ПРОТОКОЛ

 

Година 2019                                            Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД              ШЕСТИ  състав

 

На шести юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

                                     

Секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАНОВА

Административно дело № 452  по описа за 2019 г.

 

         На именното повикване в 09.00 часа се явиха:        

ОСПОРВАЩИЯТ Г.К.И. – редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Р.А.от Адвокатска колегия - Ловеч с пълномощно от днес.

ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ ОД НА МВР – ПЛЕВЕН – редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт П.Ф.с пълномощно от днес.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ А. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Постъпила е жалба с вх. № 2028/19.04.2019 г. от Г.К.И.,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 18-0936-000111/11.01.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, с която е постановено временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наложената мярка, тъй като е изтекла погасителната давност относно визираното в обжалваната заповед наказателно постановление, което е връчено на 04.10.2016 г. и влязло в сила на 12.10.2016 г. и моли да бъде отменена наложената мярка.

Съдът докладва писмо вх. № 2150/25.04.2019 г., към което е приложена административната преписка от ответника, както и писмо вх. № 2342/10.05.2019 г., към което е изпратено наказателното постановление описано в процесната заповед.  

АДВОКАТ А. – Поддържаме така подадената жалба. Да се приемат доказателствата по делото.  

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Считаме, че жалбата е неоснователна. Моля да приемете приложените с преписката доказателства. За допълване на административната преписка представям Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 19-0938-000648 от 09.04.2019 г., от която е видно, че на при получаване на тази заповед на 10.04.2019 г. едва тогава жалбоподателят е предприел действия по заплащане на глобата визиран в Заповед № 18-0938-000111 от 11.01.2018 г. Почти една година след получаване на процесната заповед предмет на днешното съдебно заседание и въпреки, че в нея изрично е посочено коя глоба по кое наказателно постановление не е заплатена, жалбоподателят е продължил да управлява МПС без да заплати глобата и вече от картона на Заповедта за принудителна административна мярка се вижда, че тази заповед, която представяме в днешното съдебно заседание, най-сетне е получила своето превъзпитателно въздействие и лицето е заплатило глобата по обжалваната в днешното съдебно заседание заповед.

АДВОКАТ А. – Запознати сме с въпросната представена в днешното съдебно заседание Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 19-0938-000648 от 09.04.2019 г. Желаем да отбележим, че по същата е подадена жалба и е образувано административно дело по описа на Административен съд – Плевен. В тази връзка желаем да отбележим, че в нея се визира обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0936-000111/11.01.2018 г., в която изрично е  отразена с дата на влизане в сила 07.03.2018 г. Също така желаем да отбележим, че датата 07.03.2018 г. не е дата на влизане в сила на обжалваната в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а това е датата на връчване на същата заповед, в която изрично е отбелязано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок. По същата тази заповед е редовно постъпила жалба и по тази жалба се води настоящото производство. Така, че въпросната заповед представена в днешното съдебно заседание считам, че няма абсолютно никакво отношение към настоящия процес. Същата е неправомерно издадена, това е предмет на друга проверка.

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Считам, че обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение. Към датата на издаването на заповедта, която представям в днешното съдебно заседание, административният орган не е имал данни за нейното обжалване, тъй като обжалването на тази заповед е постъпило директно в Административния съд и съответно е получена много по-късно в ОД на МВР – Плевен, така, че за органа издал заповедта към онзи момент са били такива обстоятелствата.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото писмо вх. № 2150/25.04.2019 г. от ответника с приложена административната преписка по опис; писмо вх. № 2342/10.05.2019 г., към което е изпратено наказателното постановление описано в процесната заповед.  

Съдът намира, че представената в днешното съдебно заседание Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 19-0938-000648 от 09.04.2019 г. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен е неотносима към предмета на делото и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 19-0938-000648 от 09.04.2019 г. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен.

ВРЪЩА същата на процесуалния представител на ответника.

АДВОКАТ А. – Уважаема госпожо съдия, жалбоподателят Г.И. желае да даде обяснения във връзка с фактическата обстановка при връчването на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради което моля същият да бъде допуснат до изслушване. Той иска да даде обяснения във връзка с това, че в момента на връчването той е направил възражение пред кварталния отговорник Г.. Кварталния отговорник Г. е направил проверка за наличието на погасителна давност по отношение на визираното в заповедта наказателно постановление и не му е отнел фактически документите за управление на МПС, като му е казал, че може да управлява МПС свободно, но въпреки това му е дал определени указания, че следва да му връчи тази заповед и той да вземе решение, дали да я обжалва или да не я обжалва по съответния ред.  

СЪДЪТ - Глобата наложена Ви с наказателното постановление от 17.09.2015 г. платени ли са към настоящия момент?

ОСПОРВАЩИЯТ И. – Глобите са изтекли по давност. Към настоящия момент не са ми изисквани за плащане

СЪДЪТ – Наказателното постановление обжалвано ли е?

ОСПОРВАЩИЯТ И. – Не е обжалвано и не съм платил глобите.

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Възразявам срещу даването на тези обяснения, какви частни разговори са водени между жалбоподателя и служител на ОД на МВР – Плевен, който не е административния орган не следва да бъдат предмет на настоящото дело. Каквито и възражения да е имал жалбоподателя то е следвало да ги подаде пред административния орган в писмена форма.  

С оглед направеното искане от пълномощника на оспорващия за даване на обяснения от Г.К.И., с оглед обстоятелството, че към 07.03.2019 г. при връчване на процесната заповед същият е направил възражение пред кварталния отговорник в Първо РУ при ОД на МВР – Плевен и кварталния отговорник му е обяснил, че наказателното постановление от 2015 г., връчено през 2016 г. е погасено по давност и не следа да се заплаща, съдът намира тези обстоятелства за неотносими към предмета на делото и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ДОПУСКА даване на обяснения от оспорващия Г.К.И. по отношение на тези факти.

АДВОКАТ А. – Нямаме други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Нямаме други доказателствени искания.

С оглед заявеното от страните, че няма да сочат нови доказателства, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВОКАТ А. – Уважаема госпожо Съдия, считам, че така обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна по следните причини: В заповедта се сочи, че мл. автоконтрольор Д.А.Х..е издал АУАН с номер завършващ на 246 от 01.01.2018 г. против жалбоподателя, с който се установява, че същият управлява МПС като не е изпълнил задължението си да заплати наложена глоба с НП № 3684/2015 г. По въпросния АУАН е издадено НП № 370 от 24.01.2018 г., което е обжалвано в предвидения от закон срок. В тази връзка сме представили удостоверение по н.а.х. дело № 1053/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен. Заседанието по това дело е насрочено за 04.06.2019 г. от 09,30 часа и произнасяне на съда към настоящия момент не е налице. В тази връзка считам, че не са налице законовите предпоставки за издаване на заповед за принудителни административни мерки, тъй като нарушението не е установено по един несъмнен начин. Отделно от това, в производството по издаване на акта са налице съществени процесуални нарушения, които са изнесени в производството по обжалване на последвалото наказателно постановление. В действителност заповедта за прилагане на принудителни административни мерки има за цел да предизвика конкретни фактически действия към определен момент за да може да предотврати последващи нарушения. В настоящия случай фактическите действия на органите на полицията са да отнемат временно свидетелството за управление на МПС от жалбоподателя до заплащане на дължимата глоба, именно в това се изразява и целта на закона. От данните по делото е видно, че обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя близо едно години и два месец след издаването й, а това е датата 07.03.2019 г. Именно с връчването й е следвало да се приложат от съответния връчител, в случая кварталният отговорник Г., принудителните  административни мерки и да се отнеме фактически свидетелството за управление на МПС от жалбоподателя. Установява се, че жалбоподателят в момента на връчването е направил възражение за изтекла погасителна давност относно визираната в наказателното постановление глоба. Същата би следвало да е изтекла на 13.10.2018 г. съгласно законовите разпоредби и тълкувателната практика на ВАС. След като е извършил съответната проверка кварталният отговорник Г. е установил, че вземането за глобата е погасено по давност и не е отнел свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Към този момент заповедта за прилагане на принудителни административни мерки вече не съответства с целта на закона и би следвало служебно да се отмени. Същият квартален отговорник обаче му е връчил заповедта въпреки, че за прилагане на същата вече не са били налице правни основания. За жалбоподателя в случая за да защити правата си остава единствено правната възможност да обжалва така връчената му заповед пред съответния орган и в съответните срокове. Във връзка с данните предоставени по делото, моля съда да установи датата на отпадане на основанието за прилагане на обжалваната заповед във връзка със законовите разпоредби относно погасителната давност. Отделно от това, предвид гореизложеното, моля да отмените обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна с произтичащите от това законови последици. Моля да ми присъдите разноски в размер на 300 лева и държавна такса от 50 лева.

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Уважаема госпожо Съдия, моля да оставите без уважение подадената жалба. Считаме, че издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и правилна. Същата е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, за което е представена и съответната заповед за упълномощаване към административната преписка. При издаването на заповедта не са допуснати процедурни нарушения, заповедта съдържа фактическите и правните основания за издаването си, като допълнителни мотиви за издаването й са посочени в АУАН. Считаме, че изложените в днешното съдебно заседание възражения от страна на жалбоподателя не са основателни. Към дата 01.01.2018 г. – датата на съставяне на АУАН от мл. автоконтрольор Д.А.Х..не са изтекли давностните срокове за събиране на глобата, която е влязла в сила с наказателното постановление на 12.10.2018 г. Не са настъпили двугодишните срокове към датата на съставяне на АУАН, както и към датата на издаване на наказателното постановление. По отношение на заявеното, че наказателното постановление е посочено като вляза в сила се обжалва, то считам, че са налице разминавания между твърденията на жалбоподателя и неговия адвокат, тъй като в днешното съдебно заседание жалбоподателя заяви, че не е обжалвал тази глоба, а действително ако е налице това дело № 1053/2019 г. пред Районен съд - Плевен, като посочи процесуалният представител на жалбоподателя, то жалбата е подадена след законоустановените срокове, тъй като се вижда, че жалбата е подадена през 2018 г., а наказателното постановление е връчено 2016 г., но това е въпрос, по който ще се произнесе съответния районен съд и не е от компетентността на днешния съдебен състав да вземе решение относно законосъобразността на наказателното постановление. Считам, че към датата на издаване на обжалваната заповед доказателствената сила на АУАН не е оборена. От представения по делото картон на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, която е извадка от информационната система на МВР е видно, че на 10.04.2019 г. жалбоподателят е заплатил глобата посочена в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и от точка 4 на този картон е видно, че на датата на плащането е отпаднало основанието за издаване на настоящата заповед, тоест заповедта е прекратила своето действие на 10.04.2019 г. по служебен път е извършено прекратяването, след получаване на дължимата глоба. На един административен акт следва да се разглежда, както неговата законосъобразност и правилност, така и с оглед съответствието му с целта на закона към датата на неговото издаване, а това е 11.01.2018 г. и считаме, че към тази дата са били налице фактическите основание изложени в заповедта. Факт е, че свидетелството за управление на МПС не е иззето. При извършена проверка в сектор „Пътна полиция“ се установява, че не е иззето свидетелството, но то не е иззето с АУАН, тъй като жалбоподателя не го е носил със себе си, а каква е причината при връчването на заповедта същото да не бъде иззето не може да бъде установена. Какви са били твърденията и разговорите с кварталния инспектор относно заповед считам, че не са установени по категоричен начин и не следва да се вземат предвид при решаване на спора. Това са само твърдения на жалбоподателя, за които липсват каквито и да е доказателства. Предвид изложеното, Ви моля да оставите в сила издадената заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ако се произнесете в полза на жалбоподателя, правим възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение или за недължимо адвокатско възнаграждение, тъй като в представеното в днешното съдебно заседание пълномощно е записан съвсем различен хонорар в размер на 150 лева. Адвокатски хонорар може да бъде търсен само ако същият е действително заплатен и това е отбелязано в адвокатското пълномощно.

АДВОКАТ А. – Единственото, което мога да добавя е във връзка с изложеното от процесуалния представител на ответника е, че обжалваното наказателно постановление не е визирано в акта отразен в обжалваната заповед, а това е наказателното постановление, което е издадено въз основа на самия акт. Това наказателно постановление е издадено на 24 януари близо 13 дни след издаването на самата заповед, за него става на въпрос. Наказателното постановление, което е издадено въз основа на акта, който е визиран в самата заповед. В заповедта е визиран акт, който е съставен от мл. атоконтрольор Д. Х., завършващ на № 246/01.01.2018 г., въз основа на този акт на 24.01.2018 г. е издадено Наказателно постановление № 370 от 24.01.2018 г. Просто уточняваме кое сме обжалвали и делото което е в Районен съд – Плевен, което посочихме № 1053/2019 г. е дело във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 370 от 24.01.2018 г. Мисля, че сме представили удостоверение, но ако не сме го представили, мога да го представя.  

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Вие твърдите, че не сте обжалвали наказателното постановление, което се твърди, че е влязло в сила на 12.10.2016 г. Така ли да разбирам?

АДВОКАТ А. – Уточнявам кое наказателно постановление сме обжалвали защото Вие посочихте другото.

ЮРИСКОНСУЛТ Ф. – Аз мислех, че твърдите за наказателното постановление, което е посочено, че е влязло в сила. Нормално е веднага след акта да бъде издадена заповед за принудителна мярка. Издаването на наказателно постановление може да стане до шест месеца след съставянето на АУАН. В конкретния случай наказателното постановление по акта съставен от Д. Х. е съставено много своевременно.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.26 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: