ПРОТОКОЛ

 

Година 2019                                                           Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                             ПЕТИ състав

 

На ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ЯНУАРИ                  2019 ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

 

Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА

Административно дело № 71 по описа за 2019 г.

 

         На именното повикване на второ четене в 15.02 часа се явиха:

         ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.С.И. – не се явява и не се представлява. За същия по факс от Затвора Ловеч са се върнали призовки за призоваването му в днешното съдебно заседание, но същите са нечетливи и не може да се установи датата на връчване и качеството на лицето, на което е връчена.

         Съдът приема обаче, че лицето е редовно уведомено за днешното съдебно заседание, тъй като е  депозирало молба на гърба на л. 20 от делото, в която е посочило, че заявява, че не желае да присъства на 21.01.2019 г. в откритото съдебно заседание срещу Началника на Затвора – Ловеч.

         ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА – ЛОВЕЧ – редовно призован – призовка на л. 20 – не се явява и не се представлява

          

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

         Предвид характера на производството и предвидения в чл 111 от ЗИНЗС процесуален ред за разглеждането му, съдът намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

                                      О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Образувано е въз основа на жалба с вх.№415/14.02.2017 г., И.С.И. с ЕГН **********, лишен от свобода ***., против Заповед № 113/27.01.2017 г. издадена от Началник  на Затвор - Ловеч І-ва кат., на осн. чл.101 т.7 от ЗИНЗС, за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 /седем/ денонощия.

Първоначално по жалбата е било образувано адм.дело №39/2017 год. на Административен съд-Ловеч. С Определение от 14.02.2017 год. съдът е оставил жалбата без движение за внасяне на държавна такса в размер на 10 лева по сметка на съда и за представяне на платежния документ по делото. Със следващо Определение от 16.02.2017 год. е дадено повторно указание за внасяне на държавна такса и представяне на платежен документ. С Определение №120/7.03.2017 год. съдът е преценил , че нередовностите на жалбата не са отстранени в указания срок и е прекратил производството  по делото. Прекратителното определение на АС-Ловеч е било оспорено пред ВАС с жалба, по която съдът е постановил Определение №5069/24.04.2017 год. по адм.дело №4182/2017 год., с което е отменил Определение №120/7.03.2017 год.за прекратяване на делото по адм.дело №39/2017 год. на АС-Ловеч и е върнал делото на АС-Ловеч за последващи процесуални действия. В мотивите на постановеното определение ВАС е посочил, че в две заявления жалбоподателят е посочил, че не разполага със средства и поради това няма да внесе държавна такса, и макар  в тях да няма изрично искане за освобождаване от държавна такса, съдът е следвало да му укаже, че има право да иска такова освобождаване, ако докаже предпоставките затова. В изпълнение на указанията на ВАС, АС-Ловеч е постановил Определение от 2.05.2017 год., с което е разпоредил на жалбоподателя да се връчи образец на декларация по чл.83 от ГПК, като му е предоставил 3- дневен срок от съобщението, в който да представи по делото попълнена и подписана декларация, като посочи изрично писмено с молба прави ли искане по чл.83 от ГПК. Със следващо Определение от 23.05.2017 год.АС-Ловеч е оставил без движение жалбата за внасяне на държавна такса в размер на 10 лева, предвид, че в предоставения на жалбоподателя срок той не е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса и не е представил попълнена декларация по чл.83 от ГПК. С Определение №361/13.06.2017 год. АС-Ловеч е оставил без разглеждане жалба вх.№415/14.02.2017 год. против Заповед №113/27.01.2017 год. Счел е , че до изтичане на определения от съда срок жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса за образуване на делото. Определението като необжалвано е влязло в законна сила на 28.06.2017 год., видно от отбелязването върху същото на гърба на л.34.

По подадена от И.С.И. молба за отмяна на влязлото в сила определение на АС-Ловеч за прекратяване на делото, във ВАС е образувано адм.дело №8828/2017 год., по което съдът се е произнесъл с Решение №14850/3.12.2018 год., с което на основание чл.239, т.5 от АПК е отменил влязлото в сила  Определение на АС-Ловеч за прекратяване на делото и е върнал делото на друг състав  от същия съд за разглеждане по същество, при спазване на дадените указания. В мотивите на решението  ВАС е приел, че АС-Ловеч необосновано е приел в мотивите си, че жалбоподателят И. не е изпълнил дадените му с предходни определения от 02.05.2017 г. и 23.05.2017 г. указания. Видно е, че И. е представил по делото заявление с вх.№480/17.02.2017 г. (л. 16 от адм. дело № 39/2017 г.), написано от друго лице – л.св. Д. П., под диктовка на И., в присъствието и с подписа на служител поради неграмотност на жалбоподателя. В същото е декларирано, че И. не разполага с никакви средства, с които да внесе държавна такса. Посоченото заявление не е написано от И., а в негово присъствие от друго лице, в присъствието на служител на затвора. На тези основания съставът на ВАС приел, че И. не би могъл да попълни и подпише образец на декларация по чл. 83 от ГПК съгласно дадените от съда указания с определения от 13.06.2017 г., 23.05.2017 г. и от 02.05.2017 г. Според ВАС Съдът неправилно е приел  в определение от 02.05.2017 г., че представената декларация не представлява изрично искане за освобождаване от държавна такса. На следващо място според ВАС  административният съд е следвало да вземе предвид, че лицето е посочило в жалбата си, че полага доброволен и безвъзмезден труд в ЗО“Атлант“ гр.Плевен по чл. 80 от ЗИНЗС и съдът е следвало да изиска изпращането на такива доказателства от администрацията на Затвора гр.Ловеч. В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК се предвижда съдът да освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като в т. 5 и т. 6 от същата разпоредба е предвидено по молбата за освобождаване съдът да вземе предвид трудовата заетост на лицето, както и други констатирани обстоятелства.
На тези основания ВАС направил извод, че  съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК, което сочи на неправилност на посоченото в молбата за отмяна определение на Административен съд - Ловеч. 
При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд приел, че  в производството пред Административен съд – гр. Ловеч е допуснато процесуално нарушение, което обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. ВАС отменил определението на АС-Ловеч за прекратяване на делото и върнал същото  на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата срещу процесната заповед по същество, като указал на съда, че в мотивите на крайния съдебен акт, съдът следва да направи преценка относно редовността на молбата за освобождаване от държавна такса и съобрази същата с предпоставките, посочени в чл. 83, ал. 2 т. 1-7 от ГПК. 

След връщане на делото в АС-Ловеч, всички съдии от състава на съда са се отстранили от разглеждане на делото. На това основание делото е изпратено на ВАС за определяне на друг съд, който да го разгледа. ВАС с Определение №594/15.01.2019 год. го е изпратил за разглеждане в Административен съд-Плевен, където е образувано настоящото дело.

         В изпълнение на съдебно определение по делото от деловодството на съда служебно са приложени справки за родствени връзки на жалбоподателя и за регистрирани фирми на негово име.

         С писмо вх. № 305/21.01.2019 г. Началникът на Затвора Ловеч е представил административната преписка по издаване на оспорената заповед и справка за приходите на жалбоподателя за периода от 21.01.2017 г. до 18.01.2019 г.

         Със следващо писмо вх. № 324/21.01.2019 г. началникът на Затвора Ловеч е изпратил копие на Заповед, по силата на която жалбоподателят е полагал доброволен труд в процесния период.

         На жалбоподателя с определението за насрочване е указано да представи декларация по смисъла на чл. 83 ГПК – попълнена и подписана, образец на каквато му е изпратена, но до началния час на съдебното заседание, такава не е постъпила по делото.

         По доказателствата, съдът

                                    

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства Справка с пълни данни на л. 24 от делото от НБД „Население“ при АС – Плевен и справка от Търговския регистър на л. 25 относно регистрирани фирми на името на жалбоподателя.

         ПРИЕМА като доказателство декларация вх. № 304/18.01.2019 г. от жалбоподателя.

         ПРИЕМА като доказателство писмо вх. № 297/18.01.2019 г.

         ПРИЕМА като доказателства приложените към писмо вх. № 305/21.01.2019 г. писмени доказателства както следва: обяснения от Н.Н., обяснения от С.Х., обяснения от Р.П., обяснения от Р.П., докладна записка от Р.П., заповед № 113/27.01.2017 г., докладна записка от Н.Н., обяснения от И.И., обяснения от С.Р., становище от М.П.а, данни за трансфери на парични суми по дати.

ПРИЕМА като доказателсто приложенотоко към писмо вх. № 324/21.01.2019 г. заповед № 16/04.01.2017 г. на Началника на Затвора Ловеч.

С оглед липсата на предявени доказателствени искания от страните счете делото за изяснено от фактическа страна и

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

Съдът счете делото за изяснено и обяви решението си както следва:

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 15.25 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: