ПРОТОКОЛ

 

Година 2020                                                               Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                 ОСМИ състав

На осемнадесети декември две хиляди и двадесета година        

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАРИНСКА

 

 

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРИНСКА

Административно дело №  1037 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 14,00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ З.И.П., редовно уведомен, доведен лично от затвора Белене.

ЗА ОТВЕТНИКА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА БЕЛЕНЕ, редовно уведомен, се явява юрисконсулт  Н.У..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.Д.И., редовно призован, не се явява.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Моля да ми бъдат свалени белезниците от ръцете.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДА СЕ СВАЛЯТ белезниците от ръцете на жалбоподателят П..

ЯВЯВА се прокурор Иво Радев от Окръжна прокуратура – гр. Плевен.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Уважаема госпожо съдия, с оглед гарантирането на държавния интерес, моля да допуснете участието по делото на Окръжна прокуратура – Плевен в мое лице.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИУИРА като контролираща страна Окръжна прокуратура Плевен. Същата се представлява от прокурор Иво Радев.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Да се даде ход на делото.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Поддържам направеното искане и моля на осн. чл. 147, т. 3 ГПК да соча нови обстоятелства.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Вие твърдите, че сте ползвали компютър, така ли?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Точно така. В рамките на 2 години.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Този компютър Ваша собственост ли е?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Не, той е собственост на затвора Белене.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Въз основа на какво Ви е предоставен за ползване този компютър?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Въз основа на заповед на началника на затвора.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Освен Вие, ползва ли го някой друг този компютър?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Не. През последните 2 години никой друг не го ползва. Може би, тъй като през последните 2 седмици го бях дал да го почистят от прах, да са го дали на някого.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Вие ползвате този компютър и си създавате Ваши файлове, така ли?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Той за това ми е даден. Да се занимавам с научно, научно-техническо и художествено творчество.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – В какво се изразява това научно и техническо творчество? Какви са тези файлове, които създавате?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Научното ми творчество се изразява в писане на научен труд в областна на психоанализата.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  В искането, което сте депозирали сочите, че касае файлове – съставяне на искова молба.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – За исковата молба писах конкретен файл. Моя интелектуална собственост не се състои само в писането на научен труд. Аз имам и художествени творби. Имам и правно-технически инструменти – искова молба, пледоарии и писмени бележки. Нещата, които са закрепени в тях също са моя интелектуална собственост.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Къде се намира сега този компютър и тези файлове? Какво е искането Ви към съда?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Това са новооткритите обстоятелства, които исках да изложа. Вчера, по обяд, към 12 и нещо, пристигна вещото лице, за да направи обследване. Те взеха компютъра и въпреки моето настояване аз не присъствах, но за сметка на това в продължение на 2-3 часа началника на затвора с вещото лице прави някакво обследване на компютър. Наруши се правния институт на средствата - страна по делото участва в обследването.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Кое считате за Ваша интелектуална собственост и къде се намира? Какво е искането Ви към съда?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Искам да ми бъде върната моята собственост - файловете, книги, правна литература.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Това, което Вие наричате интелектуална собственост и труд, регистрирано ли е някъде?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Някои от нещата са внесени в съда. Не е регистрирано, но го има в съда.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Самото Ваше фактическо искане е да Ви бъде върнат този компютър за ползване, така ли?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Дали ще бъде този компютър или аз ще си внеса компютър, трябва да ми се осигури възможност да си ползвам интелектуалната собственост. От този компютър да ми се върнат и да мога да си ги ползвам.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  За файлове през кои месеци създадени става въпрос?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Всички файлове, създадени през 2008г. Компютърът работи с много стар софтуер, който е промоционален. Той има срок на действие. Ако системната дата бъде прехвърлена в сегашно време той ще блокира, защото е направено да работи определено време. Затова всички файлове, които са създадени са с 2008 г. Не може да  се прехвърли и да бъде сменен системния часовник с 2020г., защото всичко ще блокира. От тук искането на ответника веднага отпада, тъй като той не е посочил коректно каква точно експертиза иска, тъй като няма файлове, създадени през 2020г.

СЪДЪТ към ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Тези файлове Вие смятате ли, че съществуват към момента? Те там ли са?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Аз за това исках да сляза долу и да видя какво се случва, тъй като това е моя собственост.  Не мога да кажа дали са там. Може да са ги изтрили, но до вчерашния ден бяха там.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Считам, че искането към съда е неоснователно. Лишените от свобода нямат право да държат при себе си компютри и лаптопи. За осъдените лица, които изтърпяват срочни наказания имаше оборудван компютърен кабинет до скоро. За доживотно осъдените, изтърпяващи наказанието си в затвора Белене беше сформирана компютърна конфигурация – компютър, монитор, клавиатура и мишка, който съобразно график, изготвен от ИСДВР се ползваше от лишените от свобода. Тъй като останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор, нямаха интерес към този компютър, най-продължително време този компютър се ползваше от ищеца. С оглед зачестили оплаквания, свързани с работата на този компютър, същият беше взет за профилактика и ремонт, не мога да кажа на коя дата. Т.е. беше иззет само захранващия му кабел и от момента на изземането до настоящия момент този компютър се намира в килията на л.св. П., само че той не може да го ползва, тъй като няма захранващ кабел. До вчера беше в неговото помещение. След като е извършен оглед от вещото лице вчера, аз от този момент до сега не мога да кажа къде се намира този компютър. Представям доказателствата, които представихме по електронна поща вкл. и исканата докладна записка. Моля да бъде прието и приобщено по делото заверено копие на заповед № ЛС-04-642/28.11.2019г. на министъра на правосъдието, ведно с утвърден с подпис и печат на министъра на правосъдието, списък на разрешените лични вещи 4 стр.

Съдът докладва постъпила молба от 17.12.2020г. от вещото лице И.Д., с която удостоверява, че във връзка с допуснатата експертиза е посетил затвора Белене, извършил е обследване на персоналния компютър, предоставен на жалбоподателя П., но няма изготвена съдебно-техническа експертиза с поставената задача.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – В докладната записка, изготвена от Б. А. той самия пише така: проблемът с компютърната конфигурация е решен, видео файлове  са премахнати и компютърът отново бе предоставен за писане на книга или труд.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Да се примат представените писмени доказателства, госпожо съдия, а тяхната относимост към настоящия спор, ще моля да обсъдите във Вашето решение. Доказателства няма да сочим.

Съдът,  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представените от страна на ответника по жалбата писмени доказателства: заповед № ЛС-04-642/28.11.2019г. на министъра на правосъдието, ведно с утвърден с подпис и печат на министъра на правосъдието, списък на разрешените лични вещи 4 стр.; 4 бр. докладни записки от ИСДВР Б. А.; 1 бр. докладна записка от Н.У. и седмичен график  за ползване на компютърна конфигурация от л.св., настанени в ЗПС.

Съдът намира, с оглед направеното изявление от страна на жалбоподателя в настоящото производство, че не се налага изслушване на съдебно-техническа експертиза, до колкото не са необходими специални знания за установяване на съществуването на фактите, които са изнесени в жалбата и уточнени в днешно съдебно заседание. По самата основателност на искането, съдът ще се произнесе с окончателния съдебен акт.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 253 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК ОТМЕНЯ определение № 1834/07.12.2020 г. в частта, с която служебно е допусната съдебно-техническа експертиза.

УКАЗВА на вещото лице Д., в случай че е направил разноски по повод изпълнение на поставената задача да посочи същите с нарочна молба, ведно със справка-декларация, доколкото експертизата е постановена на разноски на съда, след освобождаване на жалбоподателя от внасяне на разноски по настоящото дело с нарочен съдебен акт.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. –  Съдебно-техническата експертиза установява технически въпроси, а дали това, което е в компютъра представлява интелектуален труд, тогава ще представя пред Вас неща, които съм писал, внесени в съда и всяко нещо, което е внесено в съда представлява интелектуална собственост. Както решенията на почитаемия съд са негова интелектуална собственост и са защитени и всеки може да ги ползва с некомерсиални цели. По същия начин, за пледоариите, които аз съм закрепил в правно-технически инструменти, аз имам своите права. Те представляват моя интелектуална собственост. И отделно е необходимо да се направи експертиза дали това, което е написано отговаря на моят начин на изразяване, на моята стилистика.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОР РАДЕВ –  Няма да сочим други доказателства.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – За да може почитаемия съд да разбере дали файловете представляват или не представляват моя интелектуална собственост би трябвало да се запознае с тях, да има някакви впечатления. Това не може да стане без непосредственото запознаване. Искам да кажа, че правото на собственост на мен и всички български и небългарски граждани е закрепено и гарантирано от Конституцията на Република България и от ЕКПЧ чл. 1 към протокол № 1. То е гарантирано по чл. 17 от ХОПЕС. То е обект на закрила, както от административния, така и от гражданския закон. Правото на собственост е не само право но и ценност, стояща във фундамента на развитите правови държави с демократична организация на обществото и държавата. Ето защо, посегателството върху това право се приема и се санкционира като поведение с висока обществена опасност. Поведението на ответника по отношение на моята собственост е поведение с точно такова висока обществена опасност. В писмени бележки, които ще представя, развивам аргументи, че правото на собственост и правото ми на жалба са самостоятелни права. Оспорвам и квалификацията на почитаемия съд, но при все това, че не пледирам, а се дистанцирам, от това да се класифицира поведението на ответника по този деликатен и щадящ начин, ще изложа моите аргументи в негова подкрепа. Те са в две направления. В равнината на първото можем да разграничим поне две посоки. Зрението ми отслабва и очите ми изключително бързо се изморяват, поради нечовешките битови условия, на които съм бил подложен от ответника и особено съм бил подложен на изкуствено осветление денонощно в килиите ЗПС от 2002г. до 2016г. Горното е видно от фактите, закрепени в юридически мотиви към решение № 335/08.07.2016 г. по АД № 1030/2015 г. по описа на Административен съд Плевен. В него се сочи заявеното от ответника и констатираното от вещото лице: „Видно от приложените справки от затвора Белене .... изкуственото осветление във всички спални помещения в тази зона  е идентично …. Затворникът няма достъп до лампата и няма възможност сам да спира и пуска осветлението …. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е извършило замервания на килия № 7, № 8, № 9.“. Накратко и в трите килии е под нормата и от тук се презюмира, че навсякъде осветлението в зоната е било под нормата, следователно и в моята килия и от там е довело до увреждане на зрението ми. Следователно, отнемайки ми техническото средство, чрез което ползвам  собствеността си, отнемайки ми средство, с което съм принуден да чета, защото зрението ми е увредено от ответника, се явява съвкупен израз на две очевидни нарушения на чл. 3 от Конвенцията, отделни от отнемането на собствеността ми. С първото нарушение на чл. 3 ответника ме осакати, поставяйки ме на изкуствено осветление под нормите, а с второто – отне ми средството, протезата, чрез което от части се компенсира недъга, който ми е причинил. Второ - на следващо място, отнемайки ми собствеността и средството, чрез което я ползвам, ответника ми отнема фактически и юридически възможността да уча /чл.159, ал. 1, вр. чл. 162, ал. 4, т. 5 от ЗИНЗС/ и работя /чл. 77, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС/ и  творя /чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС/ – а всички тези дейности са определени от закона критерии, въз основа на които се преценява степента на превъзпитателния ефект на наказанието лишаване от свобода /чл. 40, ал. 1, вр. ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗИНЗС; чл. 77, ал. 3 от ЗИНЗС;  чл. 152, ал. 1, вр. ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС; в същата посока е и текста на нормата на чл. 439 от НПК. Ответникът ме държи изолиран в ЗПС от 2002 г. до сега.  

Компютърът е смислена дейност. В тази връзка има осъдително решение на ЕКПЧ по делото П. срещу Полша. Компютърът ми позволява да уча, без него не мога да уча и не мога да чета нормално, понеже зрението ми е увредено. Когато ми се отнема възможността да уча, да работя и да творя  съм лишен от смислена дейност. Това продължава в продължение на много години. Делото срещу Полша е от 2012 г., по жалба от 2002 г. и съдът констатира, че независимо, че лишения от свобода е можел да спортува, че е имал хора в килията си, че изолацията не е била пълна, че е имал възможност за семейни свиждания, въпреки това за 2,9 години постановява осъдително решение срещу Полша, за това че не са му осигурили смислена дейност. Когато ответника не ми дава да възможност да ползвам компютър, да ползвам собствеността си, той ме лишава от смислена дейност. Нарушава чл. 3. Твърдението на ответника, че аз съм нямал право да държа, не отговаря на истината. Аз ползвам нещо, което е негова собственост,  той е собственика, той е притежателя, аз ползвам само моята интелектуална собственост. Представям подробни писмени бележки.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представените от жалбоподателя писмени бележки.

ЮРИСКОНСУЛТ У. –  Уважаема госпожо съдия, в случай, че съда е приел, че е сезиран с иск по чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, във вр. чл.  250 АПК за прекратяване на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, аз считам, че ограничаването на правото на ищеца да държи при себе си и да ползва компютър денонощно не представлява изтезание и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Още повече, чл. 250 от АПК се отнася за действия, които не се основават на закона, в широк смисъл. От представеното в днешното съдебно заседание заверено копие на заповед на министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да държат се установява, че компютърната конфигурация не фигурира в него. Това, че администрацията на ответника е допуснала нарушение, като е предоставила на ищеца да ползва компютър в спалното си помещение, в което е настанен,  а в последствие е решила да изземе този компютър и да предостави възможност на същия да бъде използват и на останалите лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор, изтърпяващи наказание в затвора Белене, в никакъв случай не представлява  нечовешко и жестоко отношение. В случай, че ищеца счита, че правото му да ползва компютър е нарушено, то със сигурност процесуалния ред да търси  защита не е по реда на чл. 276, вр. чл. 250 от АПК. А иначе, самото осъждане на лишаване от свобода, на което е приравнено и наказанието доживотен затвор, съдържа ограничаване правото за ползване на интелектуална собственост в спалното помещение, в което изтърпява наказанието, тъй като това право е несъвместимо с  изпълнение на наказанието. Това право е ограничено за абсолютно всички задържани лица, които преди задържането си са ползвали персонален компютър или лаптоп. Няма ограничение ищецът да притежава листи и химикали при изтърпяване на наказанието си и той може да ползва интелектуалната си собственост, обективирана върху лист без ограничение. Но до колкото притежаването на компютър е ограничено право, попада в кръга на ограниченията по чл. 31, ал. 5 от Конституцията на Република България, според която на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от присъдата. Ето защо считам, че иска е изцяло неоснователен и моля да го отхвърлите като такъв. Претендирам разноски по делото, включително и за осъществено процесуално представителство в размер на 600 лева.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Госпожо председател, аз считам, че така предявения иск не е доказан. Следователно е неоснователен. Предлагам да го отхвърлите като такъв.

РЕПЛИКА на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Казаното от ответника не отговаря на истината. Аз мога да ползвам компютър и без да бъде в моето помещение. Може да бъде в моето помещение, но да не бъде в спалното помещение. Тези неща са изложени много подробно в исковата ми молба. Ответникът ме лишава от правото ми по закон и Конституция на равен достъп до образование. След като другите лишени от свобода имат право да учат компютърна грамотност, аз също имам това право. Освен това, как ще уча компютърна грамотност, без да ползвам компютър.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с разпореждане в 14 дневен срок от днес.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,29 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: