ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ състав

На ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ АПРИЛ 2019 ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 291 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 10.30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.Г.И. – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Б. с пълномощно на л. 30 от делото.

ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК СЕКТОР ПП КЪМ ОД НА МВР ПЛЕВЕН – редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. с пълномощно от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ЮРК. Ф.: Да се даде ход на делото.

Съдът след като изслуша становището на страните намира, че не са налице процесуални пречки за хода на делото и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Делото е образувано по жалба от А.Г.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-00173/26.01.2019 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,б.А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.

В изпълнение на съдебно определение, жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за образуване на делото и е представил квитанцията по делото.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед.

АДВ. Б.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания. Да се приемат представените от административния орган доказателства. Да приключи делото.

ЮРК. Ф.: Жалбата е неоснователна. Да се приемат представените с административната преписка доказателства. Нямам други доказателствени искания. Да се даде ход на делото по същество.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към писмо вх. рег. № 1261/11.03.2019 г. писмени доказателства, както следва: жалба вх. № 316000-7656/28.02.2019 г., заповед за прилагане на ПАМ № 19-0938-000173/26.01.2019 г., писмо рег. № 316р-3173/29.01.2019 г., с приложена към нея в оригинал заповед за прилагане на ПАМ № 19-0938-000173/26.01.2019 г., справка за нарушител относно В.Д.С., справка за нарушител относно А.Г.И., справка за нарушител относно В.Д.С., справка по история за ПС с рег. № ***, справка за автомобил „Ауди КУ7“ с рег. № ***, заповед № 316з-27/03.01.2018 г., опис за изпратената на 11.03.2019 г. кореспонденция.

ПРИЕМА като доказателство по делото приложените към заявление с вх. рег. № 1352/14.03.2019 г. пълномощно и разписка за внесена такса за образуване на делото.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към писмо с вх. рег. № 1479/20.03.2019 г. писмени доказателства, както следва: заповед № 1557/17.05.2012 г., писмо изх. № 16-00-13-2726/4/01.08.2014 г., заповед РД-01-368/25.07.2014 г., акт за нарушение серия АА акт № 189368/26.01.2019 г., НП № 19-0938-000012/30.01.2019 г.,

ПРИЕМА за сведение становище рег. № 316р-8893/20.03.2019 г.

ПРИЕМА като доказателства справка за нарушител за В.Д.С., справка за нарушител водач за А.Г.И., справка по история на ПС с рег. № *** ***, свидетелство за регистрация на лек автомобил „Ауди ТУ7“ с рег. № ***, справка за собственост на ПС на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, опис за изпратената на 20.03.2019 г. кореспонденция.

С оглед становището на страните, че няма да сочат доказателства и нямат доказателствени искания счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, заявявам, че поддържам подадената от доверителката ми жалба. Моля да отмените като незаконосъобразен атакувания с нея административен акт. Няма да обсъждам материалната законосъобразност на атакувания административен акт, тъй като за да се стигне до подобно обсъждане административният акт трябва да е напълно изряден от процесуална гледна точка. Моето становище е, че атакуваният административен акт страда от съществени процесуални пороци, които са основание за неговата отмяна на чисто процесуално основание без да се обсъжда по същество дали този административен акт е материално законосъобразен или не. На първо място - в случая е налице съществено нарушение в разпоредителната част на административния акт. При издаването му административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като не е посочено в разпоредителната част номера на пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Да напомня, че разпоредителната част на издадения административен акт следва да бъде ясна, точна и недвусмислена, особено, когато с нея се засягат права и законни интереси на гражданите, какъвто е случая. Ако тя не е ясна, точна и недвусмислена, административният акт следва да бъде приет за установен в съществено нарушение на процесуални права. Недопустимо е действителната воля на административния орган да се извежда по тълкувателен път, т.е. от мотивите на административния акт. Считам, че като е издаден административен акт с неясна разпоредителна част, административният орган е нарушил правото на защита на адресата, а така също е лишил от възможност съда да провери и реално да се произнесе по материалната законосъобразност на акта, което във всички случаи е съществено нарушение на процесуални права и самостоятелно основание за отмяна на административния акт на това основание.

На второ място, но не по-малко важно - в случая административният акт страда от друг порок- липса на мотиви, обосноваващи продължителността на приложената принудителна административна мярка. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до 1 година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания към неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за материална законосъобразност на акта, и което съдът задължително следва да проверява съгласно чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок от 6 месеца до 1 година на принудителната административна мярка и при условие, че административният орган налага подобна мярка не на минимума, а на максимума на предвидения от закона срок, той задължително следва да изложи мотиви защо завишава по размер принудителната административна мярка. Такива мотиви в процесната заповед липсват. Като е направил този пропуск, административният орган не е обосновал на практика упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Това е основание да се твърди, че издадената от него заповед е издадена в съществено нарушение на процесуалните права. В този смисъл е и практиката на ВАС мога да цитирам решение № 119 по АД № 9027/2018 г., решение № 16177 по АД № 1938/2018 г. Една отметка да направя, според създадената съдебна практика на административните съдилища по подобен род казуси, заповедите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се издават в условията на т.н. оперативна самостоятелност, което дава основание на наказващия орган сам да определи размера на принудителната административна мярка. Независимо от това, че в случая административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, това не го освобождава да излага мотиви относно срока на налаганата принудителна административна мярка. Да напомня, че в този смисъл е ТР № 4/22.04.2004 г., по което е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, т.е. в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт.

Още една отметка да направя - съдебната практика допуска излагането на мотиви да не е в административния акт, т.е. излагането на мотиви може да предхожда или да съпътства издаването или връчването на административния акт. В случая подобни мотиви няма изложени в друг съпътстващ документ, който да предхожда или да съпровожда административния акт, т.е. няма излагане на мотиви отделно, каквато възможност е предвидена съгласно ТР № 16/31.07.1975 г. на ОСГК. Така че административният акт на практика се явява издаден без всякакви мотиви. Мисля, че административният орган съзнава тази непълнота в административния акт, защото се е опитал да изложи мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка в едно становище, което е на л. 45 от делото, т.е. опитал се е да „санира“ административния акт едва след негово обжалване в съда и постъпване на жалбата в съда. Подобен опит са саниране и последващо мотивиране на административния акт е недопустим съгласно съдебната практика, така че моля да приемете, че административният акт е издаден при липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуални правила и наред с първото, и допълнително основание за неговата отмяна. Моля да постановите решение, с което да отмените атакуваната от доверителя ми заповед, съответно да присъдите на доверителя ми разноските, направени в настоящото производство. Разноските са в размер на 360.00 лева.

ЮРК. Ф.: Уважаема госпожо съдия, моля да оставите без уважение подадената жалба. Считам, че издадената заповед е законосъобразна и правилна, издадена е от компетентен орган в рамките на правомощията му при спазване на целта на закона и при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му. По отношение на направените възражения в днешното съдебно заседание, считаме че същите са неоснователни. Неоснователно е възражението, че не е ясно на кое МПС се прекратява регистрацията за срок от една година. Действително, в разпоредителната част същото не е посочено с номер, но безспорно от диспозитива на заповедта е видно, че това е именно МПС Ауди с рег. № ***. Считам, че направеното възражение от страна на жалбоподателя не представлява съществено процесуално нарушение, което води на самостоятелни основания до отмяна на издадената заповед за ПАМ, тъй като в случая не се налага тълкуване на кое МПС е прекратена регистрацията, а същото е посочено подробно със своя номер, модел и марка на автомобила в самата заповед за прилагане на ПАМ. На второ място считам, че заповедта е мотивирана и макар и мотивите да са схематично изложени, те са ясни, а именно посочено е в заповедта, че В.С. на посочената дата 26.01.2019 г. е управлявал МПС, посочено в заповедта, собственост на жалбоподателката, без да притежава СУМПС. Макар и схематично в заповедта е посочено какъв е статусът на МПС, а именно отнето и иззето, както и като мотив, макар и схематично е посочено по отношение на срока - административно-наказателната дейност, която извърша ОД на МВР Плевен в съкращение АНД. В тази връзка какво има предвид органът под АНД, тук допълнителни мотиви за издаването на заповедта и за нейния срок са включени както в АУАН, представен по преписката, така и в представената справка за нарушител-водач, която показва обществената опасност на водача на МПС В.С.с оглед на множеството му нарушения по ЗДвП, както и като допълнителен мотив във връзка с тази дейност е и издадената заповед № 1557/17.05.2012 г., от която е видно, че лицето не е завършило основно образование и не му е издавано представеното от него свидетелство за завършено основно образование, което е представил във връзка с издаване на отнетото СУМПС. Именно поради обществената опасност на водача на МПС Серафимов се е наложило и налагането на ПАМ в срок от 12 месеца. Административният орган е разполагал с всички данни, които изброих до този момент с всички административни актове, които изброих, с всички данни от административно-наказателната дейност и това е обосновало издаването на съответната заповед за срок от 12 месеца. Както спомена и колегата според практиката на ВАС допълнителни мотиви за издаването на една заповед могат да се съдържат и в съпътстващи документи, които макар и схематично посочени в заповедта за ПАМ са налице, а именно каква административно-наказателна дейност, какъв е статуса на иззетото свидетелство. По отношение на този статус, с него е свързана и цитираната заповед № 1557/17.05.2012 г., както и справката за нарушител- водач. Предвид изложеното считам, че издадената заповед за ПАМ е мотивирана, както е мотивиран и по-големият срок за налагането й. Считам, че тя съответства на целите на закона, именно да не се допуска водачи, т.е. да не се предоставят МПС на водачи, които са системни нарушители по ЗДвП, а както се оказа в настоящия случай -са представили документи с невярно съдържание пред административните органи за издаване на СУМПС. Ако се произнесете в полза на ОД на МВР, моля да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лева. Ако се произнесете в полза на жалбоподателя, то правим следното възражение. Считаме, че разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като в представеното пълномощно не е уговорен начин на извършено плащане. Ако счетете, че пълномощното е редовно, то правим възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и молим да бъде намалено в минимален размер.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 10.54 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: