ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЕТИ състав

На втори септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Прокурор ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 144 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 11,00 часа се явиха на второ четене:

ИЩЕЦЪТ Г.Ц.И. – редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат В.С. от Адвокатска колегия – Перник с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Министерство на вътрешните работи, представлявано от министъра на вътрешните работи – редовно призован, не се представлява.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – редовно призована, се представлява от прокурор Йорданка Антонова.

ЯВЯВА СЕ редовно призованото ВЕЩО ЛИЦЕ И.И.В..

ЯВЯВА СЕ редовно призованото ВЕЩО ЛИЦЕ Ч.Д.М..

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ С. – С оглед редовността на призоваването считам, че няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва, че след последното редовно проведено съдебно заседание по делото е постъпила квитанция за платен депозит за изготвяне на експертизата.

Докладва, че е постъпило заключението по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза в постановения от ГПК едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание.

Докладва, че е постъпила молба становище от пълномощника на ответника – юрисконсулт С., с вх.№ 3933 от 08.08.2019 г., копие от която са изпратени на ищеца и Окръжна прокуратура – Плевен, като към становището на ответника е приложен списък на разноските, претендирани от МВР по настоящото дело.

АДВОКАТ С. – Да се приемат доказателствата.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се приемат доказателствата.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото заявление от 28.03.2019 г., ведно с касов бон за внесен депозит за експертиза.

ПРИЕМА като доказателство по делото писмо вх.№ 2036 от 19.04.2019 г.

ПРИЕМА като доказателство по делото заявление вх.№ 2291 от 08.05.2019 г., с което назначените вещи лица са поискали удължаване срока за изготвяне на експертизата.

ПРИЕМА като доказателство по делото молба-становище вх.№ 3933 от 08.08.2019 г. и списък на разноските по настоящото дело.

ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица по назначената комплексна експертиза.

СНЕМА самоличността на явилите се вещи лица:

И.И.В. – 55 г., неосъждана, без родство със страните

Ч.Д.М. – 48 г., неосъждан, без родство със страните

Съдът напомня на вещите лица наказателната отговорност, която носят за даване на невярно и заинтересовано заключение.

Вещите лица обещаха да дадат вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Поддържам заключението, което сме представили.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.М. – Поддържам представеното заключение.

ДОКЛАДВА ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Експертизата е изготвена на база на представената ни документация от съда и личен преглед за освидетелстване на ищеца. Стигнахме до заключението, че в резултат на преживяната психотравма през октомври 2015 г. той развива първоначално остра стресова реакция. Психотравмата е такова неблагоприятно жизнено събитие, което надвишава възможностите на личността за справяне и поставя под въпрос цели и ценности в самата личност. Имат значение и личностовите особености на човека, който преживява психотравмиращото събитие. Той по начало е отговорен и честолюбив. Такива хора трудно приемат един социален провал. В резултат на преживяната психотравма той развива първоначално остра стресова реакция, която трае от часове до дни, със замаяност, сърцебиене и повече едни такива вегетативни симптоми и чувства за невъзможност и усещане за присъствие в тази ситуация. След преодоляването на острата стресова реакция обаче поради факта, че то не е само това психотравмиращо събитие, но следват и коментари от негови близки и познати, проблеми от тук нататък социалното му функциониране, в нашето клинично мислене се насочваме към посттравматично стресово разстройство. Посттравматичното стресово разстройство възниква като закъснял и протрахиран отговор на психотравмиращото събитие. Тоест след острата стресова реакция, когато не може личността да се справи със стреса, след около седмица, но не по късно от 6 месеца, развива посттравматично стресово разстройство. Описани са симптомите – невъзможност за присъствие в тази ситуация, определено избягващо поведение, като под избягващо поведение се разбира всяка една ситуация, която му напомня за психотравмата, така наречените флашбек епизоди на травмиращото събитие, които се появяват внезапно без личността да ги иска и съновиденията, които стават кошмарни и сънят му е непълноценен. Налице е социална изолация, той приема да продължи живота си на село, за да не се среща с хора, които преди това са били в неговото професионално и лично обкръжение. Хода на заболяването е флуктуиращ и всяко едно докосване до психотравмиращото събитие в ситуация, която му напомня за преживяната психотравма, води отново до поява на тези симптоми. Поначало ходът е благоприятен – прогнозата на заболяването. И по принцип, и по отношение на ищеца. И при прегледа се оказва, че той не е могъл да се възстанови след преживяната психотравма. Прогнозата поначало е благоприятно, защото човек трябва да може да интегрира това в социалния си опит, доколкото може. Той си е намерил някаква ниша, в която да функционира. Решава си живота, като, за да не се среща с близки и познати, занимава се с животни на село, организирал си е по друг начин живота. Така или иначе той не може да се върне към предишното си битие. И сега не може да го преодолее. Донякъде това е продиктувано и от личностовите особености, донякъде и от социалния статус, който е заемал. И характера, и социалното битие.

СЪДЪТ – Моля обяснете на достъпен език записаното в обстоятелствената част на експертизата, където относно свидетелските показания пишете, че „отчитат емоционална лабилност, инхибирани интереси и инициативност, мисловни руминации на преживяното“. ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Емоционална лабилност означава нестабилност на настроението, флуктуация на настроението, тоест или прекалена раздразнителност, която преминава към подтиснатост, това е емоционалната лабилност, сменят се от раздразнителност към подтиснатост или към напрежение. Инхибиране означава задръжка. Интересите му като че ли вече не са същите, няма тази инициативност и тези интереси като преди. Мисловни руминации е това, което казах за флашбека, това е непрекъснато да мисли върху психотравмиращото събитие, от което и волево не може да се измъкне. Непрекъснато са в главата му, без да стига до някакво решение, непрекъснато мисли за преживяното. Нещата не са само в един отрязък от време. Първо, когато му изчитат заповедта за уволнение пред колегите и следващите дни всички коментари, от това, че му казват какво други са казали. Не е само момента на травмата. Това му се явява непрекъснато, онези сцени, които неволево се появяват в съзнанието и той ги преживява отново и отново.

Съдът – Обяснете и написаното „Хода на посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ.“ Може би следващото изречение обяснява това: „ Всяко поставяне в ситуация, напомняща за психотравмата, води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане“?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Флуктуация означава подобрение и влошение. Има периоди, в които той е по-добре и си функционира нормално на новото си ниво. Например при случайни срещи с бивши колеги, някакви коментари или дори да гледа някой филм, който засяга подобна тема. Това е символното докосване до психотравмата. Или някакви разговори, в които хората си говорят за подобна тема. Тук при посттравматичното разстройство е най-характерно избягващото поведение. Противно на човешката логика, че човек трябва да говори за психотравмата си, напротив, при тежка психотравма те избягват да говорят за травмиращото събитие.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.М. – Колежката разгледа много добре и психологичната част в психосоциален аспект. Нямам какво да добавя. Подкрепям изцяло изготвената от нас експертиза. Той действително има такива личностни характеристики, които са улеснили възникването на тази психотравма. Към момента не е способен да я преживее. Направи ми впечатление една спонтанна реакция, когато проведох интервюто с него, когато ми съобщи какво е изпитал след като са съобщили заповедта пред останалите му колеги, той не успя да контролира емоциите си, искаше да ги контролира, но не можеше, стана, разплака се, започна да обикаля кабинета в желание да контролира външния израз на емоциите си. Така че тази травма още го владее и определя поведението му.

СЪДЪТ – При личната среща с него установихте ли той потърсил ли е помощ след това събитие, което е станало причина за тези преживявания? Някакъв вид помощ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.М. – Описано е в данните по делото, а и той спомена, потърсил е помощ от негов колега, но нещата са се ограничили до два разговора и след това са провеждали телефонни разговори, но това не е достатъчно. Специализирана медицинска помощ не е търсил. Попитах го защо, а той каза: „Нали знаеш как е в нашата система. Ако потърся помощ излиза, че имам проблем“. Това му бяха думите.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Мисля, че този, когото е потърсил, е бил психолог в полицията.

Съдът дава възможност на страните да зададат въпроси на вещите лица

АДВОКАТ С. – От кога е започнало и каква е била причината за това стресово състояние?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Той сподели нещо, което ние не сме интерпретирали, защото нямаше смисъл. Всъщност той каза, че е очаквал това да му се случи, защото му е било подсказано. Очаквал е донякъде да се случи уволнението или понижение. Мислел е, че е можел да го преодолее. Но в момента, в който се случва, се е оказал неподготвен. Едно е в идеаторен план да осъзнава, че могат да го махнат, но все още е имал може би някаква надежда. Когато се е случило, го е преживял по съвсем друг начин от този, който е очаквал.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Това, което сте записали: „Изгавриха се с мен“ как го разбирате?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Той не може да го преодолее, той така приема нещата, че е несправедливо обвинен. Той не го приема като справедливо.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Вашето становище, че това състояние на посттравматично стресово разстройство, продължава и към този етап, не случайно Ви питам за прогноза, но фактът, че е напуснал града означава, че това състояние продължава. Какви са Вашите прогнози за в бъдеще?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Теоретично хода е флуктуиращ, трябва да се очаква някакво подобрение, защото каквото и да се случи на един човек трябва след една година той да привикне, така е организирана психиката на хората – да могат да се адаптират към новите условия. Но той вече не може да бъде същия човек. Промяна на личността в следкатастрофални събития. Той вече функционира на друго ниво

СЪДЪТ – Това състояние, което Вие сте описали обективно като състояние, настъпило след това събитие, може ли да се каже, че се намира в причинно-следствена връзка с уволнението: изключително или се дължи и на други фактори? Цялостното състояние от този момент до настоящия момент включително – острата ситуация, след това посттравматичния стрес, може ли да се каже, че се намират в причинно-следствена връзка само изключително на т.нар.“уволнение“ или може да се говори, че и други фактори имат влияние за това състояние?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Ние дълго беседвахме с него и установихме, че причинната връзка е уволнението и всичко след уволнението – подигравките, коментарите. Това е цялата ситуация. Не самото уволнение, т.е. изчитането на заповедта, което е безспорно унижаващо, но и всичко след това, защото няма други проблеми житейски и семейни. Той си е психично здрав човек, не е имало стресови събития в житейски план. Всичко е комплексно, човекът влага в професията си много усилия и завършекът е по този начин. Ако не беше се случило това, той си е психично здрав човек.

АДВОКАТ С. – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.В. – Не искам доплащане до сумата, посочена в справката-декларация.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.М. – Не искам доплащане до сумата, посочена в справката-декларация.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещите лица И.И.В. и Ч.Д.М. ШЕСТСТОТИН ЛЕВА от внесения депозит – по ТРИСТА ЛЕВА за всяко вещо лице.

АДВОКАТ С. – Нямам други доказателствени искания. Няма да представям нови доказателства. Моля да се приключи съдебното дирене.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Нямаме нови доказателствени искания, няма да сочим нови доказателства. Моля да дадете ход по същество.

Съдът, с оглед становищата на страните намира, че делото е изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

АДВОКАТ С. – Считам, че в настоящото исково производство по безспорен начин бе доказана както причината, която е довела до състоянието на ищеца, така и преживяното от него като пост стрес състояние и претърпяните неимуществени вреди. Доказана бе и причинно-следствената връзка, както и бе доказано, че тази травма, която ищецът е преживял, не е отминала, продължава и в момента. В тази връзка искам да кажа малко странично, че Г.И. като директор на ОД на МВР беше един от най-успешните директори в Ловеч последните години, защото той поддържаше дирекцията в едно добро състояние и винаги е била в топ 5 и топ 10 от всички областни дирекции, което беше много добро ръководство от негова страна. По делото беше доказано, че заповедта, с която му бе прекратено правоотношението през м.октомври 2015 г. е незаконосъобразна, защото имаме влязъл в сила съдебен акт – решение на ВАС. Както беше доказано, че до издаването на тази заповед Г.И. е бил в отлично здраве, защото като служител на МВР няма как да не бъде такъв, още повече, че като директор те преминават периодично на прегледи за психическо, физическо и емоционално състояние. Дори и тази извършена „оценка“ от ръководството на МВР той пак е преживял, дотолкова доколкото се е надявал все пак, че министъра на вътрешните работи ще прояви обективизъм и няма да му прекрати правоотношението, защото няма как от всички критерии да няма отлична оценка. Тази заповед е отключила това състояние на ищеца И. и всички тези симптоми, които бяха описани в исковата молба и впоследствие бяха доказани по безспорен начин с разпитаните свидетели и назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Мисля, че двата иска – по чл.1 от ЗОДОВ и по чл.86 от ЗЗД, бяха доказани както по основание, така и по размер. Предявеният иск за неимуществени вреди, на който ние направихме оценка за 10 000 лв., не могат да заплатят и една малка част от това, което Г.И. е преживял, след като наистина човек дава над 23-24 години от своя живот, за да се изгради като специалист, да работи и в един момент по такъв абсурден начин да се прекрати правоотношението. Когато оценявахме иска с него, той каза, че не иска повече, доколкото тези пари ще бъдат взети от заплатите на неговите колеги, което още един път доказва неговия морал и неговите ценности, които притежава. Свидетелят Т. каза, че най-доброто, което са направили за него е, че са му прекратили правоотношението, защото той не би могъл да работи с тези хора като ръководство. Считам, че по безспорен начин в настоящото исково производство доказахме както вредите, така и техния размер, както и факта, че неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на И.. На основание изложеното и с оглед основателността на исканията ни, моля да постановите решение, с което да присъдите обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за понесените страдания и уронването на авторитета и доброто име от доверителя ми, градено пред обществото, както и психологическия тормоз от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение, законната лихва, начислена върху посочената по-горе сума за времето от влизане в сила на решението на ВАС, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бе обявена за незаконосъобразна до датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2018 г., както и законната лихва върху посочената по-горе главница за времето от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендираме и направените съдебни разноски по делото, уточнени по чл.80 от ГПК със списък, който представям, заедно с писмени бележки с подробно становище. Моля да ми бъде предоставен препис от протокола на електронен адрес stoychev_vasil@abv.bg

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Уважаема госпожо Председател, изправени сме пред едно дело, основано на искова молба, подадена от ищеца Г.И., което е от малкото дела в тази насока, а именно по чл.1 от ЗОДОВ, в които човек с чиста съвест може да каже с оглед събраните доказателства, че са налице всички предпоставки, визирани в чл.4 от ЗОДОВ и са налице всички основания да се уважи.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Да се предостави на пълномощника на ищеца препис от протокола след изготвянето му на посочения електронен адрес.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,34 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: