ПРОТОКОЛ

 

Година 2019                                                           Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                             ПЕТИ състав

 

На ДВАДЕСЕТ И ОСМИ МАРТ                                 2019 ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

 

Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 144 по описа за 2019 г.

 

         На именното повикване в 11.07 часа се явиха:

         ИЩЕЦЪТ Г.Ц.И. – редовно призован, се представлява от адв. С. *** – с пълномощно по делото

         ОТВЕТНИКЪТ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НАВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – редовно призован, не се представлява

         ЗА КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – редовно призована, се явява прокурор ЙОРДАНКА АНТОНОВА

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

         АДВ. С.: Госпожо председател, с оглед редовността на призоваване на ответната страна, считам, че не са налице процесуални пречки и моля да се даде ход на делото. 

ПРОКУРОР АНТОНОВА: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на делото и

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Делото е образувано въз основа на искова молба от Г.Ц.И. ***, чрез адв. В.С., против Министерство на вътрешните работи с адрес гр. София, представлявано от Министъра на вътрешните работи, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Представено е по разпореждане на съда производството по АД №13286/2015 по описа на ВАС, ведно с производството по АД 1434 по описа на същия съд за 2017 г.

Ищецът с исковата молба е направил доказателствени искания за разпит на свидетели и назначаване на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Исковата молба, ведно с доказателствените искания, първото от които за разпит на свидетели след конкретизация от ищеца с посочване на техните имена, е изпратено за становище на страните. Ответникът се е противопоставил на направените доказателствени искания, Окръжна прокуратура - Плевен не е взела становище в указания срок.

С определение № 514/15.03.2019 г. съдът е допуснал до разпит при режим на довеждане свидетелите Т.Б.Т.и П.М.П.и е назначил комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, с конкретно посочени задачи в съдебното определение. Назначени са две вещи лица. Определен е общо депозит за внасяне от ищеца в размер на 600.00 лева. Постановено е в определението за назначаване на експертизата в случай, че ищецът разполага с медицински документи от прегледи за процесния период, да представи същите, за да бъде извършен оглед от вещите лица на тези медицински документи.

АДВ. С.: Поддържам исковата молба предявена по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД. Също така моля да приемете доказателствата, които ние сме представили, както и приобщите двете дела на ВАС,  посочени в исковата молба, които Вие прочетохте в днешното съдебно заседание. Водим двамата свидетели, такива, каквито бяха посочени. Във връзка с Ваше определение № 514/15.03.2019 г.  представям и моля да приемете доказателства за внесения депозит за възнаграждението на вещите лица, определени да извършат комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Не разполагаме с медицински документи, защото по ред причини в град като Ловеч не са направени, но за сметка на това водим човека, който е с такова образование, който го е консултирал в този период. Той е единият от свидетелите, който е специалист в областта на психологията.

         ПРОКУРОР АНТОНОВА: По исковата молба становище ще взема по същество. По доказателствата – да бъдат приети представените дела и всички доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

         ПРИЕМА като доказателства по делото Искова молба заведена с вх. рег. № 3643/19.12.2018 г. с приложените към нея писмени доказателства, както следва: решение по АД 1434/2017 г. на ВАС, заповед 8121R3691/23.10.2015 г., договор за правна помощ и процесуално представителство, пълномощно, справка за изчисляване на дължимата законна лихва върху исканото обезщетение.

ПРИЕМА като доказателство по делото заявление с вх. рег. № 971/25.02.2019 г.,

ПРИЕМА като доказателство по делото отговор с вх. рег. № 1225/08.03.2019 г. с приложено към него пълномощно.

ПРИЕМА като доказателство по делото молба с вх. рег. № 1376/15.05.2019 г.

ПРИЕМА като доказателство  по делото молба с вх. рег. № 1343/14.03.2019 г.

ПРИЛАГА към доказателствата по настоящото дело производството по АД № 13286 по описа на  ВАС за 2015 г. и производството по АД № 1434 по описа на ВАС за 2017 г.

ПРИЕМА като доказателство представената в днешното съдебно заседание вносна бележка за платен депозит за изготвяне на допуснатата и назначена комплексна съдебна експертиза.

Пристъпва към разпит на свидетеля Т.Б.Т.СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ

         Т.Б.Т.– 46 г., неосъждан, без родство със страните по делото

         Съдът напомня на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обещава да говори истината.

         АДВ. С.: Под формата на свободен разказ да разкажете от кога познава Г.И., като какъв го познавате, какъв е повода да се запознаете?  До момента какво знаете за него с оглед процесите, които са се развили и които са ви известни?

         Т. Б. Т.: Г.И. го познавам повече от 15 години. Точната дата естествено не мога да си спомня. Мисля, че се запознахме във връзка с едно убийство, тъй като аз към онзи момент работех в Института по психология на МВР като криминален психолог и след това през годините сме работили много често и интензивно с него и с колегите от Ловешката дирекция на вътрешните работи. Познавам го като енергичен, много нахъсан, когато става въпрос за работа за разкриване на тежки криминални престъпления, както и на по-леки. Беше ми истинско професионално удоволствие да работим заедно, защото като се връщам назад в спомените си  нямаме случай, по който да не сме работили и да не сме стигнали до успешен завършек. Като казвам с успешен завършек имам предвид със самопризнания и доказателства за съпричастността на съответните лица в престъплението, по което сме работили с тях. Определено мога да го опиша като работохолик и като отдаден на това, което върши. За толкова години работа естествено, че отношенията ни не бяха чисто служебни, станаха и приятелски, защото в системата МВР, когато се намерят хора, които  си обичат работата и й се отдават, но това не е често срещано за съжаление и тези хора в един момент стават близки. Аз напуснах системата МВР в края на 2012 година, но продължихме да поддържам контакт с  Г.И.. Аз всъщност продължих да поддържам контакт с много хора от системата, защото работата ни е свързана и отношенията, които изградихме – колегиални и приятелски си останаха и след това. Независимо, че бях извън системата аз продължих да работя със системата на МВР и ме ползваха като експерт по някои от по-тежките случаи в последните години. Това, което мога да кажа е, че когато беше някъде късната есен  на 2015 г., не мога точно да си спомня дата, когато Г. беше явно нарочен за това, че вече не е удобен, между другото смело мога да заявя, че при тогавашното състояние на нещата ръководството на МВР, което го освободи, за мен лично му направи услуга. Независимо, че го направиха по кофти за него начин, по неприятен и неколегиален, аз го приех като комплимент това нещо за неговите професионални качества. Беше му тежко.

АДВ. С.: Само да уточним, спомняте ли си тогава той каква длъжност изпълняваше?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Беше директор на Областната дирекция - Ловеч. Беше му тежко, защото когато човек цял живот е отдал на работата и на системата най-малкото заслужава накрая, когато приключва с кариерата си, да се направи това по адекватен начин, а не да бъде принуден да го направи. Това съм го виждал много пъти в тази система. Когато края на 2012 г. аз напуснах, една от причините беше, че реших да направя промяна за себе си, защото имам сили да правя нещо повече, и защото не искам да ми се случи това, което съм виждал през годините с много други хора в тази система. Той го преживя доста драматично. Това  малко ме учуди не за друго, а защото все пак имах мнение за него за доста устойчив и енергичен човек, но явно  това институционализиране и срастване с работата, когато приемаш, че не ти си част от работата, а тя е част от тебе явно му изигра лоша шега. Говорихме често тогава, защото беше нечестно и несправедливо.  Честно казано някои от нещата, които му казвах не са много лицеприятни, но да кажем, че са от сорта на „стегни се“, вземи се в ръце“, „животът не свършва с това“. Смятам, че хора като Г.И. винаги могат  да се реализират извън системата на МВР. Определено не беше явно подготвен за тази ситуация, защото го прие доста обидено и драматично. Не съм сигурен, че можех да съм му полезен от разстояние освен да си говорим и в някои моменти да го изкарам от това униние, което го обземаше, защото усещането за несправедливост, което се случва е много гадно. На мен също са ми се случвали подобни неща, докато съм бил част от системата, дори са ме наказвали за дело, по което бях предложен за награда. Така, че от една страна го разбирам, съвсем нормално и човешко е, хора сме. От друга страна му се ядосвах, защото в края на краищата не може толкова драматично да приемаш това,че едни хора не са оценили труда ти. Като казвам драматично нямам предвид, че е плакал или се е тръшкал. Той го преживя като някакъв срам, като отхвърляне, смяташе че едва ли не вече авторитетът му е сринат по такъв начин, че видиш ли той не може да се покаже пред хората. Аз постоянно му обяснявах, че в края на краищата нещата, които сме свършили през годините, в някои, от които и аз съм участвал, му дават основание да ходи с гордо вдигната глава, няма значение, че Ловеч е малък и е една шепа град. Той се чувстваше омерзен и по начина, по който всичко му се случи, всъщност го прие като обида и омаловажаване на приноса, на това, което е дал от себе си през тези години. Човек като него, който иначе е доста контактен и комуникативен да не иска да се появява навън и да се виждаме на кафе или ресторант, а да ходим в гората /буквално казано/ ми беше малко странно. Аз от опит знам, че в такъв момент е по-добре да се остави човек да си мине, да си изживее тази емоция, няма значение колко ще се срине, това в края на краищата от чисто психологическа гледна точка е добре да се мине като етап и след това вече да го подкрепиш, за да може да се оправи. Такива лозунги и призиви от рода на „я се стегни“, „вземи се в ръце“ не вършат работа. Човек, когато му е болно, когато се чувства омърсен, той просто трябва да си го изживее това нещо преди да почне да се стабилизира, ако се стабилизира, защото при различните хора е за различно време. При някои може да продължи много дълго. Сега, когато си говорим, защото пак се чуваме /както с почти всички бивши колеги/ не мога да кажа, че Г. се е справил с това нещо. Той е доста честолюбив човек и доста емоционален. Не съм усетил и не съм констатирал при него,  че по някакъв начин се чувства реабилитиран за това, което му причиниха тогава, като го освободиха по начина, по който го направиха, въпреки че това е мое мнение. Тогавашното професионално ръководство с това освобождаване по-скоро показа, че Г.И. е лоялен и съвестен служител на системата.

АДВ. С.: Според вас Вие казахте, че човек трябва  да се остави сам да изживее емоциите, ситуацията. Може ли да кажете според Вас и контактите, които сте имали с него този период колко време продължи?

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Аз не съм на сто процента сигурен, че той е отминал и към момента, защото хобито ми е обучение на кучета и занимания с тях и се шегувам, че откакто съм опознал хората съм заобичал повече кучетата. Като го гледам Г. и към момента предпочита да стои сред животните отколкото сред хората, така че не мисля, че той се е справил с това нещо. Въпреки, че ако някой страничен човек го пита, най- вероятно ще се направи на много твърд и много железен, но това не е така.

АДВ. С.: Нямам въпроси.

ПРОКУРОР АНТОНОВА: Нямам въпроси.

Съдът,      

                            О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля Т.Б.Т..    

         ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля П.М.П.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ

         П.М.П.– 51 г., неосъждан, без родство със страните.

Съдът напомня на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обещава да говори истината.

         АДВ. С.: Под формата на свободен разказ да изложите в залата от кога познавате Г.И., какъв е поводът, като какъв човек го познавате, неговото развитие във времето, както и неговото емоционално и физическо състояние също във времето?

П.М.П. Познавам Г.И. от 1986 г. като курсанти ВНВУ „В. Левски“ – Велико Търново. Като курсанти в един взвод изкарахме пет години там заедно. Познавам го и не само аз и още много хора като добър, честен, отговорен, което е много важно за него. Поема отговорност, за което са ни учили там. След образованието ни в Търново започнахме в Ловеч. Живя в нас докато го оженихме, той е от Плевен. Ние сме като братя. Семействата ни, ние сме повече от 30 години неразделни и основното ми право и възможност да дойда тук е това, че още от края на 2015 година не мога да го позная. Колкото и да се мъча и с други приятели /а той има много/ гледаме по всякакъв начин да му помогнем да се възстанови и да бъде този човек, когото познаваме. След това започнахме в Криминална в  РУ, той го разви до такава степен, че стана най-голямото РУ в областта, стана на челни позиции. Явно това помогна и го направиха и директор на ОД на МВР – Ловеч. След това 2012 г. аз се пенсионирах по право, но контактите си продължавахме с него, както и до момента, но от 2015 г. по всякакъв начин това преживяване, което той изживя особено заради децата ни, които са израснали, знаете какво е в тези проблемни години, които са с трудностите и той го преживя по много труден начин и още не може  да го превъзмогне. Отиде на селото на жена си.

АДВ. С.: Казвате от есента на 2015 г., може ли да опишете какво е станало в този период, който Вие цитирате?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Премахнаха го от директор. Почувства срам, неудобство, не искаше да излезе пред хората. Затвори се в селото на жена си и за да може да успява да отгледа юнаците, започна да гледа животни. Мъча се  да му помагам по някакъв начин малко да го превъзмогне това нещо. Не излиза, не иска да се отпусне както преди като човек. Той имаше постоянни контакти с правителствени и неправителствени организации с всички нива, колко правителства по негово време бяха.

АДВ. С.: Какво имате предвид като казвате „по негово време“?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Докато беше директор.

АДВ. С.: Колко години беше директор?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Пет или шест години, но просто ние сме като братя и аз не знам какво трябва.

СЪДЪТ: Как се е чувствал след като е бил освободен от системата на МВР?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: Едно безсъние, той не спеше. Не го свърта на едно място, нервничи, явно и безпаричието му оказа влияние, заради децата, които са в София. Стресът не го показва пред хората толкова, но аз го познавам прекалено добре. Видимо му е безсънието и умората.

         АДВ. С.: След като му прекратиха правоотношението Вие знаете ли с какво занимава?

СВИДЕТЕЛЯТ П.: С животновъдство. Беше го срам да стои в Ловеч не знам защо, изпитваше неудобство. Преживя го по такъв начин, че се затвори в с. Голец на жена му в селото и започна гледа животни, за да има доход. Децата му са в София, бяха студенти. Има две момчета.

АДВ. С.: Нямам въпроси.

ПРОКУРОР АНТОНОВА: Нямам въпроси.

Съдът,      

                            О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля П. М. П..

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания на този етап.

ПРОКУРОР АНТОНОВА: Нямам искания на този етап.

Съдът намира, че делото не е изяснено от фактическа страна. Следва да бъде дадена възможност да бъде изготвена назначената съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

         ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 23 май 2019 г. от 11.00 часа, за когато ищецът и Окръжна прокуратура - Плевен уведомени от днес. Ответникът уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК.

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 11.38 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: