ПРОТОКОЛ

Година 2019 Град ПЛЕВЕН

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ТРЕТИ състав

На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

Секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БРАТОЕВА

Административно дело № 1002 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 10,41 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н.Т.Т., редовно призован, се явява лично.

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА БЕЛЕНЕ, редовно призован, се явява юрисконсулт Н.У. с пълномощно от днес.

МЛ. ИНСП. Н. САВОВ – Уважаема госпожо съдия, моля да бъдем извинени за закъснението на конвоя. Причината за закъснението ни е, че понтона е бил разглобен.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Административното дело е образувано по жалба на Н.Т.Т., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, срещу Заповед № 161/16.08.2019г. на Началника на Затвора - Белене, с която на осн. чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС са иззети предмети и вещи, които лишеният от свобода е държал неправомерно.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че отнемането на вещи, пари и ценни книжа може да се извършва единствено и само след решението на съд.

Ответникът – Началникът на Затвора – Белене е приложил административната преписка. Изразява становище за неоснователност на жалбата.

Производството е по чл.145 и следващите от АПК вр. чл. 122 ал.3 вр. чл. 111 от ЗИНЗС.

Заповедта е връчена на 16.08.2019г. Жалбата е подадена по пощата на 26.08.2019г. и следователно е депозирана в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Внесена е дължимата д.т. от 10 лв., поради което жалбата е редовна и допустима и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съдът докладва постъпилата по делото административна преписка, както и представените от ответника, във връзка с определението за насрочване, писмени доказателства с писмо рег. № 4627 от 24.09.2019г., а именно четливо копие на протокола за иззети вещи от личен обиск и претърсване от 29.07.2019г., заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 на министъра на правосъдието и приложение към нея на списък с разрешени лични вещи и предмети, които лишените от свобода може да получават, ползват и държат при себе си.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. – Поддържам жалбата. Да се приемат представените доказателства. С определението за насрочване сте ми дали указания за представяне на протокол за иззетите вещи, копие от който представям. Представям и оригинала за виждане. Нямам други доказателства за представяне.

Съдът разпорежда да бъдат свалени белезниците на л.св. Н.Т..

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Уважаема госпожо съдия, моля да се приемат представените по делото доказателства. Няма да представям нови доказателства и нямам доказателствени искания.

Съдът счита, че следва да бъдат приети, приложените с административната преписка писмени доказателства, както и допълнително представените от ответника и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото, представените писмени документи, по опис както следва: писмо рег. № ЗД 266/16 от 10.09.2019г. на Началника на затвора Белене; заповед № 161/16.08.2019г. на Началника на затвора Белене; докладна записка рег. № 4524/15.08.2019г. на гл. инспектор А. М.; заповед № 39/13.08.2019г. на началника на ЗООТ Белене; докладна записка рег. № 30-299/02.08.2019г. от ИСДВР Ц. Д.; докладна записка вх. № 4222/29.07.2019г. от Т. О. Т.; обяснение от Н.Т.Т. от 28.07.2019г.; протокол за иззети вещи (пари) при личен обиск и претърсване; заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на МП за утвърждаване на списък на разрешените вещи съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, както и днес представеното от жалбоподателя писмено доказателство - протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване от 29.08.2019г.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. – Представям също така фактура, като твърдя, че с тази фактура е закупен телефона, който е иззет.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Възразявам да бъде прието. Предоставям на съда.

Съдът счита, че следва да бъдат приети представените от жалбоподателя доказателства и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото фактура № 4852010954/23.04.2019г. издадена от Теленор.

С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. – Уважаема госпожо съдия, на 28-ми беше извършено претърсване на обекта в Белене, който не е в района на затвора, нито в района на ЗООТ Белене. Това е на острова, но е на обекта. Протестирам за това, че ми е издадена заповед № 161, с която ми отнемат в полза на фонд „Затворно дело“. Този телефон действително е забранена вещ за притежаване в затвора, но е придобита след отпуска и не ми е иззета на портала. Протестирам, че е за изземане. Ако е оставена в склад за връщане, не е проблем. Останала е в мен по време на връщането ми от отпуска и не можах да я съхраня както трябва. В протокола за иззети вещи е написано само Моторола, но не е описано каква е и е възможно в пакета, който е там, да е пусната една обикновена Моторола. След като не е описана с № и IMEI е предпоставка за злоупотреба. Настоявам както е иззет телефона, тук в протокола за иззети вещи е записано да бъде съхранен в склада за изземане, а не е упоменато за връщане. Изземане е само когато дадена вещ е предмет на престъпление или с нея е извършено престъпление. Забранена вещ е, но всеки като постъпва в затвора със забранена вещ, се иззема на портала и се съхранява в склада. Аз се връщам от отпуска, влязох с нея, така се случи на портала, че не ми я взеха и телефона остана в мен и исках на следващо връщане в отпуска да го върна. Искам да го оставят в склада и на следваща отпуска да си го върна.

ЮРИСКОНСУЛТ У. – Уважаема госпожо председател, с определение № 1787/19.09.2019г. са изложени съображенията на ищеца на основания, на които той счита заповедта, с която му е иззета непозволената вещ за незаконосъобразна. Съдът е посочил „Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че отнемането на вещи, пари и ценни книжа може да се извършва единствено и само след решението на съд.“ Именно в тази насока са били ангажирани нашите доказателства и становището ни по неоснователността на жалбата. В тази момент ищеца навежда нов вид твърдения за незаконосъобразността на заповедта и представя нови доказателства. В цялост считам жалбата за неоснователна поради следните съображения: Непочиват на законни основания твърденията на ищеца, че пари и вещи могат да се отнемат единствено и само със съдебно решение. Специалният закон – ЗИНЗС и в неговия чл. 38, ал. 1, т. 4 е посочено, че средства на ТП ФЗД се изземват вещи, които л.св. нямат право да държат при себе си. В разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС регламентира начина на изземване, а именно съответната заповед на началника на затвора. Държането на телефон е забранено с разпоредбата на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС. Неспазването на ограничението да държи при себе си мобилен телефон съставлява нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС, за което му е наложено съответното дисциплинарно наказание. След като вещта, държането на която не е разрешено, не му е върната, а със заповедта на осн. чл. 122, ал. 2 нейната собственост е отнета със заповед на началника на затвора, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ПП ЗИНЗС. Според посочената разпоредба в заповедта за отнемане чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на пари и вещи, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са. От приложените материали е видно че протокол е издаден. Това е протокол № ІІ-417/29.08.2019г. Тази вещ би могла да бъде приета в склада за съхранение и да му бъде върната на него или при провеждане на свиждане, само и единствено ако той доброволно е казал, че носи непозволена вещ, която не може да държи при себе си. Такива случаи са многобройни. Колегите от „Съдебна охрана“, когато задържат някого и той има непозволени вещи, те го водят в Затвора Белене с тези вещи и там длъжностно лице ги пита притежават ли вещи, държането, на които е забранено и те са длъжни да ги декларират. Тази вещ е открита при претърсване, там където той е работил. Той не е предал доброволно и затова му е издадена съответната заповед за изземане на нейната собственост. В голяма част от случаите в моята практика е известно, че тези телефони, които те внасят са със заличени отличителни белези. Ищецът не е посочил никакви доказателства, че съответната фактура се отнася за иззетия телефон. Считам, че при издаване на заповедта са спазени всички процесуални правила, издадена е от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и като правилна и законосъобразна Ви моля да я потвърдите. Моля да осъдите Н.Т. да заплати сторените от ответника разходи за осъществено процесуално представителство в настоящото производство в размер на 100 лева.

РЕПЛИКА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Т. – Искам да заявя, че не съм се връщал с охрана. Аз се връщам от отпуска и съм сам. На портала, когато влязох, питаха ме имам ли пари или нещо друго. Казах имам пари и телефон. Докато кажа „телефон“ и той каза на другия с колата, който чакаше да ме закара на обекта, „айде, заминавай щом не носиш друг багаж“. Питаха ме за друг багаж дали нося. Казах не, защото предния път ми изгориха 20 кг храна. Този път не носих никаква храна и бях само с чантичката и телефона в чантичката. Той остана поради едни такива обстоятелства, защото не можах да го върна. Ползвах го 5 дни и не можах да го предам на собственика и остана в мен случайно. Много лесно може да се провери фактурата, защото като се включи телефона може да му се види IMEI номера. Записали са една Моторола, която може да е от 5 лева и да я сложат в торбичката и да отиде на „Затворно дело“, пък моя телефон да отиде на друго място.

РЕПЛИКА НА ЮРИСКОНСУЛТ У. –– Молителят навежда нови доводи и доказателства. Ние не сме ангажирали доказателства за това. Ние бихме довели полицая, който го е карал да предаде вещите. Аз изключвам възможността полицая да му каже: „Имаш ли пари“ – „Имам пари“, „Имаш ли телефон?“ – „Имам телефон“ – „Няма проблем, влизай с него“. Това е невъзможно да се случи и аз бих довел този колега в съда да потвърди или опровергае това. А по отношение на наведените твърдения, че може да му се провери IMEI - почти винаги тези телефони за заключени и те не казват пароли.

Съдът се оттегля на съвещание, след което ще се произнесе с решение.

В 11,40 часа след съвещание и в присъствието на жалбоподателя съдът обяви решението си:

На осн. чл. 111 ал.6 вр. чл. 122 ал.3 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 161/16.08.2019г. на Началника на Затвора - Белене, с която на осн. чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС са иззети предмети и вещи, които лишеният от свобода - Н.Т.Т., изтърпяващ наказание в ЗООТ- Белене при Затвора Белене е държал неправомерно.

ОСЪЖДА Н.Т.Т., изтърпяващ наказание в ЗООТ- Белене при Затвора Белене да заплати на Главна Дирекция Изпълнение на наказанията – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи незабавно на страните. 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,44 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: