, че в камера 3 са констатирана 9178.79 кг. Животински продукти месо и 1432 кг. Продукта от неживотински произход. В разпореждането е описано само общо количество от животински произход 9178 кг. В същото време в описа неразделна част от констативния протокол, така както твърди органът, като неживотински, вместо 1432 кг. фигурират само 172 кг. По отношение на това разминаване твърдя, че е налице неяснота какво точно количество е описано по време на самата проверка и респективно, какво е насоченото за унищожаване. Допуснати са съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като по време на проверката не е присъствал управителят на „Капина 71” ООД или пълномощник. Видно от констативния протокол е, че по време на проверката е присъствал Х.Х., без да е описано на каква длъжност е същият в съответното дружество, като протоколът е връчен именно на това лице. В тази връзка, ще представя извадка от Търговския регистър, от която е видно кои лица са управляващи и представляващи фирма „Капина 71” ООД. Твърдя, че измерване на описаните количества по време на самата проверка, така както изисква не по описание на кашони, кофи и др., а реално отчитане на процесни количества чрез тяхното измерване, не е извършвано. Не е налице надлежно връчване както на разпореждането така и на констативния протокол и на описа от който е видно, че липсват каквито и да е данни от кой е съставен и на кого е връчен, така както изисква разпоредбата на чл. 253, ал 2 от Закона за ветеринарната дейност, където се предвижда, че екземпляр от актовете, от констативния протокол, разпореждане и всички останали, се връчват на собственика или ползвателя на обекта или на негов пълномощник. Представям извадка от Търговския регистър с оглед оспорването, което навеждам като допълнителни доводи, във връзка с оспорване относно констатациите на начина, по който е мерено количеството и тяхното установяване, по какъв начин са установени тези количества, извършвано ли е реално измерване на същите. Моля да задължите ответника да даде обяснения и да отговори на основание чл. 176 от ГПК, вр. 144 от АПК на следните въпроси, като бъде указано на ответника, че при недаване на отговор или даване на неясен или уклончив такъв, съдът може да приеме за доказани тези обстоятелства:

1. За описаните месни продукти, както в констативния протокол, така и в описа, неразделна част от протокола, как извършихте измерването им и как установихте конкретното количество на всеки един вид, описан в описа?

2. На част от описаните месни продукти, които са без посочени килограми на опаковките, как определихте тяхното количество, измерени ли бяха същите на кантар?

3. Запечатахте ли съответната камера за съхранение на месни продукти, за какъв срок и с кой акт извършихте това?

4. Как установихте, че в обекта се извършва производство, след като прилагате чл. 257 ал. 1 ,т. 5 от Закона за ветеринарно медицинската дейност и как установихте кой е собственика на обекта?

5. Връчихте ли описа, който според Вас е към констативния протокол е неразделна част на представител на дружеството, къде съставихте същия, в момента на проверката или респективно в последствие?

6. Присъствал ли е управителя на дружеството или лице, което се е легитимирало да представлява същото по време на проверката?

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 от ГПК официален ветеринарен лекар, да отговори на следните въпросите:

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците от неизпълнение на това задължение, които са в ал. 3 на чл. 176 от ГПК, който гласи, че: съдът може да приеме за доказано обстоятелствата за изясняване на които страната е отказала да отговори, без основателни причини, както и когато е дала уклончиви и неясни отговори.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 1 - Измерване не е имало по време на оглеждането на камерата. Всичко беше изчислено чрез това, което пише на етикетите на продуктите. Не съм писала аз констативния протокол. Не мога да отговоря на този въпрос. Други две колежки д-р М. и д-р А. го писаха констативния протокол.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Когато е съставен протокола, Вие присъствахте ли?

ОТВЕТНИКЪТ – Да. Бях там, всички, които присъствахме на тази офанзива за деня, заедно с полицията.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Всички ли стоки бяха без етикети или имаше и такива с етикети?

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 2 – Възможно е да е имало някои без етикети. В тази камера 3 влязохме всички, д-р М., д-р А., аз и началничката.Капеше вода от тавана. Постоянно те мокреше. Беше някакъв кошмар.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 3 - Камерата беше запечатана, след като описахме всички неща вътре, в края на проверката я запечатахме с лепенка.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 4 – В обекта не се извършва производствена дейност. Имаше само съхранение на храни.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Когато отидохте там, как установихте, че там не се извършва производство?

ОТВЕТНИКЪТ – Нямаше хора, които да извършват някакво производство. Имаше само храни, които се съхраняват. Производството е свързано с други неща - машини съоръжения, но нямаше такива.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА - А в такъв обект, където се извършва производство казахте, че трябва да има машини и съоръжения. Вие сте посещавали такъв обект, нали?

ОТВЕТНИКЪТ – Да.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Какви са машините и съоръженията?

ОТВЕТНИКЪТ – Месомелачка, ако става въпрос за животински продукти, поне транжорна за месо, работни маси трябва да има, ножове - те са важни.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 5 – Лично аз не съм връчвала нищо. Описът не е бил при мен.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Констативният протокол № 034191 от 04.03.2020 г. е съставен от д-р К., М. М.. Този протокол е подписан от всички. Това нещо на кой е връчено? Връчено на Х.Х., той какъв е?

ОТВЕТНИКЪТ – Познаваме го, когато сме ходили на проверките в „Хлебозавод” – Плевен. Там беше складът им. Той винаги присъстваше на проверките като представител на склада. Тук, където говорим за това дело е на друго място, в друг район, на друг адрес. Едните складове са в „Хлебозавод” – Плевен, а това нещо е на друго място. Трите камери не са там, където е основният склад.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Когато извършихте проверката, Х.Х. беше ли там? Само той ли беше там?

ОТВЕТНИКЪТ – Да, беше. Другите не ги познавам, другите собственици.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Вие защо отидохте там?

ОТВЕТНИКЪТ – Беше пусната заповед до Полицията с искане на колеги за проверка. На тая заповед, д-р Ф. изпрати д-р М. и д-р А.. Заминали са с полицията. Какво са правили, не знам, но по едно време ние бяхме на друго място на проверка. Доктор Ф. звъни на д-р Б. и казва „Имаме спешна нужда от вашето присъствие, защото установихме незаконни складове”. Ние от Долни Дъбник се върнахме в складовете да помагаме.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Протокол за подлежащи на унищожаване суровини от животински произход № 00402 от 04.03.2020г. е съставен от Вас.

ОТВЕТНИКЪТ – Да, точно така.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – За собственик е написано е Х.Х..

ОТВЕТНИКЪТ – Той беше там.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Вие питахте ли го какъв е той? В какво качество се явява?

ОТВЕТНИКЪТ – Прекият началник д-р Ф. пита. Аз не мога без нея. Предния път разбрахме, че е представил някакви документи.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Разпореждане № 365 от 04.03.2020 г., което е Ваше, собственик на обекта и негов представител Х.Х.. Това са документите, които са връчвани на този човек.

АДВ. Б. – Да. Тези документи бяха връчени тогава, на място.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 6 – Присъстваше г-н Х.Х..

АДВ. Б. – Описът дали е съставен в момента, защото те твърдят, че описа е неразделна част от констативния протокол. Това е опис, неразделна част. Опис към протокол № 034191 от 04.03.2020 г., където вече са по видовете, там ги описват.

Съдът предявява на ответника Опис към протокол № 034191 от 04.03.2020 г.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Този опис, тогава ли е съставен, към момента на проверката, или не е съставен тогава? Това напечатаното.

ОТВЕТНИКЪТ – Трябва тогава да е съставен. Аз не съм го писала. Аз съм писала описа за камера № 2 и за там казвам. За тук не съм видяла. Няма начин.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Какво установихте, освен че няма лиценз за този склад? Спомняте ли си всичко наред ли беше там? Годни или негодни, с изтекъл срок?

АДВ. Б. – Те не твърдят, че са с изтекъл срок и че липсват документи за произход. Не знам защо ги пишат. Това си е отделна точка по чл. 257, където в разпореждането по никакъв начин не твърдят. Едно такова твърдение имаше по мерките за предварително спиране. Пишат единствено и само заради съхранението.

СЪДЪТ КЪМ ОТВЕТНИКА – Като бяхте на тая проверка в този склад и имаше там тези неща, имаше ли с изтекъл срок на годност? Помните или не?

ОТВЕТНИКЪТ – Не помня.

ЮРК.Д.– Ще соча доказателствени искания. Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна. Към представената по делото административна преписка, моля да приемете: заповед № ОСПД 1348 от 01 март за назначаването на д-р К., длъжностна характеристика доказваща компетентността и трудов договор № 6 от 09.05.2003 г. между „Капина 71” ООД и Х.Х., с който същият е назначен на длъжност „управител на склад”, заверено копие на заповед № 410 от 02.03. 2020 г. на директор на ОДБХ – Плевен, писмо от ОДМВР-Плевен № 316000-8681 от 02.03.2020 г., търговски документ № 5 за транспортиране в рамките на ЕС на странични животински продукти и производни, предназначени за консумация от човека в съответствие с Регламент № 1069 от 2009 г., писмо с изх. № 2680 от 29.04.2020 г. на директора на ОДБХ - Плевен, констативен протокол № 034395 от 29.04.2020 г., писмо изх. № 1803 от 16.03.2020 г. на директор ОДБХ - Плевен, търговски документи № 4 за транспортиране в рамките на ЕС на странични животински продукти и производни продукти, копие на договор от 05.03. 2020 г. сключен между „Екарисаж Варна” ЕООД и „Капина 71” ООД, констативен протокол № 034389 от 16.03.2020 г. и потвърдителна бележка за получени странични животински продукти.

АДВ. Б. – По представените доказателства, по отношение на трудовия договор на Х.Х., нямам възражения. Да се приеме въпреки, че като място на работа ясно е записано, че мястото на работа като управител на склад е на ул. ***. Известно е на ответника, че „Капина 71” ООД има складове на съседен адрес от адреса, който касае складовете в настоящата проверка. Така, че по отношение на тези складове, които са в настоящата проверка, не виждам Х.Х. да е управител на процесния склад. С тази забележка, да се приемат.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото: представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника: заповед № ОСПД-1348 от 01.03.2011 г. за назначаването на д-р К., длъжностна характеристика доказваща компетентността и трудов договор № 6 от 09.05.2003 г. между „Капина 71” ООД и Х.Х., заверено копие на заповед № 410 от 02.03. 2020 г. на директор на ОДБХ – Плевен, писмо от ОДМВР-Плевен № 316000-8681 от 02.03.2020 г., търговски документ № 5 за транспортиране в рамките на ЕС на странични животински продукти и производни, предназначени за консумация от човека в съответствие с Регламент № 1069 от 2009 г., писмо с изх. № 2680 от 29.04.2020 г. на директора на ОДБХ - Плевен, констативен протокол № 034395 от 29.04.2020 г., писмо изх. № 1803 от 16.03.2020 г. на директор ОДБХ - Плевен, търговски документи № 4 за транспортиране в рамките на ЕС на странични животински продукти и производни продукти, копие на договор от 05.03.2020 г. сключен между „Екарисаж Варна” ЕООД и „Капина 71” ООД, констативен протокол № 034389 от 16.03.2020 г. и потвърдителна бележка категория 3 за получени странични животински продукти, потвърдителна бележка № 0221 от 20.02.2020 г. категория 3, писма от ОДБХ Плевен относно предаване в Екарисаж – Варна от фирма „Капина 71” ООД Плевен, удостоверение за актуално състояние на „Капина 71” ООД Плевен, разпечатка от Търговски регистър.

АДВ. Б. – Да се приключи съдебното дирене.

ЮРК.Д.– Да се приключи съдебното дирене.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б. – Уважаеми г-н Съдия, моля да отмените обжалваното разпореждане като издадено при неспазване на съответната форма и нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби. Считам, че съответната норма, която е приложена в настоящия случай, а именно: чл. 257, ал.1, т. 5 е неприложима в съответния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 в същата са визирани 6 различни хипотези. Единствената хипотеза, която касае стоки, които се съдържат в обекти, нерегистрирани по реда на закона за храните е т. 5 на В него е изрично предвидено, че за да се приложи тази ПАМ, трябва да бъде установено, че съответните суровини и храни са произведени в обекти, които не са регистрирани по реда на Закона за храните. Както каза при отговора на въпросите ответникът, производство в обекта не е установено. Останалите хипотези, че стоките са негодни за консумация и опасни за здравето, когато са с неизвестен произход, когато са внесени в нарушение и т.н. не се е твърдяло да бъдат прилагани по настоящото производство. Такова твърдение не фигурира в тяхното становище, нито в разпореждането за унищожаване, където е написано че се насочват а унищожаване, заради това, че се съхраняват в обект, който не е регистриран. Не се твърди, те да са негодни за консумация. Същите са годни. Има документ за произход, независимо, че в хода на производството не са ни изисквали такива документи. Единствената възможност, когато законът предвижда, тогава когато съхраняваш такива продукти в нерегистриран обект и когато извършваш търговска дейност, така както се твърди, че се извършва търговска дейност, което е различно от производството, е разпоредбата на чл. 42 от ЗХ, която предвижда, че който произвежда или търгува,т.е. има възможност за търговия с такива храни, в обект нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, да бъде налагана глоба или съответно имуществена санкция. Законът е предвидил при тези случаи при търговията и съхранението на продукти, които не са регистрирани по съответния ред, да се налага административно наказание. Изключва възможността да се налага ПАМ. Член 257 изрично посочва в кои хипотези се налага ПАМ. Видно от констативния протокол е, че органът е започнал процедура по издаване на АУАН, респективно на НП, тъй като там е направено, че ще се издава акт и НП. Поддържам доводите си, че измерване така както се изисква по закон по време на проверката не е осъществено. Констативният протокол, който е издаден по време на проверката съобразно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 е следвало в същия да бъдат описани видът, количеството, броят и др. характеристики на обектите, които подлежат на унищожаване. Именно този констативен протокол се счита за неразделна част към самото разпореждане. В този протокол липсва каквато и да било индивидуализация на продуктите. Посочено е единствено общо количество, без да е ясно какъв е вида, количество, брой, характеристики и белези на продуктите. Такава индивидуализация е извършена едва в описа, приложен по делото, за който опис няма данни да е връчен на страните в производството, а именно управител и представляващ съответната фирма, нито е ясно от кой е съставен. Не приемам, че отговорът е съставен на място. Видно същият е писан на компютър и няма как на място да бъде съставен. Такъв опис обаче в Закона за ветеринарната дейност като документ, който следва официалният ветеринарен лекар да издаде, не фигурира и не съществува. Изрично в закона се сочи, че при проверката органът издава на място констативен протокол, в който трябва да се съдържат ясно и точно индивидуализация на всички продукти по техните видове, килограми и характеристики, каквито в настоящия случай липсват.

Отделно от това, задължително е индивидуализацията на съответните продукти да фигурира както в констативния протокол, така и в самото разпореждане, а не да бъдат сочени единствено като общо количество. Като се направи сравнение между констативния протокол, в който е посочено, че освен описаните от животински произход, органите са описвани такива от неживотински произход. Твърдение 1400 и няколко кг. В същото време в описа от неживотински произход фигурират 172 кг. Неясно е къде са заминали другите килограми. Неясно е това общо количество, което сочат в разпореждането само животински ли касае или не след като в описа, който се твърди, че е неразделна част фигурират и неживотински. По отношение на представителното властно лице, което е присъствало по време на проверката, продължавам да твърдя, че законът изисква съответните документи да бъдат връчвани на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител, така както предвижда разпоредбата на чл. 253, ал. 3. В представеният трудов договор на Х.Х. действително пише, че същият е управител на склад, но се сочи като място ***, където в настоящият случай тези складове не се намират на този адрес. Не може да се приеме, че същият е имал правото да представлява собственика или ползвателя на обекта. Органът е следвало да установи в чие присъствие прави проверката и на легитимно лице ли връчва съответните протоколи. Несериозно е за мен да се извършва проверка, буквално на око, без да се извършва съответното замерване така както трябва да бъде, тъй като има стоки, които се съхраняват в палета, в кофи и т.н. Не може да се приеме за правилно за установяване на едно количество, да описваш табелата на палето, защото можело от това пале да е взимано продукти и количеството няма да е същото от това, което фигурира на табелата. В тежест на органа е да си констатира съответните храни и да направи тяхното правилно измерване. На следващо място, в разпореждането, което е за унищожаване изобщо не се и споменава за констативен протокол № 034191 от 04.03.2020 г., към който разпореждането трябва да препраща. Такова препращане между разпореждането и констативния протокол няма. По този начин се нарушава връзката между наложената ПАМ и документа, а именно констативния протокол, което от своя страна противоречи на разпоредбата на чл. 257, ал. 3, където ясно е записано, че този протоколът е неразделна част от разпореждането. След като няма препращане, то няма и връзка между двата документа поради, което в разпореждането изобщо липсват каквито и да било мотиви в него. Поради липсата на връзка между двата документа, не може да се приеме, че мотивите се съдържат в констативния протокол. Безспорно, едни мотиви може да се съдържат в друг предхождащ документ, към който документ препраща, което в настоящия случай не е сторено. Отделно от това, мярката която е наложена с разпореждането представлява такава по чл. 253, ал. 1, т.3. От друга страна запечатването, което органът извършва с лепенки представлява ПАМ по чл. 253, ал.1,т. 4. За нея се предвижда, че тази мярка, която значи, че се спира дейността на обекта, се прилага чрез поставянето на обозначителни значи чрез, които се удостоверява частично или пълно спиране дейността на обекта. За същото нарушение, което органът твърди е наложена още една ПАМ: именно такава по чл. 253, ал. 1, т. 1 с предписание да бъде представен договора за екарисаж, т. е. за едно и също нарушение, което твърди органът на доверителя ми са наложени три ПАМ. Законът за ветеринарно-медицинската дейност не предвижда такава възможност за налагане едновременно на три ПАМ. И това е така, тъй като в чл. 253 от ЗВМД ясно е разписано, че в зависимост от вида и степента на нарушенията, посочени в констативния протокол, за който отбелязах, че няма препращане в разпореждането, издаден по реда на чл. 222, ал. 4 се предприема една от следните мерки, една, а не няколко. Считам, че органът освен, че е наложил неправилно съответната норма, тъй като тя не кореспондира с установеното от него и както казах, не може да бъде прилагана, защото няма производство, в същото време за съответната стока е имало търговски документи, били са в срок на годност. Някои продължават да са в срок на годност. Не се е и твърдяло в хода на производството тази мярка да е налагана, за това, че стоките са с изтекъл срок на годност. Такива показания, такова твърдение от тяхна страна, нито в становището им по делото се сочи, нито в разпореждането. По отношение на представените търговски документи в днешното съдебно заседание и договор за екарисаж, искам да отбележа, че договорът за екарисаж касае именно това разписание, което представлява една от ПАМ, за които споменах, че е наложено. То е предмет на административно дело № 276/2020 г., което имаме задължение да сключим такъв договор и сме го сключили, поради което сме пуснали молба производството да бъде прекратено. Процесният договор за екарисаж не касае настоящия предмет на делото, тъй като по него има друго произнасяне. По отношение на представените търговски документи с описвани количества, констативни протоколи и т.н., също са част от други разпореждания. Ние имаме няколко дела в Административен съд – Плевен, които няколко дела вървят с един констативен протокол. Действително голяма част и някои от стоките са вече унищожени и там, където сме имали унищожаване изцяло на съответното разпореждане, на съответната стока, сме си пуснали молбите за прекратяване на тези дела. Това касае други производства. Едното при делата е при съдия Маринска - адм. дело № 212/2020 г., където поради изпълнение на същите тези документи, ние сме пуснали отказ от обжалване. В настоящия случай, дори да е посочено някакво минимално количество, което да касае настоящата камера, аз никъде не видях от тези документи да пише конкретно, че точно от тази камера са унищожени точно колко количество, кои индивидуализиращи продукти. Не може да се насочва и унищожава на общо, без да е ясно кое се унищожава и кое не.

Моля съдът да ги цени, ако има такива твърдения, единствено в частта, която касае нашата камера. По отношение на твърденията и отговорите на въпросите, считам, че до голяма част от тях трябва да се приеме за доказано това, което аз твърдя, че мерене не е имало. Твърденията, че не може да се каже или някой друг е мерил, не ги приемам поради факта, че в констативния протокол, където се твърди, че са мерени тези количества, лицата присъствали на проверката са подписали. Това са лицата, които е трябвало да констатират индивидуализиращите белези на всеки един продукт, като количество, вид, характеристики. След като го унищожаваш и описваш, трябва да знаеш какво си установил в хода на проверката. В този смисъл, моля да бъде Вашият съдебен акт за отмяна на съответното разпореждане поради посочените множество нарушения. Представям и списък с разноски на доверителя ми. Моля да присъдите разноските по списък. Представям и писмена защита с още по-подробни доводи, изложени в нея.

ЮРК.Д.– Уважаеми г-н Председател, моля да оставите подадената жалба без уважение. Считам, че обжалваният административен акт е законосъобразен. В качеството на специализиран орган за упражняване на държавен ветеринарно-санитарен контрол, на основание чл. 257 ал. 1, т. 2 от ЗВМД, официалният ветеринарен лекар при ОДБХ д-р К. е наложила мярка по чл. 253, ал. 2, т. 3 от същия закон. Това е превантивна ПАМ, която се прилага с цел ликвидиране на всяко нарушаване на задължителните ветеринарно-медицински изисквания и санитарни правила, което би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни от животински произход. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Българи, според което държавата закриля здравето на гражданите. Говорим за поставяне на в риск здравето на потенциалните потребители на хранителни продукти. При издаването на разпореждането са спазени изискванията за писмена форма и съдържание на реквизитите. Разпореждането съдържа както и правни, така и фактически основания за неговото издаване. При издаването на същото са спазени административно-производствените правила и целта на закона. Административното производство е започнало по повод сигнал получен в ОДБХ и писмо № 1462 от 02.03.2020 г. на директора на ОД на МВР – Плевен, което е наложило извършването на съвместна проверка от служители на ОДБХ – Плевен и на полицията. Въз основа на писмото на директора на ОД на МВР, директорът на ОДБХ е разпоредил извършване на проверката. В хода на извършената проверка резултатите, от която са станали основание за издаване на оспореното разпореждане е присъствал служител на проверяваното предприятие – Х.Х., назначен на длъжност „управител на склад”, стопанисван от „Капина 71” ООД. Логично е работното място в трудовия договор да е на друг адрес, тъй като реално складовете, в които са извършени въпросните проверки, не са регистрирани т.е., не са легални. Документите както и процесното разпореждане са били връчени на представител на фирмата. Съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложим по реда на чл. 144 от АПК, връчването на търговски и юридически лица, става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Обстоятелството, че административният акт е съобщен чрез присъствал на проверката служител, управител на склад Х.Х., не опорочава акта и административното производство в цялост. В присъствие на този служител на фирмата е съставено разпореждането и останалите документи, като това е удостоверено с подписа му. Дружеството е уведомено за всички действия на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство и неговата защита. Прилагането на ПАМ, като същата би могла да се разглежда и като преустановителна, доколкото не е известно дали и в какво количество храните вече са били разпространени в търговската мрежа, цели ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните ветеринарномедицински изисквания и санитарните правила, което би могло да има за последица вредно въздействие върху здравото на потребителите, свързано с консумацията на храни от животински произход. с което са изпълнени целите на закона. Не може да се направи проследяемост, която се изисква по закон и от контролните органи при извършване на една проверка, тъй като върху продуктите част от тях липсва идентификационна маркировка. Считам, че поради факта, че много от храните от животински произход са без идентификация и трайно обозначен етикет, които са изброени в опис на камера 3 не може да се гарантира и да се приеме, че търговските документи, приложени и представени към делото са описани продукти идентични с продуктите в процесното разпореждане, т.е. не може еднозначно да се определи дали описаните продукти по разпореждането и описа са идентични с представените по делото търговски документи, тъй като храните са без идентификация.

АДВ. Б. – Говори се за липса на произход и съвсем други хипотези. На мен не ми е предоставена възможност да соча такива доказателства.

ЮРК.Д.– Когато храните са без идентификация, няма как да се установи техния произход.

АДВ. Б. – Нямаме хипотеза на липса на произход или вредни за здравето, които са чл. 257, ал 1 и т. 2. Имаме т. 5.

ЮРК.Д.– При извършената проверка е присъствал представител на фирмата. Дадена му е възможност да представи документите, но същите не са представени, а го правят едва с депозирането на жалбата пред Административен съд – Плевен. Процесната мярка е приложена, тъй като складовете стопанисвани от „Капина 71” ООД не са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните според, който: производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. Според дефиницията на понятието „търговия” в § 1,т. 60 от ДР на закона, това е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба представяне за продажба. А съгласно т. 37 от ДР: обектът за производство на храни е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна подготовка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, етикетиране, бутилиране и съхранение на храни предназначени за консумация от човека. Дружеството няма право да ги приема, съхранява, реализира, така че по този начин не може да се извърши проследяване. Дори липсата на минимално количество от реквизити, изброени са изчерпателно в закона, не може да се установи проследимост. По безспорен начин е установено, че видно от представените в днешното съдебно заседание документи за насочване за унищожаване, продуктите са натоварени за унищожаване. В това количество са получени и продуктите в екарисажа във Варна, видно от представените потвърдителни бележки. Управителят на склада също е присъствал лично при товаренето на стоките за унищожаване. За налагането на ПАМ е достатъчно да има констатирано нарушение на императивните норми, в каквото в случая е налице. Конкретно ПАМ има преустановителен характер и е наложена именно в изпълнение на тази си функция, непосредствено след извършване на проверката в обекта. Принудителната административна мярка се налага независимо от административно-наказателното правоотношение, което е възникнало от извършеното административно нарушение. Издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ не може да бъде основание за незаконосъобразност на мярката. Издаването на НП и налагането на ПАМ са на практика самостоятелни, различни и се развиват по различен процесуален ред производства по реда на АПК и по реда на ЗАНН. Административно-наказателната отговорност няма връзка с процедурата по прилагане на ПАМ. Административните наказания са израз на държавната репресия, докато ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Затова с ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 256 от ЗВМД, мерките могат да се налагат самостоятелно или с налагане на административно наказание. Относно доводите на отсрещната страна за налагане на няколко ПАМ едновременно, видно приложената административна преписка че е наложена само една, тази наложена е само една по чл. 252, ал. 1,т. 3 от ЗВМД. Запечатването с отличителни знаци на обекта не е ПАМ, а се прави до изпълнението на разпореждането за унищожаване, тъй като това не е обект, който е регистриран по реда на ЗХ. Не може и не е наложена марката по т. 4, тъй като видно от представената административна преписката, никъде в делото и по принцип не е издавано разпореждане за спиране на част или на цялата дейност на обекта. Относно доводите за разликата в килограмите, която е в размер на 172 кг., които видно от описа са замразен грах, същият не е от животински произход, за да бъде включен в общия сбор, където много ясно, правилно и коректно в края на приложения опис е сумирано и записано – общо количество на храни и суровини от животински произход, а именно: 9178.79 кг. Това е така, тъй като храните само от животински произход подлежат на унищожаване. Предвид изложеното дотук считам, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона норма, при спазване на материално правните и процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Същото е законосъобразно. Моля подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена, тъй като считам същата за неоснователна.

АДВ. Б. – Считам твърдението в пледоарията на процесуалния представител на ответника, че са дадени указания да представи търговски документи с оглед проследяване на стоката, такова нещо в констативния протокол като предприети мерки за отстраняване на констатирани несъответствия в т. 5 и дума не става да са искани на доверителя ми да ходи да представя каквито и да било търговски документи. Търговските документи във връзка със спирането на предварителното изпълнение сме ги представили не за да доказваме произхода, защото Вие през цялото време и в хода на цялото производство не твърдите, че ги насочвате за унищожаване поради това, че същите са с неизяснен произход т. 2, нито твърдите, че са негодни за консумация и опасни за здравето на хората и или животни по т. 1. Такива указания да доказваме, че те не са опасни и че имат произход, вие не сте ни давали. Целият спор е във връзка със съхраняване в нерегистриран обект по т. 5. И да се навежда това в пледоарията в хода по същество, това представлява ново основание за налагане на ПАМ, с което най-малкото ни лишавате от правото да доказваме, че стоките имат произход или не са опасни за здравето, защото такъв предмет на делото не е поставен изначално. Ако вие го бяхте приели като това, че стоките са опасни или че са с неустановен произход, то в разпореждането щяхте да опишете, че насочвате тези стоки поради това, че са опасни за здравето или с неизяснен произход. Тогава в хода на производството да доказваме дали имат произход тези стоки или нямат. За каква проследимост говорите, като вие дори не сте искали да бъдат установявани тези, да ви се представят търговски документи в тази връзка. Търговските документи, независимо, че сме ги представили с оглед друго, именно да докажем вредите, защото това са големи количества, които са насочени за унищожаване, аз не видях този търговски документ нито едно, в което да няма документ за произход. Това, че стоките са внасяни от други държави не ги прави стоки без произход. Това, че нямаха съответната етикетировка, или че някоя от стоките е могла да бъде скъсана, вие като сте влезли 5 човека в този склад, аз откъде да знам кога е скъсана тази опаковка. И наказанието и ПАМ не е нито за разкъсаните опаковки, нито за липсата на етикети, нито за тяхната негодност, нито че са опасни, нито че са без произход. Наистина е некоректно да се навеждат такива доводи едва в ход по същество, в пледоарията на финала.

ЮРК.Д.– В т. 41 на ДР на ЗВМД е дадена дефиниция на понятието „идентификационна маркировка”. Моля да отхвърлите жалбата и да потвърдите обжалваното разпореждане.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.58 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: