ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН състав

На първи март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ 1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА

Прокурор ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Касационно административно дело № 80 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 11.15 часа се явиха:

КАСАТОРЪТ Д.В.Д. – редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат К.К.с пълномощно от днес.

ОТВЕТНИКЪТ ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА ОД НА МВР - ПЛЕВЕН – редовно призован, не изпраща процесуален представител.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - редовно призована, се представлява от прокурор Йорданка Антонова.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ К. – Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Докладва постъпилата касационна жалба, с нея не са направени искания по доказателствата.

Докладва писмено становище от ответника постъпило днес с писмо вх. № 1059/01.03.2019 г., както и постъпилите със становището писмени доказателства: протокол за мобилна система за видеоконтрол удостоверяващ преминаване на проверка в съответствие с одобрения тип за измерване - 2 листа, Заповед рег. № 8121з-172/29.02.2016 г. и Заповед рег. № 8121з-931/30.08.2016 г.

Съдът предоставя възможност на касатора, процесуалния му представител и представителя на Окръжна прокуратура - Плевен да се запознаят с представените писмени доказателства от ответника.

АДВОКАТ К. – Поддържам жалбата. Представям и моля да приложите по делото решение издадено от Районен съд – Червен бряг. Представям го като съдебна практика, от която съдебна практика става ясно, че при идентичен случай в гр. Червен бряг на посочено в днешното производство място е извършено същото нарушение, за което издаденият ЕФ е отменен от първоинстанционния съд. В настоящото производство идентичният ЕФ е потвърден от първоинстанционния съд – Районен съд – Червен бряг. Няма да сочим други доказателства.

КАСАТОРЪТ Д. – Да не се приемат представените писмени доказателства от ответника, тъй като нямат абсолютно никакво отношение към настоящото дело. Към настоящото дело ответникът е приложил следните доказателства, за да бъда максимално точен, полицейска техника – лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха. В самия протокол е посочен номерът, предполагам на скоростомера 634/13. В ЕФ серия К № 2159389, обект на настоящото административнонаказателно производство е автоматизирано техническо средство № 0634. Така, че документът, с които е представен от ответника не съответства и е несъотносим към настоящото административнонаказателно производство. Ответникът прилага два броя заповеди от 2016 година, едната е № 8121з-172/29.02.2016 г. утвърждаване образци на ЕФ. Заповедта е издадена от Министър Р. Б. Към момента на констатиране на административното нарушение, а именно 25.03.2018 г. Министър на МВР е лицето В. Р. Същото аналогично важи и за заповедта, нечетлив номер по документите, които са ми е представен, но същата заповед е издадена пак от Министър Р. Б. Към установяване на административното нарушение Министър на МВР не е въпросното лице. Не знам защо ответникът не е приложил заповеди от Директора на народната милиция другаря Т. Ж. от 1952-1953 година. Може там да има някакви други доказателства по-съотносими към настоящото дело. Това са ми едни от основаните мотиви, с които смятам, че приложените от ответника доказателства не са съотносими към настоящото дело и за това моля настоящия съдебен състав да не ги приема като доказателства по делото.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Да се приемат всички представени доказателства, както с касационната жалба, така и от ответника. Няма да сочим нови доказателства. Моля да дадете ход по същество.

Съдът намира, че следва да приеме и вложи в делото писмените доказателства представени от ответника с писменото становище постъпило с писмо вх. № 1059/01.03.2019 г., като становище за тяхната относимост към правния спор ще се вземе с постановеното решение.

Съдът намира, че представеното съдебно решение от процесуалния представител на касатора не съставлява писмено доказателство по смисъла на АПК, тъй като е съдебно решение постановено по друг случай. Ето защо същото не следва да бъде приемано като писмено доказателство, а единствено за сведение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ВЛАГА в делото писмените доказателства представени от ответника с писмо вх. № 1059/01.03.2019 г.

ПРИЕМА за сведение представеното от процесуалния представител на касатора копие от решение по НАХД № 548/2017 г. на Районен съд – Червен бряг.

С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВОКАТ К. – Уважаеми касационни съдии, поддържам изцяло изразеното от жалбоподателя, че в представените и приложени по делото протокол за извършена лабораторна проверка, в който е вписан представеният протокол № 7-31-17 от дата 25.10.2017 г. е видно, че в така представения протокол е извършена проверка на техническо средство 634/13, а в процесният ЕФ предмет на обжалване в настоящото производство е № 0634. Не виждам съвместимост между двата елекронни фиша и изписаните цифри. На следващо място, в приложената и цитирана по-горе от касатора Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на Министър на МВР Р. Б. в т. 3 от описаната по-горе заповед е изписано: „Настоящата заповед отменя заповед ….“ и т.н. Ноторно известно е, че така описаните заповеди в ЕФ или издаваните наказателни постановления, които определят правоспособността на издателя се приемат в по-голяма част от съдилищата като актуални и предоставящи представителна власт. Както е ясно към датата, на която е констатирано нарушение Министър на МВР е бил г-н В. Р., както е известно процесуалното качество на Министър независимо кога е бил издадените заповеди продължават своето действие и след неговата смята, но в административното производство те са длъжни, а именно новоназначеният Министър на Министерството е длъжен със своя заповед, както е посочено в т. 3 на цитираната преди малко заповед да отмени Заповед № и да издаде друга с друг номер, с която от свое име предоставя права на подчинените си. Както касаторът цитира преди малко, би могло при това положение да се приеме, че заповед от комунистическия режим би била действаща и актуална към настоящия момент, но както е известно към тогавашния момент не беше актуална скоростта, която се засичаше с поговорката, че скоростта се засичаше с лазер, който лазер определя как е минал автомобилът – по-бързо, по-бавно или нормално. Съгласно приложеното сведение представено в днешното съдебно заседание за приложено по делото за сведение решение на Районен съд - Червен бряг, не виждам правно основание един път така, един път по друг начин и следващият път по различен от предходните пъти начин, да се произнесе първоинстанционният съд, поради което моля да отмените обжалваното решение и да постановите ново, с което да отмените изцяло издаденият ЕФ като незаконосъобразен.

КАСАТОРЪТ Д. – Аз ще се мотивирам за неоснователността на решението на първата инстанция – Районен съд – Червен бряг на базата на това, че в самото решение районният съд се уповава на твърдения, които не отговарят на истината. В предвидения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не била депозирана декларация с данни за лицето извършило нарушението и копие за свидетелството му за управление на МПС. Именно на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и основанието за налагането на това административно нарушение съм изготвил жалба до Районен съд – Червен бряг чрез ОД на МВР – Плевен, в която жалба налична по документите в настоящото административно производство съм посочил като собственик на автомобила: „Декларирам, че автомобилът е семейна собственост.“, тоест придобит е по време на брак с лицето П. Д., която също е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление. Двете ми деца Н. Д. Д. , ЕГН и Р. Д. Д., ЕГН също са пълнолетни и правоспособни водачи със съответни свидетелства за управление на МПС, използващи семейния ни автомобил. Ето защо, моля административнонаказващия орган да установи кое лице е управлявало автомобила и да се вземат административни мерки спрямо него, тъй като съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН отговорността за извършеното административно нарушение е лична, на водача, а не на собственика на автомобила, който в случая е и семейна собственост. Не искам в настоящото съдебно заседание да съставям хипотези, ако в свидетелството за регистрация на МПС бяха посочени десет и повече лица като съсобственици на въпросния автомобил. С това изразявам порочната практика, която съществува в Република България по отношение на констатиране на нарушение и вменяване на вина не на извършителите на самото деяние. В настоящото административнонаказателно производство липсват доказателства, с които по безспорен и категоричен начин административнонаказващият орган е установил извършителя на нарушението. В ЕФ за налагане на глоба административнонаказващият орган установява, че лек автомобил „*****“ с рег. № ****** е извършил нарушение със скорост установено с автоматизирано техническо средство № 0634. В ЕФ не е посочено кои е извършителя на нарушението, единствено посочен е собственикът. Собственикът, на който е регистрирано МПС Д.В.Д., постоянен адрес: ***. В самото решение се е изисква от мен да предоставя на административнонаказващия орган копие от свидетелство за управление на МПС на лицето, което е извършило нарушението. Не ми е известно по какъв начин и на какво основание аз трябва да го направя, а чисто технически още по не ми е ясно как трябва да взема копие на някой от свидетелството му за управление. Оспорвам мотивите на първоинстанционното решение.

ПРОКУРОР АНТОНОВА – Уважаеми касационни съдии, моля да оставите без уважение касационната жалба на Д.Д. и да постановите решение, с което да потвърдите решението на Районен съд – Червен бряг постановено по НАХД № 299/2018 г. В мотивите на решението изрично е посочено, че са спазени всички законоустановени форми от ЗДвП за издаването на ЕФ. Освен това изрично е посочено, че не е представено доказателство, че друго лице е карало лекия автомобил към датата на извършване на нарушението, поради което ЕФ е издаден на името на касационния жалбоподател. Това е и едно от основните възражения в касационната жалба, че той не е посочил кое друго лице е управлявало МПС в конкретния случай, тъй като е минало много време и той не знае на тази дата кой го е управлявал. При тези обстоятелства намирам, че решението е правилно и законосъобразно, съобразено с разпоредбите на материалния и процесуалния закон и моля да бъде потвърдено.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.39 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: