ПРОТОКОЛ
Година 2019 Град ПЛЕВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ състав
На двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА |
Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА
Административно дело № 408 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 10,00 часа се явиха на
второ четене:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.Х.С. – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, не се явява. Представлява се от майка си С.Л.
с пълномощно на л.9 от делото.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Плевен – редовно уведомен по реда на чл.137 ал.7 от АПК, не
изпраща представител.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
С.Л. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на
делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
С.Л. – Запознах се с писмените доказателства, да се приемат.
Няма да соча други доказателства. Моля да се приключи делото.
По доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото удостоверение от
Търговския регистър за регистрирана фирма.
ПРИЕМА като доказателство по делото справка от НБД
„Население“ при Административен съд – Плевен.
ПРИЕМА като доказателство по делото писмо вх.№ 2013
от 18.04.2019 г.
ПРИЕМА като доказателство по делото приложените към
писмо вх.№ 2067 от 22.04.2019 г., както следва: служебна бележка №
15-26-00-0629 от 18.04.2019 г.; заявление-декларация за извършване на социална
оценка от 06.01.2015 г.; социална оценка от 26.01.2015 г.; заявление-декларация
за отпускане на месечна добавка за социална интеграция от 22.01.2015 г.;
заповед № СПО 21043 от 29.01.2013 г. или 2015 г./не се чете добре/; заявление-декларация
за извършване на социална оценка от 08.12.2016 г.; социална оценка от
22.12.2016 г.; заявление-декларация за отпускане на месечна добавка за социална
интеграция от 29.12.2016 г.; Заповед № ЗИХУ32/Д-ЕН/3766 от 27.12.2016 г.
ПРИЕМА като доказателство по делото писмо вх.№ 2111
от 24.04.2019 г.
ПРИЕМА като доказателство по делото молба вх.№ 2219
от 03.05.2019 г., ведно с приложената към нея декларация за материално и
гражданско състояние от 24.04.2019 г. на жалбоподателя.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към
писмо вх.№ 2542 от 21.05.2019 г., както следва: документ от Еконт; системен
бон.
ПРИЕМА като доказателство по делото молба вх.№ 3281
от 26.06.2019 г., ведно с приложените към нея: Заповед № ЧР-7 6056 от
07.06.2019 г. на Зам.изп.директор на Агенция за социално подпомагане и Заповед
№ 1506-РД01-0304 от 05.06.2018 г. на Директор Дирекция „СП“ – Плевен.
ПРИЕМА като доказателство по делото удостоверение за
раждане серия Р-74 № 137130 и пълномощно.
ПРИЕМА като
доказателство по делото писмо вх.№ 4018 от 14.08.2019 г., с приложен документ, удостоверяващ
изпратени на жалбоподателя доказателства по електронна поща.
С оглед становището на жалбоподателя, че няма да сочи други
доказателства и няма нови искания, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ЗА
ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
С.Л. – Уважаема госпожо съдия, поддържам жалбата. Считам, че
добавката за обучение на сина ми следва да бъде отпусната от 31.07.2015 г.,
датата, на която съгласно уверение № 357 той е записан в първи курс и е
започнал обучението си в МУ Плевен, т.к.: 1.Правото на месечна добавка за
обучение по чл.42 ал.2 т.3 от ЗИХУ е възникнало на 31.07.2015 г., когато
съгласно същата разпоредба синът ми е направил първите допълнителни разходи за
обучението си.; 2.Добавката за обучение се отпуска за целия срок на обучението,
а не за част от него, т.к. изискуемият
по чл.42б ал.2 от ЗИХУ документ трябва да удостоверява „продължителността на
обучението“. В случая от предоставения на ДСП учебен план за специалността на
сина ми става ясно, че срокът на неговото обучение е четири години и до момента
няма прекъсвания в този срок. И т.к. всеки срок има начало и край, този срок от
четири години е с начало 31.07.2015 г. Единият мотив за отказа на директора на
ДСП добавката да бъде отпусната от 31.07.2015 г., изразено в представената по
делото молба с Ваш вх.№ 3281 от 26.06.2019 г., е, че в заявленията-декларации
от 2015 г. и 2016 г. не е правено искане за отпускане на добавка за обучение. И
в двете социални оценки обаче – и от 2015 г., и от 2016 г., срещу добавката за
обучение е отметнато „да“ и е записано на ръка „възможно“, а сам по себе си
този факт доказва факта, че в заявленията от 2015 г. и 2016 г. има направено
искане за отпускане на добавката за обучение, освен ако то не е изтрито, защото
в този период от време в приемната поисканите добавки се ограждаха с молив в
заявленията, за което имаме свидетели, а в момента изтриването не може да се
установи, т.к. на съда са предоставени ксероксни копия, а не оригиналите.
Основният обаче мотив за отказа е, че „нито в ЗИХУ, нито в ППЗИХУ е предвидено
отпускането й със задна дата“. В представеното по делото писмено становище на
директора на ДСП Плевен е посочено, че „По отношение на искането на оспорващия
за отпускане на добавки за минал период от 31.07.2015 г. …. отказът е правилен
и законосъобразен, доколкото разпоредбите на ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат такова
задължение“. Нашето становище, изразено в жалбата, е, че общоизвестен принцип в
правото е, че това, което не е забранено, е позволено. А както в ЗИХУ, така и в
ППЗИХУ няма текст, който да забранява отпускането със задна дата. По повод на
това наше становище в представената от ДСП по делото молба с Ваш вх.№ 3281 от
26.06.2019 г. е изразено мнението, че посоченият от нас общ принцип „не би
могъл да се приложи, т.к. в публичното право е приложим друг принцип –
позволено е само това, което не е забранено със закон“. А това само потвърждава
нашето становище, защото както в ЗИХУ, така и в ППЗИХУ няма текст, който да
забранява отпускането на добавката със задна дата. ЗИХУ с разпоредбата си на
чл.42б ал.2 обвързва отпускането на добавката за обучение единствено с момента
на представяне на документа за обучението. Считам, че ППЗИХУ пък с разпоредбата
си на чл.32 ал.3 т.1 разрешава отпускането на добавката със задна дата, т.к. в
нея изрично е посочено, че „Документът по ал.2 т.2, т.е. документът,
удостоверяващ продължителността на обучението, се прилага към
заявление-декларацията …. когато обучението е започнало преди или в месеца на
подаването му“. Във връзка с това бих искала да отбележа, че напълно невярно е
посоченото от директора на ДСП Плевен в цитираната по-горе молба с Ваш вх.№
3281 от 26.06.2019 г., че „Нормата на чл.32 ал.3 т.1 не урежда отпускането на
добавката за минал период, а изброява необходимите документи, които следва да
бъдат приложени към заявлението-декларация“. В крайна сметка, в текста на чл.32
ал.3 т.1 от ППЗИХУ няма никакво ограничение относно това колко дни, месеци или
години преди месеца на подаване на заявление-декларацията трябва да е започнало
обучението. С оглед на това считам за пределно ясно, че разпоредбата на чл.32
ал.3 т.1 от ППЗИХУ разрешава отпускането на добавката със задна дата в
случаите, когато обучението е започнало преди месеца, в който е подадено
заявлението-декларация. А настоящия случай е точно такъв. Обучението е
започнало през м.юли 2015 г., което е преди месец ноември 2018 г., когато е
подадено заявление-декларацията. Освен това добавката за обучение се отпуска за
целия срок на обучението, а не за част от него. Уважаема госпожо съдия, с оглед
всичко изложено до тук считам, че обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна в частта си относно началната дата 01.11.2018 г., от която е
отпусната добавката по чл.42 ал.2 т.3 от ЗИХУ и Ви моля: 1. Да отмените или
измените обжалваната заповед в частта й относно началната дата 01.11.2018 г.,
от която е отпусната добавката по чл.42 ал.2 т.3 от ЗИХУ; 2. Добавката да бъде
отпусната от 31.07.2015 г.; 3. Добавката да бъде изплатена от 31.07.2015 г. и
4. Да бъде изплатена законната лихва до момента. Представям становището си в
писмен вид.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,21
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: