ПРОТОКОЛ

 

Година 2019                                            Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД              ШЕСТИ  състав

 

На четиринадесети февруари    две хиляди и деветнадесета   година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

                                     

 

Секретар ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА

Административно дело № 652  по описа за 2018 г.

 

         На именното повикване в 11.00 часа се явиха:        

ОСПОРВАЩИЯТ – Б.Г.Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. М. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ – ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, гл. юрк Р. с пълномощно по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА – НВУ“ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ФАКУЛТЕТ „АВИАЦИОНЕН“ ГР. ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, редовно призован, не изпраща представител.

СВИДЕТЕЛЯТ – Ц.И.Р., редовно призован, се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ – Г.И.С., редовно призован, се явява.

Съдът извежда свидетелите от съдебната зала.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. М. – Моля да се даде ход на делото.

ЮРК Р. – Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва  

Докладва писмо с вх. № 267 от 17.01.2019 г. от декан на факултет „Авиационен“, в което се посочва, че не се съхранява информация  за лицата, които са били на работа на 20.02.2013 г.

Съдът докладва становище на заинтересованата страна с вх. № 269 от 17.01.2019 г., в което посочват, че считат подадената жалба за неоснователна и недоказана. Приемат, че правилно  административният орган е отчел, че в конкретния случай не  се касае за настъпване на трудова злополука, тъй като не е налице внезапно увреждане на здравето на Д., а става дума за заболяване, протичало в период с голяма давност. Няма доказателствени искания и счита, че следва да бъде отхвърлена жалбата.

АДВ. М.  - Да се приемат.

ЮРК Р. -  Да се приемат.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото: писмо с вх. № 267 от 17.01.2019 г. от декан на факултет „Авиационен“ и становище на заинтересованата страна с вх. № 269 от 17.01.2019 г.

АДВ. М. – Във връзка с писмото от факултета, моля да допуснете искане, с което да задължите факултета и  Националния университет, в случай, че факултета няма информация, считам че в Националния университет се съхранява, да представи информация за лицата, които обичайно работят във факултета и които  и към 20.02.2013 г. не са били в отпуск или болничен. Понеже това е част от  трудовото досие, това са данни, които факултета или университета би следвало да съхранява, защото говорим за период, който през 2013 г. не е много далеч от настоящия момент, не би следвало да са унищожени или заличени, поради което считам, че те могат да определят кои хора са били на работа. Този отговор, който е предоставен е просто с цел избягване на отговорност и с цел възпрепятстване доказването в случая. Това е моето мнение. Не мисля, че някой работодател може току така да заличи или унищожи данните да каже през февруари 2013 г. кои са били на работа. Не говорим за 2003 г., говорим за период преди пет години. Поддържам доказателственото си искане по делото да бъдат разпитани като свидетел Г. М.Г., както и старшина Г. Г..

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Г. М., той какво ще доказва?

АДВ. М. – Той ще доказва, че към датата на злополуката той е работил в структурата на моя доверител, присъствал е сутринта при разпределение на задачите и в този момент доверителят ми е бил в добро здравословно състояние на този ден.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – А вторият?

АДВ. М. – За същото.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Как му беше името?

АДВ. М. – Г. Г.. Мисля, че до момента не са разпитвани.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Защо не сте ги поискали досега?

АДВ. М. –  Ние многократно сме искали различни свидетели.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Нали казах, че ще се произнеса  ако видим кои са били на работа?

АДВ. М. -  Ние обективно не можем да видим, защото факултета отказва да предостави информация.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – По списъка, като представят кои не са били на работа и списък на наличния състав, вие ще прецизирате искането.

АДВ. М. – Тези лица, ако е възможно факултетът да заяви дали са били на работа този ден или са отсъствали поради болничен или отпуск и да представи данни за лицата. Ние в момента не знаем къде се намират.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – Сутрин на развода кои длъжности лица присъстват?

ОСПОРВАЩИЯТ – Целият факултет. На плаца вдигат знамето абсолютно всички заедно. След това отиват по съответните структури и оттам се разпределят съответните задачи. 

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – Тези Г. и Г. къде са присъствали?

ОСПОРВАЩИЯТ – В една и съща стая са били.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ Кои са били на плаца или в стаята?

ОСПОРВАЩИЯТ – Ние сме само в една стая, извън Ц.Р., който ни е пряк началник. Другите всички инструктори сме в една обща стая. В строя заедно, в една обща стая. Заедно ни разпределят сутрин задачите.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – След проверката на плаца, в съответния корпус.

ОСПОРВАЩИЯТ – Точно така.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – Списък на кои ще искаме? На тези, които са били на плаца или на тези, които са били при Вашето конкретно разпределяне на задачите? Това ме интересува.

ОСПОРВАЩИЯТ  - Това са двама човека, които са при разпределянето на задачите и бяха същия ден с мен. Когато ни разпределиха задачите аз отидох на моята. Те имаха своите задачи. Това бяха хората, които бяха на работа същия ден.

АДВ. М. -  Искахме да видим дали ще фигурират в списъка, но понеже нямаме такъв списък….

ЮРК Р. – Може само за конкретните две лица. Ясно е, че този списък няма как да бъде издаден.

АДВ. М. – Той може да бъде издаден, но те не искат да го издадат.

ЮРК Р. – Нали се сещате за стотици хора, как ще се извадят тези списъци.

АДВ. М. – Е, как, принт!

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – В професионалния сержантски колеж работят и тези две лица.

ОСПОРВАЩИЯТ -  Точно така.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – И всъщност, нас не ни интересува кои са били на плаца, а кои са били като са разпределяли задачите след проверката на плаца.  

ОСПОРВАЩИЯТ -  Точно така.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ - След проверката на плаца и разпределянето на Вашите задачи, кои от този Професионален сержантски колеж, целият ли наличен състав участва или са по отдели? Как се разпределят задачите?  

ОСПОРВАЩИЯТ -  Целият личен състав  на Професионалния сержантски колеж се събираме в една зала.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – Значи, ние ще искаме на Професионалния сержантски колеж информация, кои са били на работа, кои са отсъствали,  и списък на лицата, които към тази дата са били заети. Списък на тези, които са отсъствали и вие ще си направите извода.

АДВ. М. – Да. Бихме искали да направим доказателствено искане, с оглед възраженията направени с отговора от страна на заинтересованото лице да бъде факултета задължен да представи по делото всички документи, удостоверяващи, инструктажи на жалбоподателя, в това число ежедневни инструктажни, месечни, годишни. Целта е това, което сме описали тук. Ние считаме, че промяната на становището на заинтересованата страна, която е признала в началото, че е налице трудова злополука. В момента тя също заявява и неоспорва това обстоятелство. Считаме, че това е с оглед избягване разкриването на истината, че на доверителя ми не са провеждани допълнителни инструктажи. Поради тази причина и до момента вече години наред ние не можем да достигнем до едно логично и мотивирано становище на НОИ за наличие на трудова злополука.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Инструктажите какво отношение имат като за този ден се твърди, че там прекият му началник е възложил всички да се включат в оправяне на базата.

АДВ. М. -  Прекият възложител на задачата, който е капитан К., който отговаря за провеждане на инструктажите, който му е възложил задачата непосредствено преди злополуката, не му е издал инструктаж. Това лице е изготвило декларацията за трудова злополука до НОИ. Официален и единствен свидетел се е обективирал до момента като случай на това.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Защо в годините назад? Не мога да разбера. Провежда се ежегоден инструктаж, дневен и месечен. Няма да искаме за всички години. Ще искаме за 2013 г. какви инструктажи са?

АДВ. М. -  Да. През 2013 г. до датата на злополуката. В това число и тези инструктажи на работното място, които следва да се направят преди възлагането на всяка конкретна задача. Особено такава свързана с боравене с електро оборудване и електрифициране, каквато в случая е извършвал доверителят ми. След разпита на свидетелите вече ще видим за експертизата, която мисля, че още не сте се произнесли.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – От която се отказахте. Не съм се произнесла, защото предния път оттеглихте на онзи етап искането.

АДВ. М. – Да.

ОСПОРВАЩИЯТ – Бяхме дали, ако мога да допълня и свидетел Д.Т.и той да бъде призован. В един момент, той беше призован, но имаше съдебно заседание.

СЪДЪТ КЪМ ОСПОРВАЩИЯ – Не сме призовавали никой, защото това ни е второто заседание.

ЮРК Р. – Не възразявам срещу всичките им искания.

С оглед направените доказателствени искания, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДА СЕ ИЗИСКА от заинтересованата страна НВУ „Васил Левски“ гр. Велико Търново ДА ПРЕДСТАВИ в 14 дневен срок от получаване на определението: списък на лицата от Професионален сержантски колеж,  които на 20.02.2013 г. са били заети по трудов или друг договор в Професионален сержантски колеж и списък на отсъстващите лица, поради временна неработоспособност, отпуск или други причини от Професионален сержантски колеж на 20.02.2013 г. След представяне на списъка, съдът ще вземе отношение по искането за разпит като свидетели на Г. М.Г. и Г. Г.,  с оглед обстоятелството, че допускането им като свидетели се иска с установяване именно на извършването разпределение на задачите на 20.02.2013 г.

По отношение на искането за представяне на инструктажи, извършени на оспорващия през 2013 г., съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ЗАДЪЛЖАВА заинтересованата страна НВУ „Васил Левски“ гр. Велико Търново ДА ПРЕДСТАВИ доказателства за извършени инструктажи във връзка с възложената работа на оспорващия в периода от 01.01.2013 г. до 20.02.2013 г., съответни документи с подписи и извадка от книгата за инструктаж.

АДВ. М. – Нямам други искания.

ЮРК Р. – Нямам други искания.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Ц.И.Р..

Ц.И.Р. – 42 години, неосъждан,  без родство със страните.

Съдът напомня на свидетеля отговорността му за лъжесвидетелстване.

Свидетелят обеща да говори истината.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Р. -  Тук сте призован с оглед установяване на обстоятелството какви са Вашите възприятия от 20.02.2013 г. относно здравословното състояние на оспорващия.

Съдът дава възможност на пълномощника на оспорващия да постави своите въпроси.

АДВ. М. – Можете ли да ни кажете как протича обичайно един ден, предполагам, как започва деня, какво правите сутрин?

СВ. Р.  – За този конкретния ден 20.02.2013 г. не помня как е започнал денят. По принцип с развод на плаца,  вдигане на знамето, след което започва учебен процес. Тогава доколкото си спомням мисля, че нямахме тогава обучаеми.

АДВ. М. -  От колко години познавате жалбоподателя?

СВ. Р.   - От 2007 г., откакто приех длъжността  да стана директор на този сержантски колеж. Вече от 3 години не съм на тази длъжност.  

АДВ. М. – Всеки ден ли се срещахте се него?

СВ. Р.   - Докато работеше в сержантския колеж и ми беше подчинен – да. Когато е бил на работа, да.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Р. -  За 20.02.2013 г. имате ли спомени да сте се срещали с оспорващия?

СВ. Р.   - Да.

АДВ. М. -  Кога, сутринта, през деня, кога?

СВ. Р.   - Мисля, че сутринта беше.

АДВ. М. -  По какъв повод се срещнахте сутринта?

СВ. Р.   - На работното си  място.

АДВ. М. – Къде е това работно място, на плаца, в кабинета?

СВ. Р.   – Не помня точно мястото, дали на плаца или в канцеларията сме се видели, но се видяхме съвсем нормално. Няма нещо, което да си спомням да е имало особено на този ден.

АДВ. М. -  Не помните  ли нещо да се е случило с него през този ден?

СВ. Р.   - Дойде при мен и каза, че има болки. Минал е през докторите и те го пращат във Военна болница. Моето задължение беше да направя един доклад, да оформя необходимите документи.

АДВ. М. – Това по кое време на деня беше?

СВ. Р.  - Тогава може би съм писал някакви обяснения, но сега мога да каже нещо, което не е вярно.

АДВ. М. -  Спомняте ли си какви болки е имал, къде са били тези болки?

СВ. Р.   - Това вече докторите могат да кажат. Като дойде с оплаквания и с разписано направления от лекарите, аз не мога да определям неговото здравословно състояние единственото ми заключение е да го изпратя.

АДВ. М. -  Къде да го изпратите?

СВ. Р. ***. Обикновено там, зависи къде пише. Те казват дали в Плевен във Военна болница, дали във ВМА – София или на друго място.

АДВ. М. -  Сутрин като правите развода на Вашите служители, от Вашата структура, на която сте бил директор, случвало ли се е да Ви се оплаква някой от здравословното си състояние или да сте забелязал, че някой има проблем със здравословното си състояние.

СВ. Р.   - На развод не се случва. Случва се някъде през деня, когато се почувства  някой недобре, отива в този медицински клуб, който е в непосредствена близост с този сержантски колеж, и да отиде при докторите. Когато някой дойде с медицинска книжка с направление, процедурата е същата. Той беше старшина, инструктор в колежа. Дали е той или обучаем се действа по един и същи начин. Прави се доклад и се изпраща до където е написал лекаря.

АДВ. М. -  Обичайно през февруари месец 2013 г. имаше ли обучаеми във факултета или не?

СВ. Р.  – Мисля, че нямаше обучаеми тогава.

АДВ. М. -  Какво правихте този ден?

СВ. Р.   - Рутинната дейност, административната. Да сме на работа.

АДВ. М. – Хората от Вашата структура, какво правеха на този ден?

СВ. Р.    - Не мога да Ви кажа. Не си спомням дали са били в опуска или на работа.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Какво са правили другите, не виждам какво отношение има към спора.

АДВ. М. – Спомняте ли си в периода, в който познавате Б.Д., той да е ползвал болничен или да е отсъствал от работа поради болест?

СВ. Р.   -  Да, в предните години, че той имаше проблеми с коленете. Един път пак имаше трудова злополука.

АДВ. М. -  Не помните на коя дата?! Кой крак е било

СВ. Р. – Дойде ли при мен с документ, аз съм длъжен да го изпратя. Това ми е ангажимент.   

АДВ. М. -  Ако забележите, че някой има проблем  със здравето, ще го изпратите ли да изпълнява  задачи? Вие сте прекия началник, той пряко възлага задачите на служителите, които са в неговата структура?

СЪДЪТ КЪМ СВ. Р. – Спомняте ли си на 20.02.2013 г., преди да възложите дали е имало оплаквания, че някой не се чувства добре? И конкретно – оспорващия.

СВ. Р.   - Не. Не си спомням такова нещо. Когато дойде с книжката го изпратихме във Военна болница. Но, да ми се оплаква някой, че е болен и аз да го карам да върши нещо…. Ще го изпратя при лекарите. И с курсантите в момента е същото. Дойде ли, оплаче ли се, че не е добре и има някакъв проблем, го изпращам директно на лекар.  

АДВ. М. -  А случвало ли се е да забележите, че някой не се чувства добре и да го изпратите?

СВ. Р.   - Не. Обикновено те сами си казват.

АДВ. М. – Като възлагате задачите сутринта, правите ли инструктаж на служителите или след като ги изпратите на човека, който възлага задачите, той прави инструктажа за конкретната работа?

СВ. Р.   - Задачите не се поставят само от прекия началник. Секцията ВВС е във рамките на факултет „Авиационен“ и реално началник на всички там, които сме като старши на района е деканът на факултет „Авиационен“. Аз получавам задачите си от него и след, което аз ги разпределям вече по моите подчинени. То е йерархия. В конкретния случай, трябваше да  отиде във факултет „Авиационен“ да окаже помощ на капитан К.. Вече нататък аз не съм бил там. Той  отиде при К.  и как са се развили нещата, не мога да кажа.

АДВ. М. – Аз нямам повече въпроси.

ЮРК Р. – Нямам въпроси към свидетеля.

Съдът предявява на свидетеля лист 29 по делото.

СЪДЪТ КЪМ СВ. Р. -  Това обяснение, Вие ли сте го дали? Ваш ли е подписа?

СВ. Р.  – Да. Това аз съм го писал лично. Поддържам заявеното, че нормалната походка откакто го познавам е накуцвайки леко, според моите впечатления.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д-р Г.И.С..

Г.И.С. -  58 години, неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомня на свидетеля отговорността му за лъжесвидетелстване.

Свидетелят обеща да говори истината.

СЪДЪТ КЪМ СВ. С. -  Призован сте тук във връзка с дадено Ваше експертно заключение във връзка със здравословното състояние на оспорващия.

Съдът дава възможност на пълномощника на оспорващия да постави своите въпроси към свидетеля.

АДВ. М. – Дадохте експертно заключение във връзка с административната преписка. Там, когато давате заключението взехте ли в предвид действията и констатациите, които е извършил д-р И. при непосредственото констатиране на болките в коляното на жалбоподателя и неговите предписания?

СВ. С. -  Това беше преди година и нещо доколкото си спомням аз.  Може  ли да го видя какво сме писали?

Съдът предявява заключението на д-р И..  

АДВ. М. – Какви документи  взехте в предвид  като изготвихте  заключението? Медицинските документи прегледахте ли относно здравословното състояние на жалбоподателя? Имаше ли изследвания между тях?

СВ. С. -  Всички, които  бяха в делото.

АДВ. М. -  Имаше ли изследвания между тях, рентгенови снимки?

СВ. С. -  Не е имало никога рентгенови  снимки. Нито изследване, което да ми свърши на мен работа.

АДВ. М. -  А изследвания на ЯМР  имаше ли?

СВ. С. -  Да. Гледах го изследването на ЯМР. Има несъответствие на датата на ЯМР и това, което твърди ищеца. Той е направен след това ЯМР. Травмата е станала февруари месец. Всички тези истории почват от април месец нататък. Защо не си е обърнал внимание веднага? Защо не си е направил артроскопията тогава? Защо не е направил ЯМР веднага?

АДВ. М. -  Взехте ли в предвид констатациите, които е написал д-р И., който непосредствено е прегледал жалбоподателя след твърдяното събитие и го е изпратил с направление към ВМА.  

СВ. С. -  Колко непосредствено?

АДВ. М. -  В рамките на един час или по-малко.

СВ. С. -  А той кога отива?

АДВ. М. -  Същия ден.

СВ. С. -  Нещо бъркате.

АДВ. М. – Не. Не бъркам.

СВ. С. – Това става два месеца след това, което е написано. Той отива във Военна болница – Плевен, а не във ВМА – София.

АДВ. М. – Доколкото знам Военна болница – Плевен е част от формированието на ВМА.

СВ. С. - Бъркате нещата. Нищо общо няма със ВМА. Като структура Военна болница. Там няма нито ЯМР, нито някакво друго изследване, което може да му се направи. Колегата от там пише „******“. Руптурата се доказва единствено след ЯМР, който не е направен тогава, а два месеца след това, когато е предприето оперативно лечение. Менискус може да се скъсан преди 15 години.

АДВ. М. -  Вие сте написали във заключението, че механизмът не съответства на този, който е описал жалбоподателя. Бихте ли казали какъв трябва да е механизма, за да се случи това, което той твърди?

СВ. С. -  От практиката е доказан този механизъм. Значи опъване и усукване на подбедрицата. Няма такъв механизъм, както той го описва.

АДВ. М. -  Означава да се извъртиш.

СВ. С. -  Изтегляне на подбедрицата отдолу. Не е логично като се качи на стълбата да си завърти подбедрицата. Логиката е такава. Просто не пасват нещата. Ако е имало такова нещо, такава болка е, че не може да слезе от стълбата. Той е слязъл и е казал „Отивам да се прегледам във Военна болница“.

АДВ. М. -  Какви са симптомите, които са свързани със скъсване на менискуса?  

СВ. С. -  Описани са от 16 автора, които нито един от тях не отговаря на това, което колегата от Военна болница е написал. Има съмнения, това са симптоми, а доказването е единствено чрез ЯМР. Всичко друго е теория на вероятностите.

АДВ. М. – Когато дадохте експертното заключение казахте, че не сте виждали медицинските документи, така ли?  

СВ. С. -  Казах, че съм виждал много медицински документи. Което беше в делото съм го разгледал подробно.

АДВ. М. – Може ли да цитирате някой от тях?

СВ. С.  - Мога, да. Мога да Ви кажа решението, експертизата. Аз ще Ви кажа веднага няколко веднага.  

АДВ. М. – Заключението е теоретично. Това заключение не е съобразено със здравословното състояние на жалбоподателя. То не е конкретно. Както виждате вещото лице не говори нищо конкретно.

СВ. С. -  А Вашите доказателства какви са? Имате ли нещо практически за доказване?

АДВ. М. -  Да. Имаме медицинските документи, за които можеш и Вие да извършите преглед.

СВ. С. -  След колко време?

АДВ. М. – Запознахте ли с другите медицински документи? Епикризата?

СВ. С. – Тя не съответства на времето. Коя епикриза? От коя дата?

АДВ. М. – Артроскопската. Нямам копие от заключението.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М.  То е част от съдебното производство. Имали сте достатъчно време да изискате документи, които са Ви били необходими. Коя епикриза, на коя страница се намира от делото?

АДВ. М. -  Не знам.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. -  Коя епикриза искате да му предявим?

АДВ. М. -  Артроскопската епикризата от ВМА – София. От 2013 г.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – По кое дело е приложена.

АДВ. М. – На нас нищо не ни се изпраща като документи. Епикризата къде е?

СВ. С. – Епикризата е в болния.

АДВ. М. – Тя е в административната преписка. Вие не сте се запознал с нито един медицински документ.

СВ. С. – Така ли? Не казват това, което Вие искате да чуете просто, но няма да го кажа, защото не е вярно. Сигурно съм си го измислил от шапката.

АДВ. М. – Вие по специалност, какъв сте?

СВ. С. – Ортопед – травматолог се водя.

АДВ. М. – Обичайно, гледате ли рентгенови снимки?

СВ. С. – Никога. Днес само 20.

АДВ. М. -  Като изготвяте заключение, не искате ли да Ви се представи снимка, документи?

СВ. С. -  Отговорил съм точно на въпросите, които бяха зададени за експертизата. Снимката не дава никаква информация по този въпрос.

АДВ. М. – Нямам повече въпроси.  Смятам, че свидетелят е некомпетентен. Поради тази причина считам и поддържам твърдението си в жалбата, че административният орган е назначил едно некомпетентно лице. Възложени са му недобри въпроси, на които не е дал отговор. Поради, което вещото лице е дало експертно заключение, което да ползва само тезата на административния орган. Поддържам искането си за тройна медицинска експертиза по настоящото дело и моля да бъде допусната.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. МАЛИНА – Като поставите задачи ще се произнеса по искането Ви!

ЮРК Р. -  Нямам въпроси към свидетеля. Той си потвърди заключението. Това ми е достатъчно.

ОСПОРВАЩИЯТ – Първият ред от заключението, че е подробно запознат с медицинската документация по административното дело. Там са всички приложени епикризи, ЯМР и т.н. Аз съм изпратен във Военно медицинска академия с направление към ВМА.

СВ. С. – Кога сте изпратен във ВМА – София? След колко време, след колко време?

ОСПОРВАЩИЯТ – Още на следващия ден във ВМА – София и от там ми насрочиха ЯМР за след един месец.

СВ. С. -  Аааааа, в този един месец може да сте скъсали всички менискуси през това време.

ОСПОРВАЩИЯТ – Скъсването на менискуса е довело до увреждането на старото заболяване. Има следи от операцията. Цялата медицинска документация  никой не ми я е искал до момента. Тя все още е в мен.

АДВ. М. – Поддържаме искането си за тройна експертиза, направено в т. 2 от доказателствените  искания, в която са формулирани въпроси. С решение на Административен съд – Плевен № 156/19.04.2017 г. на стр. 15 от решението са поставени въпроси.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М. – Аз няма да ровя по делата. Ще си формулирате наново въпросите.

АДВ. М. – Моля да ми предоставите срок. Като задължите съответно вещите лица или им предоставите възможност, ние да представим в оригинал всички медицински документи, в това число рентгенови снимки и др., за да могат те да работят по-компетентно.

ОСПОРВАЩИЯТ Има и компакто диск от самата операция.

АДВ. М. – Моля да ми де издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя от ВМА – София със запис на операцията, която е правена на доверителя ми през април месец 2013 г., на която се вижда скъсаният менискус къде се намира по време на операцията и е заснета, за да може да назначените вещи лица да отговорят компетентно на поставените въпроси.

СЪДЪТ КЪМ АДВ. М.  – Защото Вие твърдите, че е скъсан на 20.02.2013 г., а лекарите по всички експертизи казват, че не може да се установи с точност, ако не е на деня, направено съответното изследване, така ли?

АДВ. М. – Да. Точно така. На деня е направен преглед, който констатира това, което компетентното вещо лице е написало в своето заключение, има индикации, които са косвени, които водят до съмнения за скъсан менискус, които д-р И. е констатирал в същия ден. Затова ние твърдим, че е така.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на оспорващия, след внасяне на държавна такса, което да му послужи пред ВМА – София, по силата на което да му се предостави запис от проведена операция на 09.04.2013 г. от оператор д-р Р. и д-р А..

ОТЛАГА делото за 22.04.2019 г. от 09.30 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.39 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: