ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЧЕТВЪРТИ състав

На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КЪНЕВА

Административно дело № 1132 по описа за 2018 г.

На именното повикване в 13.30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д.К.Й. – редовно призован, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ИСКА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – СОФИЯ – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Н.У. с пълномощно по делото.

КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се представлява от прокурор Иво Радев.

СВИДЕТЕЛЯТ М.Г.Н. – нередовно призован, не се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Й.Д. – редовно призован, се явява лично.

Съдът разпореди да бъдат свалени белезниците от ръцете на лишения от свобода Д.К.Й..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ИЩЕЦЪТ Й. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Моля да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и докладва

С протоколно определение от предходно съдебно заседание е задължен ответникът да представи по делото информация за лицата лишени от свобода, които през периода от 19.03.2017 г. до 04.12.2018 г. са били в една килия с ищеца Д.К.Й..

Ответникът е задължен да представи по делото ЕГН-то на лицето М.Г.Н..

На ищеца е дадена възможност в писмен вид да посочи кой му е премахнал гипсовата имобилизация, кога е станало това и дали е извършена рехабилитация през периода, когато му е прекъснато изпълнението на наказанието.

С молба вх. № 2902/07.06.2019 г. ищецът сочи, че желае свидетели по делото да му бъдат Р.М.Р. и Д.Й. Д..

Ответникът е изразил становище по доказателственото искане, като е възразил за допускането до разпит на сочените свидетели.

С писмо вх. № 3022/13.06.2019 г. ответникът е представил информация за лишените от свобода, които са били с ищеца в една килия в процесния период, както и ЕГН-то на свидетеля М.Г.Н..

С протоколно определение на съда от закрито съдебно заседание е допуснат в качеството на свидетел лишеният от свобода Д.Й. Д. относно обстоятелствата какви болки и страдания е търпял ищецът.

Допуснатия до разпит свидетел М.Г.Н. е нередовно призован и не се явява в днешното съдебно заседание.

ИЩЕЦЪТ Й. – Държах на този свидетел, но него го няма. Да бъде заличен като свидетел.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Не възразявам да бъде заличен.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Нека бъде заличен.

С оглед изрично заявеното от ищеца, че не държи на разпита на свидетеля М.Г.Н., съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА като свидетел лицето М.Г.Н..

ИЩЕЦЪТ Й. – Да се приемат представените доказателства.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Да се приемат представените доказателства.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Да се приемат представените доказателства.

По доказателствата, с оглед становището на страните, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА молба вх. № 2902/07.06.2019 г. ищеца Д.К.Й..

ПРИЕМА представените с писмо вх. № 3022/13.06.2019 г. от ответника справка и два броя заповеди, а именно: Заповед № 25/18.01.2018 г. на Началник на затвора Белене; Заповед № 400/20.04.2017 г. на Началник на затвора Белене.

ПРИЕМА по делото служебно извършена справка от НБД „Население“ за лицето М.Г.Н..

ПРИЕМА по делото представеното допълнително писмо с писмо вх. № 3072/17.06.2019 г. от ответника.

Съдът пристъпва към разпит на явилия се свидетел.

Снема самоличност на свидетеля.

Д.Й.Д. – на 51 години, осъждан, без родство със страните.

Съдът разяснява на свидетеля, че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване или затаяване на истината, а именно до пет години лишаване от свобода.

Свидетелят обеща да говори истината.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Били ли сте някога в една килия с ищеца?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Да, с господина сме били в килия № 501 и килия № 507 в ОЗ – Белене през 2018 г.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Можете ли да ми кажете, точно кога през 2018 г. или през цялата година?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – От месец октомври 2018 г. до приблизително на 27 декември се изместих 2018 г. в друга килия. На 06 февруари бях преместен в трета група, а на 18 април бях преместен в девета група. Сега в момента съм в девета група.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Ищецът имал ли е някакви здравословни проблеми?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Да уважаема госпожо, знам историята беше катастрофирал в конвоя, мисля, че беше в гр. Търговище. Знам, че има импланти в крака си и постоянно се оплакваше. Оплакваше ми се лично на мен, че не се чувства добре, че му е много тежко. По време на сън бълнуваше. Оплакваше се, че иска да се лекува, но от администрацията, от лекарските кабинети му отговаряха отрицателно.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Искам да ми кажете, в какво точно се изразяваха оплакванията на ищеца?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Първо не се чувстваше добре психически, бълнуваше на сън, куцаше. Поне три пъти съм го виждал, когато е падал в килията. Както вървеше и куцаше и падаше.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Знаете ли дали е искал писмено от администрацията на затвора да му се укаже съдействие?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Не знам писмено дали е искал, но съм го виждал, когато сме ходили на лекар заедно госпожа медицинската сестра му каза си плати за да отиде да му направят операция защото затворът нямал пари.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямам въпроси към свидетеля.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Колко човека бяхте в килията в този период?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Различно бяхме. В първа килия бяхме около шест-седем човека. В седма килия, мисля, че бяхме пет човека.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Спомняш ли си кои бяха?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Бяхме Б.С., М.Н., П. беше другия, но не му знам второто и третото име. Тези хора си спомням.

ПРОКУРОР РАДЕВ – В затвора имаше ли лекар?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – По настоящия момент е д-р Г., към онзи момент също имаше лекар.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Защо той е ходил при медицинска сестра, а не е ходил при лекар?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Лекарят идва в затвора само два пъти седмично и когато се падне по график отиваме при С. и при госпожа Г..

ПРОКУРОР РАДЕВ – Той ходил ли е при лекар?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Ходил е мисля.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Какво се е случило там, не знаеш?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Не знам какво се е случило.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Знаете ли кой е бил лекаря?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – В този период за който говоря мисля, че беше д-р Г.. Д-р Б. напусна, другите доктори също напуснаха понеже заплащането е много малко.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Знаете ли кой е махнал гипса на ищеца?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Не, не знам. Той беше с махнат гипс, когато бяхме заедно.

ПРОКУРОР РАДЕВ – С гипс не си го виждал?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Не, не съм го виждал.

ПРОКУРОР РАДЕВ – На д-р Г. как е другото име?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Не го знам. Като се подписва пише само Г..

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – От тези лица, които са били с вас в една килия има ли такива които в момента са в затвора?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Да има госпожо. Единия е П., който в момента е в осма група и мисля, че е бригадир и другия е Р., който работи като строител. Само по първи имена ги знам. Б.С. също беше с нас, той в момента е в трета група. Само първите имена знам на другите и познавам по физиономия.

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ – Говорим за периода, когато сте били заедно?

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Да, говорим точно за този период.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Нямам други въпроси към свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Сетих се, че и М. К. той също е бил с нас. Има списъци в коя килия и коя група кой е бил и може да се направи справка.

ИЩЕЦЪТ Й. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Имам доказателствено искане госпожо съдия, моля да задължите ищеца по делото да отговори на тези два въпрос, които представям в писмен вид. Считам, че имат отношение за решаване на делото.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Не възразявам госпожо Председател.

ИЩЕЦЪТ Й. – Не възразявам, ще дам обяснение.

С оглед становището на страните и на основание чл. 176 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА даване на обяснения от ищеца Д.К.Й. на конкретните въпроси: 1. От кога датират проблемите му, свързани с исковата му претенция? 2. Защо не е предприел действия по премахване на остеосинтезния материал във времето, в което е бил на свобода?

ИЩЕЦЪТ Й. – Проблемите ми с крака датират от 2016 г., когато д-р Г. махна гипсовата превръзка. Мина се един месец и ме пуснаха прекъсване по мое искане защото от затворническата болница не може да ми раздвижват крака, рехабилитация не могат да ми осигурят. Прекъснаха ми наказанието и аз излязох за рехабилитация. Направих частична рехабилитация защото ми искаха пари. Отидох при личната ми лекарка В. Б., която се намира в гр. Разград. Тя ми каза, че личният ми лекар е сменен и той е от Плевен. Викам: „Не, Вие сте личния ми лекар.“ Тя каза, че не ми е личен лекар и от затворническата администрация са ме отписали от моя личен лекар, където съм с него от много години, от както съм се родил и са ме вписали при друг личен лекар и не може да ми помогне, освен ако се запиша отново при личния си лекар.

СЪДЪТ КЪМ ИЩЕЦА – Казвате, че сте правили частична рехабилитация. С направление от кой лекар?

ИЩЕЦЪТ Й. – Не ми дадоха направление. Заплатих си само определени процедури.

СЪДЪТ КЪМ ИЩЕЦА – Като се върна в затвора какво стана, продължиха ли проблемите Ви?

ИЩЕЦЪТ Й. – Проблемите ми не са спирали защото ме болеше крака. После ме изкараха на работа, а не трябваше да ме изкарват, да съм механик и когато исках някой да ми помогне, те ми задаваха въпроса: „Защо трябва да ти се помага?“, „Няма ли да те пращат на операция и да заминаваш?“, „Кога ще се махаш?“, „Да не си тук да се оплакваш.“.

СЪДЪТ КЪМ ИЩЕЦА – Защо не си предприел действия по премахване на шините докато си бил на свобода?

ИЩЕЦЪТ Й. – Бях два месеца на свобода, но нямах финансова възможност. Адвокатът ми г-н К. искаше да ми заплати операцията, но бях в ареста и съда казаха, че като дойда в затвора ще изпратят документи и всичко каквото трябва за да ме пратят на операция за да се махнат тези шини.

СЪДЪТ КЪМ ИЩЕЦА – Тоест имал си времето да направиш тази манипулация, но не си я направил защото нямаш финансова възможност и разчиташ на бюджета на държавата да ти махнат шините?

ИЩЕЦЪТ Й. – Не, адвокатът ми щеше да ми помогне, но ме вкараха в ареста. Не ме пуснаха, предоставихме документи и всичко и ми казаха, че като отида в затвора ще ме пуснат прекъсване.

СЪДЪТ КЪМ ИЩЕЦА – Направена ли е такава молба за прекъсване за да Ви бъде направена манипулацията?

ИЩЕЦЪТ Й. – Аз не съм пускал такава молба, но съда, който ме осъди каза, че ще предложи това да ме пуснат.

СЪДЪТ КЪМ ИЩЕЦА – Поради които причини докато си бил на свобода не ти е махната?

ИЩЕЦЪТ Й. – Не ми е махната.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Мога ли да уточня, Д. Й. ***, настъпи това пътно транспортно произшествие и той пострада по този начин. Поставени са му тези игли в Търговище, тъй като е бил най-близкия град до който се е случило това нещо. Дойде в затвора Белене и Окръжна прокуратура – Плевен му прекъсна наказанието за един месец за да се проведе рехабилитация. Дали е провел рехабилитация или не ние не знаем. След като му свърши прекъсването той се върна и Окръжен съд го пусна условно-предсрочно от изтърпяване на това наказание и той беше на свобода два или три месеца. Моят въпрос беше: В тези два или три месеца защо не премахна остеосинтезния материал? След това дойде отново в затвора, но сега излежава съвсем друга присъда.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Така ли е било, имаше ли татова нещо?

ИЩЕЦЪТ Й. – Да, два месеца и двадесет дена бях условно-предсрочно.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – След като дойде в затвора той каза: „Махнете ми Вие иглите.“

СЪДЪТ – Тоест преди 19.03.2017 г. той е бил по друга присъда, така ли?

ПРОКУРОР РАДЕВ – Точно така.

СЪДЪТ – Бил е освободен предсрочно-условно и се връща преди тази дата 19.03.2017 г.?

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Точно така. Въпроса ми беше защо докато беше на свобода не си махна тези игли?

ИЩЕЦЪТ Й. – Защото нямах финансова възможност.

ПРОКУРОР РАДЕВ – През тези почти три месеца, през които беше на свобода, имаше ли личен лекар?

ИЩЕЦЪТ Й. – Не, нямал съм.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Търсил ли си лечение през тези три месеца?

ИЩЕЦЪТ Й. – Аз не знаех, че ми е толкова зле карака.

ПРОКУРОР РАДЕВ – През тези три месеца не те болеше, така ли?

ИЩЕЦЪТ Й. – Не ме болеше толкова. Болеше ме малко и не му обръщах внимание. Като дойдох тук и исках да ми направят снимка. Изкараха ми снимка и шината ми е била разместена.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Снимка къде ти направиха?

ИЩЕЦЪТ Й. ***.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Кога ти направиха снимката в гр. Плевен, колко време след като влезе в затвора?

ИЩЕЦЪТ Й. – Докараха ме на 23.01.2017 г. в ареста в гр. Разград бях два месеца. Оплаквал съм се там и те казаха, че нищо не могат да направят.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Кога влезе в затвора?

ИЩЕЦЪТ Й. – Месец март ме докараха.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Кога те докараха в затвора Белене?

ИЩЕЦЪТ Й. – На 17 март ме докараха.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Значи общо около половин година не си потърсил медицинска помощ?

ИЩЕЦЪТ Й. – Но преди това търсих.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Освен в затвора другаде търсил ли си медицинска помощ?

ИЩЕЦЪТ Й. – Не съм търсил.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Нямам повече въпроси.

ИЩЕЦЪТ Й. – Нямам други доказателствени искания.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Имам доказателствено искане. Моля да приемете заверено от мен копие от мотивите на присъдата, с която е осъден ищеца и по която изтърпява наказание понастоящем. Той в момента изтърпява наказание за извършена кражба при условията на опасен рецидив. Откраднал е мисля, че 4700 лева, с които си е купил лек автомобил и ги е похарчил по дискотеки. Представям и протокол от проведено съдебно заседание по ЧНД № 70/2017 г. на Районен съд – Разград, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По време на това заседание те са пледирали за по-лека мярка „парична гаранция“, като са уверили съда, че Д.К.Й. разполага с парични средства.

Съдът предоставя възможност на представителя на Окръжна прокуратура – Плевен да се запознае с представените доказателства от юрисконсулт У..

ПРОКУРОР РАДЕВ – Това са официални документи за разпит, макар и ксерокопия на тях от проведени съдебни заседание. Мисля, че вече има и решение на съда по това дело. Те не подлежат на тълкуване щом е влязло в сила. Моля да бъдат приети и отнесени към доказателствения материал по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Не, не ги приемай.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетеля Д.Д., че при последващо нарушаване на реда в съдебната зала ще му бъде наложена глоба.

Свидетелят Д.Д. беше изведен от съдебната зала.

ИЩЕЦЪТ Й. – Да не се приемат като доказателства. Те нямат нищо общо с това дело и не са така нещата, както там ги писаха.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ответника доказателства, като по тяхната относимост към конкретния казус, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА по делото мотиви към Присъда № 420/13.09.2017 г. по НОХД № 318 по описа за 2017 г. на Районен съд – Разград и протокол от 26.01.2017 г. по ЧНД № 70 по описа за 2017 г. на Районен съд – Разград.

ИЩЕЦЪТ Й. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи делото.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Да се приключи делото. Считам фактическата обстановка за изяснена. Моля да дадете ход по същество.

С оглед становището на страните, че нямат доказателствени искания и няма да представят други доказателства, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ИЩЕЦЪТ Й. – Господин У. където представи това, че са ме осъдили, това не е така. Аз съм се признал за виновен, но това не означава, че съм взел тези пари. Не сте били там, не сте били съдия и не знаете как стоят нещата. На мен ми е кофти, че като изляза няма да съм здрав. Не съм пострадал по моя вина, че съм играл мач или да съм бягал, че да си счупя аз така крака. Аз просто исках да ми се махнат тези шини и кракът ми да си е като преди. Да, виновен съм, но съм и работил. Може да проверите, гробар съм бил, наемник съм бачкал, всичко съм работил. Искам да ми се уважи исковата претенция така, както е предявена за да мога да си оправя здравословното състояние. Зъбите ми паднаха от нерви, на нервна почва. На мен ми отказва крака, като тръгна да вървя кракът ми отказва, както каза и свидетеля и доктора каза, че може да има такива последствия. Имам болки, не мога да бъда като нормалните хора да отида да бягам, да скачам, да работя, не съм сигурен в крака си. Моля да се уважи исковата ми претенция.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Уважаема госпожо съдия, считам, че исковата молба е неоснователна. В хода на проведеното предходно заседание по делото направих възражение за началото на исковия период, който ищецът е определил 19.03.2017 г. До настоящия момент не са посочени основанията, поради които е приел, че за начало на исковата му претенция трябва да бъде зачетена именно тази дата. Най-ранната дата на исковата претенция за бездействие на медицинските специалисти на затвора Белене би могла да бъде датата на постъпването му в затвора Белене, но от друга страна в протокола на проведено на 26.03.2019 г. съдебно заседание по административно дело № 19/2019 г. по писа на Районен съд - Разград ищецът посочва на съда следното: „Отидох в Белене и там веднага видяха шините и ме попитаха как съм стоял с тях и никой не ми обърна внимание“. В тази връзка говорим, че началото на исковия период не е определен от ищеца, тъй като не може да се определи период, през който ищецът е търпял негативните последици и бездействието на медицинските специалисти в затвора Белене. На следващо място считам, че за да се установи нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС е необходимо да е налице липса на медицинско обслужване и бездействие от страна на администрацията на затвора и отказ за консултация със специалисти. Тоест ищецът следва да докаже, че е направил искане за консултация със специалисти - ортопеди, а такова му е отказано и не е проведено. В затвора Белене няма специалист – ортопед, във връзка с което всички случаи, които изискват консултация с такъв тип специалист, консултацията се осъществява със специалист в ортопедията в гр. Плевен. От събраните по делото доказателства се установява, че такива консултации са извършвани на ищеца на 19.01.2018 г., както и на 17.07.2017 г., във връзка с което са издадени съответните амбулаторни листове. Тоест издаването на направление за консултация с водещи специалист - ортопед в гр. Плевен - д-р М.К. и д-р И.Ц.и транспортирането на лишеният от свобода за консултациите със служебен транспорт, в никакъв случай не може да бъде определено като липса на медицинско обслужване или бездействие от страна на администрацията на ответника за разрешаването на здравословните проблеми на ищеца. В своята искова молба той навежда обратното, че ортопедите с които е консултиран работят за своя лично облага и каза, че такъв е д-р И.Ц.. Това твърдения напълно опровергава твърдяното бездействие от страна на медицинските специалисти на затвора Белене. В бюджета на затвора няма определени средства за консултации за поставянето на импланти и тяхното премахване. В случай, че съдът все пак приеме, че ответникът е бил задължен да финансира ортопедичната операция на ищеца, то началото на бездействието би следвало да се определи евентуално от 19.01.2018 г., когато е извършен преглед от д-р И. Ц., които е отразил в амбулаторен лист № 123 приложен по делото „поради миграция на иглата е подходящ за оперативно лечение“. Това е препоръка и нека съдът да прецени дали след тази препоръка следва да бъде задължен ответникът да финансира операцията. В хода на снетата анамнеза ищецът е споделил, че въобще не е провеждал физиотерапия и рехабилитационно лечение, въпреки прекъснатото му поради тази причина наказание за срок от един месец. Пътното транспортно произшествие се е случило на 19.02.2016 г., а наказанието е прекъснато на 04.04.2016 г., тоест един месец и 16 дни. Разпитаният по искане на ищеца д-р М.П.Р. съобщава, че физиотерапията следва да се проведе в рамките на месец-два след операцията. Последиците от непровеждането на тези процедури води до отслабване на мускула и ограничаване обема на движение на ставата. Споделените от ищеца оплаквания, че кракът понякога отказва и започва да трепери, според ортопедът, който го е оперирал се дължат на непроведена рехабилитация. Тоест състоянието, в което се намира ищецът в момента е изключително по негова вина, тъй като не е положил грижи за здравето си по времето, в което е било прекъснато наказанието му. По делото няма доказателства, кои и кога е премахнал гипсовата имобилизация на ищеца, като категорично е установено, че ищецът не е посещавал специалист. Свидетелят заяви, че е възможно ищецът сам да си премахне имобилизацията, като в тези случаи е възможно да настъпи разместване на остеосинтезния материал. От свидетелските показания се установява, че е препоръчително остеосинтезният материал да бъде премахнат в границите от шест месеца до една година след поставянето му в зависимост от темповете на възстановяване. В конкретния случай операцията на ищеца е извършена на 19.02.2016 г., то вторичната операция следва да бъде извършена 19.08.2016 г. или най-късно 19.02.2017 г. Ищецът е бил на свобода от 27.10.2016 г. до 23.01.2017 г. Това са два месеца и двадесет и осем дни, което поставя резонния въпрос, защо в случай, че ищецът е тъй загрижен за своето здраве не е предприел никакви действия за това. Към настоящия момент ищецът изтърпява наказание по Присъда № 420 от 13.09.2017 г., която е постановена по НОХД № 318/2017 г. по описа на Районен съд – Разград, с която е признат за виновен в това, че на 12.01.2017 г. в съучастие е извършил кражба на 4700 лева, поради което е осъден да изтърпи наказание в размер на четири години лишаване от свобода. С неговия дял от сумата ищецът си е закупил лек автомобил, а останалата част е похарчил за свои лични нужди. Това доказва, че ищецът докато е бил на свобода не е имал никакво намерение да му бъде премахнат остеосинтезният материал, въпреки препоръките на специалисти. Ищецът не е представил никакви доказателства, че е сезирал ответника с искане за финансиране на вторичната му операция, нито успя да докаже настъпилите психични проблеми вследствие на твърдяното бездействие от страна на ответника. По делото не се спори, че ищецът е претърпял пътно транспортно произшествие, но след прегледа на представените пред съда рентгенови снимки д-р М.П.Р. установи, че серклажната тел не е скъсана, както твърди ищецът. Дори напротив от рентгеновите снимки същият свидетел установи подобрение на здравето на ищеца. На основание гореизложеното считам, че исковата претенция е изцяло недоказана, тъй като твърдяното бездействие от страна на медицинските специалисти при затвора Белене беше опровергано от представените по делото доказателства, извършените на ищеца прегледи и консултации. От приложените по делото заверени копия от амбулаторния журнал на затвора е видно, че за исковия период ищецът е преглеждан в затвора Белене общо 18 пъти. Считам, че няма как извършените медицински прегледи и изписаните безплатни лекарства да бъдат квалифицирани като нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. В тази връзка, Ви моля да отхвърлите исковата молба на ищеца като изцяло неоснователна и недоказана и да го осъдите да заплати в полза на ответника сторените за процесуално представителство разноски в размер на 100 лева.

ПРОКУРОР РАДЕВ – Уважаема госпожо Председател, аз се присъединявам към всички изложени обстоятелства и мотиви. Считам, че исковата претенция не е доказана с оглед събраните по делото доказателства и моля да не я уважавате. Ако съдът прецени, че са налице основания исковата претенция да бъде уважена, ще Ви помоля за един минимален размер съобразно принципа на справедливостта. Моля в тази връзка да бъде вашето решение.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.22 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: