ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ШЕСТИ състав

На двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА

Административно дело № 652 по описа за 2018 г.

На именното повикване в 09.30 часа се явиха:

ОСПОРВАЩИЯТ – Б.Г.Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява представлява се от адв. М. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ – ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, гл. юрк Р. с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – НВУ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ФАКУЛТЕТ „АВИАЦИОНЕН“ ГР. ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, редовно уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не изпраща представител.

СВИДЕТЕЛЯТ – Г.М.Г., нередовно призован, не се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ – Г.А.Г., намира се пред съдебната зала.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. М. – Моля да се даде ход на делото.

ЮРК Р. – Да се даде ход на делото.

Съдът докладва молба от оспорващия с вх. № 1051 от 28.02.2019 г., по която се е произнесъл и приложени документи към същата от оспорващия.

Съдът докладва становище с вх.№ 1245 от 11.03.2019 г., което е взето в предвид и становище с вх. № 1520/22.03.2019 г. от ответника, което също е взето в предвид.

Към становище с вх. № 1075/01.03.2019 г. са приложени по списък документи от факултет „Авиационен“.

СЪДЪТ КЪМ СТРАНИТЕ - Да се приемат ли доказателствата към молбата Ви?

АДВ. М. – Моля да се приемат доказателствата.

ЮРК Р. - Да. Считам, че са относими.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото: приложените към молба с вх. № 1051 от 28.02.2019 г. заверени копия на писмени документи и становище с вх. № 1075/01.03.2019 г. са приложени по списък документи от факултет „Авиационен“.

АДВ. М. – Понеже водим един свидетел, не сме го поискали. То е било искано неговото разпитване в предни производства, но не е могъл да дойде. Той не работи, но се е срещал с жалбоподателя сутринта. Аз считам, че би било добре да разпитаме Г.Г.. Този свидетел, който го водим, те са приятели и сутрин закусват заедно преди да отидат на работа и той е непосредствен свидетел, преди започване на работния ден, както и съпругата му. Но на съпругата му не се кредитират нейните показания. Събирани са, но не се кредитират. Правя искане за разпитване на още един свидетел: Д.Т., който се намира извън залата, който на 20.02.2013 г. се е срещнал към 7 часа, преди започване на работния ден с оспорващия, с оглед установяване на неговото видимо здравословно състояние. Поддържам искането за Г.М.Г., ще представя адрес: ***. Това е постоянния му адрес и има лице, което да получи призовката.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ПРИЗОВЕ: Г.М.Г. за следващото съдебно заседание, на представения от пълномощника на оспорващия адреса, а именно: с. ....

ЮРК Р. – Ние вече сме разпитали толкова много свидетели, ще разпитаме и него. Не възразявам да бъде разпитан.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

С оглед изясняване обстоятелствата по делото ДОПУСКА до разпит като свидетел Д.Т., относно споделяне на неговите лични впечатления за 20.02.2013 г. при срещата му с оспорващия, преди започване на работния ден.

АДВ. М. - Представям и моля да приемете договор за правна помощ.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – А някакъв диск, носите ли?

АДВ. М. – Точно това исках да кажа. Ние имаме връзка с едно друго дело, пак по същия повод – гражданско, представихме съдебно удостоверение, че записът не се съхранява и предвид определението Ви от 22. Март, където не допускате медицинската експертиза, оттегляме си искането. Няма да представим диск с проведената медицинска манипулация, тъй като по друго дело са предоставени данни, че не се съхраняват записи за такъв дълъг период. А и няма да има назначена медицинска експертиза, която да го цени това доказателство. В тази връзка, понеже вече съм платила и съм ангажирала доказателства, моля да ни бъде възстановена таксата за съдебното удостоверение. Ние не сме го получили.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Няма значение. То вече е издадено. Съдът не възстановява такса по подадена молба за издаване на съдебно удостоверение, независимо от обстоятелството, че същото не е получено, тъй като то е издадено от съда и таксата е правомерно събрана. Същата се събира не с оглед получаването му, а с оглед произнасяне по молбата, с която е направено искане за издаването му и

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на пълномощника на оспорващия за възстановяване на направените разноски във връзка с издаване на съдебно удостоверение, което да получи пред ВМА.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Г.А.Г..

Снема самоличност на свидетеля.

Г.А.Г. – 43 години, неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомни отговорността за лъжесвидетелстване на свидетеля.

СВ. Г. - Обещавам да кажа истината.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. - Призован сте тук по искане на Б.Г.Д., с цел установяване на Вашите възприятия от 20.02.2013 г.

Съдът дава възможност на пълномощника на оспорващия да постави пръв своите въпроси към свидетеля.

АДВ. М. – Познавате ли Б.Д. и откога и по какъв повод?

СВ. Г. – Бяхме колеги в колеж „Авиационен“.

АДВ. М. – От колко време бяхте колеги? Вече не сте колеги към момента. Докога бяхте колеги, спомняте ли си и колко време?

СВ. Г. - Като период не мога да кажа, но той напусна преди доста години.

АДВ. М. – Заедно ли работихте в една стая, като длъжност?

СВ. Г. – Да. Бяхме началници на различни отделения. В една канцелария бяхме.

АДВ. М. – Всеки ден ли се виждахте?

СВ. Г. – Ние сме давали и дежурства. Не мога да кажа, че е абсолютно всеки ден. Виждали сме се редовно, но всеки ден – не.

АДВ. М. – Спомняте ли си за 20.02.2013 г. нещо да се е случвало тогава с Б.Д. на този ден?

СВ. Г. – Не съм сигурен кой е бил деня, тъй като за мен това не от значение, вероятно за него е, но за мен не помня датата.

АДВ. М. – Дали е имало ден, от последните дни, в които сте работили, в който на него нещо му се е случило?

СВ. Г. – Знам, че имаше проблем, касаеше се за някакво падане доколкото знам от стълба, но това го знам от колегите от факултета. Не съм го видял това нещо. Той дори е бил сам, доколкото чух и разбрах, когато е станало това нещо.

АДВ. М. – Сутринта помните ли да сте го виждали тогава?

СВ. Г. – Този ден, ако не се лъжа да видях го, но с другия колега Г. пушехме в края на един коридор на отворен прозорец и когато е влязъл, но аз когато влязох в канцеларията той беше седнал. Това беше сутринта, когато отиваме на работа. Ходих до лавката и след лавката, като се върнах в канцеларията си, на този етап от време по мои спомени нямахме обучаеми и поради тази причина деканът беше възложил задачи за изпълнение от наша страна и се редувахме всеки ден от колегите кой, каква дейност да извърши. По мои спомени той беше казал, за боядисване на някакви радиатори, защото и Г. боядиса някакъв радиатор. На другия ден аз трябваше да боядисам този същия радиатор, но друг цвят а Б.Д. решил да сменя крушки. Това разбрах. А защо се е качвал да сменя, това не съм бил там, но го чух като приказки.

АДВ. М. – Бяхте ли заети с някаква работа, такава? Не е било на същия ден, но на следващия, предния ден? Такава допълнителна работа, извънредна?

СВ. Г. – Редувахме се колегите. Започва Г.М.. Той започна. Ние си вършим неща по, имаме доста задачи, които трябваше да изпълняваме по учебния процес. Предстоящи занятия, командировки – такива неща. Г. си работи там. Свършва този ден. Следващия примерно съм аз и съм там с тази дейност. Следващият е Б., а през това време останалите си работят по нещата, които са в колежа.

АДВ. М. – Сутринта, преди това всяка сутрин започва ли с някаква процедура? Срещали ли сте се преди това в колежа? Има ли процедура, която е еднотипна при започване на работния ден?

СВ. Г. – Когато има по-важни задачи, сме се събирали в канцеларията. Този, който беше зам. директор на колежа – Р., но това не това не е всеки ден.

АДВ. М. – Строй правите ли сутринта?

СВ. Г. – Сутрин правим строй, когато има обучаеми. На този етап нямаше.

ЮРК Р. – Нямам въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Г. – Някакво впечатление да Ви е направило, да си спомняте за този ден походката на оспорващия на Б.Г.?

СВ. Г. – Той вече, когато чух, че е станал този проблем куцаше. Не мога да кажа защото го видях седнал. Перпендикулярно са ни бюрата, но той е седнал. Аз не мога да кажа.

АДВ. М. – Ние се противопоставяме, там едното да не го приемате като доказателство.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Кое?

АДВ. М. – Някаква заповед.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Заповед на декана.

АДВ. М. – Да. Аз нямам отговор по каква причина се появява. Никога не е искано такова доказателство.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото: заповед № РД-01-94/20.02.2013 г. на декана на факултет „Авиационен“ към НВУ „Васил Левски“ гр. Велико Търново, като по относимостта му ще се произнесе с крайния съдебен акт, по отношение на тази заповед № РД-01-94/20.02.2013 г.,приложена към писмото от заинтересованата страна от 01.03.2019 г.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д.Т..

Д.Т.Д– 44 години, неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомни отговорността на свидетеля за лъжесвидетелстване по НК.

СВ.Д.– Обещавам да кажа истината.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.- Призован сте тук по искане на Б.Д. да споделите Вашите впечатления от срещата ви на 20.02.2013 г., преди началото на работния ден.

Дава възможност на пълномощника на оспорващия да постави своите въпроси.

АДВ. М. – Спомните ли си нещо за този ден?

СВ.Д.– Ние се засичаме на едно и също място, на „Тексас“ на кв. Сторгозия. Там закусваме сутринта заедно. Разделихме се после. Аз тръгнах на работа. После се чуваме, ако има нещо, но всичко нормално е било.

АДВ. М. – Направили ли Ви впечатление, нещо в походката му сутринта?

СВ.Д.- Не. Както всеки път.

АДВ. М. – Как закусвате, седнали ли бяхте, прави ли?

СВ.Д.– Има една пейка само. Прави по принцип.

АДВ. М. – Не Ви се е оплакал нещо?!

СВ.Д.- Не.

АДВ. М. – Отдавна ли го познавате?

СВ.Д.– От десетина години сигурно.

АДВ. М. – Често ли се срещате?

СВ.Д.– Често ходим на пазара на коли в неделя. Чухме се след два дни ли беше и каза, че имал проблеми на работа, пострадало коляното му, паднал ли, какво е станало….не знам точно и няма да можем да ходим. Чухме се след два дни, след срещата.

АДВ. М. - Нямам повече въпроси.

ЮРК Р. – Какво беше Вашето здравословно състояние на 20.02.2013 г.?

СВ.Д.– Нормално, щом като съм излязъл.

ЮРК Р. – И Вие ли работите във факултета?

СВ.Д.– Не. Изобщо нямам връзка. Познати сме. Виждаме се редовно, често се срещаме на тези закуски. Аз живея там.

ЮРК Р. – Знаете ли той къде живееше по това време?

СВ.Д.– Мисля, че на „Дружба“ имат апартамент.

ЮРК Р. – И ходеше да закусва на „Сторгозия“?!

СВ.Д.– Там се засичахме, на закуските.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– А какво работите Вие?

СВ.Д.- В частен бизнес.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.- От колко години се познавате с Б.Д.?

СВ.Д.– Десетина години сигурно. Точно дали са единадесет или девет, не мога да кажа.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– Какво закусвахте?

СВ.Д.- Баничка. По принцип баничка закусваме.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.- В колко часа?

СВ.Д.– След 07. След 07.10-15 аз ходя.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– Там ли беше преди, Вас като пристигнахте на 20.02.2013 г.?

СВ.Д.- Не си спомням.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– Заедно ли тръгнахте?

СВ.Д.- Не. Аз на едната страна, той на другата.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.- Той като тръгна, куцаше ли?

СВ.Д.– Не съм го видял да куца.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– Проследихте ли го, той като тръгва от баничките как върви, или Вие сте продължили с гръб да си ядете баничката?

СВ.Д.– Тръгнахме си заедно. Аз наляво, той надясно. Не е куцал. Не е казвал, че нещо е болен.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– Кога сте се чули и е споделил, че има проблем с работата?

СВ.Д.– След 2 или след 3. Не в работата, а че има проблем, който се случва на работа. Каза, че с крака има проблем.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– След това виждали ли сте се?

СВ.Д.– След това не сме.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– От 2013 г., не сте ли се виждали?

СВ.Д.– Виждали сме се. Точно не мога да кажа.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– Питам, защото за 20.02.2013 г. имате ясни спомени. Питам Ви след като Ви сподели, че имал проблем с крака, след това кога пак?

СВ.Д.– Може би след 2 седмици или месец. Тези неща не ги помня всичките. Помня, че след този случай трябваше да ходим в неделя на пазара.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– Значи не помните дали е куцал? Какъв ден беше 20.02.2013 г. спомняте ли си?

СВ.Д.– През седмицата.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.- А офисът на Вашата фирма, къде се намира.

СВ.Д.- Аз нямам офис.

СЪДЪТ КЪМ СВ.Д.– След като сте се разделили, Вие къде сте отишли на 20.02.2013 г.?

СВ.Д.– Не си спомням.

АДВ. М. – Помните ли да е претърпял лечение през 2013 г.? Излизали ли сте заедно?

СВ.Д.- Не поддържам чак такива близки отношения. Не съм му в личния живот.

АДВ. М. – Нямам други въпроси.

ЮРК Р. – Нямам други въпроси.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА делото за 24.06.2019г. от 11.30 часа, за когато страните се считат редовно уведомени.

ДА СЕ ИЗПРАТИ призовка на посочения адрес на свидетеля.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.56 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: