Първо заседание по Административно дело 277/2020г.

1ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ОСМИ състав

На първи юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАРИНСКА

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРИНСКА

Административно дело № 277 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 11,00 часа на първо четене се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ КАПИНА 71 ООД - гр. ПЛЕВЕН, редовно призован, се представлява от адв. М.Б. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖЛАБАТА ОФИЦИАЛЕН ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР ОТДЕЛ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ПРИ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – ГР. ПЛЕВЕН д-р Д. К., редовно призован, се явява лично д-р Д. К. и се представлява от юрисконсулт Г. Д. с пълномощно от днес.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б. – Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Д. – Да се даде ход на делото.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е образувано въз основа на жалба от „Капина 71“ ООД, гр. Плевен против разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход №0000363/04.03.2020г. на официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен.

С определение № 437/10.03.2020 г., съдът е конституирал страните по настоящото дело и е разпределил доказателствената тежест между страните.

АДВ. Б. – Уважаема госпожо съдия, поддържам депозираната жалба, като след запознаване с приложената по делото административна преписка искам само да изложа кратки доводи във връзка с обжалване на процесното разпореждане. След като се запознах с преписката, твърдя че са налице съществени разминавания по отношение на посоченото количество продукти, обективирани в Констативния протокол, където е посочено, че в Камера 1 има 4516,806 кг. млечни продукти, което общо количество е посочено и в разпореждането, а в приложения по преписката опис, за който органа твърди, че е неразделна част от протокола, независимо, че е посочено същото общо количество, то при сборуване на описаните килограми на всеки един от описаните продукти, общия сбор става 4 286,801 кг. или се явява разлика от 230,005 кг в повече от така обективираното, както в протокола, така и в разпореждането. Считам, че по този начин е налице неяснота относно количеството което е насочено за унищожаване в разпореждане и респективно какво точно количество е установено в хода на проверката, за което се твърди, че се съхранява в нерегистриран обект. Допълвам жалбата като твърдя, че са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като по време на самата проверка не е присъствал управител на фирмата „Капина 71“ ООД или неин пълномощник. В констативния протокол е обективирано, че по време на проверката е присъствал Х. Х., без отразена длъжност на същия, като протоколът е връчен именно на това лице и в тази връзка и за този си довод ще представя извадка от ТР за актуалното състояние на дружеството, от който е видно кои са представляващите дружеството. Твърдя, че измерване на описаните количествата по време на самата проверка не е извършвано. Не е налице надлежно връчване, както на разпореждането, така и на констативния протокол, а също и на описа, от който е видно, че липсват данни да е връчван на когото и да било, така както изисква разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВД. С оглед оспорването ми относно констатациите на количествата млечни продукти и предвид липсата на яснота по време на проверката как точно са осъществявани измерванията на съответните количества, Ви моля на осн. 176 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, ответникът по делото да даде обяснения относно следните въпроси.

1. За описаните млечни продукти, както в констативния протокол, така и описа, неразделна част от протокола, как е извършено измерването на всеки един от описаните продукт и как е установено количеството на всеки един продукт, описан в описа?

2. Измервани ли са съответните количества на кантар?

3. Запечатана ли е съответната камера за съхраняване на млечни продукти?

4. За какъв срок и с кой акт и по този начин спира ли се дейността на обекта?

5. Запечатването представлява ли вид принудителна административна мярка?

6. Как е установил органът, че в обекта се извършва производство и по какъв начин е установено кой стопанисва обекта?

7. Връчен ли е описът, приложен по делото на представител на дружеството и къде е съставен същия – дали в момента на проверката, респективно в последствие?

8. По отношение на продуктите, които са били в кофи и описани в описа, установени ли са килограмите на продуктите вътре в самите кофите или са описани броя на кофите и килограмите, посочени на самите кофи без да се замерва количеството, което се съдържа вътре в тях?

9. Присъствал ли е управител на дружеството по време на проверката и с какво се легитимира същия?

Представям справка от ТР на дружеството жалбоподател и моля да приемете същата. Други писмени доказателства няма да соча.

ЮРИСКОНСУЛТ Д. – Оспорвам изцяло жалбата. Считам същата за неоснователна. Представената по делото административна преписка е в пълния си размер. Моля да приемете като доказателство заповед № ОСПД-1348 от 01.03.2011 г., ведно с длъжностна характеристика към нея, доказващи компетентността по издаване на спорното разпореждане на д-р Д. К., главен инспектор в отдел „Контрол на храни“ при ОДБХ – Плевен. Не възразявам срещу така отправеното искане на отсрещната страна. Нямам доказателствени искания.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на жалбоподателя да се запознае с представеното от ответника писмено доказателство.

АДВ. Б. – Да се приеме.

Съдът намира, че следва да бъдат приети по делото представените в днешното съдебно заседание от страна на ответника заповед № ОСПД-1348 от 01.03.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ и длъжностна характеристика за длъжност „главен експерт контрол на храни“, представени в заверено от страната копие, както и представената от страна на жалбоподателя извадка от ТР за актуално състояние на „Капина 71“ ООД – гр. Плевен.

Съдът намира, че направеното от страна на жалбоподателя доказателствено искане по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е допустимо. Същото следва да бъде уважено частично, доколкото съдът намира, че част от поставените въпроси са от правно естество и същите не следва да бъда допускани, като въпросите са въпрос № 4 във втората му част „ … спира ли се дейността на обекта след запечатване?“ и № 5 „Запечатването представлява ли принудителна административна мярка?“

Следва да бъдат поставени останалите въпроси от № 1 до № 9 на ответника, като му бъде указано, че при недаване на отговор или даване на неясен или уклончив отговор, съдът може да приеме за доказани тези обстоятелства.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства, а именно: заповед № ОСПД-1348 от 01.03.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ, длъжностна характеристика за длъжност „главен експерт контрол на храни“ и извадка от ТР за актуално състояние на „Капина 71“ ООД – гр. Плевен.

На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК ПОСТАВЯ следните въпроси на ответника:

2. Измервани ли са съответните количества на кантар?

3. Запечатана ли е съответната камера за съхраняване на млечни продукти?

4. За какъв срок и с кой акт?

5. Как е установил органът, че в обекта се извършва производство и по какъв начин е установено кой стопанисва обекта?

6. Връчен ли е описът, приложен по делото на представител на дружеството и къде е съставен същия – дали в момента на проверката, респективно в последствие?

7. По отношение на продуктите, които са били в кофи и описани в описа, установени ли са килограмите на продуктите вътре в самите кофите или са описани броя на кофите и килограмите, посочени на самите кофи без да се замерва количеството, което се съдържа вътре в тях?

8. Присъствал ли е управител на дружеството по време на проверката и с какво се легитимира същия?

НЕ ДОПУСКА поставяне на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК на въпрос № 4 втората му част „ … спира ли се дейността на обекта след запечатване?“ и № 5 „Запечатването представлява ли принудителна административна мярка?“

ПРИСТЪПВА към поставяне въпроси на ответника:

Д-Р К. – На този въпрос не мога да отговоря, защото не съм била в тази камера аз. Там бяха други две колежки – д-р М. М. и д-рД. А. - гл. инспектори. Практиката при нас в такъв случай е да опишем килограмите, които са по етикет на опаковката. Не ми е известно да е правено ръчно измерване.

2. Измервани ли са съответните количества на кантар?

Д-Р К. – Не ми е известно.

3. Запечатана ли е съответната камера за съхраняване на млечни продукти?

Д-Р К. – Запечати се когато тръгнахме. Извършено е запечатване.

4. За какъв срок и с кой акт?

Д-Р К. – Не знам.

Д-Р К. – Не говорим за производство тук, там имаше само съхранение. Ние познаваме човека - г-н Х. Х., но документи, ако е представял пълномощно и др., ги е представял на началниците. Аз лично не съм видяла.

Д-Р К. – Специално за тази камера, всичко е описано на място, надявам се, от колежките, но след като в края на проверката имаше килограми …. Незнам да е връчван, тъй като не съм била на място.

Д-Р К. – Не мога да отговоря.

8. Присъствал ли е управител на дружеството по време на проверката и с какво се легитимира същия?

Д-Р К. – Не мога да отговоря, тъй като не съм присъствала на тази проверка. Аз съм била в камера 2.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА с изслушването на ответника.

АДВ. Б. – Аз други доказателствени искания няма да правя. Да се приключи съдебното дирене.

ЮРИСКОНСУЛТ Д. – Да се приключи съдебното дирене.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б. – Уважаема госпожо съдия, моля да отмените обжалваното разпореждане, като считам същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено при неспазване на съответната форма, при нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правната разпоредба. Ще отбележа само няколко неща. На първо място считам, че нормата, която е приложена във връзка с разпореждането за унищожаване, а именно разпоредбата на чл. 257, т. 5, която се прилага като ПАМ, тогава, когато се установят, че са произведени тези продукти в обекти, които не са регистрирани по реда на ЗХ. Както каза и ответника в днешното съдебно заседание при отговор на въпрос № 2, производство в тези обекти не е установено. Твърди се в разпореждането съхраняване на продукти в нерегистриран обект. В ЗВД няма предвидена възможност да бъде наложена ПАМ, в случаите, в които е установено само съхраняване на такива продукти. Когато такива продукти се твърди, че се съхраняват в обект, който не е регистриран по реда на ЗХ, законът е предвидил съответната фирма или съответното лице да носи административна отговорност, която е предвидена в чл. 42 от ЗХ. Неслучайно в констативния протокол е обективирано, че на фирмата е издаден вече АУАН, респективно, в последствие, ще се издава и НП. На следващо място поддържам доводите си, че измерване, така както се изисква по закон, по време на проверката не е осъществено. Процесният опис, приложен по делото, се твърди, че е неразделна част от констативния протокол. Констативният протокол е издаден и по време на издаването и обективирането на всички обстоятелства в този констативен протокол, ответникът е присъствал, той се е подписал, че е присъствал по време на констатираната проверка, и след като си се подписал, че там е установено това количество на тези продукти, респ. трябва да си присъствал на самото констатиране и измерване на тези продукти и незнам в хода на проверката кой в коя камера е бил, но там изрично се пише, че е установено това количество. За да е установено трябва да е ясен реда, по който е установено. Считам, че е налице нарушение и по отношение на изготвяне на процесния опис. Между другото в Закона за ветеринарната дейност такъв опис никъде не фигурира. Там изрично се сочи, че при проверка органът издава на място констативен протокол, в който трябва да се съдържат ясно и точно индивидуализация на всички продукти по вид, килограми и други характеристики, каквито в констативния протокол липсват. Този опис не е съставен на място. Кога е съставен и от кой е съставен аз не мога да кажа. Поради тази причина не правя и доказателствени искания, защото от този опис аз не виждам кой го е изготвил и кое лице е броило процесните килограми. Отделно от това, абсолютно задължително е тези килограми, не само в констативния протокол, а и в разпореждането, да бъдат индивидуализирани. Те са посочени единствено като общо количество. Като такова са посочени в констативния протокол и в последствие се появява опис с индивидуализация на самите продукти, за който пък опис, с елементарни сметки, като се сборуват килограмите на съответните продукти, посоченото в описа общо количество, както и респ. пренесеното в констативния протокол и разпореждането не е същото. Получава се разлика от 200 и няколко килограма повече от приетото от органа. Считам, че е налице нарушение при връчването на съответните констативни протоколи и разпореждания, тъй като закона е категоричен, че те се връчват на собственика или ползвателя на обекта, какъвто лицето Х. Х. не се явява. Отделно от това, органът е този, който в констативния протокол твърди на кой е обекта, респ. кой е присъствал по време на проверката. По отношение на Х. Х. дори не е указано на каква длъжност е този човек. Ако действително е имало някакво пълномощно, то трябваше да се намира в кориците на делото, с оглед доказването от тяхна страна, че проверката е извършена така, както предвиждат разпоредбите на закона. Не съм запозната дали вече има изпълнение на разпореждането. Извън залата разбрах, че вече има издадено НП както предвижда чл. 42. Считам, че това разпореждане, което се обжалва, е издадено при привидни мотиви, приравняващи се изобщо на липса на такива и това е така, тъй като в разпореждането липсва посочване, респ. препращане към констативен протокол № 034191/04.03.2020г., защото е ясно, че когато не се съдържат мотивите в един акт, те могат да се съдържат в друг, ако има препращане към съответния акт. Такова препращане няма и считам, че се нарушава и връзката между наложената ПАМ, и документа, а именно констативния протокол, което от своя страна е в противоречие с чл. 257, ал. 3 от ЗВД, която категорично изисква индивидуализиране и характеризиране на предмета на разпореждането минимум по вид, количество и бройка. Нито в разпореждането, нито в констативния протокол има такова описание на съответните продукти в съответните камери. На следващо място, само искам да отбележа, че по отношение на тези констатации, отделно от разпореждането за унищожаване, обектите са запечатани, което по смисъла на ЗВД представлява друг вид също ПАМ, а именно такава по чл. 253, ал. 4 и отделно от това, видно от приложената преписка е, че във връзка с това е издадено и предписание, което представлява още една ПАМ. Тоест, за едно и също нарушение, което се твърди от органът, а именно, че тези продукти се съхраняват в нерегистриран обект, органът е наложил 3 ПАМ. В чл. 253 от ЗВД обаче е записано, че когато и в зависимост от вида и степента на нарушенията се предприема една от тези мерки, а не няколко едновременно. Посочената от органа материално-правна разпоредба е абсолютно неприложима, тъй като същата, за да бъде приложена следва безспорно да е установено, че в тези обекти освен, че има съхраняване, се извършва производство. Подробни съображения и доводи какво е „производство“ по смисъла както на ЗХ, така и на ЗВД съм изложила в жалбата си. Останалите доводи съм ги обективирала в писмена защита, която представям и моля да бъде приета. Моля в полза на доверителя ми да бъдат присъдени разноски, съобразно списък, който представям. В този смисъл моля за Вашия акт, за отмяна на процесното разпореждане.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представения списък по чл. 80 от ГПК.

ПРИЕМА представените от жалбоподателя писмени бележки.

ЮРИСКОНСУЛТ Д. – Уважаема госпожо председател, моля да оставите подадената жалба без уважение. Считам, че обжалвания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, мотивиран е, постановен в съответствие с материално-правния закон, предвид наличието на посечените нарушения в него, постановен и в съответствие с основен принцип в административното производство, а именно принципът за съразмерност, което налага извода, че е законосъобразен. Наложената мярка е приложена, тъй като складовете, стопанисвани от „Капина 71“ ООД не са регистрирани по чл. 12 от ЗХ. Нужно е да отбележа, че съгласно разпоредбата и дадената легалната дефиниция на понятието „търговия“, в § 1, т. 60 от ДР на ЗХ, търговията е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба, предоставяне за продажба на храни и предлагане на храни в места за обществено хранене. Съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗХ по смисъла на този закон, обект за производство на храни е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране и съхранение на храни, предназначени за консумация от човек. Безспорно се установява, че при извършване на въпросната проверка, складовете за търговия с храни на едно, са стопанисвани от „Капина 71“ ООД, тъй като извършената проверка е била и с представители на Икономическа полиция Плевен, като там са открити значително количество храни от животински произход. Считам, че предписаната мярка съответства и на допуснато нарушение и моля да оставите подадената жалба без уважение.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,41 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: