ПРОТОКОЛ
Година 2019 Град
ПЛЕВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВТОРИ състав
На ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2019
ГОДИНА
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ |
Секретар БРАНИМИРА
МОНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ГОСПОДИНОВ
Административно дело
№
1014 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 13.03 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Т.Н. – редовно призован, довeден
от Затвора Белене, се явява лично и с адв. М.А. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен – служебно назначен
ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА НАЧАЛНИК НА ЗАТВОРА БЕЛЕНЕ, редовно призован, се явява юрисконсулт
Н.У.с пълномощно от днес.
ЯВЯВА се редовно призования и доведен от
затвора Белене свидетел Г.Г. М..
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Производството по делото е образувано по
жалба от Н.Т.Н. – лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Белене,
против Заповед №157/16.08.2019г. на Началника на затвора Белене, с която на
л.св. Н. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за
срок от 14 (четиринадесет) денонощия.
ДОКЛАДВА постъпилите с писмо с вх. рег. №
4276/03.09.2019 г. писмени доказателства, а именно: жалба на Н.Т.Н., заповед №
157/16.08.2019 г. на началник затвора Белене, докладна записка от Д.И.Ч.,
докладна записка от м.с. С.А., обяснение от Н.Т.Н., обяснение от Г.Г.М., сигнал
от Н.Т.Н..
ДОКЛАДВА постъпилите с писмо с вх. рег. № 4304/04.09.2019
г. писмени доказателства, а именно: писмо рег. № ЗД 7/03.09.2019 г., заповед №
198/08.08.2017 г., заповед № 134/26.06.2018 г., заповед № 44/29.03.2019 г.,
заповед № 55/04.04.2019 г., заповед № 98/29.05.2019 г., доклад за лишения от
свобода Н.Т.Н..
ДОКЛАДВА постъпилите с писмо вх. рег. №
4319/04.09.2019 г. писмени доказателства, а именно: писмо рег. №
2160/04.09.2019 г.,справка рег. № 4619/04.09.2019 г., трансфери на л.св. Н.Т.Н.
за периода 01.01.2019 г. – 04.09.2019 г., медицинска справка за Н.Т.Н. ***.
ДОКЛАДВА писмен отговор от ответника, постъпил с
писмо вх. рег. № 4348/09.09.2019 г.
АДВ. А.: Да се приемат писмените доказателства, ще се ползваме от тях. Поискали сме разпита на един свидетел, който е присъствал по време на инцидента.
ЮРК. У.: Да се приемат представените доказателства. Нямам нови доказателствени искания. По направеното доказателствено искане за допускане до разпит на надзирателя, който е бил свидетел на случилото се, считам същото за неоснователно, тъй като за свидетел на случая, който се е развил в медицинския център на затвора, съдът служебно е призовал Г.Г.М.. Считам, че за доказване на едни и същи обстоятелства един свидетел е достатъчен.
Съдът намира,
че следва приеме и вложи в делото постъпилите
с писмо с вх. рег. № 4276/03.09.2019 г. писмени доказателства, а именно: жалба
на Н.Т.Н., заповед № 157/16.08.2019 г. на началник затвора Белене, докладна
записка от Д.И.Ч., докладна записка от м.с. С.А., обяснение от Н.Т.Н.,
обяснение от Г.Г.М., сигнал от Н.Т.Н., постъпилите с писмо с вх. рег. №
4304/04.09.2019 г. писмени доказателства, а именно: писмо рег. № ЗД
7/03.09.2019 г., заповед № 198/08.08.2017 г., заповед № 134/26.06.2018 г.,
заповед № 44/29.03.2019 г., заповед № 55/04.04.2019 г., заповед № 98/29.05.2019
г., доклад за лишения от свобода Н.Т.Н., постъпилите с писмо вх. рег. №
4319/04.09.2019 г. писмени доказателства, а именно: писмо рег. №
2160/04.09.2019 г.,справка рег. № 4619/04.09.2019 г., трансфери на л.св. Н.Т.Н.
за периода 01.01.2019 г. – 04.09.2019 г., медицинска справка за Н.Т.Н. ***,
писмен отговор от ответника, постъпил с писмо вх. рег. № 4348/09.09.2019 г.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ВЛАГА
в делото постъпилите с писмо с вх. рег. № 4276/03.09.2019 г. писмени
доказателства, а именно: жалба на Н.Т.Н., заповед № 157/16.08.2019 г. на
началник затвора Белене, докладна записка от Д.И.Ч., докладна записка от м.с. С.А.,
обяснение от Н.Т.Н., обяснение от Г.Г.М., сигнал от Н.Т.Н., постъпилите с писмо
с вх. рег. № 4304/04.09.2019 г. писмени доказателства, а именно: писмо рег. №
ЗД 7/03.09.2019 г., заповед № 198/08.08.2017 г., заповед № 134/26.06.2018 г.,
заповед № 44/29.03.2019 г., заповед № 55/04.04.2019 г., заповед № 98/29.05.2019
г., доклад за лишения от свобода Н.Т.Н., постъпилите с писмо вх. рег. №
4319/04.09.2019 г. писмени доказателства, а именно: писмо рег. №
2160/04.09.2019 г.,справка рег. № 4619/04.09.2019 г., трансфери на л.св. Н.Т.Н.
за периода 01.01.2019 г. – 04.09.2019 г., медицинска справка за Н.Т.Н. ***,
писмен отговор от ответника, постъпил с писмо вх. рег. № 4348/09.09.2019 г.
Съдът намира за неоснователно искането за допускане до разпит като свидетел на надзирател от затвора Белене, който според жалбоподателя е присъствал на случилото се, тъй като именно в това качество е призован като свидетел Г.Г.М., който е дал обяснения в хода на административното производство, довело до издаване на оспорения административен акт. Ето защо и с оглед обстоятелството, че се иска установяване на едни и същи факти от двама свидетели, искането за допускане на още един свидетел за същите обстоятелства се явява неоснователно.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя и неговия процесуален представител за допускане до разпит на още един свидетел.
ПРИСТЪПВА към СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля.
Г.Г.М. – 51 г. без родство с жалбоподателя, осъждан, в момента изтърпявам наказание в затвора Белене, не съм заинтересован от изхода на делото.
Съдът разяснява на свидетеля наказателната
отговорност по чл. 290 от НК и същият обещава да говори истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ
Г.Г.М.: Точната дата не се сещам. Аз изпълнявам функции на хигиенист към медицинския център на затвора Белене. Възприел съм посещението на Н. медицинския център. Бях в медицинския център, когато беше доведен Н.. Когато дойде Н. в кабинета ставаше въпрос за прегледи, които трябваше да мине, нещо за операция говореше. Поиска да бъде изведен на доктор, като медицинската сестра и фелдшерът, който беше дежурен започнаха да му обясняват за какво става въпрос. Тогава чух, че той избухна и ги обиди, че не са компетентни. Не се сещам точно за думите. От това избухна скандала между него и сестрата.
АДВ. А.: От колко време изпълнявате тази длъжност?
СВИДЕТЕЛЯТ М.: От една година.
АДВ. А.: За някакви други наказания знаете ли за Н., или да се е държал грубо и друг път?
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не го познавам добре. Идвал е няколко пъти в медицинския център от там познавам.
АДВ. А.: Някакви други оплаквания други от медицинско естество, заболявания да е споменавал?
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не.
АДВ. А.: Присъствахте ли на самия разговор между него и медицинската сестра?
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Бях на 2.50 – 3.00 метра.
АДВ. А.: Нямам въпроси.
ЮРК. У.: Нямам въпроси.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.: Искам да представя писмени доказателства – определение 1608/27.08.2019 по АД № 917/2019 г. на Административен съд – Плевен и заповед № 44/29.03.2019 г. на началник затвора Белене.
ЮРК. У.: Моля да не приемате представените доказателства. Определението по АД № 917/2019 г. е неотносимо, а представената заповед е приложена в административната преписка, която е изпратена от началника на затвора.
Съдът намира, че представеното от жалбоподателя определение касае друго съдебно производство и не е във връзка с конкретиката на настоящия спор, поради което не следва да бъде приемано и следва да бъде върнато на жалбоподателя.
Съдът констатира, че заповед № 44/29.03.2019 г. на началника на затвора Белене е представена от ответника като част от административната преписка и се намира в кориците на делото, поради което също счита, че не следва да приеме представянето на същата заповед от страна на жалбоподателя.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представените писмени доказателства и ги връща на жалбоподателя.
АДВ. А.: Доверителят ми заявява, че от началото на годината от месец януари до настоящия момент е подавал молби до началника на затвора, с които е сигнализирал, че има заболяване астма и бронхопневмония, да бъде прегледан и диагностициран. Предполагам, че неизвършването на такива прегледи е свързано донякъде ако може да говорим обидно отношение. Същият желае да се представят от затворническата администрация досието и най-вече молбите, които е подавал за това, с което съобщава за неговото заболяване и искане за прегледи и извеждане от затвора и диагностика на неговото здравословно състояние през месеците от януари до септември на тази година. Да се представи от затворническата администрация жалбата до омбудсмана, съответно документи, удостоверяващи това дали е извършена такава проверка в затвора по неговата жалба и да видим констативния документ от проверката и дали са направени препоръки и дали тези препоръки са изпълнени от затворническата администрация.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Няма да соча други доказателства.
Съдът намира че направените доказателствени искания от жалбоподателя не касаят случилото се на 26.07.2019 г. в медицинския център на затвора Белене, поради което искането за прилагане на материали от медицинското досие и от досието на затворника за периода от началото на годината до месец септември, свързано с исканията му до затворническата администрация за провеждането на лечения е неотносимо към предмета на доказване.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ направените до момента доказателствени искания.
С оглед заявеното, че няма други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ А.: Уважаеми господин председател, ще Ви моля да уважите жалбата и отмените атакуваната заповед като незаконосъобразна със следните основания: До Административен съд - Плевен в обяснението от началника на затвора се казва, че г-н Н. нееднократно е уронвал, подчертавал думата уронвал авторитета на персонала и е това било повтаряща се линия на поведение. Изброени са няколко заповеди, с които са му налагани наказания, като пише в тях, че са за обидно отношение към служител и неизпълнение разпореждане на длъжностно лице, неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице отново. В преписката не видях да има такива заповеди и считам, че те са неотносими и ще Ви моля да не ги приемате като доказателства, които да влияят на Вашето становище относно поведението на г-н Н.. Още-повече, че към затворите съществуват и могат да бъдат наемани психиатри, могат да бъдат наемани и други лекари и ако се твърди, че това е повтаряща се линия на поведение би могло да се вземат други мерки, да се разговаря със съответния човек /г-н Н. в случая/ на какво се дължи това. Не са изследвани причините за това, ако наистина е имало такова поведение. Той не е обжалвал тези предишни заповеди, приети са, предполагам те са влезнали в сила, едното от които е с карцер. Не винаги налагането на най-тежкото наказание води до поправяне. Както заяви той многократно е подавал жалби през годината за установяване на неговото физическо състояние. Дори би могло да се предположи, че липсата на отговор от страна на затворническата администрация би могла до доведе до подобно поведение ако то бъде изобщо установено, че е така. Не са приложени към преписката тези заповеди, които се цитират в обяснението до Вас от началника на затвора. Моля да не се вземат предвид. От друга страна в самата заповед е казано „проявил обидно отношение към медицински служители“. Заповедта не е законосъобразна, тъй като би следвало да бъде уточнено какво е точно и в какво се касае това обидно отношение – думи, жест, поведение или нещо друго. Би следвало бъде изброено по какъв начин и как Н. е обидил и най-вече кого. Споменаването на персонала не считам за коректно написана заповед. Обидата е винаги квалифицирана, т.е. тя е насочена към физическо лице, което се счита за обидено и най-вече с какво е обидено. Законът дава някакви правила на поведение, но липсва в самата заповед кои точно правила на поведение е нарушил. Споменаването само на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС като проявил обидно отношение към служител се явява дисциплинарно нарушение. Тук заповедта считам, че не е пълна и г-н Н. не може да разбере точно кой, с какво и по какъв начин е обидил и той как се е счел за засегнат. Има обяснения дадени от ст. медицинска сестра. Дадени са в писмен вид. Считам, че при тези жалби би следвало същата да се яви в съдебно заседание, за да изясни точно фактическата обстановка, дали тя лично или нейна колежка се е почувствала обидена. Да не говорим, че няма представени договори, че тези лица са на работа към затвора Белене. Наказан е по чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5. Считам, че тук би следвало да се конкретизира точно кога, кой и с какво е нанесъл това обидно отношение. Не на последно място следва да се прецени, тъй като в заповедта е написано „виновно поведение“ да се чете в коя форма на вината е извършено това деяние от него, но това е работа на затворническата администрация при оформяне на заповедта. Вината като психическо отношение включва три основни елемента или компонента – интелектуален, волеви и емоционален. Няма да се спирам кой какъв е, какво е довело до това. Реално от самата заповед и от събраните по делото доказателства не можем да кажем какво точно е било неговото поведение, съответно негова вина. В тази връзка моля да отмените атакуваната заповед, като считам, че тя не отговаря на доказателствата, събрани по делото, а именно извършил ли е административно нарушение, има ли вина той, каква е вината и дали не би могло по друг начин да бъде решен този въпрос. Считам това наказание за прекомерно и недоказано.
ЖАЛБОПОДАТЛЕЯТ Н.: Поддържам казаното от адвоката ми. Не съм обидил никой, не съм засегнал никой, не съм заплашил никой. Не съм извършил нарушението, за което съм санкциониран. Каза ми, че операцията не е спешна и аз й казах, че ще се обърна към министъра на здравеопазването и тя ми каза, че ще ми пусне докладна.
ЮРК. У.: Уважаеми господин председател, поддържам съображенията за неоснователност на жалбата срещу заповед № 157/16.08.2019 г., които съм изложил в писмения отговор по жалба на жалбоподателя. По повод казаното от адвоката за неотносимост на приложените към преписката 5 заповеди за дисциплинарни наказания на жалбоподателя, искам да Ви уверя, че те са приложени с оглед обстоятелството, че през последните две години са му наложени над пет дисциплинарни наказания, което обуславя обстоятелството за системност в поведението на осъденото лице. Не е вярно, че това е първото наложено наказание и то веднага най-тежкото. Докато е бил в затвора Враца му е наложено първото дисциплинарно наказание със заповед № 198, което е писмено предупреждение. През 2018 г. му е наложено друго наказание. Когато е дошъл в затвора Белене със заповед № 44/29.03.2019 г. му е наложено дисциплинарно наказание 10 денонощия изолиране в наказателна килия. След още един месец му е наложено наказание забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода за срок от три месеца. Със заповед № 98/29.05.2019 г. му е наложено още едно дисциплинарно наказание писмено предупреждение. След като всички тези дисциплинарни наказания не са повлияли поведението на жалбоподателя е последвало издаването на заповед № 157/16.08.2019 г., която е най-тежка. По повод направеното оплакване, че не са приложени трудови договори за длъжностно правоотношение между мед. фелдшер Г. и м.с. А., считам същото за неотносимо и няма отношение към предмета на спора. Моля да потвърдите заповедта като правилна и законосъобразна.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще се оттегля на
съвещание, след което ще се произнесе със съдебен акт.
След съвещание в присъствието на страните съдът обяви
решението си.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 13.41
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: