ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЧЕТВЪРТИ състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КЪНЕВА

Административно дело № 654 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 13.30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д.И.Г. – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ИСКА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – СОФИЯ – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, се представлява от юрисконсулт Н.У. с пълномощно по делото.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се представлява от прокурор Йорданка Антонова.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.И.Ч. – редовно призован, явява се.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Моля да дадете ход на делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, с оглед редовното призоваване на страните, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и докладва

С определение от предходно съдебно заседание до разпит в качеството на свидетел е допуснато лицето Д.И.Ч. относно обстоятелствата посочени от юрисконсулт У. в становище от 24.09.2019 г.

С писмо вх. № 5225/23.10.2019 г. от Главна дирекция „Национална полиция“ е поискана информация и заверени преписи от материалите по административно дело № 1019 по описа за 2017 г. на Административен съд – Плевен.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Знам за какво става на въпрос. Да се приеме като доказателство по делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се приеме като доказателство по делото.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА писмо вх. № 5225/23.10.2019 г. от Главна дирекция „Национална полиция“.

ПРИЕМА становище в оригинал вх. № 4692/26.09.2019 г. на ответника по делото чрез юрисконсулт У..

Съдът пристъпва към снемане на самоличност и разпит на свидетеля Д.И.Ч..

Снема самоличност на свидетеля.

Д.И.Ч. – на 47 години, неосъждан, без дела и родство със страните.

Съдът разяснява на свидетеля, че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване или затаяване на истината, а именно до пет години лишаване от свобода.

Свидетелят обеща да говори истината.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Работили ли сте към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, къде по-точно и кога?

СВИДЕТЕЛЯТ – От месец май 2009 г. съм назначен на работа като социален работник в затвора Белене. Все още работя там.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – В какво се изразява Вашата работа, какво правите като социален работник?

СВИДЕТЕЛЯТ – Социалният работник е длъжен да изясни обстоятелствата по риска лицето, с което работи да извърши ново престъпление и да работи с него точно в таза насока да задейства в него защити механизми, които да го предпазят от извършването на нови престъпления. Това е основната работа, като разбира се, се грижи за нормалното битуване и провеждане на мероприятията на лишените от свобода, за които отговоря, решаваме също така и социални проблеми.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Нещо да Ви говори името Д.И.Г., познавате ли това лице, сещате ли се за него?

СВИДЕТЕЛЯТ – Познавам го много добре. Сега си припомних и от книжата, които съм взел за да се подсещам ако нещо ме питате. Познавам го от 2012 г., когато е бил в затвора Белене съм му бил социален работник на територията на втора група, тогава съм отговарял за втора група и той също е бил във втора група. След това мисля, че беше през 2015 г. или 2016 г. в седма група и след това, за този период, за който се отнася делото, в първа група.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – След като си спомняте за лицето, можете ли да кажете дали същият е работил?

СВИДЕТЕЛЯТ – Да, работеше. Имаше нужда от хора, които да помагат при ремонта на ВиК инсталацията покрай самата сграда, изкоп на канал и товарене на тръби. Има си майстор, но трябват хора и с лопати да копаят, после да изливат цимент и т.н. Д. е пожелал и съм го включил в работната група.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Можете ли кажете, през цялото време ли докато е бил в затвора е работил или само за определен период от време и можете ли да кажете за кой период?

СВИДЕТЕЛЯТ – За определен период работеше. Мога да кажа, че това е било някъде в края на месец август и началото на месец септември 2017 г. Тогава му е предоставена възможност да работи и предполагам, че е било по негово желание защото когато се налагат такива ремонти обикновено минаваме и разпитваме всички кой желая да се включи и който желае, ако не е наказан да не присъства на групови мероприятия или ако няма от съображения за сигурност, че е опасен за бягство, го включваме.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – В тази група провеждани ли са спортни мероприятия и дали лицето е участвало в такива мероприятия?

СВИДЕТЕЛЯТ – Организацията по това време беше така, преди обяд се извършва задължителния престой на открито - 60 минути, както е по закон. След обяд социалните работници давахме възможност за допълнително един час, който желае да излезе на спортната площадка. Само такива, които са били изрично наказани с дисциплинарни наказания „лишаване от групови мероприятия“, само те биват задрасквани от списъка, тоест нямат възможност да го проведат това нещо. Всеки ден по един час след обяд съответния социален работник предоставя възможност по един час за спортуване. Също така един път седмично по график в различен ден от седмицата за всяка група отделно футбол или волейбол, кой каквото предпочита, това може да спортува. Ние си имаме затревен, много хубав футболен стадион, което е предимството на нашия затвор за спортуване, не да спортуват на цимент.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Спомняте ли се през второ половина на 2017 г. дали лицето е участвало в такива спортни мероприятия?

СВИДЕТЕЛЯТ – Ясен спомен нямам, но си направих проверка по списъците, които са за спорта след обяд. В нито един списък не виждам да се е записал да излезе. Това е на доброволни начала, не ги караме на сила.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Когато се провежда престой на открито, какво правят затворниците?

СВИДЕТЕЛЯТ – Имат право да спортуват, да се разхождат в така нареченото „каре“ или мястото за престой на открито където обикновено има няколко спортни уреда – лежанка, гладиатор, щанги. Има масичка, даже някои си излизат и си пият кафе, точно както пенсионерите пред блока.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Тоест всеки прави каквото пожелае в рамките на този един час, включително може и да спортува?

СВИДЕТЕЛЯТ – Да, включително може и да спортува, на тази площадка има и успоредка.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Всички ли излизат задължително на такъв престой на открито или пак е пожелание?

СВИДЕТЕЛЯТ – Да, пожелание е от такава гледна точа, че администрацията на затвора е длъжна да предостави това нещо и надзирателя обявява на всеослушание и се знае от колко до колко часа е обикновено този престой на открито. Бие се звънец, минава се по всяка килия и тази килия, от която всички излязат се заключва за да не влезе някой от другите килии нещо да открадне. Всички, които пожелават излизат на този престой на открито. Този, който изрично не желае съответно казва, че не желае.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Някъде записва ли се кой излиза на престой и кой остава вътре?

СВИДЕТЕЛЯТ – По принцип надзирателят само ги преброява колко са излезли на открито и мисля, че от скоро почна практика да ги карат задължително да пишат декларации: „Не желая да се ползвам от правото си на престой на открито за /еди кой си ден/“ и да се подпишат.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Казвате от скоро, това през 2017 г. не се е практикувало?

СВИДЕТЕЛЯТ – Не се е практикувало.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Тоест за тогава няма как да се установи кой от лишените от свобода е излизал и кой не е излизал?

СВИДЕТЕЛЯТ – Поименно - не.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – В работата си с Д.И.Г. понякога той пред вас лично споделял ли е да преживява някакъв стрес и дискомфорт в групата, в която е бил настанен?

СВИДЕТЕЛЯТ – Специално за периода, в който сме били заедно в първа група стрес и дискомфорт от изтърпяване на наказанието лишеният от свобода не е имал. Още повече, че ние се познавахме от 2012 г. и може да се каже, че съм имал и симпатии, след като през 2012 г. аз съм го докладвал за условно предсрочно освобождаване. Аз съм бил много доволен от поведението му. Предполагам, че и той е бил доволен от моето отношение. Не ми е споделял за проблеми на територията на затвора, той си имаше проблеми отвън.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Извън това време за престой на открито на вън, което е по закон, казахте един час, извън това времето за спорт, което има всеки ден и извън това всяка седмица, когато играят футбол или волейбол, кой каквото предпочита, по някакъв начин ограничавана ли е двигателната активност на Д.И.Г., тоест той непрекъснато ли е бил настанен в това помещение, имал ли е възможност да излиза от килията си, да ходи някъде, да се разхожда?

СВИДЕТЕЛЯТ – Той така и така трябва да се разходи, най-малкото което е за да иде три пъти на ден до столовата за да проведе закуска, обяд и вечеря. Също така килиите, в които са настанени лишените от свобода, те са постоянно заключени само от 22:00 часа вечер до 06:00 часа сутрин, тоест при преспиването, през останалото време те са отворени. Обикновено си ходят на гости, тези които се познават, говорят, играят на карти, на шах, разхождат се в коридора. Най-малкото и заради това, че в коридора е поставен и телефонът, който могат да ползват, а също така там има санитарен възел и тоалетна отделно от тези, които са в килиите и може да се каже, че си е нещо подобно като етажна собственост, тоест той през времето не седи заключен само в килията.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Тоест той е бил на по-облекчен режим и е имал свободен достъп до общите помещения?

СВИДЕТЕЛЯТ – Да, до коридора, до общите санитарни помещения, общата тоалетна, помещенията в които се перат и се измиват. Освен, че в килиите си има самостоятелна тоалетна, има си и обща тоалетна за етажа. Също така при консултациите с мен, трябва да идва до моя кабинет. Точно, когато беше за прекъсването почти всеки ден сме говорили по половин, по един час, а във връзка с мероприятията по оценката на моята работа, също така аз всеки месец по два пъти викам за консултация и разговор всеки един лишен от свобода за да разбера за неговите проблеми, за неговите нагласи.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – След като сте се занимавали с тази дейност, що за човек е бил ищеца, в смисъл конфликтен, по-спокоен, имал ли е някакви пререкания с други затворници, някакви проблеми?

СВИДЕТЕЛЯТ – Не, мога да кажа, че той е един от културните и добрите затворници, тоест нямал е пререкания с другите лишени от свобода. Може да се каже, че е бил и услужлив към тях, добронамерен. Моите впечатления от него като характер и като социален тип поведение са много добри.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам други въпроси към свидетеля. Нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам въпроси към свидетеля. Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.

С оглед становището на страните, че нямат доказателствени искания и няма да сочат нови доказателства, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите изцяло предявения пред съда иск като неоснователен и недоказан. От събраните и приети по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в затвора Белене на 28.06.2017 г. и е престоял в приемното отделение на затвора до 11.07.2017 г. Поисканата от ищеца съдебнотехническа експертиза е установила, че през определен период от време ищецът е бил настанен в пренаселено помещение и при минимални стандарти за жилищна площ, при което следва да бъдат настанени шест души, а са настанени девет души. Искам да обърна внимание на съда, че този период се отнася единствено и само за престоя на ищеца в първа група и ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това, че е бил настанен в пренаселено помещение по време на престоя му в приемно отделение. Отделно от това при решаване на делото, ще помоля съда, да счете, че във времето, в което ищецът е бил настанен в това спално помещение, за което е установила експертизата, че е било пренаселено, той не е пребивавал там през цялото време в денонощието, а там само е преспивал. Не е бил настанен в пренаселено помещение във времето, в което на същия с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен наказанието му е било прекъснато за срок от пет дни за решаване на негови битови проблеми. Наведените доводи за претърпени неимуществени вреди, а именно стрес, той не е споделил с медицинските специалисти на затвора, нито със социалния работник, който е бил пряко ангажиран с работата с него, нито с психолозите, които също са работили с него и за това по делото има приложени доказателства. Ето защо считам, че искът на Д.И.Г. е изцяло неоснователен и недоказан и моля да го отхвърлите. Алтернативно ако все пак приемете, че е бил настанен в помещение, което е било пренаселено, моля да счетете, че отклонението от минималните стандарти за жилищна площ от 4 кв.м. е незначително, както и интензитета на тези негативни последици от това настаняване. При такъв изход на делото, моля да осъдите ищеца да заплати сторените от ответника разноски в минимален размер на 100 лева.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Уважаема госпожо Председател, с оглед на събраните по делото доказателства намирам, че така предявената искова молба е неоснователна и недоказана по основание и размер и моля същата да бъде отхвърлена. Считам, че със събраните доказателства в хода на производството по настоящото дело са изпълнени указанията, които ВАС е дал в Решение № 8211/03.06.2019 г. Събрани са доказателства относно обстоятелството имало ли е възможност лицето да има престой на открито през исковия период от 11.07.2017 г. до 04.12.2017 г., как се е възползвало от това обстоятелство, каква инфраструктурата на площадката за престой на открито. Освен това са представени доказателства, че през този период лицето е работило по ремонт на ВиК инсталацията и през цялото време е бил на открито и е имал възможност за извършване на съответните двигателни действия. Наистина има данни, че при престоя си в основното помещение, същият и бил в килия, в която вместо шест човека е имало девет човека. Считам, че с оглед на всички други обстоятелства, а именно работата му по осем часа на ден за не малък период от време, възможността да се възползва от единия час задължителен престой на открито, вторият час след обяд, който се дава пожелание на изтърпяващите наказание лишаване от свобода и едновременно с това един път в седмицата участие в спортни мероприятия, а именно игра на футбол и на волейбол, всички тези обстоятелства дават възможност да се начертае една обозрима картина на състоянието, в което той се е намирал по време на изтърпяване на наказанието си. Имал е възможността да осъществява съответните двигателни действия и по никакъв начин не може да се каже, че е ограничават в тази си възможност. Считам, че за да бъдат налице предпоставките на чл. 4 от ЗОДОВ освен виновно действие или бездействие и настъпили щети, той трябва да е претърпял вреди от действията или бездействията на администрацията на затвора. Установи се, че администрацията е направила всичко необходимо за да подсигури съответната двигателна култура и считам, че ищецът по никакъв начин не доказа, че това му е повлияло по някакъв начин, изпитал е съответното неудобство и всички обстоятелства, които той твърди в жалбата си. При тези обстоятелства намирам, че следва да бъде отхвърлена изцяло неговата искова молба.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.53 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: