Първо заседание по Административно дело 1181/2019г.

ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ състав

На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Прокурор НАНКА РАЧЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 1181 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 10,58 часа се явиха на второ четене:

ИЩЕЦЪТ Г.Л.Н. – редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ Национална агенция за приходите – редовно призован, се представлява от юрисконсулт В. П. с пълномощно на л.47 от делото.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – редовно призована, се представлява от прокурор Нанка Рачева.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ЮРИСКОНСУЛТ П. – Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР РАЧЕВА – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Образувано е по искова молба Г.Л.Н. ***, чрез адв. С.С.-Ю. ***, срещу Национална агенция по приходите, гр.София, с която се претендира заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на нейни служители, състоящо се в неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на сигурността на данните и нарушения на чл. 24 и чл.32 GDPR и чл. 59, ал.1, чл.45, ал.1, т.6, чл.64, чл.66, ал.1 и ал.2, чл.67, чл.68 от ЗЗЛД, в резултат на което са разкрити лични данни на ищеца. Сочи, че всички тези нарушения са довели до регламентираното в §1, т.10 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл.4, т.12 от GDPR понятие „нарушение на сигурността на личните данни”, което води до неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин. Неимуществените вреди, описани в исковата молба, се изразяват в страх и притеснение от евентуална злоупотреба с тези данни, като и от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и т.н. Исковата претенция е съединена с претенция за лихва върху посочената сума от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Първоначално настоящият иск е бил предявен съвместно като колективен иск заедно с искове от още 156 физически лица. Колективният иск е бил предявен в АССГ, където е било образувано адм.дело №10466/2019 год., по което е постановено разделяне на производствата по всеки от предявените искове. Искът на Г. Л.Н. е отделен в адм.дело №11328/2019 год. по описа на АССГ, прекратено с Определение №7653/11.10.2019 год. и изпратено по подсъдност на настоящия съд на основание чл.133, ал.5 от АПК, където е образувано настоящото дело.

Съдът е приел исковата молба за допустима предвид, че се претендират вреди от бездействие на ответника, което бездействие се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение, т.е. приел е, че съдът дължи произнасяне относно факта налице ли е незаконосъобразно бездействие единствено в мотивите на съдебното решение, а с диспозитива се произнася единствено по основателността на предявената претенция за обезвреда.

С определението за насрочване от ответника са изискани доказателства, свързани с допустимостта на исковата молба по смисъла на специалния закон ЗЗЛД чл.39 ал.4 и ал.5, а именно доказателства за липса на висящо производство пред Комисията за защита на личните данни за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение дали е обжалвано и има ли влязло в сила решение на съда, респективно, наличие на висящо производство в горния смисъл пред Инспектората.

Постъпила е молба с вх.№ 5537 от 07.11.2019 г. от ищеца чрез адвокат С.Ю. от САК, в която същата на основание чл.134 ал.2 от АПК е направила възражение за местна неподсъдност на делото на настоящия съд – Административен съд – Плевен. В молбата е посочила, че съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като изборът е предоставен на ищеца. Посочил е, че в случая увреждащото бездействие е в гр.София, където се намира седалището на НАП и където е следвало да бъде осъществено дължимото действие. Посочил е, че ЗОДОВ е специален закон по отношение на АПК, поради което приложение следва да намери ЗОДОВ и предвид направения избор от ищеца да подаде иска си в АССГ, е направил искане да бъде повдигнат спор за местна неподсъдност на спора на настоящия съд. Алтернативно ищецът е поискал в случай на неуважаване на възражението да му бъдат предоставени копия от постъпилите по делото доказателства. Представил е удостоверение от Комисията за защита на личните данни, от което е видно, че пред Комисията няма висящо или приключило производство за защита на личните данни по смисъла на чл.39 ал.4 от ЗЗЛД. По отношение на наличие на висящо производство пред инспектората е направено искане да се уточни за инспектората към кой орган се отнася това указание и на какво основание се изисква същото, за да може да бъде депозирано съответното искане, респективно такова удостоверение да бъде изискано служебно от съда.

Във връзка с възражението за местна неподсъдност на спора на Административен съд – Плевен, съдът е изискал от ответника да представи по делото доказателства и да посочи дали нерегламентираното прехвърляне на данни за ищеца към външна за НАП дестинация/носител е станало от базата с данните, съхранявани в ЦУ на НАП, или от базата с данните, съхранявани в съответното ТД на НАП, т.е. на сървъра на кой орган са се съхранявали и от който са прехвърлени данните, с оглед определяне на мястото на увреждането.

От ответника е постъпило писмо с вх.№ 5550 от 07 ноември 2019 г., с което ответникът е представил справка за типа на личните данни, по които е осъществен неоторизиран достъп за ищеца: удостоверение от Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ и разпечатка от страницата на КЗЛД, от които става ясно, че НАП е вписана като администратор на лични данни в регистъра на администраторите на лични данни.

Постъпило е и писмо вх.№ 5643 от 12 ноември 2019 г. от ответника, в което е направено възражение за приложимост на чл.7 от ЗОДОВ относно местната подсъдност на спора. Посочено е, че към настоящия момент няма акт на компетентен орган, който по безспорен начин да определя мястото на извършване на нарушението, в случая мястото на увреждането, в т.ч. по отношение на данните на конкретното лице – ищец. Посочено е, че във връзка с изтичането на лични данни на множество лица, от Комисията за защита на личните данни е съставен акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него е издадено наказателно постановление срещу НАП. Поискано е възражението за местна неподсъдност да не бъде уважавано.

Постъпил е и отговор към исковата молба с вх.№ 5750 от 18 ноември 2019 г., в което е направено искане за спиране на настоящото съдебно производство на основание чл.39 ал.4 от ЗЗЛД, във връзка с чл.229 ал.1 т.4 от ГПК предвид, че издаденото срещу НАП наказателно постановление е обжалвано пред Софийски градски съд и в момента има висящо производство по оспорването му. Изразено е и становище по допустимостта и основателността на исковата молба. Посочено е в отговора, че Изпълнителният директор на НАП е утвърдил множество политики, правила, процедури, инструкции, указания и методики за защита и управление на сигурността на информацията в НАП, но такива не са представени като доказателства. Посочено е, че ЦУ на НАП е сигнализирало прокуратурата с писмо за наличие на данни за извършено престъпление чрез осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и разпространение на защитена информация на граждани, обработвани от Агенцията.

По делото са представени с писмо вх.№ 5782 от 19 ноември 2019 г. уведомителното писмо до КЗЛД, уведомителното писмо до Софийска градска прокуратура, заповед РД 15 249 от 2019 г. на Председателя на КЗЛД, констативен акт от проверка, съставен акт срещу НАП, направено възражение срещу акта, наказателно постановление въз основа на акта и е посочено, че се представя и жалба срещу НП, но такава не е приложена. Жалбата, описана по т.7 от приложенията, не е представена по делото.

ЮРИСКОНСУЛТ П. – Във връзка с подсъдността поддържам становището, че делото е подсъдно на настоящия съд. Във връзка с исковата претенция считам, че в исковата молба адвокат Ю. не е сезирала съда с искане да бъде проведено производство съгласно чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, а претендира единствено и само обезщетение за неимуществени вреди, като считам, че ал.2 се прилага субсидиарно само ако има искане до съда и ако съда е сезиран, че са нарушени правата на физическото лице. В случая липсва обжалване на актове или действия на администрацията. Считам, че подаден иск с правно основание чл.39 ал.1 от ЗЗЛД е положителна процесуална предпоставка и за надлежно упражняване на правото на иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно обработване на лични данни. Предвид, че в исковата молба липсва сезиране на съда по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД считам, че и иска по чл.39 ал.2 от същия закон е недопустим. В исковата молба и в доказателствата по делото се цитират само медийни публикации, но не се иска установяване на релевантни факти от значение за преценка налице ли е нарушаване на индивидуалните права на ищеца. В исковата молба не се иска изрична отмяна на действия или бездействия на НАП в качеството им на администратор на лични данни. По изложените съображения относно липсата на изрично сезиране на съда по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, моля уважаемия съд да остави исковата молба без разглеждане като процесуално недопустима, като производството по делото да бъде прекратено. Ако приемете, че е процесуално допустима, моля същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, моля да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди, като същото бъде присъдено по справедливост с оглед личността на ищеца. В условията на евентуалност поддържаме искането за спиране на образуваното административно производство до влизане в сила или до отмяна на наказателното постановление на КЗЛД.

ПРОКУРОР РАЧЕВА – Уважаема госпожо административен съдия, по възражението за местна неподсъдност на настоящото производство считам, че същото е неоснователно. Съображенията ми за това са, че от материалите по делото се установява, че в конкретния случай са налице и двете хипотези на определянето на подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ. На първо място, ищецът е с местоживеене ***, както е посочил в исковата си молба пред съда. Няма представени доказателства, че настоящия адрес на същия е на друго място. Считам, че е налице и другата хипотеза на чл.7, а именно мястото на увреждане е на територията на съдебен район на Административен съд – Плевен. На първо място не са налице доказателства, които да установяват от къде са изтекли личните данни на ищеца. На следващо място считам, че чл.7 от ЗОДОВ определя местната подсъдност по мястото на увреждането, т.е. там, където ищецът е претърпял претендираните от него вреди и с оглед местоживеенето на същия считам, че същото е в гр.Плевен. Т.е. че не следва да бъде уважено искането за повдигане на спор за подсъдност с Административен съд – София. С оглед на искането на ответника за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на съда по административно наказателното производство, висящо пред Районен съд – София във връзка с наказателното постановление, считам същото за неоснователно. На първо място съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на бездействието, от което се претендират вреди, се установява от съда, пред който се разглежда делото, т.е. производството по ЗОДОВ, т.е. пред АС – Плевен. На следващо място посоченото основание като искане за спиране на производството, а именно разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗЗЛД, считам за неотносима към това искане, доколкото тази разпоредба регламентира кога иска за обезщетение по ЗЗЛД е недопустим пред друг съд и тази недопустимост се обуславя от наличие от друго висящо производство пред КЗЛД или пред инспектората, но само по същия спор, т.е. когато страните са едни и същи. В конкретния случай от представените доказателства се установява, че пред КЗЛД към 9 октомври 2019 г. не се установява наличие на висящо или приключило производство с предмет същия спор, т.е. претендиране на обезщетение от разкриването на личните данни, със същите страни. Към момента на запознаването ми с материалите по делото обаче не установих наличие на данни за висящо производство пред инспектората на НАП и т.к. наличието или липсата на такова е от значение за определяне допустимостта на настоящия иск, аз считам, че следва да бъде изискана такава информация.

По въпроса за местната подсъдност настоящия състав на съда намира, че спорът е местно подсъден на Административен съд – Плевен по следните съображения:

В случая е предявен иск срещу НАП на основание чл.39 ал.2 от ЗЗЛД, което производство е специално такова, регламентирано и уредено в специалния Закон за защита на личните данни, поради което ЗОДОВ е неприложим, т.к. се явява общ закон по отношение на ЗЗЛД. В този случай местната подсъдност на спора не следва да се определя по реда на чл.7 от ЗОДОВ, а по реда на общия закон – АПК, предвид липсата на изрична разпоредба относно подсъдността на споровете в специалния закон ЗЗЛД, инициирани по реда на този закон. Разпоредбата на чл.133 ал.5 от своя страна предвижда, че исковете за обезщетение се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване на административен акт. По аргумент на по-силното основание подсъдността на споровете се определя по този ред и в случаите на самостоятелно предявяване на иск, който не е съединен с оспорване на издаден административен акт. Т.к в случая се претендират вреди от бездействие на ответника, разпоредбата на чл. 204 ал.4 от АПК предвижда, че незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетението.

По отношение възражението за недопустимост на исковата претенция на основание на обстоятелството, че не е предявена нарочна претенция по чл.39 ал.1, единствено с която такова производство може да се съедини иск за обезщетение, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на ищеца да вземе отношение по възражението, след което съдът ще се произнесе в закрито заседание относно претенцията за недопустимост на исковата молба на това основание.

С оглед искането на ищеца за уточнение от страна на съда какъв документ се изисква, от кой инспекторат, за да бъде представен или служебно изискан от съда, съдът намира, че с оглед процесуална икономия следва да изиска доказателства, които да бъдат представени от ответника в седмодневен срок от днес за липса на висящо производство пред инспектората на НАП за същото нарушение, образувано между същите страни.

Следва да бъде изискана и представена от страна на ответника подадената жалба срещу издаденото от НАП Наказателно постановление № 004 от 28 август 2019 г. по описа на КЗЛД, както и удостоверение или служебна бележка, от която да е видно кога е образувано производството по обжалване на НП и на какъв етап се намира то. След представяне на доказателства, че има такова висящо съдебно производство, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание и по искането за спиране на делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

Следва да бъде задължен ответника да представи политиките, правилата, процедурите, инструкциите, указанията и методиките за защита и управление на сигурността на информацията в НАП, за които съобщава в представено от него писмо до съда.

Следва да бъдат приети писмените доказателства по делото и да бъде дадена възможност на страните да представят и други доказателства.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото молба вх.№ 5537 от 07 ноември 2019 г., ведно с приложените към нея писмо на КЗЛД от 16.10.2019 г. и молба от адвокат Ю. до Председателя на КЗЛД.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към писмо вх.№ 5550 от 07 ноември 2019 г. справка от НАП, удостоверение № 11-11-402 он 20.10.2005 г., публикация на сайта на КЗЛД, пълномощно, плик с пощенско клеймо, обратна разписка.

ПРИЕМА като доказателство по делото писмо № 5643 от 12 ноември 2019 г.

ПРИЕМА отговор на ИМ вх.№ 5750 от 18 ноември 2019 г., ведно с приложено към нея пълномощно и обратна разписка.

ПРИЕМА като доказателства приложените към писмо вх.№ 5782 от 19 ноември 2019 г. както следва: уведомително писмо до КЗЛД, уведомително писмо до СГП, заповед № РД 15-249 от 19 юли 2019 г. на КЗЛД, констативен акт ППН 02-462 от 20.08.2019 г., АУАН 004 от 23.08.2019 г., възражение вх.№ ППН 02-462#1 от 26 август 2019 г., НП 004 от 28.08.2019 г. на председателя на КЗЛД, обратна разписка.

ПРИЕМА приложените към адм.дело № 11328 по описа на АССГ за 2019 г. писмени доказателства.

ИЗИСКВА от ответника да представи в седмодневен срок от днес доказателства за наличие или липса на висящо производство пред инспектората на НАП, образувано между ищеца и ответника за същото нарушение, за което се излагат твърдения в исковата молба.

ОБЯВЯВА, че по искането за прекратяване на делото поради недопустимост на исковата молба на основание липсата на образувано производство по смисъла на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание след представяне на доказателства от ответника, включително за липса или наличие на висящо производство пред инспектората на НАП, за да бъдат обсъдени всички основания във връзка с основателността на исковата молба, за което страните ще бъдат уведомени.

ИЗИСКВА от ответника в седмодневен срок от днес да представи по делото подадената срещу Наказателно постановление № 004 от 28.08.2019 г. жалба, както и удостоверение или служебна бележка от Софийски районен съд за наличие на образуваното съдебно производство по обжалването на това наказателно постановление, номера на делото, между кои страни е образувано и на какъв етап се намира.

ОБЯВЯВА на страните, че след представяне на доказателства за висящността на производството по обжалване на наказателното постановление, съдът в закрито съдебно заседание ще се произнесе по искането за спиране на делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, във връзка с висящото производство по обжалване на наказателното постановление.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат и други доказателства в подкрепа на своите твърдения.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола от съдебното заседание на адвокат Ю., на която дава възможност в тридневен срок от получаването на протокола да изрази становище по искането за прекратяване на делото, направено в съдебно заседание от пълномощника на ответника.

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 30 януари 2020 г. от 10,00 часа, за когато явилите се страни уведомени от днес, ответникът уведомен по реда на чл.138 ал.2 АПК

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,39 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: