ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ състав

На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 914 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 10,00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА К. А. Г. – редовно призована, се явява лично и с адвокат Х.Б. ***, който представя договор за правна защита и съдействие. В жалбата е посочено, че представя адвокатско пълномощно, но такова не е представено с преписката, нито по делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – Заявявам, че упълномощавам адвокат Б. да ме представлява по адм.дело № 914/2019 г.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА К. А. Г. – редовно призована, се явява лично и с адвокат Х.Б., упълномощен в съдебно заседание на основание чл.33, изречение трето от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Управителят на Национална здравноосигурителна каса – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д. Г. с пълномощно от днес.

Преди да даде възможност за становище на страните, съдът констатира, че жалбата е била нередовна. Съдът не е оставил без движение последната за поправяне на нередовностите, а именно внасяне на държавна такса 10 лв. за образуване на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на жалбоподателката, че следва в седмодневен срок от днешното съдебно заседание да внесе държавна такса в размер на 10 лева и да представи квитанция за внесената държавна такса, като я предупреждава, че при неизпълнение на тези указания делото ще бъде прекратено.

АДВОКАТ Б. – Уважаема госпожо съдия, държим да започне съдебното заседание. Ангажираме се веднага след приключването му да внесем държавна такса 10 лв., като ще представим вносна бележка.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ Б. – Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Г.– Жалбоподателката по така представената жалба се явява лично и чрез процесуалния си представител, като няма основание делото да бъде отложено на правно основание чл.139 ал.1 АПК, но считам че непредставяне на квитанция за внесена държавна такса е основание същото да бъде прекратено. Предоставям на преценката на съда.

Съдът намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание следва да бъде даден, като преценява, че дадените указания до жалбоподателя за внасяне на държавна такса и представяне на квитанция за тази такса в случай на неизпълнение могат да бъдат преценени дори ако делото бъде взето за решаване, като в последния случай при невнасяне на такава същото вместо с решение ще приключи с определение за прекратяване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по жалба от К.А.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв.Х.С.Б. ***, със съдебен адрес ***, оф.6, против Заповед № 1/19.07.2019 год. на Управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С писмо вх.№ 3907 от 06 август 2019 г. управителят на НЗОК е представил преписката по издаване на оспорената заповед.

С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание от 23.10.2019 г., съдът е изискал от ответника да представи в срок до днешното съдебно заседание цитираното в оспорената заповед писмо №105614882#1 от 07.01.2019 г. на ТП на НОИ – Плевен, както и доказателства на коя дата жалбоподателката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, например разпореждане на ТП на НОИ – Плевен, с което е отпусната пенсия или друг относим документ.

АДВОКАТ Б. – Уважаема госпожо Председател, поддържаме изцяло жалбата, както сме я депозирали. В днешното съдебно заседание представям и моля да приемете копие на разпореждане на ТП на НОИ за отпускане на пенсия на г-жа Г., както и копие от атестационните оценки на г-жа Г. по време на служебното й правоотношение в РЗОК. Представям копие за ответната страна. Други доказателства няма да сочим. Да се приключи делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Г.– Уважаема госпожо административен съдия, оспорвам така представената жалба. Считам същата за неоснователна и недоказана по своята същност, като подробни съображения ще изложа в становището си по същество. По отношение така представените от страна на жалбоподателя доказателства ще посочим следното: Разпореждане № ********** *** е относимо към предмета на делото и следва да се приеме като доказателство поради факта, че г-жа Г. е реализирала лично своето право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, втората причина е, че поради факта, че това е нейно лично право, НЗОК – София и РЗОК – Плевен не разполагат с копие от този документ. Ето защо моля същия да бъде приложен по делото. По отношение на така представените годишни оценки считам, че същите са неотносими към предмета на настоящия спор, т.к. от страна на управителя на НЗОК не се оспорват професионалните качества на служителя на г-жа Г., а е реализирано едностранно да упражни правото си да прекрати служебното правоотношение на г-жа Г. поради настъпило право на пенсиониране поради осигурителен стаж и възраст. Такова е налице, видно от представените доказателства по делото, ето защо считам, че не са относими към предмета на настоящия спор и не следва да се приемат. Във връзка с изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане от 23.10.2019 г., представям следните документи: представям исканото от съда писмо от директора на РУСО Плевен изх.№1056-14-882-1. Представям в тази връзка, понеже то е отговор от страна на РУСО, представям и писмото, с което от страна на НЗОК е изискана тази информация: това е писмо с наш изх.№ 33-01-5. Същото е във връзка с промяна на Закона за държавния служител, която е въведена с § 14 от ПЗР на Закона за държавния бюджет, който е обнародван в ДВ бр.103/2018 г. В тази връзка е въведено ограничение служители, придобили право на пенсия, да заемат държавна служба. Това към момента на двете писма, които представям, е била действаща разпоредба. Представям и писмо от НЗОК до директорите на РЗОК, чрез което се изисква получаването на такава информация за служителите, които са придобили това право на пенсия, както и приложено уведомление-декларация, че съответния служител е придобил такова право. На следващо място, във връзка с дадените указания от съда с разпореждане №4689 от 23 октомври 2019 г., Ви представям писмо от страна на Директора на РЗОК до Директора на ТП на НОИ, с което е изискана исканата от Вас информация и представям отговора от страна на директора на ТП на НОИ с техен изх.№ 1056-14-926-1, пак от същата дата – от 23.10.2019 г. В същото е посочено, че информацията, искана от съда, е лично право на осигурения и няма как да бъде представена, но с оглед факта, че процесуалния представител на жалбоподателя представи разпореждане на ТП на НОИ, което доказва придобитото й право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считам, че не следва съдът да изисква повече доказателства в тази насока. Няма да сочим други доказателства.Да се приключи делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – Искам да заявя, че неправилно е изписано презимето ми по делото – А.. Моето презиме е А..

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗИСКВА от жалбоподателката оригинал на лична карта за сведение.

КОНСТАТИРА, че презимето на жалбоподателката е А., както е изписано в жалбата.

ПОСТАНОВЯВА да се изписва презимето на жалбоподателката като А. във всички, издавани от съда документи.

ВРЪЩА личната карта на жалбоподателката.

АДВОКАТ Б. – Уважаема госпожо Председател, представените доказателства като цяло, с изключение на доказателството, свързано с разпореждане на Закона за държавния служител, където колегата ответник цитира, че Закона е предвиждал недопустимост за заемане на държавна служба от лице, което е придобило право на пенсия, мисля, че са допустими и следва да бъдат приети. По отношение това доказателство предоставям на съда да прецени, с оглед решението на Конституционния съд, с което категорично беше заявено, че е противоконституционно текстовете от ЗДСл, където се казва, че лице, което е придобило право на пенсия, не може да заема такава служба.

ЮРИСКОНСУЛТ Г.– Считам така представените от наша страна, както и от страна на жалбоподателя доказателства, с изключение на тези, посочващи годишните оценки на служителя, за допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат приети. По отношение на изложеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ще изложа следното: От страна на НЗОК и съответно от страна на директора НЗОК е изискана тази информация на база на тогава действащото право. Това е едната причина. Второ, така освободения служител към днешна дата не е освободен на това основание. Просто от наша страна се сочи факта, че Директора на НЗОК не е изискал тази информация самоволно, а служителя към датата на придобиване правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е спазил разпоредбата на чл.27 от ЗДСл, а именно да уведоми работодателя при настъпили промени, касаещи негови лични права. Ето защо това е причината в РЗОК да не се съхраняват, т.к. личното досие на служителя се съхранява в ТП на НОИ. Това е повода директорът да изиска такава информация, но това не кореспондира с основанията за освобождаване на служителя.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към писмо вх.№ 3907 от 06.08.2019 г., както следва: жалба вх.№ 19-02-135 от 02.08.2019 г.; Заповед № 2 от 31.07.2012 г. на управителя на НЗОК; Заповед № 1 от 19.07.2019 г. на управителя на НЗОК; писмо изх.№ 35-15-666 от 18.07.2019 г.; болничен лист № Е20197827095 от 19.07.2019 г.; болничен лист № Е20196813786 от 26.06.2019 г.; болничен лист № Е20197602339 от 11.06.2019 г.; болничен лист № Е20182528390 от 30.05.2019 г.; известие за доставяне; протокол от 19 юли 2019 г. – 2 бр.; Заповед № 1 от 19.07.2019 г.; писмо изх.№ 35-15-666 от 18.07.2019 г. – 2 бр.; известие за доставяне; болничен лист № Е20182528347 от 09.01.2019 г.; болничен лист № Е20182928432 от 24.01.2019 г.; болничен лист № Е20182400844 от 19.02.2019 г.; болничен лист № Е20196597844 от 22.03.2019 г.; болничен лист № Е20182528390 от 30.05.2019 г.; болничен лист № Е20197602339 от 11.06.2019 г.; болничен лист № Е20196813786 от 26.06.2019 г.; болничен лист № Е20197827095 от 19.07.2019 г.; придружително писмо вх.№ 35-15-677 от 19.07.2019 г.; Заповед № 2 от 31.07.2012 г.; протокол от 19.07.2019 г. – 2 бр.; Заповед № 1 от 19.07.2019 г.; писмо изх.№ 35-15-666 от 18.07.2019 г. – 2 бр.; известие за доставяне; болничен лист № Е20182528347 от 09.01.2019 г.; болничен лист № Е20182928432 от 24.01.2019 г.; болничен лист № Е20182400844 от 19.02.2019 г.; болничен лист № Е20196597844 от 22.03.2019 г.; болничен лист № Е20182528390 от 30.05.2019 г.; болничен лист № Е20197602339 от 11.06.2019 г.; болничен лист № Е20196813786 от 26.06.2019 г.; болничен лист № Е20197827095 от 19.07.2019 г.; придружително писмо вх.№ 35-15-677 от 19.07.2019 г.; Заповед № 2 от 31.07.2012 г.; известие за доставяне – 2 бр.

ПРИЕМА като доказателство по делото молба вх.№ 5048 от 15 октомври 2019 г., ведно с приложената към нея разписка от 08.10.2019 г.

Съдът намира, че следва да приеме като доказателства представените такива както от пълномощника на жалбоподателя, така и от пълномощника на ответника, а по тяхната относимост ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от пълномощника на жалбоподателя: разпореждане № 4/протокол № 01239 от 27.06.2017 г.; както и писмо изх.№ 94-00-40-61/1 от 22.10.2019 г. с приложени към него формуляри за оценка на изпълнението на длъжността, заемана от жалбоподателката, за периодите 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.; 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.; 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.; 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.; 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от пълномощника на ответника: писмо изх.№1056-14-926#1 от 23.10.2019 г.; писмо изх.№ 33-01-1 от 23.10.2019 г.; писмо № 20-00-1 от 02.01.2019 г.; писмо № 1056-14-882#1 от 07.01.2019 г. и писмо № 33-01-5 от 19.12.2018 г.

С оглед становищата на страните, че не искат събиране на доказателства и нямат доказателствени искания, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

АДВОКАТ Б. – Уважаема госпожо Председател, с оглед събраните доказателства по делото считам, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Аргументите за това мое становище са описани подробно и в жалбата, но държа да акцентирам върху следното: На първо място, на моята доверителка е прекратено служебното правоотношение в момент, в който тя е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Приложените от НЗОК протоколи, чрез които се твърди, че моята доверителка е уведомена по телефона, че се прекратява служебното й правоотношение, не носят никаква доказателствена стойност, защото нито е била уведомена, че разговорът се провежда пред други лица, нито има такива способи за прекратяване на служебно правоотношение чрез уведомяване по телефона, още повече като се има предвид, че жалбоподателката е била в отпуск поради временна нетрудоспособност и не е била на работното си място да изпълнява задълженията си. Липсва и надлежно връчено и получено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на моята доверителка, както е изискването на разпоредбата на разпоредбата на чл.106 ал.1 от ЗДСл. Посочените от мен аргументи водят до извода, че е налице съществено нарушение на процедурата по прекратяване на служебното правоотношение, както и че е налице нарушение на материалния закон. На следващо място, основанието за прекратяване на служебното правоотношение е по чл.106 ал.1 т.5 от ЗДСл, като причина за прекратяването на служебното правоотношение е посочено придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпоредбата е прогласено субективното материално право на административния орган да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. Това право настъпва при наличието на предпоставка – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В българското осигурително право не се предвижда обаче повторно придобиване право на пенсия, а към момента на освобождаването на моята доверителка от длъжността, която е изпълнявала в РЗОК – Плевен тя вече е била придобила и реализирала това право. Статутът й не е бил на лице, придобило право на пенсия, а на работещ пенсионер. Служебното правоотношение на такива лица може да се прекратява на останалите, предвидени в закона основания, но не и на основание чл.106 ал.1 т.5 от ЗДСл, която разпоредба има друг случай. В конкретния случай не е налице материално правните основания на чл.106 ал.1 т.5 от ЗДСл, след като към датата на освобождаването й тя вече е била упражнила правото си на пенсия, пенсията е била отпусната и то от 2017 г.. Липсват и причини в мотивите на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което считам, че е налице съществено нарушение на материалния закон, което води отново до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Не на последно място искам да акцентирам, че в Заповед № 1 от 19.07.2019 г. на управителя на НЗОК не е посочен реда за оспорване на акта, в т.ч. срок за оспорване и орган, пред който може да бъде оспорвана заповедта, което е нарушение на разпоредбата на чл.59 ал.2 т.7 от АПК и представлява съществено нарушение на формата за издаване на оспорената заповед. С оглед гореизложеното моля да уважите жалбата на моята доверителка и да отмените заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Моля да ни присъдите разноските, направени по делото, за което представям списък. Благодаря за вниманието.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – Уважаема госпожо съдия, самият начин, по който се извърши моето освобождаване, беше толкова изненадващо и обидно за мен. Прекратяването на правоотношенията се извърши по време на мое продължително боледуване, а датата на изготвяне на заповедта за прекратяване – 19.07.2019 г., е денят на изписването ми от болнично заведение. Притеснението от проведеното и предстоящото ми лечение допълнително се утежни от получената заповед. Като служител на РЗОК от създаването й през 1999 г. считам, че съм заслужила уважително отношение от страна на ръководството на РЗОК, всичко това би могло това да се случи при лична среща и разумно обяснение на причините, довели до прекратяване на правоотношението. Вместо това бях търсена по телефона и това е документирано в един протокол, че не са се свързали с мен и втори протокол – че са се свързали. Бях в момент на изписване, епикризи, срещи с лекуващия лекар и действително имаше действително позвъняване от служители на касата. Не ми е известно каква е целта и доказателствената стойност на тези протоколи, не ми е известно в КТ или ЗДСл да е регламентирана процедура на такива случаи. На единият протокол липсва подпис на служител за присъстващ, което значи, че той не е присъствал на протоколираното събитие, т.е. че той е с невярно съдържание. Относно работещите служители, придобили право на пенсия, искам да отбележа, че в РЗОК Плевен други каси, а и в ЦУ на НЗОК има такива работещи понастоящем, което показва дискриминационно отношение лично към мен. Основание да искам обжалване на заповедта ми дава и обстоятелството, че с прекратяване на моето служебно правоотношение се нарушава гарантирането на Конституцията на РБ законно право на труд независимо упражненото право на пенсия. С решение № 3/2019 г. на Конституционния съд беше отменен и обявен за противоконституционен текстът на чл.7 ал.2 т.8 от ЗДСл, а именно, че държавния служител, упражнил правото си на пенсия, няма право да заема длъжност в държавната администрация. Като държавен служител съм спазвала своите трудови и морални задължения, за дейността си съм оценявана само с двете най-високи годишни оценки, за което са представени доказателства за последните шест години. Считам, че не са налице причини от професионален или личен характер, които са пречка да продължавам да изпълнявам заеманата от мен длъжност и моля да отмените Заповед № 1 от 19 юли 2019 г. на управителя на НЗОК.

ЮРИСКОНСУЛТ Г.– Уважаема госпожо административен съдия, считам така представената пред Вас жалба от страна на жалбоподателя К.А.Г. за процесуално допустима, но същата се явява изцяло неоснователна и недоказана по своето съдържание, за което соча подробни съображения в писмена защита, която представям. Ще посоча само няколко акцента във връзка с изказването на жалбоподателката и нейния процесуален представител в днешното съдебно заседание, а именно: На първо място, правото по чл.106 ал.1 т.5 от ЗДСл е лично право на работодателя или на органа на назначаване в случая, а това е управителя на НЗОК, да прекрати служебното правоотношение при вече придобито право на пенсия. Съгласно трайната съдебна практика наличие на кумулативно посочените в чл.68 от КСО условия, т.е. да са налице двете предпоставки за достигната съответна възраст и съответен осигурителен стаж. И двете са налице и това не е спорно по настоящото дело по няколко причини. На първо място, хипотезата на така цитирания законов текст е реализрана и въз основа на представеното разпореждане на ТП НОИ, с което от 05.07.2017 г. е отпуснато пожизнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на служителката. Същото кореспондира с останалите доказателства по делото – исканата от страна на директора и получената от управителя от ТП на НОИ информация, че има такъв служител и това е К.А.Г., което е в изпълнение на общите указания, дадени от управителя на НЗОК към директорите на РЗОК. На второ място искам да посоча, че неправилно се сочи в жалбата, че причина за освобождаване на служителяе несъвместимостта да упражнява държавна служба с вече придобитото право на пенсия, нито пък твърденията й, че е освободена по причини, които касаят изпълнението на нейните задължения. Напротив, както г-жа А. обясни, тя е от създаването на РЗОК Плевен там, същата е награждавана като такъв служител, но това не е основанието, поради което е прекратено служебното й правоотношение. То не е на база несправяне с работата или неизпълнено задължение. Считам, че доводите на жалбоподателката се явяват явяват изцяло неотносими към правния спор. На следващо място, видно от доказателствата по делото, служителката не е спазила разпоредбата на чл.27 от ЗДСл – т.е. тя не е информирала своевременно работодателя за упражненото от нея лично субективно право. Ето защо пак неотносими се явяват твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, както и на жалбоподателката, че управителят на НЗОК не е реализирал своевременно това свое право. На трето място, в жалбата се твърди, че въпреки, че служителят е работещ пенсионер, няма пречка той да продължи да работи. Следва да посоча, че от съвкупността на всички представени по делото болнични листове е видно, че служителя К.А.Г. към процесния период – началото на 2019 г. до 19.07.2019 г. – датата на нейното освобождаване, същата е в явно видно увредено здравословно състояние, което не се оспорва и от нея. Това е причината, която инициира производството от страна на управителя на НЗОК да инициира прекратяване на служебното правоотношение поради факта, че от началото на януари 2019 г. до датата на прекратяване на правоотношението, а и след това, видно от представените болнични листове, същата е присъствала на работа за седем месеца не повече от два месеца. Това противоречи на твърденията на жалбоподателката, че същата се справя с поставените й задачи и че няма причини за освобождаването й. На следващо място ще посоча, че причина, за да не бъде спазен срока за предизвестие, както и да не бъде открита служителката и да не й бъде връчена лично заповедта, е именно нейното отсъствие от работа. Двата протокола, които се посочиха, от дата 19.07.2019 г. са информационна следа, която е останала в РЗОК, че служителят е канен да се яви лично и да получи издадените спрямо него документите, а не, че така е връчена заповедта за освобождаване. Видно от същото служителят не се е отзовал на тази покана, ето защо процесната заповед е изпратена чрез куриер и е получена лично от него на 24.07.2019 г., т.е. редът за връчване на оспорената заповед е спазен. Причината за неспазения срок за предизвестие е именно тази, че служителят е трайно здравословно увреден и не може да положи труда, който се следва в едномесечното предизвестие. Поради това в съдържанието на оспорената заповед е посочено, че ще бъде изплатена сумата за една заплата за срока на неспазеното предизвестие. Тези два факта не опорочават съдържанието на заповедта, а потвърждават фактите и обстоятелствата, посочени в нея. От жалбоподателката беше посочено, че двата протокола, особено втория, който не е подписан от служителя, са с невярно съдържание. Изследването на факта дали един документ не носи вярно съдържание става с производство по оспорване, което не беше инициирано в хода на съдебното дирене. Ако такова искане за оспорване е направено, по преценка на съда да се върне делото в хода на съдебното дирене. Но тези два документа нямат характер на връчване на оспорената заповед, а имат характер на информационна следа, даваща информация, че служителят е поканен да се яви лично в сградата на РЗОК и да получи документите. Това е било последния ден на изписването й от МБАЛ „Свети Панталеймон“. Режимът, който е посочен в болничния лист, е домашно амбулаторен, т.е. не е имало технически или здравословни причини жалбоподателят да се яви в сградата на РЗОК и да получи съответните документи. На следващо място, в хода на съдебното дирене по настоящото дело не е представено и медицинско удостоверение по приложение към Наредба за медицинската експертиза, че поради здравословното си състояние не е успяла да се яви и да получи заповедта. На последно място ще посоча, че липсата на посочване срок за обжалване не опорочава съдържанието на заповедта, т.к. по никакъв начин не е довело до нарушаване правото й на защита. Сигурно доказателство в тази насока е присъствието ни днес в съдебната зала, т.е. жалбоподателката е реализирала това свое право. Ето защо считам, че оспорената заповед не страда от каквито и да е правни пороци – издадена е в срок, от компетентен за това орган, притежава относимите към фактическата обстановка мотиви, доказани от представените писмени доказателства. Моля да я потвърдите като правилна и законосъобразна със законните от това последици.

РЕПЛИКА на АДВОКАТ Б. – Долавям леко противоречие с написаното от Управителя на НЗОК в заповедта. В изложението на юрисконсулта чух, че една от причините за прекратяване на служебното правоотношение с К.Г. е, че последните седем месеца тя не е изпълнявала ефективно служебните си правоотношения. След като е така, е имало друга разпоредба, по която е можело да се прекрати служебното правоотношение. Второ, както е успял управителят на НЗОК да изпрати по куриер заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така е можел да пусне и предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение. Трето, дайте да оставим на компетентните медицински лица – лекари, да се изказват и да правят заключение дали към датата на изписването си г-жа Г. е била в добро здравословно състояние.

ДУПЛИКА на ЮРИСКОНСУЛТ Г.– Не считам, че има противоречие в моето изложение. Напротив – това, което посочих, се основава на доказателства по делото. Това, което е видно от съдържанието на така представената жалба е, че правото по чл.106 ал.1 т.5 е едностранно волеизявление от страна на органа по назначаване, т.е. не е нужно да се посочват причини въз основа на какво е направена тази негова преценка. Той по всяко време може да реализира тази хипотеза на закона при настъпилите кумулативни предпоставки, а именно придобитото право на пенсия.

Съдът , като съобрази, че производствата по ЗДСл. са освободени от заплащане на държавни такси

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, с което е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,54 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: