ПРОТОКОЛ

Година 2020 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ТРЕТИ състав

На трети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БРАТОЕВА

Административно дело № 1134 по описа за 2019г.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Д.С.И., редово призована, се явява лично и с адв. Ю.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА ЗАМЕСТНИК КМЕТ ПО ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ КЪМ ОБЩИНА ПЛЕВЕН, редовно призован, се явява юрисконсулт Д.С. с пълномощно по делото.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Докладва постъпили с писмо от 19.05.2020г. от Община Плевен писмени доказателства, съставляващи административната преписка във връзка със съставянето на Констативен акт № 4, която беше изискана с определение на съда от предходно съдебно заседание.

АДВ. Д. – Да се приемат доказателствата. Други искания по доказателствата няма да правим.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Да се приемат представените доказателства. Нямаме искания, няма да сочим други доказателства. Моля да се приключи съдебното дирене.

Съдът счита, че следва да бъдат приети, представените от ответника писмени доказателства и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените писмени доказателства с писмо № ТС-94Д-1766-1/19.05.2020 г. на Община Плевен: писмо изх. № ТСУиС-94Д-339-5/03.04.2017г. и обратни разписки към него; становище вх. № ТСУиС-94Д-339-5/20.03.2017г.; Акт от 16.03.2017г.; писмо изх. № ТСУиС-94Д-339-5/13.03.2017г.; констативен акт № 4/28.02.2017г. и разписка за получаването му.

С оглед изчерпване доказателствените искания на страните, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д. – Уважаема госпожо съдия, от името на доверителката ми, моля да постановите решение, с което да уважите жалбата й, като приемете за установено следното от фактическа и правна страна: Безспорно е, че жалбоподателката е собственик на поземлен имот, който граничи с тротоар на ул. „Пирин“ № 6 и като следва все пак да се отбележи, че тя е собственик и на част от тротоара, но не смятам, че това е от съществено значение за спора. Установено е от приложени към делото доказателства, че през 2016 г., през м. май, моята доверителка е подала молба или заявление до кмета на община Плевен, в което е сезирала общината, че въпреки монтирани колчета, автомобили паркират пред сградата на ул. „Пирин“ № 6. Самата молба не е приложена към преписката, но за подаването й се разбира от отговора на зам. Кмет на Община Плевен, намиращ се на лист 30 от делото. В този отговор, в който се преразказва молбата, се казва, че на доверителката ми се разрешава да монтира надлъжно на тротоара пред сградата на ул. „Пирин“ № 6 между колчетата 6 бр. декоративни саксии. От същата дата има още едно писмо, на лист 29 от делото, в което писмо се казва, че се съгласува дейността по поставянето на тези колчета, пак подписано от зам. кмета ТР на Община Плевен. От тези два документа става ясно, че тя е подала молбата да извърши тези действия. От разпита на свидетеля става ясно, че инициативата не е била само на моята доверителка, а на всички живущи в блока. Въпреки дадените разрешения, така както се установи по делото, доверителката ми не е пристъпила към фактическото изграждане на тези колчета. Тя не би могла да знае, че зам. кмета ТР дава ненадлежно разрешение, но така или иначе то е ненадлежно това разрешение и не може да доведе до узаконяване на такъв строеж. Въпреки това, тя не е започнала и причината за това е, че в съвсем кратко време след подаване на молбата и получаване на така наречените разрешения, които цитирах, служители от ОД „Паркстрой“ ООД – гр. Плевен, собственост на общината, са пристигнали там със съответното оборудване и материали и са монтирали въпросните съоръжения - 6 бр. цветарници върху тротоара, пред заведението на моята доверителка. Точното време не може да бъде установено, защото липсват писмени данни, но най-вероятно е станало през м.6-7. 2016г., тъй като с едно писмо, представено по настоящото дело на лист 56, на настоящия управител на ОД „Паркстрой“ ООД – гр. Плевен е казано, че евентуално това е станало по разпореждане на бившия управител, който е работил до м. 10. 2016г. Новият управител дава информация, че през време на негово управление не са поставяни, но най-вероятно са поставени по време на бившия и след като той е на работа от октомври, значи това е станало преди м. октомври 2016г., което обаче не е толкова от голямо значение. Времето на поставянето им се установява и от разпита на свидетеля, разпитан в първото съдебно заседание, а също така и от едно благодарствено писмо, подписано от 40 граждани, които са се обърнали към Община Плевен, на лист 12 от делото, с благодарност, че е зацветила въпросната улица. Това писмо е от м. август 2016г. Поставени са преди да се издаде и вече обсъждания от нас, издаден на 28.02.2017г., констативен акт № 4 от 28.02.2017г. Госпожо съдия, считам, че този констативен акт, както и цялата преписка по него, имат много съществено значение за настоящия спор, тъй като този спор ще се сведе най-вече до това кой е собственик на тези съоръжения и респ. на кого следва да се възложи задължението за тяхното отстраняване, дали собственик е Д. и дали правилно на нея е възложено премахването на тези цветарници. Ето защо, аз Ви моля да вземете под внимание този констативен акт, както и последващите документи от преписката, представени от ответника в съдебно заседание, част от които са представени по-рано. В този констативен акт № 4 се прави правна констатация, че 6 бр. цветарници са на Д.С.И. и тази констатация по своята същност е същата като в констативен акт, въз основа на който е издадена заповедта, която оспорваме в настоящото производство. В този констативен акт се казва, че след като Д. е собственик на тези преместваеми съоръжения, следва да се започне административно производство за тяхното премахване и съответно да се възложи на собственика тази дейност. Този акт е обжалван от настоящата жалбоподателка – Д.И. и това, което следва да се отбележи е, че заповед за премахване на тези преместваеми съоръжения, по този констативен акт, не е издадена. Причината, поради която не е издавана тази заповед е изложена в един документ, приложен по рано и един приложен, сега с преписката. На първо място това е едно писмо, намиращо се на лист 16 от делото, това ТСУиС-94Д-339-5/03.04.2017г. Това писмо е издадено и подписано от зам. кмет ТР Плевен, което персонално е същото лице, издало настоящата заповед. Това е арх. Невяна Иванчева. В това писмо тя посочва, че: „разположените на тротоара пред жилищната сграда на ул. „Пирин“ № 5 6 бр. цветарници са поставени върху терен публична общинска собственост от дружество „Паркстрой“ ЕООД – гр. Плевен. Предвид горното не следва да се издава заповед по реда на чл. 57а от ЗУТ и административното производство се прекратява. Тук вече ще вмъкна и причината, поради която зам. кмета Иванчева е изпратила това писмо, това е една констатация на Експертния правен съвет, в който становище на отдел „Правен“, представено с последната преписка това е № ТСУиС-94Д-339-5/20.03.2017г. Правният отдел тогава е разгледал констативен акт, разгледал е възражението на моята доверителка и достигнал до извода, относно лицето, наредило поставянето на тези колчета. Установи се, че преместваемите обекти 6 бр. цветарници са поставени от „Паркстрой“ ЕООД – гр. Плевен, общинско дружество собственост на Община Плевен. Към онзи момент тези факти са били безспорно установени. Производството по издаване на оспорения в настоящото дело акт № 386/26.09.2019г. е започнало със съставяне на констативен акт № 13/26.08.2019г. Този констативен акт е идентичен по своето съдържание и съществени елементи с констативен акт № 4. В този нов констативен акт отново се казва, че Д.И. е поставила 6 бр. цветарници на това място, без разрешение, те са незаконни и следва посочената разпоредба на ЗУТ, следва да бъдат премахнати като премахването се възлага на техния собственик – Д.И. и приемат, че тя е собственик на тези цветарници. По първата преписка производството е прекратено. Арх. И. е казала производството се прекратява. По така установените факти, най-съществения въпрос не е дали цветарниците са законни, а кой е техния собственик. За тяхното поставяне не е издавано надлежно разрешение. Разрешенията, които е издала Зам. Кмет ТР на моята доверителка, са ненадлежни, те не могат да породят правата й да постави тези цветарници. Те са поставени без надлежно разрешение. Въпросът обаче е, кой ги е поставил. Ако ги е поставила Общината, според мен, те не са незаконни, тъй като Общината е в правото си да поставя върху своите терени съоръжения, по свои проекти, без да иска разрешение сама от себе си. В случая обаче, според мен, по-важно е друго, кой е собственик, защото незаконосъобразността на тази заповед ние обжалваме по отношение на това, че на доверителката ми е възложено тяхното премахване, а премахването може да бъде възложено само на техния собственик, така както казва и закона. Аз съм развила какви са по своят характер преместваемите съоръжения – те са движими вещи, защото не са нетрайни. Като такива, те са собственост на този, който ги е заплатил или изработил. Поради това, считам, че са налице безспорни доказателства, че те са изработени от ОД „Паркстрой“ ЕООД – гр. Плевен, а дали са станали собственост на общинското дружество или на неговия принципал Община Плевен, това е извън предмета на настоящия спор, но при всички случаи, те не са собственост на Д.. Какви са доказателствата, аз пак ще посоча - писмо на Зам. Кмета на Община Плевен, с което се казва, че са изградени от ОД „Паркстрой“ ЕООД – гр. Плевен и производството се прекратява. Отново ще се позова на становището на Правния отдел, където отново се казва, че е установено, че са изградени от ОД „Паркстрой“ ЕООД – гр. Плевен. Допълнително беше разпитан свидетел. Вярно е, че той е близък, съпруг е, но не виждам основание да не бъдат кредитирани неговите показания.Той беше добросъвестен и разказа точно как са дошли, какво са направили и че те, неговата съпруга и той нямат никаква намеса в изграждането. Отделно от това, това благодарствено писмо, то е не толкова относимо, но все пак всички жители там благодарят на кмета, на общината, че е зацветил това съоръжение, а не благодарят на моята доверителка. Не е толкова важно кой ги е изградил, а дали ги е изградила Д.. Нашата цел е да установим, че моята доверителка не е изградила тези съоръжения, не е техен собственик и поради това върху нея не лежи задължение за тяхното премахване, което прави заповедта незаконосъобразна. Това е така, защото не виждам какво би било възразено на този извод. Ответникът не представя нито едно доказателство, в което да се намекне, че доверителката ми е извършила изграждането на тези съоръжения. Това, че е поискала разрешение, изобщо не е доказателство, тя може да го поиска, но не го е направила, и са й отговорили, че няма да й го дадат, защото са й отговорили, че те вече са изградени от Общината. Във Вашето определение от 09.10.2019г., с което сте указали доказателствена тежест на ответника да представи доказателства за установяване на твърденията от кого и за чия сметка са закупени цветарниците и кога и от кого са поставени. Не е представил и не е поискал ответника такива доказателства и такива доказателства не са събрани и може да се приеме за безспорно установено, че тези 6 бр. цветарници са собственост на Общината, като поставени от нейното общинско дружество. Чисто правно, моята идея е, че заповедта е не само незаконосъобразна, но и нищожна, поради липса на каквото и да било правно основание за издаването й, защото липсва разпоредба в ЗУТ или друг закон на несобственик на преместваемо съоръжение да бъде възложено задължение и право за тяхното премахване. Тя не само няма задължение, но няма и право да ги премахне, тъй като не са нейна собственост. Ако приемем,че твърдението, че когато не е установен собственика може да се възложи на собственика на терена, но първо, че собственика на съоръжението е установен и то точно от ответника, и второ абсурдно звучи, собственика на терена да разпореди сам на себе си премахване на тези съоръжения. Извън предмета на спора е да се решава този въпрос, ако са поставени от Общината. Дори и да са поставени от Общината и поради тази причина да са законосъобразни, заповедта е незаконосъобразна, защото неин адресат е лицето, което не е поставило тези съоръжения. Ако приемете, че порока не е толкова съществен има стабилни доказателства, че е най-малкото незаконосъобразен. Моля да отмените обжалваната заповед. Ако сметне ответника, че са незаконосъобразни, той може да си ги махне. Ако прецени, че е трябвало друга процедура, някакво разрешение от някого, но това е въпрос, който той ще го решава. Съоръженията, предмет на делото, според мен, не могат да бъдат премахнати въз основа на тази заповед. Тази заповед според мен е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Моля да я отмените и да ни присъдите разноски, съобразно списък който съм представила. Представям писмена защита.

ЮРИСКОНСУЛТ С. – Уважаема госпожо съдия, считам жалбата за неоснователна. Заповедта, която обжалваме № РД-13-386/26.09.2019г. на Зам. Кмета на Община Плевен е стабилен административен акт, издаден при съобразяване на фактите и обстоятелствата по делото. Постъпил е сигнал в общинската администрация и съгласно ЗУТ служители са извършили проверка на място и са констатирали това, което е отразено в констативния акт. Относно наведените доводи, че ОД „Паркстрой“ ЕООД – гр. Плевен е общинско търговско дружество. Да, безспорно е общинско търговско дружество, но то е търговско дружество по смисъла на Търговския закон, в този смисъл той е участник в търговския оборот, наравно с всички останали субекти. В този смисъл, не може да ангажира по никакъв начин общината с дейността на ОД „Паркстрой“ ЕООД – гр. Плевен. Два са начините, чрез които общинската администрация може да извършва търговска дейност – това са чрез търговски дружества, и чрез общински предприятия. В случая имаме търговско дружество, равноправен субект на търговското право и равноправен участник в търговския оборот. Въпросът е кой е възложил поставянето на въпросните цветарници, реципрочно кой е собственик. Тук има една лека колизия по доводите, които навежда жалбоподателя, а тя е в това, че част от тях са поставени безспорно върху частна собственост. Никъде в хода на делото не се доказа, че са поставени по различно време. Всичките 6 бр. цветарници са поставени по едно и също време и част от тях са върху терен публична, част от тях са върху терен частна собственост, което е безспорно. Възниква въпроса кой ги е поръчал, кого ползват. Безспорно ползват лицето, обект на заповедта. От тук възниква въпроса, дали са законосъобразни. Не, не са. Разпоредбата, както на ЗУТ - чл. 56, чл. 57, както и на подзаконовия нормативен акт Наредба № 15, изрично регламентира реда по който се изисква и по който може да бъде разрешено. Той не е спазен. Поставени са без правно основание. Прави се опит за изместване на доказателствената тежест. Не общината трябва да докаже, че не е построила, безспорно не е построила. Няма данни в тази насока, ние да сме платили, ние да сме възложили. Липсват доводи, безспорни, и в другата посока. Това е въпрос на изследване. Част от тях са в частен имот и безспорно се вижда кого ползват. Затова лицата, служители на общинска администрация са констатирали тези факти, отразили са ги в протокол. Въз основа на този протокол е издадена процесната заповед, която е издадена от компетентен орган, в рамките на служебните му правомощия при съобразяване на всички факти и обстоятелства, отразени в констативния акт. Моля да оставите същата в сила като стабилен акт и да отхвърлите жалбата като неоснователна. Моля в полза на Община Плевен да присъдите юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

РЕПЛИКА НА АДВ. Д. – Във връзка с твърдението, че част от съоръженията са поставени в имот частна собственост. Вярно е, че част от тротоара, който е пред заведението по документ е собственост на доверителката ми. Този факт не променя обстоятелството кой ги е поставил и кой следва да ги премахне. Не е установено каква част от тротоара е на Д.. Дали напречните са изцяло в нейната собственост или част от тях са в собственост на Общината. Така или иначе, дори тази част от нейната собственост е част, която е за всеобщо обществено ползване. Тя не го е заградила. Това е тротоара, по който преминават гражданите без да имат препятствие за това. Тази част, ако съществува такава, има данни, но няма доказателства, коя точно част, тя е част за обществено ползване. Тя се ползва така, както се ползва тротоара. Второто, понеже Паркстрой общинско дружество, но е търговско дружество. Да, но е собственост на общината и ако някой друг беше платил, щеше да има документация. Това са вътрешни взаимоотношения между принципал и дружество, които може да са уредени по друг начин. Ако моята доверителка е възложител, би трябвало да им заплати, да има някаква документация в дружеството. Имаме доказателство, че по направеното искане, че такива не са намерени.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,58 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: