Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
Плевен, 24.01.2019 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретар Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 993 по описа за 2018 година на Административен
съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Ц.П.И. ***, ЕГН **********, срещу Заповед УРИ 316з-3061/20.09.2018 Г. /в
жалбата номерът на заповедта не е изписан изцяло/ на Директора на Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи - Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с която на
основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3
от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 3 месеца за виновно нарушаване на чл.27, ал.1, т.3 и т.11, във връзка с
чл.34, ал.1 и ал.2 от Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване
на дежурството в МВР, утвърдени с МЗ №8121з-120/02.02.2018
Г. /по-долу вътрешни правила/.
С подадената
жалба се оспорва заповедта и се прави искане за нейната отмяна. Твърди се, че посочената
в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Жалбоподателят
излага доводи, че по време на дежурството на 11.05.2018 Г. е спазил всички
служебни задължения и твърденията в обратния смисъл са необосновани. Бил е на
дежурство от 8.00 часа на 10.05.2018 Г. до 08.00 часа на 11.05.2018 Г. Малко
преди да му свърши дежурството, към 7.10 на 11.05.2018 Г., е получил сигнал от
оператор ЕЕН 112, че от тел.номер *** се е обадило лице
с имена И.П. В.- шофьор на ТИР, който уведомил, че е спрян от полицейски патрул
на РУ-Кнежа и са му поискани 20 евро. Жалбоподателят се свързал с лицето, подало
сигнала, представил му се и му е указал,
че следва да изчака на място, за да дойде полицейски екип. В.заявил, че бърза и
има възможност да изчака само 15 минути. Жалбоподателят веднага се обадил на
дежурния в РУ-Кнежа, за да установи лицето, намиращо се в т.а. с реГ. № *** и да уведоми
началника си, след което незабавно уведомил и дежурния в ОДЧ при ОДМВР-Плевен
за случая. Свързал се с началника на РУП-Кнежа г-н М.С.и с н-к група ОП при РУ-Кнежа
Д.Б., като ги уведомил за сигнала. При приключване на дежурството си провел
инструктаж на застъпващия наряд, като подробно ги е запознал с оперативната
обстановка, изпълненото до момента от него и предстоящите им задачи. Сменящият
го Г.П. е бил подробно запознат със случая и е поел задачите, свързани с
уведомяването на следовател, както и всички следващи разпореждания на
управляващия орган. Жалбоподателят твърди, че всичко, което му е вменено като
задължение по служба, го е изпълнил. Прави искане да бъде отменена заповедта
като незаконосъобразна.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор, въпреки
дадената му с определение № 1509/19.11.2018 Г. /л.103/ възможност.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.
М.М.. Процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и прави искане и да бъде отменена оспорената заповед на
директора на ОД на МВР – Плевен. Твърди, че обстоятелствата и доводите, изложени
в жалбата се установяват и доказват от събраните по делото доказателства,
по-конкретно от приложената от ответника административна преписка. Излага
доводи, че от административната преписка не може да се установи какви точно
нарушения е извършил жалбоподателя, а с оглед вменените му задължения той е направил
всичко необходимо нарушението, за което е получил сигнал да бъде обезпечено,
така също е уведомил и всички компетентни служители за постъпилия сигнал. Твърди,
че от приложените в преписката обяснения, снети от дежурния в РУ – Кнежа е видно, че действително
жалбоподателят му се е обадил и го е уведомил за случилото се /според постъпИ.сигнал/ на територията РУ - Кнежа. Лицето, което е
подало сигнал за корупция от полицейските служители също е дало обяснения, от
които е видно, че е разговарял с жалбоподателя, който го е помолил да остане,
докато дойдат колегите му от Кнежа, но гражданинът заявил, че разполага само с
15 минути и няма как да изчака. От снетите обяснения и от дежурния в ОДЧ при
ОДМВР – Плевен също се установява, че е бил уведомен за случая от
жалбоподателя, а от събраните доказателства се установява, че са били уведомени
и Началникът на РУ – Кнежа, както и началникът на оперативна група към РУ – Кнежа.
Процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че при предаване на
дежурството доверителят ѝ е уведомил подробно и сменящия го колега за
постъпилия сигнал и предприетите до момента действия във връзка с него. Направил
е инструктаж и на колегите си, които са постъпили на смяна. Адв.
М. сочи, че в мотивите на заповедта, предмет на настоящия спор, тези
обстоятелства са посочени - какъв сигнал
е получил жалбоподателят по време на дежурството си, какво е направил той, но в
същото време ответникът приема, че И. не е спазил вътрешните правила за
организацията и реда за осъществяване на дежурство в системата на МВР, поради
което е налице несъответствие, защото от една страна се приема, че жалбоподателят
е изпълнил задълженията си, а в следващия момент се твърди обратното, без да е
налице яснота кое точно вменено задължение не е изпълнено, като следва да се
има предвид, че И. ***, а инцидентът е станал на територията на РУ - Кнежа и той
незабавно е уведомил началниците на РУ - Кнежа. С оглед горното процесуалният
представител на жалбоподателя твърди, че заповедта практически е немотивирана.
Излагат се и доводи, че оспорената заповед е издадена извън законовия преклузивния срок, тъй като инцидентът е станал на
11.05.2018 Г., а процесната заповед е издадена и
връчена на 16.10.2018Г. Сочи се, че преклузията е настъпила
въпреки ползвания от жалбоподателя платен годишен отпуск. В заключение се прави
искане да бъде отменена оспорената заповедта като незаконосъобразна.
Претендират се деловодни разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско
възнаграждение и 10.00 лева държавна такса. Като реплика адв. М. заявява, че едва от пледоарията на процесуалния представителя
на ответника се разбира, че всъщност нарушението, за което е наказан
доверителят ѝ се изразява в неуведомяване на следовател за постъпИ.сигнал, но такова нарушение в заповедта не е
посочено.
Жалбоподателят лично излага
доводи, че би имал задължение да уведоми следовател, но само когато е
установено, че е извършено престъпление, а в случая се касае за непроверен
сигнал и то за произшествие, което е настъпило на 35 км от местоработата му. Твърди, че е указал на колегата си от
Кнежа, в чиито район е местопроизшествието според постъпИ.сигнал,
че следва да уведоми следовател, тъй като може да става дума за набедяване.
Указал му е също да намерят установят лицето, подало сигнала. Оспорва
изложеното от процесуалния представител на ответника, че не е осъществил
задължението си да запази местопроизшествието, тъй като няма такова. Сигналът е
подаден от гражданин, който е заявил, че се намира в началото на гр. Кнежа и е
заявил, че ще чака 15 минути, тъй като бърза, а жалбоподателят се е намирал в
гр. Ч. Бряг, който е на 35 км. Твърди, че е потърсил съответния началник в гр.
Кнежа, който заявил, че е в отпуск, а после е уведомил зам. началника на
управлението и дежурния в гр.Плевен, като последният заявил, че ще уведоми
следовател.
Ответникът – Директор на ОДМВР- Плевен, се представлява от гл. юрк. П.Ф., която оспорва подадената жалба. Счита издадената заповед за законосъобразна. Твърди, че същата е издадена от компетентен орган в рамки на правомощията му, с оглед законовите разпоредби на ЗМВР и представеното удостоверение. Излага доводи, че при издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, доколкото заповедта е издадена в предвидените в ЗМВР срокове – едногодишен срок от извършване на нарушението, което е извършено на 11.05.2018 Г. и в двумесечен срок от откриването му, като за дата на откриване на нарушението следва да се има предвид датата на изготвяне на обобщената справка, във връзка с извършената проверка, а именно 13.07.2018 Г. В тази връзка при изчисляване на двумесечния срок моли да се вземе предвид и представеното доказателство, а именно заявление за ползван платен годишен отпуск от жалбоподателя, който е в рамките на 10 работни дни. Твърди, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Счита, че заповедта е добре мотивирана като подробни съображения и мотиви са изложени именно в справката 316р-23820/13.07.2018 Г., в която се съдържат подробни мотиви на заповедта освен изложените в резюме в самата заповед. Процесуалният представител на ответника излага доводи, че е спазена законовата процедура по издаването на заповедта, а именно издадена е заповед за откриване на дисциплинарната проверка, с която жалбоподателят е запознат лично и срещу подпис. Изготвена е съответната справка по тази заповед, с която жалбоподателят отново е запознат срещу подпис. Изискани са съответни писмени обяснения по случая, като дадените такива от жалбоподателя са приети от наказващия орган на 17.09.2018 Г.- видно от резолюцията върху самите обяснения. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично и срещу подпис, при което не е нарушено правото му на защита. Счита, че направената правна квалификация е правилна и от самата заповед ясно се установява, че служителят не е изпълнил задълженията си съгласно вътрешните правила за организация и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с министерска заповед. Твърди, че по дисциплинарното производство са събрани доказателства, че жалбоподателят е запознат с тези вътрешни правила и е знаел какви действия е следвало да предприеме във връзка с получения сигнал по телефон 112. Счита за безспорно установено по делото, че на 11 май 2018 Г. в 7.10 часа, почти час преди да изтече дежурството на жалбоподателя, същият е получил сигнал за корупционно поведение на служители от РУ – Кнежа. Негово задължение било да организира така нещата, че да се запази местопроизшествието до пристигане на дежурна оперативна група, както и да организира изпращането на дежурна оперативна група, която следва да бъде ръководена съгласно правилата на НПК от следовател, тъй като става въпрос за данни за престъпление, извършено от полицейски служител.Излага доводи, че от подадената жалбата е видно, че И. е знаел какви са задълженията му по вътрешните правила, тъй като твърди, че е запознал колегата си Г.П. с това, че трябва да уведоми следовател, което навежда на извода, че на жалбоподателя е било известно, че трябва да се уведоми следовател и това е било първото и непосредствено действие, което той е следвало да извърши при създалата се ситуация. Сочи, че в рамките на около един час служителят е могъл да да осъществи действия по запазване на местопроизшествието, както и да уведоми следовател, но вместо това той е предприел други действия, които не са били от първостепенно значение, а именно започнал да търси и да уведомява за случая различни ръководни служители от РУ – Кнежа, което несъмнено е част от задълженията му, но не от първостепенно значение. Именно поради неизпълнение на задълженията на жалбоподателя и липсата на създадена от него организация, при гражданина, който е подал сигнала за корупционно поведение са били изпратени същите служители, срещу които той е сигнализирал, вследствие на което същият е написал обяснения, в което се е отрекъл от подадения сигнал, но впоследствие е подал нов сигнал в Дирекция „Вътрешна сигурност“. Юрк. Ф. сочи, че твърдението на жалбоподателя, че е указал на колегата си Г.П. какви действия трябва да се предприемат, както и че следва да бъде уведомен следовател не намират опора в събраните по делото доказателства, а представляват защитна теза. Освен това уведомяването на следовател не е било задължение на Г.П., а на дежурния към момента на подаване на сигнала Ц.И.. В заключение процесуалният представител на ответника пледира да бъде потвърдена заповедта. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100.00 лева. Като дуплика заявява, че в конкретния случай жалбоподателят е нямал право да извършва преценка дали е налице набедяване или не , а е следвало да изпълни задълженията си и да уведоми следовател, от чиято компетентност е въпросът какви действия следва да се предприемат. Твърденията за липса на графици, както и за обажданията на дежурния в Кнежа са защитна версия и опит да се прехвърли отговорността на жалбоподателя, чието е задължението за уведомяване на следовател. В оспорената заповед е посочено, че дежурната оперативна група се състои от разследващ орган съгласно НПК, а такъв е именно следователят, така че в заповедта са цитирани законните разпоредби, а в справката е посочено подробно за какво става въпрос.
Административен съд - Плевен, втори състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост
съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта
е връчена на 16.10.2018 Г. /л.5/, а жалбата
е подадена на 24.10.2018 Г., видно от пощенското клеймо на запазения
пощенски плик на л.3, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Установява се следната фактическа обстановка:
За времето от 20.30 часа на 10.05.2018 Г. до 08.30
часа на 11.05.2018 Г. съгласно утвърден график за работа дейността по контрол
на пътното движение се е осъществявало от мл.инспекторите К.и А., на длъжности
мл.автоконтрольор I степен в група ОП към РУ- Кнежа. Около 07.00 часа на
11.05.2018 Г. в гр.Кнежа, на ул.“Д.Б.“ в близост до кръстовището с ул.“П.“
спрели за проверка товарен автомобил реГ. № *** с
водач И.П. В.от гр.Видин. Проверката продължила около 10 минути, като през това
време В.нервничел, защото много бързал. След приключване на проверката водачът
бил освободен и потеглил с автомобила си. След около 10 минути се обадил на телефон
112 и заявил, че проверяващите го служители са му поискали пари и той им е дал
20 евро. След като операторът получил сигнала, предал същия на дежурен в ОДЧ- Червен
бряг и свързал подаващия сигнала да разговаря с него. Дежурният Ц.П.И. разпоредил
на шофьора да спре където е и да изчака. След това се свързал със служителя,
осъществяващ охрана в РУ- Кнежа /пост №1/ и му разпоредил веднага патрула, който
е спирал ТИР с видинска регистрация, да го намери и спре където е, и да стоят там,
защото шофьорът е подал сигнал на 112, че служителите са му искали пари и
същият им е дал 20 евро. След което разпоредил на служителя на пост № 1 да се
свърже с началника на РУ- Кнежа и с дежурния разследващ полицай и да им
докладва за сигнала. Служителят на пост № 1 се обадил на и.д. началник на РУ- Кнежа
г-н К.Д..
Д.се обадил на разследващ полицай Г., който, видно от
сведението на л.69, му е заявил, че тъй като в получения сигнал се съдържат
данни за извършено престъпление от полицейски органи, при и по повод изпълнение
на служебните им задължения, в конкретния случай следва да бъде уведомен дежурен
следовател при ОСлО при ОП- Плевен, тъй като по силата
на чл.194, ал.1, т.2 от НПК за тежки умишлени престъпления, извършени от
държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР разследването се извършва от
следовател.
За случая И. уведомил и дежурния в ОДЧ към ОДМВР- Плевен
/сведение на л.70/, който е вписал сигнала в дневници за сигнали за корупция и
за сигнали от тел. 112 в ОДМВР- Плевен и запознал ръководството на ОДМВР на
сутрешния доклад.
Със заповед УРИ 316з-1869/28.05.2018 Г. на директора
на ОД на МВР - Плевен /л.л.46,47/ било наредено да се
извърши проверка срещу служителите на К.и А., както и да се извърши проверка на
законосъобразността на действията на ръководните служители от РУ-Кнежа и на
служителите в РУ- Кнежа и РУ- Червен бряг, съпричастни към случая. Назначена е
комисия за проверката и е определен срок за извършването й - до 22.06.2018 Г.
Към проверката с последваща заповед /л.51/ били
присъединени материалите относно същия случай по докладна записка от дирекция „Вътрешна
сигурност“ /л.л.49-50/, като срокът на проверката бил
удължен до 13.07.2018 Г. Със заповедите за образуване и удължаване на срока на
проверка били запознати само К.и А., видно от положените подписи. Комисията
приключила работата си със справка реГ.№ 316р-23820/13.07.2018 Г. /л.л.14-26/, с която бил запознат и И. на 12.09.2018 Г., видно
от положения подпис. Пред комисията И. е дал сведение, че на 11.05.2018 Г. в
07.10 часа при разговора си с В.му е дал разпореждане да спре и изчака на
място, след което докладвал на началника на РУ-Кнежа С., който му е заявил, че
е в отпуск и да се обади на ст.инсп.Б.. Свързал се с инсп.Б. и му докладвал за случая.
В справка реГ.№ 316р-23820/13.07.2018 Г. е посочено,
че тъй като от подадения сигнал може да се направи основателно предположение,
че е извършено престъпление и същият е срещу служители на МВР, е било необходимо
да се назначи дежурна оперативна група, чиито ръководител е разследващия орган,
съгласно НПК. На основание чл.194, ал.1, т.2 от НПК разследващия орган е
дежурният следовател. Посочено е, че Ц.П.И. не е изпълнил задълженията си по МЗ № 8121з-120/2018 Г., с която са утвърдени
Вътрешните правила, а именно чл.27, ал.1, т.3 и т.11 във вр.
с чл.34, ал.1, ал.2 и ал.7. Същите разпоредби са и цитирани, както следва:
чл.27, ал.1 „Оперативните дежурни т.3 вземат незабавно необходимите мерки при
получаване на сигнала за подготвяни или извършени престъпления и други правонарушения,
с оглед на тяхното предотвратяване, пресичане и задържане на извършителите, за
предотвратяване настъпването на възможни вредни последици, както и за запазване
па местопроизшествието до пристигане на дежурната оперативна група; т.11
организират изпращането на дежурна оперативна група за посещения на местопроизшествието;“
чл.34, ал.1 „За провеждане на първоначални и неотложни действия по предотвратяване,
пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения, както и за тяхното
разследване, в териториалните структури на МВР ежедневно се назначават дежурни
оперативни групи; ал.2 Дежурната оперативна група се състои от разследващ орган,
съгласно НПК, служител с оперативно - издирвателни функции
и служител експертно - криминалистическа дейност. Ръководител
на дежурната група е разследващият орган; ал.7 Оперативният дежурен осигурява
своевременното явяване на местопроизшествието на съответния служител с
функционална компетентност, отговарящ за района или обекта.“ Посочено е, че действията на служителя показват
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от
ЗМВР, за което се налага наказание “писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6
месеца.
С покана за даване на писмени обяснения реГ.№ 316р-29627/11.09.2018 Г. /л.л.9-10/
И. е поканен да даде такива от директора на ОД на МВР. Същата покана е връчена
на 12.09.2018 Г. Даден е 2 дневен срок за подаване на писмените обяснения. От И.
е дадено обяснение от 13.09.2018 Г. /л.л.6-8/, в
което се сочи, че на 11.05.2018 Г. в 07.10 часа е изпълнявал задълженията си
като младши оперативен дежурен в РУ-Червен бряг, но само до предаването на дежурството
на сменящия го Г.П. , когото подробно е запознал с оперативната обстановка, с
изпълненото до този момент по случая, и предстоящите задачи по случая със сигнала,
подаден в 07.10 часа. Твърди, че е изпълнил задълженията по посочените в
справката и поканата разпоредби на Вътрешните правила, като твърди, че е бил
забавен от факта, че в РУ-Червен бряг няма графици за отпуските, нито списъци с
телефонните номера на служителите в РУ-Кнежа. Уведомил е ОДЧ при ОДМВР-Плевен,
ръководството на РУ-Кнежа, дежурните служители в РУ-Кнежа. Същевременно е извършил
инструктаж на наряда застъпващи служители на РУ-Червен бряг, изготвили е
съпътстващите инструктажа документи, изпратил е текущите ежедневни справки по
ел.поща и е сдал дежурството, което е било до 08.00 часа. Сочи, че е запознат с
разпоредбите на Вътрешните правила.
По делото е
приобщена кадрова справка за И. /л.л.11,12/, съгласно
която същият е на работа в системата на МВР от 15.08.1992 Г., като от
23.04.2018 Г. е на длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ към РУ-Червен бряг
при ОД на МВР-Плевен, по време на службата е награждаван 5 пъти и веднъж му е
налагано дисциплинарно наказание.
По делото са приобщени Вътрешните правила ведно със
заповедта, с която са утвърдени /л.л.109-139/.
По делото е приобщено заявление за отпуск, видно от
което на И. е разрешен платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни в
периода 13-24.08.2018 Г.
Приобщено е и удостоверение от ОД на МВР Плевен,
съгласно което И. е на длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ към РУ-Червен
бряг при ОД на МВР-Плевен, а подписалият заповедта ст.комисар Н.е заемал
длъжността директор на ОД на МВР-Плевен.
С процесната заповед е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В същата са възпроизведени част от изложените в справка реГ.№
316р-23820/13.07.2018 Г. факти
по отношение подаването на сигнала на тел. 112, като е посочено, че И. не е
изпълнил задълженията си съгласно чл.27, ал.1, т.3 и т.11 във вр. с чл.34, ал.1 и ал.2 от Вътрешните правила, като същите
разпоредби са цитирани. Посочено е, че за извършеното на 11.05.2018 Г. нарушение
на служебната дисциплина, установено със справката, и след вземане предвид
тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината - при умисъл, цялостното поведение на
държавния служител по време на службата съгласно кадровата справка, приетите
обяснения на служителя, на основание чл.194,
ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по
чл.199, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание. Посочено е пред кого е в какъв срок
заповедта може да се обжалва.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Процесната заповед е
издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т.3
от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със
заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по
чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности -
наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.
Съгласно чл. 37, ал.1,
т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР- Плевен е основна структура,
която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е
директорът на ОД на МВР- Плевен, а към момента на издаването ѝ Ц.П.И. е
заемал длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ към РУ-Червен бряг, което е в
системата на ОД на МВР-Плевен. Ето защо съдът приема, че директорът на ОД на
МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед
за налагане на наказанието по чл. 197,
ал.1, т.2 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Съдът намира,
че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1
от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1
от ЗМВР на 13.07.2018 Г. при регистрирането на справка реГ.№ 316р-23820/13.07.2018
Г. /л.14/. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно
дисциплинарните нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед от
20.09.2018 Г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на
нарушенията, доколкото И. е ползвал платен годишен отпуск в размер на 10
работни дни, като към датата на издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният
срок от извършването на нарушението.
Спазено е императивното
изискване на чл. 206 от
ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от преписката, жалбоподателят И. е бил запознат със
съдържанието на справката. До него е била изпратена и покана за даване на
писмени обяснения от директора на ОД на МВР, като И. се е възползвал от
дадената и възможност и е дал писмени обяснения. Доколкото в същите признава, че е запознат с
Вътрешните правила, съдът приема за доказан и този факт.
Заповедта е писмена, но изискуемата форма не е спазена
с оглед липсата на мотиви. По отношение на мотивите и спазването на материалния
закон съдът съобразява следното:
И. е привлечен към отговорност и наказан затова, че не
е изпълнил задълженията си съгласно Вътрешните правила за организацията и реда
за осъществяване на дежурството в МВР, като не е организирал изпращането на
дежурна оперативна група, ръководена от следовател. За да се наложи
законосъобразно наказание за такова нарушение, следва в съответната структура
да има дежурна оперативна група, както се изисква от Вътрешните правила, тя да
е ръководена от следовател и И. да има възможност да я изпрати за проверка на
сигнала. Съдът отбелязва, че съществуването на такава група, както и възможност
за изпращането ѝ не са доказани от ответника и дори не се твърдят по
делото. В самата справка ясно се посочва, че И. е наредил на дежурния в
РУ-Кнежа да се докладва случая на дежурния разследващ полицай. В справката се
сочи, че дежурния в РУ-Кнежа се е свързал с разследващ полицай Р.Д., но по
преписката е налице само сведение от разследващ полицай Г. /л.69/, в което
същият сочи, че е обяснил на обадИ.му се и.д.
началник на РУ-Кнежа, че в случая следва да се ангажира следовател, а не
разследващ полицай. Съдът отбелязва, че изложените от разследващия полицай Г.
съображения относно разследването на престъпления, в които участват полицейски
служители, са основателни, и разследването в такива случаи следва да се извърши
от следовател. Дали обаче на територията на РУ-Кнежа е била налице дежурна
оперативна група, ръководена от следовател, не е доказано по делото. Въпреки че
дежурният в ОДЧ-Червен бряг явно отговаря по време на дежурство и за
територията на РУ-Кнежа /макар че по делото не е представена заповед в този
смисъл/, следва да се посочи, че не е доказано, нито се твърди, че в РУ-Червен
бряг е налице такава дежурна оперативна група, ръководена от следовател. Само
ако в някоя от тези две териториални структури, подчинени на И. по време на
дежурство, е налице такива група, и И. има възможност да я уведоми, да
организира изпращането й, и само тогава законосъобразно ще може да бъде наказан
за неизпълнение на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Ответникът
в случая не е доказал наличието на такива дежурни оперативни групи, ръководени
от следовател в поне една от двете териториални структури, нито възможност И.
да ги уведоми. Съдът отбелязва за пълнота, че ако такава дежурна оперативна
група, ръководена от следовател, е налице само в по-горестояща
структура - например в ОД на МВР- Плевен, И. няма право да ѝ нарежда, тъй
като по- горестоящи структури не са му подчинени по време
на дежурство и не могат да му бъдат подчинени съгласно ЗМВР. В случая, ако само
в областната дирекция е налице дежурна оперативна група, ръководена от
следовател, именно оперативния дежурен в ОД на МВР- Плевен е следвало да я уведоми
и да организира изпращането й в Кнежа, доколкото дежурната оперативна група е
подчинена на него, а не на дежурния в ОДЧ- Червен бряГ.
По делото не е налице спор между страните, че жалбоподателя И. е уведомил
дежурния в ОДЧ на ОДМВР- Плевен, а и това обстоятелство е посочено в справката
за извършената проверка, предоставена от ответника /л.18/. В същия смисъл са
обясненията на дежурния в ОДЧ към ОДМВР- Плевен /л.70/. Ето защо съдът счита,
че доколкото ответникът не е предоставил данни за налична дежурна оперативна
група, ръководена от следовател на
територията на РУ- Ч. Бряг, респ. РУ- Кнежа и предполагаемо такава съществува
при ОД МВР- Плевен, то уведомяването и изпращането на същата за извършване на
неотложни следствени действия е било задължение на уведомения от жалбоподателя дежурен
в ОДЧ към ОДМВР-Плевен.
Следва да се посочи, че ответникът не е изложил
никакви мотиви, нито е представил доказателства, които да оборват възражението, направено от И.,
че същият не е разполагал с телефоните на служителите в РУ-Кнежа, нито с
графиците им на 11.05.2018Г. Единствено при наличие на доказателства, че
жалбоподателят е разполагал с график и телефон с дежурна оперативна група в
РУ-Кнежа, ръководена от следовател /за наличието на каквато не са ангажирани
никакви доказателства от ответника/, жалбоподателят би могъл да осъществи
посоченото в заповедта нарушение.
Горестоящите на жалбоподателя органи не са създали необходимата
организация, доколкото при сигнал за извършено престъпление от служители на МВР
получилият сигнала следва да уведоми само горестоящите
структури, които да предприемат мерки за разследването му. В случая Вътрешните
правила изискват извършване на дейност от самите служители на МВР - чл.27,
ал.1, т.3 от Вътрешните правила, която е цитирана в заповедта. В случая И. е
уведомил съгласно тези изисквания дежурния в РУ-Кнежа, който в конкретния обаче
не е имал възможност да изпрати за проверка на сигнала никой друг, освен
лицата, срещу които сигналът е подаден. При тези условия цялостно разследване
на сигнала няма как да бъде осъществено, което е видно и от справка реГ.№ 316р-23820/13.07.2018
Г., в която назначената да извърши разследване комисия признава, че не е успяла
да изясни напълно описаната ситуация - по въпроса за поискани от служители на
МВР пари, които са им дадени от водач на МПС.
По отношение на останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
И. не е запознат със заповедта за извършване на
проверка, както твърди процесуалният представител на ответника, но доколкото е
запознат със справка реГ.№ 316р-23820/13.07.2018 Г., с която е приключена проверката, допуснатото
нарушение не е съществено. Същият е наказан и затова, че не е запазил
местопроизшествието и не е сформирана дежурна оперативна група, която да бъде
изпратена на същото. В случая за местопроизшествието /даването на пари/ е посочено,
че е станало в служебен автомобил на РУ-Кнежа, и който автомобил, видно от
събраните доказателства по преписката, не е имал видеонаблюдение
и звукозапис, въпреки че такива са били задължителни. От заповедта не става
ясно как този автомобил следва да бъде запазен като местопроизшествие, и как И.
не го е запазил.
С оглед на изложеното, посоченото в заповедта нарушение
на И. не е доказано, поради което заповедта като немотивирана и издадена в
нарушение на материалния закон следва да се отмени.
При този изход на делото са основателни претенциите на
процесуалния представител на И. за присъждане на направените по делото разноски,
като следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да ги заплати. Същите са 10 лева
за държавна такса /л.102/ и 300 лева заплатено възнаграждение на един адвокат
/л.150/, или общо 310 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Плевен, втори състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед УРИ
316з-3061/20.09.2018 Г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен, да заплати на Ц.П.И., ЕГН ********** сумата 310
/триста и десет/ лева разноски по делото.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: