ПРОТОКОЛ

 

Година 2019                                                               Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                 ТРЕТИ състав

На единадесети декември две хиляди и деветнадесета година  

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

 

 

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БРАТОЕВА

Административно дело   1064 по описа за 2019 г.

 

На именното повикване в 11,30 часа се явиха:

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ  ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНА ДЛАН“, редовно призован, се явява представляващия Х.Т. и с адв. И.К. от Адвокатска колегия – гр. Русе с пълномощно към жалбата.

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРИ ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К. М. с пълномощно от днес.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ М. – Да се даде ход на делото.

Съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Административното дело е образувано по жалба на Фондация „Отворена длан“ – Плевен, представлявана от председателя на УС Х.И.Т., чрез адв. К. *** срещу Ревизионен  Акт № Р -04000418007001-091-001/30.05.2019г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 118/23.08.2019г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, с който за фондацията са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.04.2016г. до 31.03.2018г. общо в размер на 365044,99 лв. и лихви в размер на 58498,25 лв., както и корпоративен данък за 2016г. и 2017г. общо в размер на 520,81 лв. и лихви в размер на 74,88 лв.

Жалбоподателят обжалва РА като незаконосъобразен, като счита, че е издаден в нарушение на материалните и процесуални разпоредби на българското и европейско законодателство и моли да се отмени.

Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП е приложил административната преписка. Не изразява становище по жалбата.

Производството е по чл. 156 ал.1 от ДОПК.

Решението е връчено на 26.08.2019г. Жалбата е подадена на 05.09.2019г. (чрез куриер) от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване. Внесена е дължимата държавна такса.

Жалбата е редовна и допустима, поради което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

АДВ. К. – Поддържам жалбата  и направените в нея оспорвания на законосъобразността на постановения ревизионен акт, от който не сме доволни. Запознати сме с преписката.  Да се приемат представените доказателства.

ЮРИСКОНСУЛТ М. – Уважаема госпожо съдия, оспорвам жалбата като неоснователна и недоказана. Моля да приемете изпратената административна преписка, като за доокомплектоване на преписката, представям и моля да приемете 2 бр. CD-R, единия от които за другата страна, на които  се съдържат електронните документи, свързани с възлагането, изменението и хода на ревизията, които са подписани с квалифициран електронен подпис. На този етап няма да соча нови доказателства и нямам други искания.

Съдът връчва на адв. К. 1 бр. CD-R, ведно с молба с описание на документите, съдържащи се на диска.

АДВ. К. – Да се приемат представените доказателства.

Съдът, счита че следва да бъдат приети, приложените към административната преписка писмени доказателства съгласно опис в придружителното писмо  и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА представените с административната преписка писмени доказателства съгласно опис в писмо Изх. № 1451/13.09.2019г. на Дирекция ОДОП – В.Търново при ЦУ на НАП, както следва: решение №118/23.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново; удостоверение за извършено връчване по електронен път на Решение №118/23.08.2019 г.; жалба вх. № 16154/17.06.2019 г. с пълномощно и разписка за доставка; PA №Р-04000418007001 -091 -001 /30.05.2019 г.; възражение вх. №6240/16.05.2019 г. против РД; РД №Р-04000418007001-092-001/30.04.2019 г.; заповед №6/03.01.2017 г.; ЗВР №Р-04000418007001-020-001/16.11.2018 г.; ЗИЗВР №Р-04000418007001-020-002/15.02.2019 г.; протокол №1330848/16.01.2019 г. относно проверка в счетоводството и пълномощно; ИПДПОЗЛ №Р-04000418007001-040-001/29.01.2019 г. и отговор вх. №1442/04.02.2019 г., вх. №14421/08.02.2019 г. и вх. №1764/11.02.2019 г.; протокол №1330853/05.03.2019 г. относно извършване на проверка в счетоводството - и приложени документи; Допълнително събрани документи в хода на административното производство: Договор №2/23.05.2017 г.; фактури; Договор №4/19.09.2017 г.; протокол №Р-04000418007001-ППД-001/17.01.2019 г. за присъединяване на документи от предходно ревизионно производство приключило с РА №Р-0400151600734-091-001/16.08.2018 г.; решение №212/09.11.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново; PA №Р-0400015100734-091-001/16.08.2018 г.; РД № Р-04001518000734-092-001/20.07.2019 г.; ИПДПОЗЛ     № Р-0400151800734-040-002/04.05.2018г. и  отговор вх. № 3791/13.05.2018 г.; ИПДПОЗЛ    № Р-0400015100734-040-004/26.06.2018г.   и отговор вх. №9105/10.07.2018 г.; ИПДСПОТЛ №Р-0400151800734-041-001/12.06.2018 г. до Министерство на регионалното развитие и благоустройство и отговор вх. №8779/03.07.2018 г.; ИПДПОЗЛ №Р-04000151000734-040-003/11.06.2018 г.; протокол №1199312/08.06.2018 г. относно проверка на счетоводни документи; ИПДПОЗЛ №Р-04000151800734-040-001/15.02.2018 г.  и отговор вх. №3746/14.03.2018 г.; протокол №1005923/03.04.2018 г. относно проверка на счетоводни документи; обяснение от Х.И.Т., управител на Фондация „Отворена длан“; споразумение за партньорство; договор за предоставяне на национално съфинансиране; фактура №2/29.09.2016 г. и договори; фактура №1/29.09.2016 г. и договори за извършена услуга; Фактури издадени от Фондация „Отворена длан“.

ПРИЕМА представения в днешното съдебно заседание от ответника 1 бр. CD-R, съдържащ електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис.

АДВ. К. – Представям на вниманието на съда учредителния акт на фондация „Отворена длан“ с удостоверение за актуално състояние от електронния регистър в реално време. Там са описани целите и задачите на Фондацията. Представям и едно писмо в отговор на запитване на дирекция ОУИ – Велико Търново, което е бившата дирекция „ОДОП“, също така решение № 1026 по АД № 2196/2011г. по описа на АС – Пловдив, във връзка с представеното преюдициално запитване във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 70,  ал. 1 и ал. 2. Към решението съм приложила всички доказателства във връзка с установяване на срока, в който то е влязло в законна сила. Процесното писмо е ангажирало вниманието на дирекция „ОДОП“ във връзка с анализа има ли право на данъчен кредит фондацията, в случаите, когато предоставя безвъзмездно на вниманието на обществеността услуги и има ли право на данъчен кредит за доставките, чрез които е формирала данъчната основа и направените разходи във връзка с предоставянето на тези услуги безплатно на обществеността. Това е запитване на фондация, която е организирала мероприятие, което е предоставила безвъзмездно на обществеността и запитването е дали има право на данъчен кредит за доставките и това е отговор на дирекция ОУИ-Велико Търново. Аз го намерих в един сайт, който ги публикува във връзка с подпомагане на счетоводна дейност на фондации. Няма да сочим други доказателства и нямаме други искания.

ЮРИСКОНСУЛТ М. – Уважаема госпожо съдия, по отношение на представените днес писмени доказателства нямам възражения да се приеме учредителния акт на фондацията, нямам възражение да бъде приета и справката от ТР. Що се отнася до останалите писмени документи, които бяха представени считам, че те не касаят пряко спора и могат да бъдат приети единствено за сведение на съда. В случая освен преценка как се прилагат материално-правните разпоредби и процесуалните разпоредби на закона, следва да се установи и дали в случая е установена пряка и непосредствена връзка между извършените разходи и дейността на съответното дружество. Такава е и практиката и на Съда на европейската общност. Считам, че в настоящия случай трябва да се прецени това обстоятелство, че фондацията не е водила разделно счетоводството си и няма доказателства, които да насочват в този смисъл, че може да се докаже пряка и непосредствена връзка. Представям също така за сведение на съда съдебна практика – решение, което е влязло в сила по сходен казус, дори мисля, че въпросната фондация има отношение към случая.

АДВ. К. – Тук става въпрос за предоставяне на услуги, а не на материални активи. След постановяване на решението данъкът е възстановен от МРРБ. Случаят е диаметрално противоположен на нашия, тъй като касае услуги, предоставяне безвъзмездно на информация под формата на услуги и няма за предмет да бъде създаден актив, който да бъде използван в последствие за икономическа дейност на лицето.

ЮРИСКОНСУЛТ М. – То аз също твърдя, че няма такива доказателства, защото нито счетоводството на жалбоподателя, нито основанията, посочени във фактурите, водят до такъв извод. Подробни съображения за това са изложени в решението.

Съдът счита, че следва да бъдат приети представените от страна на жалбоподателя доказателства - извлечение от ТР за регистрацията на фондация, както и учредителния акт на Фондация „Отворена длан“ и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото справка-извлечение от ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за регистрацията на Фондация „Отворена длан“, както и учредителен акт на Фондацията.

По отношение на останалите представени от страните съдебни решения и отговор на ОУИ-Велико Търново по направено запитване от 04.08.2008г., съдът счита, че същите нямат характер на доказателства, поради което не следва да бъдат приети като такива и единствено следва да се приемат за сведение на съда като печатни материали.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ писмо вх. № 3_3770/04.08.2008г. отговор на ОУИ Велико Търново и представените съдебни решения и определения.

АДВ. К. – Нямаме други искания.

ЮРИСКОНСУЛТ М. – Нямаме други искания.

С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. К. – Уважаема госпожо съдия, моля да уважите жалбата ни и да постановите, че ревизионния акт, с който е приключило протеклото ревизионно производство на Фондация „Отворена длан“ е незаконосъобразен предвид това, че същият е постановен в противоречие и нарушение на материалните и процесуални разпоредби на българското и европейско законодателство, поради което същия се явява незаконосъобразен в неговата цялост. Не сме доволни и не сме съгласни с определените задължения за ДДС в размер на 365 044, 99 лв., от които 280 244,59 лв. са вече възстановени и не сме съгласни и доволни, както с начислените лихви, така и с допълнително определеното ни задължение за корпоративен данък в размер на 520,81 лв. и 74,88 лв. за начислени лихви. Съображенията ни във връзка с увеличенията и извършените корекции на декларираните данни в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2016г. и 2017г. се изразяват в това, че считаме, че съгласно формата на „сметка 624“, по която се натрупват разходите за финансовите операции и „сметка 629“, която е също финансова сметка, следва да се отчетат в годината на тяхното извършване и е недопустимо пропорционално разпределяне  съобразно дейностите, които е извършвала Фондацията. Подробни съображения ще изложа в писмени бележки в тази насока.

По отношение на направените увеличения за ДДС, съответно начислените лихви считаме, че органа по приходите неправилно е приложил разпоредбите на българското и европейското законодателство, тъй като неправилно е възприел фактическата обстановка. Както сме изложили в предходни жалби и възражения в действителност дейността по създаване на атракциона не представлява икономическа дейност, но икономическа дейност е самата негова експлоатация. Не случайно в днешното съдебно заседание представих устава на фондацията, от където е видно какви са целите и задачите на фондацията и кои съответни дейности биха могли да имат на пръв поглед икономически характер, биха могли да бъдат отнесени като дейност на фондацията с нестопански характер. В представения устав не фигурират подобни дейности свързани с организиране на изложби, панаири, събрания, на които да бъдат излагани произведения, които представляват умалени макети на културни и архитектурни забележителности на територията на Република България и Република Румъния. В тази връзка считам, че Фондацията се явява задължено лице по смисъла на чл. 2 от ЗДДС и също така следва да ѝ се признае, че след експлоатацията на материалното имущество, след получаване на редовен доход  е задължено лице по смисъла на ДДС и съответно правилата на европейското право, който следва да се прилага в областта и в отношенията с фиска по отношение на ДДС Директива 2006/112/ЕО на съвета. В случая считаме, че съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, Фондацията, упражнявайки тази дейност по организиране на изложби ще извършва икономическа дейност и не сме съгласни с направеното възражение, че в случая тя се явява лице по смисъла на чл. 42 от ЗДДС и дейността, която би извършвала излагайки този атракцион по изложби е освободена. Това представено писмо на дирекция ОУИ, сега настояща дирекция ОДОП, са изложени съображения, че по смисъла на чл. 9, ал. 2, тогава когато в договора си едно лице се задължава да се въздържа от действия и да ползва права, тогава тази услуга не е освободена и същата има характера на услуга по см. на чл. 9 от ЗДДС.

Отделно от това считаме, че е достатъчно изразеното от наша страна намерение, предвид практиката на ЕС, че не се допуска национална юрисдикция да ограничава правото на ползване на данъчен кредит по въведени норми след присъединяването на Република България към Европейската общност. Видно от представените редакции на закона и нормата на чл. 70, ал. 1, тогава съответстваща на чл. 65 от ЗДДС е че, в последствие от 01.01.2007г. е добавена алинеята, която не дава възможност на юридическите лица да ползват право на данъчен кредит тогава, когато безвъзмездно са придобили имуществото или пък не е свързано с осъществяваната от тях икономическа дейност. Поради тази причина сме представили и копие от преюдициалното запитване и съответно преюдициалното заключение по дело № С-124/12, което е отправено по повод на преюдициално запитване на АС Пловдив. В процесното решение, необжалвано и влязло в сила, на основание даденото преюдициално заключение, което е задължително за националните юрисдикции и следва да се съблюдава, по категоричен начин Съда на ЕС е изложил, че не се допускат такива ограничения, въведени след присъединяване на държавите-членки. Освен, че тази норма не би следвала да се прилага на това основание, същата е и в несъответствие и с чл. 168 от Директивата, относно общата система на ДДС, съгласно който разпоредбата трябва да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да предприеме платения за придобиването на този актив данък добавена стойност в данъчния период, в който данъка е станал изискуем. В този дух са и произнасяния по редица спорове, които са поискали национални юрисдикции по  тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.63, чл. 167 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО. Отделно от изложеното считаме, че преюдициалните заключения, дадени по смисъла на тълкуване и прилагане на закона, поискани от национални юрисдикции на държави-членки имат задължителен характер и следва да се съобразява националната юрисдикция с постановеното в тях. Всичко това излагам във връзка с решение № С-126/2014г. по случая Sveda, където произнеслия се орган, състав, конкретизира, че дали правото на данъчен кредит следва да бъде гарантирано за лицето, без значение е дали, към настоящия момент, той го ползва в своята свободна икономическа дейност, достатъчно е да бъдат изразени намерения за това. Как би подходила данъчната администрация, како едно производствено предприятие, произвеждащо части за автомобили, закупи един хотел, който към момента няма да използва. Абсолютно сме сигурни, че тогава ДДС би му бил възстановен, разбира се, ако сградата е нова, в рамките на 5 години. В случая не намирам разлика. Към настоящия момент нееднократно, дори това е изложено и в проведената предходна ревизия от органа по приходите, тъй като тази се явява повторна, ние сме изразявали намеренията си, които изпълняваме и към настоящия момент, разбира се, съобразно наложените задължения, които сме поели да изпълняваме в чл. 9, чл. 27 и чл. 30 от договора, сключен с МРРБ, където сме се ограничили да предоставяме безвъзмездно на обществеността процесния атракцион. Но по смисъла на чл. 9 това безвъзмездно предоставяне не винаги означава, че то е безвъзмездно, защото чл. 9, ал. 2, т. 2 определя, че когато една страна се ограничава от извършване на действия и ползване на права, то предоставянето по силата на договора, има характер на услуга и тя е задължено лице по смисъла на ЗДДС. Отделно от всичко изложено, искам да кажа, че във връзка с разменените възражения с директор ОДОП, във връзка с дадените указания за разработване на програми кога данъчно задълженото лице или участника в програмата има право да възстанови данъка, който би могло да полза по програмата, във връзка с предоставени услуги или придобити услуги искам да кажа, че указанието е изготвено въз основа на нашето законодателство, в което не е транспонирана Директива 2006/112/ЕО. Както вече дадох пример, тази разпоредба на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 е влязла в сила след присъединяването и в този случай, дадените указания не са съобразени и с въпросната Директивата. В случая, този данък е съгласно регламента за предоставените безвъзмездни средства по програми и този данък е невъзстановим. По отношение на извършените нарушения от страна на прилагане на европейското законодателство, въпреки че е следвало да се съобразяват дадените указания и постановените заключения по тях, по дело № С-124/08, дело № С-126/14, дело № С-132/16 и дело № С-97/90, от заключенията по тях може непротиворечиво да се обоснове, че правото на данъчен кредит на данъчно задълженото лице да приспадне платения ДДС по получени доставки за придобиването или производството на дълготрайни активи с цел планирана икономическа дейност, които от една страна са предназначени за бъдат използвани безплатно от гражданите и могат, от друга страна, да бъдат средство за извършване на облагаеми сделки, се следва при наличие на пряка и непосредствена връзка на разходите, свързани с получените доставки и една и повече извършени доставки, даващи право на приспадане или с цялата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, която извършва или възнамерява да извършва. Само за уточнение искам да кажа, че в първата част ние няма как да се вместим, тъй като ние няма как да предоставяме небезвъзмездно на обществеността придобития по програмата атракцион. Съобразно тези решения е достатъчно да бъде изложено намерение от лицето за осъществяване на икономическа дейност и икономически неоправдано е да правиш инвестиция в един актив и това е достатъчно да покажеш своето намерение. Да, вярно е, че е придобит безвъзмездно по програма  „ИНТЕРРЕГ“ България-Румъния и има национално участие на част от средствата, но има и участие на фондацията при изпълнение на програмата. Както изложих, съгласно ЗДДС, въпреки че е безвъзмездно, след като по силата именно на този договор, ние сме се съгласили да се въздържаме от действия, то тогава предоставените услуги на обществеността съвсем не са безвъзмездни, след като се равнява цената на предоставените им услуги на данъчната основа, която се образува въз основа на събраните разходи. Да,  ограничени сме да реализираме печалба, но не и да реализираме приходи. В указателно писмо по запитване на дирекция ОУИ – Велико Търново се съобщава, че това се извършва с начислявания в дневниците на задълженото лице, то се задължава да внесе на данъчна основа с протокол.

В тази връзка, в духа на изложеното ви моля да уважите жалбата ни и да отмените като незаконосъобразен постановеният ревизионен акт, потвърден с решение на решаващия орган – дирекция ОДОП. Ще развия подробни съображения в указан от Вас срок в писмени бележки. Претендирам направените по делото разноски, за които представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК, които включват адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ, доказателство за извършено плащане и претендираме и внесената държавна такса.

ЮРИСКОНСУЛТ М. –  Уважаема госпожо съдия, моля изцяло да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърдите обжалвания ревизионен акт. Считам, че в настоящото съдебното производство и в хода на ревизията не се събраха доказателства, които да променят установеното в акта. Подробни съображения са изложени в самото решение на директора на дирекция ОДОП. Ще развия съображения във връзка с това, че в хода на съдебното производство не се събраха никакви нови доказателства по фактите, а те са от значение според мен. За да се стигне до прилагане, както на българската, така и на европейската практика първо трябва да се установи дали тя съответства на фактическата обстановка по делото. Аз считам, че представените в днешното съдебно заседание допълнителни доказателства за сведение не са приложими в настоящия случай, тъй като се касае за търговски дружества, както и отговора, който е даден от страна на дирекция ОУИ – Велико Търново, така и представената съдебна практика, касаят лица, които се третират по различен начин, в сравнение с настоящия жалбоподател, който е фондация. Органите по приходите, още в хода на ревизията са установили, че счетоводното отчитане на средствата и направените разходи във връзка с проекта, който е предмет на разглеждане, от страна на фондацията не са спазени изискванията на счетоводен стандарт 9. Съгласно изискванията на този стандарт, предприятията с нестопанска цел, какъвто безспорно е самата фондация, при своя индивидуален сметкоплан трябва да предвидят сметки за отделно отчитане на стопанска и нестопанка дейност. Разбира се, закона не забранява фондациите също да развиват някаква стопанска дейност, но все пак трябва да оставя някаква следа в счетоводството, за да може да се установи кои приходи и разходи за какво се отнасят. В настоящия случай няма такава връзка. Нещо повече, самия жалбоподател не предприе никакви действия в хода на съдебното обжалване, а именно ангажиране на счетоводни документи, ангажиране на счетоводна експертиза, които да променят нещо от установеното в хода на ревизията. В случая не са налице обективните елементи под формата на доказателства, че въпросните активи са придобити в изпълнение на проекта и са генерирали някакви приходи под формата на наем или на билети, за да се прецени начина на формирането им и техният размер от аспекта на изследването представлява ли това независима икономическа дейност, извършвана от дружеството. Жалбоподателят цитира в своята жалба и в хода на изложението си в хода по същество много решения на СЕС, но той така акцентира върху своето намерение, но като че ли пропуска обстоятелството, че констатациите в ревизионния акт  изобщо не противоречат на практиката на СЕС, нито българското законодателство има противоречива практика със СЕС, защото дори в решенията, които са цитирани в жалбата се казва, че правото на данъчен кредит на данъчно задълженото лице да приспадне платения ДДС по получени доставки за придобиването или производството на дълготрайни активи, с цел планирана икономическа дейност, които от една страна са пряко предназначени да бъдат използвани безплатно от гражданите и могат, от друга страна да бъдат средство за извършване на облагаеми доставки, се следва при наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с получените доставки и една или повече доставки, даващи право на приспадане. Дори СЕС не разглежда изолирано тези извършени разходи. Трябва да има пряка и непосредствена връзка между разходите, свързани с получени доставки и да се прецени с оглед това, дали те са свързани с една бъдеща икономическа дейност. Трябва да има връзка, а в случая такава връзка няма. Това е един съществен въпрос, който касае спецификата на настоящия спор. Той е спор по фактите и не беше оборен в настоящото съдебно производство, защото нито счетоводството на жалбоподателя установява такава връзка, нито самите основания, които са посочени във фактурите установяват тази връзка. Подробните съображения са изложени в потвърдителното решение на директора на дирекция ОДОП, които моля да вмете предвид. Моля в полза на дирекция ОДОП да присъдите юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък по Наредбата.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. К. в 7-дневен срок от днес да представи допълнителни писмени бележки.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,10 часа.

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: