ПРОТОКОЛ

 

Година 2020                                                     Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                        СЕДМИ състав

 

На осми юни  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

Секретар ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия НИКОЛАЕВ

Административно дело № 278 по описа за 2020 г.

 

         На именното повикване в 11,16 часа се явиха:

         ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ -  „КАПИНА 71“ ООД - ПЛЕВЕН, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Б..

         ОТВЕТНИКЪТ – ОФИЦИАЛЕН ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР КЪМ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО ХРАНИТЕ – ПЛЕВЕН, редовно призован, явява се лично д-р К. и се представлява от юрк Д..

 

         ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

         АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

         ЮРК Д. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва

Образувано е по жалба на „Капина 71” ООД с ЕИК 114500333, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***представлявано от П.И.К.  чрез пълномощник адв. Б. против Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000364/04.03.2020 г., идадено от Официален  ветеринарен лекар към ОДБХ – Плевен, с което на основание чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМ са насочени за унищожаване 21311.122 кг. Месни продукти, находящи се в обект „Хладилна камера № 2” в гр. Плевен, община Плевен, УПИ 13, кв. 609, собственост на „Капина 71” ООД. 

Докладва и постъпилите с жалбата писмени доказателства, представени от жалбоподателя както и документите представени с писмения отговор на ответника по жалбата.

АДВ. Б. – Да се приемат.

ЮРК Д. – Да се приемат.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото: представените с жалба вх. № 1447/09.03.2020 г. писмени доказателства: заверено копие на разпореждане за насочване за унищожаване на суровини от животински произход № 3644/04.03.2020 г., заверено  копие от протокол на подлежащи на унищожение суровини от животински произход 000401/04.03.2020 г., заверено копие от констативен протокол № 034191/04.03.2020 г., заверено копие от предписание № 0001110/04.03.2020 г.

АДВ. Б. – Аз ще соча други доказателства. Поддържам депозираната жалба. След запознаване с преписката излагам допълнителни съображения относно незаконосъобразността на издадения акт. Налице са разминаване по отношение на посоченото общо количество месни продукти между констативния протокол и описа, респективно разпореждането. Оспорвам  отразените констатации относно количеството и твърдя, че измерване на процесното количество по време на проверката не е извършено. От приложения по делото опис, за който се твърди, че е неразделна част от   констативния протокол, при елементарно сборуване  с елка на количеството на индивидуално определените продукти, общият брой на количествата се явява 21315.22 кг.,  а не изписаното общо количество 21311.122 кг. Това разминаване на първо място води до извода за неустановеност на конкретно общо количество и респективно представлява съществено нарушение. Отделно в разпореждането липсва посочване на констативния протокол 034191 от 04.03.2020 г. и препращане съответно към същия.  На следващо място, твърдя че по време на проверката не е присъствал управителят на „Капина 71” ООД,  нито неин пълномощник. Присъствал е Х.Х., без да са отразени към момента на проверката каква длъжност същият изпълнява. В тази връзка ще представя извадка от Търговския регистър за актуално състояние на фирмата и лицата, които имат право да я представляват пред институциите и съответните органи. С оглед оспорването относно констатациите на количеството месни продукти и предвид липсата на яснота по време на  проверката, как точно са установени измерени съответното количество, моля да задължите ответника да даде обяснение и да отговори на следните въпроси, на основание чл. 176 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и да го предупредите за съответната отговорност. Въпросите, които поставям са:  

1.За описаните месни продукти, в които присъстват в констативния протокол, така и в описа неразделна част от протокола, как е извършено измерването? Как са установени количествата на всеки един вид описан в описа?

2. На част от описаните месни продукти, които са без посочени килограми на опаковките, как определихте тяхното количество, измерени ли бяха на кантара, конкретно месото описано под № 7 в описа, описване броят на палетата или е измерено количеството месо съдържащото се вътре в палетата?

3. Запечатвана ли е съответната камера за съхраняване на месни продукти?

4. С какви действия е извършено, ако има запечатване?

5. С какъв акт е извършено това?

6. Отразихте ли и и в кой документ, че извършвате запечатване?

7. Как установихте, че в обекта се извършва производство и как установихте кой стопанисва обекта?

8. Описът на място ли е съставен или в последствие?

Представям извлечение от Търговския регистър, във връзка с наведените доводи.

На основание чл. 176 ал. 2 от ГПК, съдът съобщава въпросите на официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Плевен, на които трябва да отговори и го предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение по чл. 176, ал. 3 от ГПК: съдът може да приеме за доказано обстоятелствата за изясняване на които страната не се е явила или отказала да отговори без основателна причина както и когато е дала фалшиви или неясни отговори.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 1 - На описаните продукти месни, които са цитирани в описа не е извършено претегляне с везна, а са описвани по килограмите, обозначени върху етикетите. Килограмите са установени по килограмите обозначени върху етикетите на продуктите.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 2 - Те бяха палета. В опис № 7 имаше палетна карта и етикет и килограмите бяха взети от….не сме го мерили, каквото е писано на етикетите, това сме писали. Каквото е писано на етикетите, от там сме взели количествата.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 3, 4,5 – Камерата е запечатана до изпълнение на разпореждането за унищожаване, до изпълнение на разпореждането с лепенка с печат.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 6 -  Не мога да кажа дали е отразено.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 7 – Обикновено производството на един продукт означава да го преработиш, да го съхраниш, да го експедираш. Говоря за един и същ продукт. Там не се установи преработване на  някакъв продукт. Установи се само съхранение, което е част от производството.

ОТВЕТНИКЪТ по въпрос № 8 – На място е съставен и после е преписан на компютър. Ръчното писане не знам дали е в преписката

ЮРК Д. - Оспорвам изцяло жалбата. Считам същата за неоснователна. Към представената административна преписка, моля да приемете: заверени копия на заповед № ОСПД 1348 от 01.03.2011 г., ведно с длъжностна характеристика към нея, трудов договор № 6 от 09.05.2003 г. между ”Капина 71” ООД и Х.С.Х.,  с който лицето е назначен на длъжността „управител склад”, заповед № 410 от 02.05.2020 г. на директора на ОДБХ - Плевен, писмо вх. № 1462 от 02.03.2020 г. на директора на ОДМВР - Плевен, писмо изх. № 1803/16.03.2020 г., констативен протокол № 034389 от 16.03.2020 г., потвърдителна бележка № 021050 от 16.03.2020 г., договор от 05.03.2020 г. сключен между Екарисаж-Варна и ”Капина 71” ООД, писмо № 1803 от 16.03.2020 г., търговски документи№ 4, писмо изх. № 2680 от 29.03.2020 г., търговски документ № 5, констативен протокол № 034395 от 29.04.2020 г., потвърдителна бележка № 022121 от 29.04.2020 г., копия от етикети открити върху храните и справка от националния регистър на обектите за производство на храни от животински произход.

АДВ. Б. – По отношение на заповед за преназначаване на д-р К. нямам възражения, да се приеме. По отношение на представената длъжностна характеристика, да се приеме. По отношение на трудовия договор на Х.Х., не възразявам да се приеме, със забележка, че същият  по договора се води управител склад на ул. ***, какъвто настоящият склад не се намира на този адрес. По отношение на заповед № 410 от 02.03.2020 г.  за служителите,  които следва да присъстват и да осъществят проверката, не възразявам да бъде приета. По отношение на писмо изх. № 2680 от 29.04.2020 г. относно предаване на СЖП категория 3 в Екарисаж-Варна, възразявам да бъде прието. От съответното писмо не става ясно цитираните в същите 5030 кг. както и потвърдителна бележка, по кое от всичките издадени разпореждания касае. Доколкото имам спомен същото беше представено като доказателство с твърдението, че е относимо по предходното дело № 279. Останалите доказателства – търговски документ, в който фигурира количество 5030 кг. като изпълнено, също възразявам да бъде прието. Не става ясно от коя камера се касае, че е изпълнено това частично количество, защото такова количество в няма в нито едно от посочените разпореждания. Същото беше приложено по предходното дело като относимо по предходния предмет на делото. Делата са 5 в Административен съд - Плевен. Считам, че това количество 5030 кг. не касае настоящия спор. По отношение на констативен протокол от 29.04.2020 г., отново възразявам да бъде приет по делото като неотносим, тъй като отново се касае за предаване за обезвреждане частично на някаква стока, без да е ясно коя камера касае, а става ясно, че касае част от количество на стр. 2 от протокола пише: към разпореждане 365, което не е предмет на разглеждане в момента, разглеждаме разпореждане 364. Не е относимо по този предмет на спора. По отношение на писмо изх. № 1803/16.03.2020 г., в натоварено количество 4000 и някаква потвърдителна бележка, не възразявам да бъде прието. Касае някакво частично изпълнение на настоящото разпореждане 364, видно от страница 2 на съответния протокол. Описвани са литри и някакви килограми яйца. По отношение на него не възразявам да бъде прието, частично има отношение по предмета на спора. По отношение на потвърдителна бележка за тези 4000 кг., независимо, че са написани, не става ясно кои от описаните в описа са унищожени, да се приеме. По отношение на представения договор от 05.03.2020 г. за екарисаж, възразявам да се приеме. В настоящия случай се оспорва разпореждане № 364. Процесният договор за екарисаж е бил предмет и все още е, тъй като няма произнасяне, на предписание във връзка с обжалването на което е образувано адм. дело № 276/2020 г. с предписание да бъде представен договор за екарисаж. Неотносимо е по предмета на спора. Има отделно дело във връзка с тези предписания и тяхното изпълнение по относимостта на договора за екарисаж. По отношение на писмо изх. № 1803 от 16.03.2020 г. взех становище. По отношение на търговски документ № 4, аз го обсъдих вече. По отношение на снимка  или частични снимки на някакви етикети, възразявам да бъдат приети в този им вид. Неясно кой изобщо е снимал процесните етикети. Неясно е дали касаят точно конкретната камера. Неясно е в хода на проверката същите етикети, да са предявявани като част от съставените на място документи, които трябва да бъдат връчени на доверителя ми. Тепърва се запознавам с тях и изцяло ги оспорвам. Считам, че са неотносими по предмета на спора, тъй като самият орган, волята му по разпореждане на съответните суровини и храни е била единствено и само поради съхраняване на същите в нерегистриран обект. В хода на административното производство, не се е твърдяло нито в разпореждането, нито в становището по делото, което е депозирано пред съответния съдя, основанието за разпореждането да бъде нещо различно от съхранението. Нито се е твърдяло, че стоката е с неустановен произход, нито се е твърдяло, че те са опасни за здравето на хората, нито че има каквито и да е било деформации по опаковки, етикети. Със същото се цели да се наведат нови доводи и моля да не бъдат приемани по делото. По отношение на извадка от БАБХ, в каква връзка да уточни представителят на ответника ги представя, защото не става ясно в каква връзка ги представя.

ЮРК Д. – Анонимен, защото всеки има достъп до него. Публичен е. Това е националният регистър за обектите за производство на храни от животински произход. Във връзка  с това, че „Деком” е фирмата, при която повечето  от храните от животински произход са с този етикет.

АДВ. Б. – Възразявам да бъде приета процесната извадка, извадена от анонимен потребител от съответната система. Пак поради изложените причини, че в хода на цялото административно производство, още преди да стигне до неговата съдебна фаза, по никакъв повод административният орган не е твърдял и не е проследявал нито на стоките, нито е изисквал документи за техния произход, нито е давал указания да се представят такива. По никакъв начин нищо с констативния протокол не е изискано, защото там с едно изречение е прието, че  те съхраняват в нерегистриран обект. Единствените указания, които са дадени във връзка с този констативен протокол, който се съдържа във всичките дела, тъй като и трите камери са описани в един и същи протокол и са издадени 3 поредни разпореждания. Единственото указание, което е давано е това, което е по предписанието по дело № 276 - да представим договора за екарисаж. Това е единственото предписание да представим такъв договор. Моля да не бъде приемано и считам, че не е относимо към предмета на делото. В случай, че ответника твърди нови доводи във връзка с издаването на процесното разпореждане, ще моля преди да се стигне до пледоария по същество, да се отдели спорното от безспорното, в каква връзка в крайна сметка органът е издал съответното разпореждане, за да знаем всеки един какво трябва да докаже в хода на този процес.

Съдът,       

 ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като доказателства, представените от жалбоподателя: извадка от Търговския регистър на „Капина 71” ООД, от ответника по жалбата:  заверени копия на заповед № ОСПД 1348 от 01.03.2011 г., ведно с длъжностна характеристика към нея, трудов договор № 6 от 09.05.2003 г. между ”Капина 71” ООД и Х.С.Х.,  заповед № 410 от 02.03.2020 г. на директора на ОДБХ - Плевен, писмо вх. № 1462 от 02.03.2020 г. на директора на ОДМВР - Плевен, писмо изх. № 1803/16.03.2020 г., констативен протокол № 034389 от 16.03.2020 г., потвърдителна бележка № 021050 от 16.03.2020 г., договор от 05.03.2020 г. сключен между Екарисаж-Варна и ”Капина 71” ООД, търговски документи № 4, писмо изх. № 2680 от 29.03.2020 г., търговски документ № 5, констативен протокол № 034395 от 29.04.2020 г., потвърдителна бележка № 022121 от 29.04.2020 г., снимки на етикетите върху част от храните, които са открити в камерата, извадка от Търговския регистър за фирма „Деком” гр. Силистра.

АДВ. Б. – Да се приключи съдебното дирене. Да се даде ход по същество.

ЮРК Д. – Да се приключи съдебното дирене. Да се даде ход по същество.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б. – Уважаеми г-н Съдия, моля да отмените обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно при неспазване на съответната, форма при нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните норми С процесното разпореждане органът е приел, че следва да бъдат насочени за унищожаване  общо количество 21311.122 кг. - замразени месни продукти, поради съхраняване на същите в обект, нерегистриран по реда на закона за храните. Именно това твърдение и дали същото отговаря на законовите изисквания е предмет на спор в настоящото производство. Единствената  хипотеза, която предвижда да се наложи ПАМ за съхраняване на суровини и храни от животински произход в нерегистриран обект е разпоредбата на чл. 257, ал. 1 т. 5. В същото време законодателят  изрично е предвидил, че за да бъде наложена ПАМ  по тази точка, трябва да бъде установено освен, че обекта е нерегистриран по реда на ЗХ, да бъде установено, че в този обект се извършва производство, каквото производство в хода на проверката не е установено. В закона се съдържат легални определения на понятията „производство”, съобразно, което същото е добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране или отдени етапи от този процес. Съобразно ЗХ, производството е цялостен или частичен процес на добив, преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, етикетиране и съхраняване на храни. Легалното определение на понятието „Процес” се съдържа в разпоредбата на § 1, т.52 от ДР на ЗХ, съобразно която  "Процес" е съвкупност от взаимнозависими или взаимодействащи си дейности, които превръщат  един ресурс в резултат, т.е. за да е налице „производство” и за да бъде приложена тази мярка, следва да са налице няколко взаимнозависими или взаимодействащи дейности, посочени в тази разпоредби. Само и единствено констатирането на „съхранение" в този обект на съответните суровини и храни, съобразно  тези легални дефиниции не може да се приеме, че изпълват понятието „производство” и същото не покрива това понятие. Предвид изложеното считам, че неправилно е приложена материално-правната норма, тъй като само съхранението в нерегистриран обект липсва, не е предвидено от законодателя като предпоставка за налагане на ПАМ. Когато лицето търгува и съхранява такива продукти в обект, който не е регистриран по ЗХ, законодателят е предвидил административно наказание глоба, по реда на ЗХ, обективирана в чл. 42. Останалите доводи, които се навеждат чрез представяне на съответните доказателства по отношение на етикети и от коя фирма били произведени и от коя не били произведени, какви са тези етикети, считам, че е абсолютно неотносимо след като самият орган сам е преценил, че тази мярка ще наложи само и единствено за съхранението. Ако неговата воля е била и ако е твърдял в хода на административното производство, че ще налага тази ПАМ в някои от другите посочени в чл. 257 хипотези, а именно по т. 1, ако е установил, че те са негодни за консумация и опасни за здравето, по т. 2 ако е установил, че са с неизвестен произход, то е следвало неговата воля да се обективира в съответното разпореждане, а именно че ги насочва,  защото счита че са стоки с неустановен произход или негодни за консумация. Не може в хода на съдебното производство да навеждаш нови доводи и твърдения, които не си навеждал в нито един издаден документ преди това. Тъй като предмета на делото се определя от актът, който се обжалва и от волята обективирана в самия акт. Дори в самото становище, което органът е приложил по делото, нито е изложено твърдение, че не му е бил ясен произхода, нито има твърдения, че опаковките на част от тях били на някаква фирма, която не била регистрирана, нито е изложил твърдения, че тези продукти са опасни за здравето като посочи защо счита, че са опасни, дали за изтекъл срок или друга причина, аз не мога да гадая. Считам, че са допуснати множество нарушения по отношение на цялата процедура. В хода на проверката в единия констативен протокол са описвани 3 камери и са установявани различни количества. Те са предмет на 3 отделни дела. Независимо от това, по отношение на камерата, която касае настоящия случай в констативния протокол е описано единствено и само общо количество, което органът счита, че е установил. Без в този протокол да се съдържа така както е било редно съобразно разпоредбата на чл. 257, ал .2 да опише в констативния протокол видът, количество, брой и други характеристики на обектите, които подлежат на унищожаване. Защото по смисъла на закона, именно този констативен протокол се счита за неразделна част от разпореждането. Неразделна част от разпореждането ще бъде, тогава, когато в самото разпореждане има позоваване на този протокол или най-малкото препращане. В настоящия случай обаче, в разпореждането за унищожаване нито има позоваване на констатациите на този протокол, нито пък има препращане към този протокол, т.е. връзката между двата документа – разпореждането и констативния протокол, така както законодателят е предвидил тази връзка да е взаимна и да са неразделна част един от друг е непрекъсната, поради което разпореждането е лишено от всякакви мотиви. Действително  мотивите на един акт могат да се съдържат в друг предхождащ го такъв, към който трябва да има препращане, каквото в настоящия случай не е сторено. Отделно от това дори да беше извършено такова препращане, пак не може да се приеме че е налице мотивиране и е налице ясно и категорично описание на съответните продукти, така както изисква законът. Той е предвидил, че те трябва да бъдат описани поне по минимален вид, бройка, характеристики, поне някакви индивидуализиращи данни. Такова описание е извършено в намиращия се по делото опис, с който аз и доверителят  ми се запознахме при запознаване с преписката по делото. Този опис съдържа вече описание на всеки продукт, като вид, количество, брой и други характеристики. Този опис нито е ясно кога е съставен. Аз съм го оспорил и доказателствената тежест беше на ответника. Нито кой го е издал, кога е издаден, връчен ли е този опис, всякакви данни по отношение на него липсват. Един документ, просто подпечатан с печата на ОДБХ без да е ясно кой е неговия издател като длъжност, имена и т.н. Считам, че описът е съставен в последствие. Такива на ръка писани описи в кориците на делото не се съдържат. Не знам този опис как е преписан, такива на ръка в делото не видях. Отделно от това считам, че екипът, който е бил е следвало да знае какво описва, как се извършва такова измерване. Те не правят проверки за пръв път. Не може при преброяване да броиш, да описваш количество върху кофи, палета и т.н. без да установиш количеството, което се съдържа в тези продукти. Защото количеството, което е обективирано на самите палети не означава, че това е количеството на продуктите, които ти намираш към момента на проверката в тези палети. За пример ще дам следното: Неслучайно зададох въпроса за № 7. Номер 7, за който е представен  търговски документ за произход и за който е видно, че е в срок на годност, независимо, че не е предмет на делото, към дата в описа същият е описан като 20000 кг. В същото време като ответникът поясни при отговорите си, че са описвали табелите на палетата, без да се прави измерване на самото количество. Така обаче, от приложен търговски документ, който касае № 7 е видно, че количеството на палето, което е табелата която е била на него 19990 кг. И не знам как  килограмите на палето ще са по документи 19990 кг., които документи са били в доверителя ми, ако ги бяха поискали в момента на проверката, щяха да им бъдат предоставени. В един момент ти установяваш, че в палето има повече от колкото е по търговски документи. Аз твърдя, че абсолютно незаконосъобразно е извършено установяването на съответното количество. Без да са спазени процедурите, без да е спазено изискването за замерване на тези количества, така както трябва да бъде извършена една проверка. Доказателствената тежест за констатиране на точно определено количество е в тежест на ответника. Няма как в хода на производството, при условие, че ми се представят търговски документи и се твърди, че част от тези стоки са унищожени, не всички за това ние продължаваме да имаме интерес от обжалване, няма как  да установявам тепърва с експертиза, това ли е било количеството, защото част от него вече по твърдение на ответника е унищожен. Всичките тези разминавания, както в описа така и съобразно съпоставимите търговски документи, които са по делото, водят до извод, че измерване и проверка с мерене не е имало, което прави абсолютно незаконосъобразно разпореждането с твърдяното общо количество в него. Отделно от това за едно и също нарушение на доверителят ми, освен че се прави предписание за унищожаване и насочване на тези стоки, му се издава и предписание за екарисаж, за което възразих, че няма отношение по предмета по делото. Отделно от това се прави и запечатване, за което пък  хем се твърди, че е направено такова, хем законът е предвидил, че запечатването представлява вид ПАМ, което също се извършва с разпореждане. Между другото законодателят не е предвидил, че тези две неща трябва да бъдат в отделни.  Аз присъствах по време на цялата проверка и запечатването ни беше обяснено как ще бъде част от разпореждането за насочване за унищожаване. Част от констативния протокол, то било част от констативния протокол, в който отново липсва написано, не е написано от страна на органа, че запечатва обекта. Не може да предприемаш една мярка по закон, за която нито да имаш издаден документ, нито да опишеш какво действие извършваш, този обект запечатан ли е или не. В констативния  протокол липсва каквито и да било указания включително и на място да са искали проверка на документи, на документация, да се установява произход, да се дава срок за представяне и то е видно от цялата преписка. Никъде в кориците на делото няма предписания, нито в констативния протокол има такива указания, че на доверителя ми му е давано някакво указание да представи такива документи. Ние сме ги  представили тези документи, във връзка с предварителното спиране, за да обосновем интереса си, а не за да доказваме произход, защото след като се твърди, че не е установен такъв, аз нямам какво да доказвам. Ако те го бяха заявили, аз щях да доказвам, че имам произход или че са годни за употреба, но такова не е заявено. За едно и също нарушение органът освен, че издава разпореждане, прилага предписания, прилага запечатване на обекта, което представлява по закон 3 вида ПАМ. В чл. 253 ЗМВД е предвидено, че се предприема само една ПАМ. Ако законодателят беше предвидил възможност за налагане едновременно на няколко мерки, щеше да напише, че може да наложи някои от следните мерки, а не изрично да посочи една. Отделен е въпросът, че за съхранението мярката е неприложима. По отношение на представените документи за лицето, което е присъствало на процесните проверки, да действително представя се трудов договор, че той се явява работник – управител на склад. Склад, който е на съвсем друг адрес. Тази фирма има няколко помещения и не може да се приеме, че когато местоизпълнението на управител на склад  е точно фиксирано и в кои складове ще бъде управител на склад, да се приеме че може да е управител  или се е легитимирал като такъв в хода на проверката  на други складове на друг адрес. Органът е този, който трябва да си установи в хода на проверката и това да се съдържа в цялата административна преписка  и не да се вади в съдебно заседание тепърва по отношение на процесуалното представителство. След като в КП изрично се предвижда, че ти трябва да напишеш в присъствието на кое лице и неговата длъжност в дружеството, то неслучайно не е сторено в КП означава че към момента на проверката, в него те дори не са били установили това лице на каква длъжност е в тази фирма. Връчва се и се прави проверка и после се твърди, че са връчени на представител на фирмата. Други доводи, които мога да изложа по отношение на цялата незаконосъобразност пак касаеща меренето, този опис независимо, че е приложен по делото без да има яснота кой кога и как го е съставил, там се твърди: общо количество 21311.122 кг. месни продукти. С елка, като се сметнато килограмите на индивидуализираните продукти по описа, количеството не е 21311 кг., а е 21315 кг. Няма значение дали разликата е в килограм или 2. Има значение това, че това разминаване води до съществени нарушения, които са извършени в хода на цялата процедура. ПАМ е строго формално производство и при неговото провеждане не следва да са налице каквито и да било законови несъответствия. Нито разпореждането, нито КП отговарят на изискванията на чл. 257, ал 2. Нарушение чл. 222, ал. 4, поради изложените доводи за връчване на тези документи, нарушена е връзката между издадените документи. Не на последно място е нарушен принципът на съразмерност. Органът изобщо не е извършил каквато и да било преценка дали не са налице мерки предвид липсата на регистрация по чл. 12, които да са по-благоприятни за оспорващия и с които би се постигнала целта на закона. В констативния протокол обективирано издаване на акт и НП за едно и също нарушение на доверителя ми се издава акт, издава му се НП, където глобите не са малки и в същото време се налагат 3 вида ПАМ за едно и също нарушение, при условие, че законодателят в настоящия случай е предвидил като възможност единствено и само издаването на акт или процесното НП, защото е счел че по този начин се постига съответната цел. С оглед изложеното Ви моля да отмените обжалваното разпореждане. Моля да присъдите на доверителя ми сторените в производството разноски. Представям списък на разноските. Представям и писмена защита.

ЮРК Д. – Уважаеми г-н Съдия, моля да оставите  подадената жалба без уважение. Считам, че обжалваният административен акт е законосъобразен. В качеството си на специализиран орган за упражняване на държавен санитарно-ветеринарен контрол, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 и т. 5, официалният ветеринарен лекар при ОДБХ – Плевен доктор К. е наложила мярка по чл. 253, ал. 2, т. 3. Това е превантивна ПАМ, която се прилага с цел ликвидиране на всяко нарушаване на задължителните ветеринарно-медицински изисквания и санитарни правила, което би могло да има за последица вредно влияние върху  здравето хората, свързано с консумацията на храни от животински произход. При издаването на спорното разпореждане са спазени изискванията  за писмена форма  съдържание на реквизитите. Разпореждането съдържа както правни така и фактически основания за неговото издаване. Спазени са административно-производствените правила и целта на закона. В хода на извършената проверка резултатите, от която са станали основание за издаване на разпореждането е присъствал служител на проверяваното дружество – Х.Х., управител на склад. Документите както и процесното разпореждане са били връчени на лицето съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложим чл. 144 от АПК връчването на търговски и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Обстоятелството, че констативният акт е съобщен чрез присъствалия на проверката Х.Х. по никакъв начин не го опорочава и не опорочава административното производство.  В присъствие на този служител на фирмата е съставено разпореждането и останалите документи, удостоверено с подписа му. Дружеството е уведомено за всички дейности на контролните органи. Осигурено е правото на защита и участие в административното производство. Прилагането на ПАМ, която може да се разгледа и като преустановителна, тъй като не е известно какво количество  храни и дали от храните са били вече разпространени в търговската мрежа. За част от продуктите не може да се направи абсолютно никаква проследяемост, която се изисква по закон а и от компетентните контролни органи, тъй като фирмата производител, посочена на етикетите, именно „Деком” ЕООД гр. Силистра не съществува в националния регистър за производство на храни от животински произход. Такава фирма въобще не е съществувала. Към момента на проверката дружеството не е имало право да приема, съхранява и реализира каквито и да е продукти от животински произход. На второ място, по безспорен начин е установено, че част от същите са с етикети на несъществуваща фирма за производство на храни от животински произход и при констатация за неустановен произход на част от храните и факта, че са произведени в обект, нерегистриран по реда на Закона за храните, същите правилно са насочени за унищожаване с разпореждане на официалния ветеринарен лекар. Видно от представените в днешното съдебно заседание документи, част от насочените за унищожаване продукти са натоварени на камиони за унищожаване. В същото количество са получени в Екарисаж-Варна, видно от бележките. Х.Х. е присъствал лично при натоварване на стоките за унищожаване. ПАМ се налага независимо от административнонаказателното правоотношение, което  е възникнало от извършеното административно нарушение. Издаването на НП и налагането на ПАМ не може да бъде незаконосъобразност на мярката. Това са самостоятелно различни и се развиват по различен начин процесуални производства по реда на АПК и ЗАНН. Административно-наказателната отговорност няма абсолютно никаква връзка с налагане на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 256 от ЗВМД мерките могат да се налагат самостоятелно или  едновременно с налагане на административното наказание. Относно доводите на насрещната страна за прилагане на ПАМ, видно от приложената административна преписка е че е наложена само мярката по чл. 253, ал. 1, т. 3 от ЗМВД – запечатването с отличителни знаци на обекта не е ПАМ а се прави до изпълнение на разпореждането за унищожаване. Не може и не е налагана, видно от делото мярка по чл. 253, ал 1. Т. 4 от ЗМВД. Никъде не фигурира разпореждане за спиране на част или цялата дейност на обекта, а и не е спирана. Относно разликата в килограмите, която отсрещната страна твърди, става въпрос за 4.200 кг., които от описа вероятно единственият продукт са т. 5 - карначета. Вероятно е допусната техническа грешка при пресмятането, като предвид намереното огромни  количество храни, тези килограми  се явяват минимално отклонение от общото количество. Реално става въпрос за 21 тона и половина храни. Считам, че 4 кг. е са от съществено значение. Предвид изложеното дотук, моля да отхвърлите жалбата  като неоснователна,  тъй като  разпореждането е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материално-правните и процесуално-правните разпоредби на закона, в съответствие с неговата цел. Същото е законосъобразно.

АДВ. Б. – По отношение на твърдението, че в хода на проверката, обективирано едва сега, изложено като твърдения в пренията по същество,  че част от продуктите били произведени от фирма, която не била регистрирана в БАБХ, не съществувала такава фирма, такива твърдения в КП не са отразявани. На следващото място, понеже се прие като доказателство от документите, които ответника представи, е видно от извадката кога органът е установил и е тръгнал да рови съответната фирма за кебапчета дали съществува в БАБХ. На извадката датата, която е извадена за фирма „Деком”ЕООД е извадена една на 05.06.2020 г., т. е. вече след започване на съдебното производство. Не може в хода по същество да се навеждат доводи и твърдения, които органът не е навел нито в разпореждането, нито в становището. Ако ги беше навел щеше да се укаже съответната доказателствена тежест и всеки да защити своите твърдения. Едва в хода по същество, да твърдиш нещо, което ти не си даже констатирал към момента на проверката, защото тази констатация е направена на дата 05.06.20202 г. и то видно от приложен от тяхна страна документ, не от наша. По отношение на твърдението, че запечатването не представлявало ПАМ, аз считам че законът е приел, че представлява. В чл. 253, ал. 6 изрично се казва, че при налагане на мярка по т. 4, която касае спиране на част или цялата дейност в обекта, лекарите поставят обозначителни знаци на БАБХ.  С поставянето на обозначителни знаци, мярката е вече предприета. Абсолютно несъстоятелно е по закон по който работи самия ответник да твърди, че запечатването не представлява мярка и тя била превантивна, не била принудителна. По отношение на твърдението, че не била налагана мярка по т. 1, напротив същият този орган е издал задължителни указания за отстраняване на нарушение изразяващо се в издаване на предписание, което съм цитирала в хода на производството и което е предмет на дело №  276. И в днешното съдебно заседание се представи доказателство именно във връзка с тези предписания, което представлява още една мярка. По отношение  на твърдението дали е било значително или не количеството, тук е без значение дали е било или не. Тук е от значение, че това е формален процес и  дали е техническа грешка и неправилно преброяване и къде е техническата грешка дали в индивидуализацията на продуктите в техните килограми или в общото количество, нито съдът може да гадае нито жалбоподателят може да гадае, нито който и да било.

ЮРК Д. – При правене на справки в националния търговски регистър, фирмите излизат със своя история. Всеки има достъп до него. Дори да е имало и да е закрита ще излезе като история. Факт е, че няма нищо.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решене в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.30 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: