ПРОТОКОЛ

 

Година 2019                                                               Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                 ТРЕТИ състав

На двадесети март две хиляди и деветнадесета година    

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

 

 

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БРАТОЕВА

Административно дело №  924 по описа за 2018 г.

 

На именното повикване в 10:41 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА  Й.П.И., редовно призована, не се явява,  представлява се от адв. Г.Г. *** с пълномощно по делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.Д.Т., редовно призован, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – гр. ПЛЕВЕН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М.В. с пълномощно по делото.

ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.Г.А., редовно призована.

ЯВЯВА се прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Уважаема госпожо съдия, в Окръжна прокуратура Плевен беше образувана преписка с предмет на разглеждане именно проблема, който е предмет на обсъждане по АД № 924/2018г. Преписката е с № 4497/2018г. Ние сме изпратили и писмо, че искаме да встъпим в производството. Считаме, че са налице важни обществени интереси, поради което на основание чл.16, ал.1, т. 3 да ни конституирате като страна. Обявявам, че съм се запознала подробно с всички материали, които са представени по делото, с протокола от съдебното заседание. Моето заявление е, че следва да се даде ход на делото и да бъде изслушана съдебно-психологичната експертизата.

АДВ. Г. – Съгласен съм.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Не възразявам.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 16 ал.1 т.3 от АПК за встъпване на Прокуратурата в настоящото съдебно производство, предвид преценката за наличието важен обществен интерес.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИТУИРА Окръжна прокуратура – Плевен като страна в настоящото производство.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Г. –  Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ В. –Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Моля да дадете ход на делото.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Докладва постъпил социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол, изготвен на 10.12.2018г. Изготвено е и представено в срок заключение от вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза.

АДВ. Г. –  Със социалния доклад не съм запознат. Със заключението на вещото лице съм се запознал.

Съдът дава възможност на адв. Г. да се запознае с представения социален доклад.

АДВ. Г. – Да се приеме представеното писмено доказателство.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Да се приеме представения доклад.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се приеме като доказателство по делото.

Съдът счита, че следва да бъде прието като доказателство представения социален доклад и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА социален доклад № СЛ/Д-ЕН-Н/ 239-010/10.12.2018г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол.

Съдът пристъпва към изслушване заключението на вещото лице.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.Г.А. – 38 години, неосъждана, без родство със страните.

Съдът напомня на вещото лице, че носи наказателна отговорност до 5 години лишаване от свобода за даване на невярно и заинтересовано заключение. Вещото лице обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Представила съм писмено заключение, което поддържам. Имам да добавя някои неща. Изводите, до които съм достигнала са изцяло и само от компетентността на психолог. И при двете лица, с методите, които са от психологична компетенция аз съм установила при майката когнитивно-интелектуален дефицит, като умствената изостаналост има отношение към родителската годност, но това е диагноза, която се поставя и коментира и по-точно отношението й към родителските качества от психиатър. При  бащата Т.Т., по същия начин съм установила акценти в личностова диструктура, установила съм намален контрол върху увлеченията и подтиците, което резултира както при алкохолна …., аз ще го нарека проблем, тъй като уточняването му отново е от компетенцията на психиатър, така и към влечение към хазарта.  Анализирала съм и съм коментирала от психологична гледна точка факторите при изследване на родителския капацитет, а това са именно способностите родителя да разпознава, чувствителността му към потребностите на детето, ресурса и умението да ги удовлетворява. Принципно средата, в която детето пребивава или ще пребивава, не представлява риск за развитието ако са удовлетворени базисните му физиологични и психологични потребности. При оценка на родителския капацитет, обаче, има значение психичното здраве - оценката се прави от психиатър, личностните качества на родителите, склонността им към агресия, дисфункционални модели на отношения в семейството и помежду самите родители, тъй като семейната среда е първото място където детето интернализира, т.е. наблюдава, усвоява и в последствие реализира в собственото поведение и от тази гледна точка това е риск за неговото развитие. Отчела съм емоционалната и социална незрялост и несамостоятелност на майката при функционирането й по отношение грижите на детето, където тя основно разчита на своята майка. Отчела съм това, че тя не дооценява необходимостта да посещава специалисти в ЦОП, с оглед повишение на родителския капацитет. Отчела съм неглижирането на детето като рисков фактор за развитието му в тази семейна среда и съм посочила конкретните рискове в перспектива при развитието на детето. Това са  формиране на несигурна личност, с нестабилна самооценка, емоционално поведенчески проблеми, поради липса на базисно чувство за сигурност,  което детето изгражда първо в семейната среда. В конкретния случай има отношение и ранната детска възраст на детето – 2 години и няколко месеца, където майката е основна грижеща фигура и нейния капацитет е от решаващо значение. Поради тази причина експертизата няма претенции за изчерпателност и всеобхватност, тъй като са разгледани поставените задачи единствено от психологична гледна точка и за да бъде максимално пълно и точно заключението би следвало да има допълнителна експертиза с участието на психиатър.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Считате ли, че майката и бащата могат да осигурят необходимата сигурност, безопасност и обезпеченост на детето,  спокойствие, предвидимост, за да може да се развива детето правилно и по нормален начин?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Всичко това вече го отговорих и е разгледано в експертизата. Доколко те могат, кои са факторите, които ограничават тези им способности. Би следвало пълния отговор да се даде и от психиатър, тъй като за заключението дали тази среда е опасна за детето има отношение тяхното психично здраве.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Нямам други въпроси.

АДВ. Г. – При изготвяне на заключението, Вие запознахте ли се с протокола от предходното съдебно заседание, от 28.11.2018г., и по-точно с разпита на свидетелите?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Към датата на освидетелстване, която беше 15.01.2019г. съм се запознала с всичко, приложено към делото. Ако този протокол е бил там, значи съм се запознала.

АДВ. Г. –  След като сте се запознали с този протокол, защо не обсъдихте показанията на свидетелите относно употребата на алкохол и пристрастеността към хазарт?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Аз пак казвам, това не е от компетенцията на психолог. Аз съм коментирала личностова структура на бащата, която съм изследвала посредством тестови методики, които са от психологична компетенция. От там нататък дали става въпрос за употреба, злоупотреба, зависимост към алкохола, това се преценява от психиатър.

АДВ. Г. –  С една дума да разбирам, че за алкохола не можете да дадете категорично становище.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Не мога. Не е от моята компетенция.

АДВ. Г. – А за хазарта?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Също.  Ако това е диагностична единица, включена в МКБ, каквото по спомен имам, че е патологичното влечение към хазарта, също би следвало да се оцени от психиатър и доколко този проблем нарушава функционирането на личността.

АДВ. Г. –  За бабата имате ли впечатления, дали тя може да се грижи за детето?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Не.

АДВ. Г. –  Събеседване с нея провели ли сте?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Не.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Тъй като Вашето изследване е станало на 15.01.2019г., това е в един доста по-последващ момент от събитията, които се развиват през 2018г., може ли да кажете дали вземането на детето от майката по някакъв начин се е отразило на нейното състояние, тъй като и  в протокола, в който са разпитани свидетелите, много често беше използвана думата, че майката е изпаднала в ***? Отнемането на детето от майката повлияло ли е по някакъв начин върху нейното състояние?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Аз бих могла тестово да оценявам единствено моментното емоционално състояние. В по-широк ретроспективен план, за по-голям отрязък от време, отново се иска клинична оценка, но към момента на психологичното изследване, което съм провела не съм отчела индикации за депресивност, поне от наблюденията.

ПРОКУРОР АНТОНОВА –  Самото отнемане на детето от майката може ли да доведе до някакви такива прояви в нейното състояние, които да ви накарат да направите Вашите изводи от психологична гледна точка?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Моите изводи са на база наблюдението, интервюто и тестовото изследване. Тъй като в мен възникна хипотезата за когнитивно-интелектуален дефицит, аз съм снела анамнезни данни за нейното развитие, макар и по телефона от нейната майка, тъй като тя беше ангажирана към този момент и не е присъствала. Това са ми впечатленията от нейното състояние, а мисля, че и по данните по делото също беше коментиран дефицит.

ПРОКУРОР АНТОНОВА –  Тогава по принцип отнемането на детето от майката би ли могло да повлияе върху нейното състояние? Всяка една майка как би се държала, ако й отнемат детето?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. –  Разбира се, че отнемането на дете би се отразило негативно в емоционален план на майката, но вече доколко и как, предвид това, че тя е с особености в емоционалната реактивност, тя е емоционално много незряла. Това вече би следвало допълнително да се оцени по какъв начин се е отразило и дали се е отразило. Не съм имала такава задача и не съм го разглеждала подробно.  

ПРОКУРОР АНТОНОВА –  Аз затова попитах по принцип.

СЪДЪТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. –  Този умствен дефицит, който сте установили при изследване на майката и психологическата незрялост на личността, те са били налични и преди, така ли да разбирам?

 ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Да, била е налична, тъй като тук става въпрос за едно изначално дефицитно развитие още от ранна възраст, от раждането. И при нея функционирането е на по-ниска от хронологичната възраст.

СЪДЪТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. –   Как се отразява това върху нейните родителски качества?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Безспорно ги ограничава.

СЪДЪТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Тоест, те са били ограничени и преди, когато е отнето детето, и сега, към момента на изследването сте констатирали същото нещо?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. –Да. Още повече има свидетелски показания, от които е видно, че тя е разчитала много основно на майка си. Детето е спяло при майка й.  Й. може да нахрани детето, но не може сама да приготви храна, предвид неговия здравословен проблем. Тя се нуждае от помощ дори при къпането на детето, при воденето на лекар. Тя не го прави сама, там се изисква присъствието на съжителя. При пазаруване също се изисква присъствието на съжителя. Беше коментирано по делото, че тя всички тези неща прави с помощ от близки, от хора от обкръжението, от трети лица. Тя не е напълно самостоятелна при собственото си функциониране, още повече при обгрижването на детето.

СЪДЪТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – В тази връзка възможно ли е майката самостоятелно да се грижи за детето си? Напълно самостоятелно?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – От психологична гледна точка, смятам, че не.

СЪДЪТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – А с помощ на друго лице, на нейната майка или бащата на детето дали би могла да се справя с грижите за детето?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – С помощ на друго лице, нещата биха били различни. То и до момента е било така. Друга тема е нейното поведение. Тя доста импулсивно става, тръгва, заминава си на село, скита. Данните от нейния съжител са, че той я е издирвал. При нея самото поведение е доста дисфункционално и е негатив за детето. Тази жена, категорично, самостоятелно не може да се грижи за детето.

СЪДЪТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – А с помощ на друго лице, близък, би ли могла или трябва това друго лице от семейството да се ангажира изцяло с грижите за детето?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Предвид възрастта на детето е необходимо непрекъснато присъствие и грижи от възрастен. Възрастта е много ниска, за да може това дете да разчита на грижи вечерно време от бабата, тъй като бабата ходи на работа. Бащата също ходи на работа. Те не са й заявили такова желание.

АДВ. Г. –  Ако можете да отговорите въобще съществува ли някъде по света такава майка, която сама да може да отгледа едно дете от раждането му, 24 часа самостоятелно?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Разбира се.

АДВ. Г. – Нямам други въпроси.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се приеме заключението.

АДВ. Г. – Аз не го приемам заключението, тъй като поддържам становището, че тази експертиза не беше необходима за това дело. От една страна се установяват родителите към 15.01.2019г., а не към 21.09.2018г., датата на заповедта. От друга страна, в настоящото производство административния орган следва да докаже твърдяното от него в заповедта. В заповедта никъде не се твърди, че майката или бащата нямат родителски капацитет, нямат родителски качества или са носители на някакви отрицателни качества и т.н. Най-големият недостатък на родителите според заповедта е, че майката е отишла при баба си и дядо си, лятото за 2-3 седмици и това се приема като някаква интимна раздяла и от там нататък се квалифицира като динамични отношения и тези отношения пречели на родителите да си гледат детето. Тук предмет на делото е административния орган да докаже това, което твърди, дали тези динамични отношения между родителите им пречат да си гледат детето. Няма такова твърдение в заповедта, че липсват родителски качества. Затова не го приемам и считам, че е неотносимо към делото.

Съдът счита, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси, поради което следва да бъде прието представеното заключение и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице А.Г.А. в размер на 200 лева от внесения депозит.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. – Подала съм справка към експертизата и искам увеличение на възнаграждението. Изрична молба не съм подала, но ако съда прецени моля да бъде увеличено възнаграждението съобразно справката-декларация.

Съдът счита, че следва да бъде увеличено възнаграждението на вещото лице съобразно представената справка-декларация и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице А.Г.А. в размер на 268,80лв. съобразно приложената справка-декларация.

ЗАДЪЛЖАВА ответника в 7-дневен срок от днес да довнесе депозит за вещо лице в размер на 68,80 лв.

След внасяне на допълнителния депозит ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждението на вещото лице.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Имам искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза. Ние виждаме, че тази експертиза не е достатъчна и не може да докаже безспорно родителския капацитет, че част от него се доказва с психиатрично изследване, поради което искаме да се допусне такава експертиза със следните задачи:

1.     След изследване на двамата родители и след запознаване с материалите да се установи какво е психическото здраве на майката и бащата, има ли  някакви проблеми при единия и другия, какви са, в какво се изразяват те и как това може да се отрази на тяхното функциониране.

2.    Представляват ли личността на родителите, на майката и бащата опасност за живота, здравето и развитието на детето.

3.    Да се установи има ли наличие на алкохолна зависимост или злоупотреба от страна на бащата, както и на зависимост към хазартни игри и как това се отразява на неговото състояние и как това  би могло да се отрази на детето.

4.    Да се установи дали има наличие на склонност у бащата да упражни евентуално насилие или малтретиране върху дете.

Считаме, че тези неща са част от изясняване на основния въпрос за родителските компетентности  и възможности и на двамата родители.

АДВ. Г. – Да не се допуска експертизата. Тя дори да бъде допусната, няма да се проведе, защото на родителите вече им омръзна да бъдат унижавани. То вече повече от една година са подложени на унижение. Детето към момента е при баба си. Родителите няма да се явят да участват на психиатрична експертиза, тъй като на тях им омръзна. До последно Вашата информация е, че детето беше в приемно семейство. На 22.01.2019г. по административен ред детето се настанява в семейство на близки – бабата на детето по майчина линия и нейния съпруг. Има заповед на 22.01.2019г. от ДСП-Никопол и детето е предадено на бабата. Към момента детето се отглежда от бабата и дядото, които живеят в един блок с майката и бащата. ДСП Ловеч спази закона и заведе делото по чл. 27, ал. 2 ЗЗДет и в Ловеч се състоя делото на 12.03.2019г. беше съдебното заседание. Към момента няма постановено съдебно решение. Съдът обяви, че ще се произнесе в законовия срок. Делото е  гр.дело № 403/2019г. по описа на РС Ловеч, като двамата родители изразиха съгласие детето да бъде настанено при бабата и дядото. Административната заповед за настаняване на детето при роднини е влязла в сила, не е обжалвана. Родителите няма да се явяват, няма да бъдат повече унижавани.  Те и сега нямаха интерес да се явят на 15.01.2019г., тъй като беше ясно, че ще им се  върне детето,  защото съдебното решение на Никопол го настаняваше до 22.01.2019г. Те искаха да се покажат отново като добросъвестни хора. Целта на цялото упражнение не е те да страдат и после да плаща държавата. Другото е, че тя пак не е относима, защото няма да установи състоянието на родителите към 22.09.2018г., а към днешна дата. Освен това, няма такова фактическо основание в заповедта, че родителите имат психическо състояние или , че бащата страда от пристрастяване към хазарта. И на следващо място не е необходимо вещо лице, защото се доказа безспорно от свидетелите. Чичото е разпитан по искане на административния орган и той установи каква е зависимостта на брат му към хазарта. Играе 60 ст. на седмица, при условие, че цяла България играе от 5 лева нагоре.  За алкохола е същото. Всеки ден работи на опасни машини за живота и здравето в дървообработващо предприятие.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Моля да не уважавате направеното искане за назначаване на съдебно психиатрична експертиза. Моментът на  издаване на тази заповед, която се обжалва е 22.09.2018г. и ако сега се прави някакво такова изследване, то няма връзка със случилото се преди половин година. И другото, което е, считам, че не е относимо, тъй като в самата заповед не се говори за някакви психични проблеми на родителите. И трето, че детето е върнато вече на семейството, в лицето на бабата, които живеят с майката и бащата в един жилищен блок. И четвъртото, което не поиска да каже адвоката, че има заведени 2 дела по чл. 1 ЗОДОВ срещу Социално подпомагане именно заради тези заповеди.

АДВ. Г. – Самият ЗОДОВ е такъв, че изисква да бъде съдено юридическото лице и делата са срещу Агенция „Социално подпомагане“ – София, представлявано от изпълнителния директор. Нас не ни интересува коя дирекция, защото тя е размита отговорността.  Едното дело е за вредите от отмененият незаконосъобразен акт, първата заповед от 21.01.2018г.,  по силата на която детето стоя 6 месеца в дома. Там има влязло в сила съдебно решение на Административен съд – Ловеч, дело №  331/2018г. Има още едно дело за вредите в периода от 23.07.2018г. до 21.09.2018г., за периода, в който детето стоя без никакво правно основание в дома. Това дело, заседанието му е на 28.03.2019г.  и сега съм завел още две дела, същите, от името на бащата. До тук са 4 дела по ЗОДОВ.

Съдът счита, че не е необходимо назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза за оценка на качествата и психичното състояние на родителите. Счита, че приетото заключение на съдебно-психологичната експертиза, относно анализа на родителския капацитет и възпитателски качества на дамата родители е достатъчно, предвид което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза.

АДВ. Г. – Няма да представям други доказателства.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Представям и моля да приемете заверен препис от решение на РС Никопол, с което детето е настанено за срок до 21.01.2019г. в приемното семейство, в което ДСП – Плевен го е настанил по административен ред.

АДВ. Г. – Да се приеме.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се приеме.

Съдът счита, че следва да бъде прието представеното доказателство и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА влязло в сила решение № 188/05.12.2018г. на РС Никопол по гр. дело № 686/2018г. по описа на същия съд.

С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Г. – Уважаема госпожо съдия, моля да уважите подадената жалба от доверителите ми, да отмените обжалваната заповед и за осъдите ДСП-Плевен да ми заплати на мен, адв. Г., сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, тъй като предоставям на майката безплатна правна помощ, тъй като същата е материално затруднена и имам право на това. Правното основание на искането ми е чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата предвижда в такива случаи противната страна да бъде осъдена да заплати възнаграждението на адвоката, а не на страната, тъй като самата страна не е направила разход, не е заплатила адвокатското възнаграждение. Конкретният размер се определя по чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, където е предвидено, че по такива дела без материален интерес минималния адвокатски хонорар е 500 лева. Подготвил съм писмена защита, в която по-подробно съм изложил всички нарушения, тъй като те са много. Всичките, по всички разпоредби на ЗЗДет, какво е нарушено в подробности. Извинявам се, ако съм бил в тази защита по-емоционален, но случая стана такъв, тъй като за мен това е безпрецедентен случай на нарушаване на закона и то на упорито нарушаване на закона. Детето се взе на 23.01.2018 година. Чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето задължава ДСП да заведе дело в РС Плевен до 23.02.2018г. От 23.02.2018г. до днес измина повече от 1 година. Такова дело не е заведено, нито ще бъде заведено. От тук нататък няма начин, по който да се развие някакво законосъобразно производство. Това беше единствената законова възможност, това е уредбата на закона. Трябваше да има дело в РС Плевен до 23.02.2018г. и да се реши случая с влязъл в сила съдебен акт. Ако това беше сторено, нямаше да има тези дела, нито в Никопол, нито тук. Поставя се въпроса, тук каква заповед обжалваме, те ДСП нямат никакво правно основание да издават тази заповед. Не намират време да спазват закона и да заведат гражданското дело, а намират време наново да издадат тази заповед  и черпят аргументи от противоправното си поведение. Фактически детето било в дома – това е основното основание в заповедта. В дома е поради две причини като и двете са в ДСП. Първата е, че не се заведе дело в РС - Плевен и съответно нямаше настаняване по съответния ред и втората причина е, че детето не се върна като изтече 6 месечния срок. Тук аз отново не съм категоричен, кой трябваше да го върне – дали ДСП – Плевен или ДСП – Ловеч, тъй като ДСП Ловеч също имат отговорност. Когато издадат една заповед, те трябва да проследят нейната съдба и след като бъде отменена би трябвало да отменят по нататъшното й действие. Вместо да се заведе дело по чл. 27, ал. 2, се издава настоящата заповед, обжалвахме я с настоящото дело. Тъй като детето с настоящата заповед се препрати в Гиген в приемно семейство, вече компетентни станаха ДСП Никопол. Те спазиха закона и заведоха дело. Друг е въпроса, защото те завеждат дело, защото не е заведено такова в РС – Плевен. Пак повтарям – трябваше всичко да приключи в РС – Плевен. РС-Никопол се произнесе с решение, с което настани детето до 21.01.2019г. в приемното семейство. Преценихме, че не е необходимо да обжалваме, тъй като производството щеше да се забави и да свърши след 21.01.2019г.  Предпочетохме да не го обжалваме, то влезе в сила и настаниха детето до 21.01.2019г. На практика за много кратък срок. Мисля, че  Решението излезе около Коледа. Родителите виждат, че са беззащитни, че има тенденциозност към тях и детето няма да им се върне никога на тях, тъй като Социално подпомагане действат като надсъдебна инстанция и когато съдът каже, че детето е настанено до 21.01.2019г., то не значи, че на 22.01.2019г. Социално подпомагане ще върне детето на родителите. Това означава, че на 22.01. Социално подпомагане ще реши какво ще прави с детето, може да го прати в южна България и родителите да отиват там, да водят следващото дело. И така цял живот родителите да бъдат догонващи. Винаги отмяната  на заповедта, винаги делото по чл. 27, ал. 2 няма да бъде окончателно, няма да се случи ДСП да изпълнят съдебно решение. Те не са виновни, че са с това впечатление, че са над Закона. Затова допринасят и другите институции. По настоящия казус са сезирани Районна прокуратура -Ловеч и Окръжна прокуратура - Ловеч, Районна прокуратура - Плевен и Окръжна прокуратура – Плевен, случая е разглеждан и от Апелативна прокуратура – Велико Търново, два пъти е сезиран лично гл. прокурор на Република България, сезиран е омбудсмана, сезиран е изпълнителния директор на АСП - София. Не са сигнализирани само президент, министър председател и министър. Всички са сигнализирани. Аз трябва да обясня поведението на родителите, защо изведнъж родителите казват “съгласни сме“. И понеже няма сила, която да накара ДСП да спази закона, родителите написаха, че са съгласни да се даде детето на бабата и се издаде такава заповед, че се дава детето в семейството на близки. Влезе в сила заповедта и се очаква сега да влезе в сила и съдебното решение. Това е накратко случая. Представям и писмена защита, където подробно съм обяснил всичките нарушения.

ЮРИСКОНСУЛТ В. – Уважаема госпожо съдия,  оспорвам жалбата и моля да я оставите без уважение. Моля да потвърдите заповедта, предмет на настоящия съдебен спор. Считаме я за основателна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма. Оспорена е по административен ред. Има изложени подробни изводи и основания, както фактически, така и правни. Делото е изпълнено с доказателства, подкрепящи заповедта и основателността й, и законосъобразността й. Не е вярно, че ДСП няма възможност да се самосезира. След като получаваме влязло в сила съдебно решение на Административен съд – Ловеч, съобразно което заповедта е отменена, с което детето е било настанено в специализирана институция – ДМСГД-Плевен.  Няма заявено желание, нито от майката, нито от бащата за взимане на детето, а това не е наш ангажимент, ние трябва да преценим по-нататъшното развитие на детето и престоя му, тъй като от събраните и изискани от Дирекцията в Плевен доказателства от ДМСГД се установява, че то е в добро здравословно  състояние и има възможност да се отглежда в семейна среда и продължаването на престоя му в институционалната, би представлявало риск за неговото правилно и нормално психо-емоционолно развитие. Предвид на това, Дирекцията неколкократно отправи искания  и молби към ДСП Ловеч, която е компетентната дирекция по настоящ адрес на родителите, за извършване на проучване на техните нагласи и възможности и за установяване на възможност те да си вземат детето. При получаване на отговорите се установи, че всъщност работата с родителите по оценка и повишаване на родителския капацитет не е постигнала никакви резултати поради честите раздели и събирания, несериозното отношение на майката, която 11 пъти саботира и не посещава насрочените  срещи, ангажираността на бащата, както и са  установени наличие на определени дефицити в родителския капацитет както при майката, така и при бащата. Поради което становището на ДСП-Ловеч е, че не е в интерес на детето, същото да се отглежда в биологичното семейство на родителите, поради тази несигурност, нестабилност и наличие на ограничения в родителските компетентности. Бяхме поискали допълнително проучване за установяване на нагласи и възможности от страна на близки и роднини на детето, които да поемат грижите, както и евентуално при отсъствие на такива, за приемно семейство на територията на Община Ловеч, предвид  местоживеенето на родителите, но за съжаление не получихме никакво проучване и отговор в тази насока от ДСП – Ловеч. Задоволиха се да ни уведомят, че няма подходящо професионално приемно семейство, където да бъде настанено детето на територията на Община Ловеч, както и свободно място в социален център от резидентен тип. При това положение, дирекцията прецени, че детето е в риск, тъй като  може при отглеждането му в семейна среда от родителите да се отрази негативно върху неговото психо-емоционално състояние и социално, интелектуално и въобще комплексно развитие, поради което беше предприета тази мярка за закрила – настаняване  в единственото свободно, издирено от нас, професионално приемно  семейство в с. Гиген. Нашите съображения са били единствено с оглед защита на висшите интереси на детето. Да, действително, има значение желанието и мотивацията на родителите да полагат грижи, но това не е първостепенно. Най-важно е да се осигури сигурност, безопасност и адекватна грижа, която за нас, с оглед събраните доказателства при проверката, не са налице  по отношение на родителите. Считам, че от събраните писмени доказателства и по-конкретно от експертизата, която е приета в днешното съдебно заседание, тези съображения на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, а именно несигурността, нестабилността, наличието на ограничен родителски капацитет като основни причини бяха потвърдени безспорно и от вещото лице. И при майката, и при бащата има дефицити в родителският капацитет. Самостоятелно майката, която е основна грижеща фигура, не би могла да функционира по съответния правилен, адекватен и безопасен начин, тъй като тя е нестабилна, социално незряла личност и изцяло разчита на подкрепата и грижите от страна на нейната майка, която е трудово ангажирана и не може да присъства постоянно при отглеждането на детето. Още повече, майката с този ресурс и наличие на интелектуални дефицити е позволила и спрямо нея да бъдат извършвани ограничения – да бъде заключвана с детето в жилището. Не бяха изяснени точно и ясно причините. Моля да не кредитирате показанията на свидетелите или ако го кредитирате, да съобразите, че същите са заинтересовани, тъй като са роднини или приятели на семейството. Считам, че  безспорно се доказа обстоятелството, че детето е било в риск и е имало нужда от предоставянето на тази закрила. В професионалното приемно семейство е отглеждано по правилния и адекватен начин. Не са констатирани рискове. Едва след извършване на необходимото проучване за наличие на желание и възможност от страна на бабата по майчина линия, детето е върнато и настанено в семейната среда на бабата по майчина линия. Считаме, че тази заповед кореспондира и с целта на закона, а именно да се осигури защита на детето и да се гарантира неговата сигурност, безопасност и обезпеченост  от адекватна и подходяща семейна грижа. Поради това моля да потвърдите заповедта и да не уважавате искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е заплатено.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Уважаема госпожо съдия, с оглед събраните доказателства по делото намирам, че заповед № ЗД/Д-ЕН-311 от 21.09.2018г. на директора на ДСП Плевен, с която детето Димитър Т.Д. е настанено при професионално приемно семейство в с. Гиген е неоснователна, издадена е незаконосъобразно и моля същата да бъде отменена. Със заповед № ЗД/Д-ОВ-003 от 23.01.2018г. на директора на ДСП Ловеч детето е било настанено в дома за отглеждане ДМСГД - Плевен, тъй като е било констатирано, че майката е била заключена с детето в апартамента. Родителите са обжалвали тази заповед. Било е образувано АД № 90/2018г. по описа на АС Ловеч и съдът е отменил заповедта с решение, в което подробно и мотивирано са изложени всичките съображения на административния съд защо тази заповед е незаконосъобразна.  Въпреки констатациите в тази заповед и многобройните проверки, които бяха правени и в РП Плевен, и ОП Плевен, детето, вместо да бъде върнато и да бъде изпълнено разпореждането, по някакви съображения, които така и не бяха установени, от страна на ДСП - Плевен се издава новата заповед и детето е преместено в приемно семейство. Към настоящия момент този проблем вече е почти пред решаване, най-после – детето да се върне в биологичното си семейство. При тези обстоятелства намирам, че заповедта на ДСП - Плевен е незаконосъобразна, издадена без правно основание и моля да бъде отменена.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,36 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: