Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр.Плевен, 30.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №992 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба и допълнение към нея от В.М. срещу Решение № 2153-14-81/18.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1054-14-15/18.09.2018г. и е потвърдено Разпореждане №РП-5-14-00457668/14.09.2018г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО.

В жалбата и допълнението към нея се сочи, че Разпореждане №1316/07.11.2011г. е незаконосъобразно връчено, не е влязло в законна сила и не е годно основание, въз основа на което да се прихващат суми по него. Твърди се, че не е получавано Решение №22/24.06.2014г. и едва сега се научава за неговото съществуване. В тази връзка се счита, че вземането не е станало изискуемо. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

От ответника по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Х. ***, която поддържа депозираната жалба и уточнението към нея. Позовава се на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита още, че задължението е погасено по давност. Моли жалбата да бъде уважена.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че при липсата на данни за подадена жалба срещу Разпореждане №1316/2011г. е налице изискуемо вземане. Счита още, че не е изтекла давността към настоящия момент. Моли жалбата да бъде отхвърлена и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение № 2153-14-81/18.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено лично на 23.10.2018г. (л.48). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 29.10.2018г., видно от поставения печат на административния орган /л.2/, като е заведена с рег.№1054-14-15#3 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане №1316/07.11.2011 год., издадено от Началник отдел КПК е постановено внасяне от М. на сумата по ревизионен акт за начет вх.№1 от 17.09.2011 год. общо в размер 778,78 лева, от които 513,00 лева главница и 265,78 лева лихва.

С писмо от 16.05.2012г. до ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен е направено искане за предприемане на принудително изпълнение за погасяване на публични задължения на В.М. по акт за начет вх.№1/17.09.2011г. и разпореждане №1316/07.11.2011г., като е прието, че разпореждането е влязло в законна сила на 12.01.2012г.

С Разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване №МП-1435#2/21.01.2014 год. на ръководител „Контрол по разходите на ДОО” е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от дължима сума по ревизионен акт за начет вх.№1 от 17.09.2011 год. на В.М. в размер на 778,78 лева, като сумата бъде прихваната от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо пенсия до размера на задължението. Постановено е от пенсията на М. да се удържа сума в размер на 37,51 лева месечно, считано от 01.02.2014 год., както и дължимата лихва, до окончателното погасяване на задължението.

До Директора на ТП на НОИ Плевен е подадена жалба (наречена възражение) против разпореждането от 21.01.2014г., по която е издадено Решение №Р-ПЕН-9/27.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. и е потвърдено разпореждането. В решението е посочено, че Разпореждане №МП-1435-2/21.01.2014 год. е постановено на основание чл.114, ал.4 от КСО, след като длъжностно лице е установило, че лицето има задължение към ДОО, произтичащо от Разпореждане №1316/07.11.2011 год., влязло в законна сила на 27.01.2012 год. , задължението по което не е погасено. Преценено е, че задължението по Разпореждане №1316/07.11.2011 год. е изискуемо и подлежи на принудително събиране чрез прихващане по реда на чл.114, ал.4 от КСО. При определяне на месечната издръжка, която ще се прави от пенсията на М. е съобразена разпоредбата на чл.85, ал.1, т.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и е определен месечен размер на удръжка от пенсията в размер на 1/6 част.

Срещу Решение №Р-ПЕН-9/27.02.2014г. е подадена жалба от М. ***, като с Решение №362/01.07.2014г. по адм.дело №274/2014г. по описа на АС-Плевен е отменено обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и е отменено Разпореждане №МП-1435#2/21.01.2014 г. В мотивите на съдебното решение е прието, че не е налице изискуемо вземане, тъй като Разпореждане №1316/07.11.2011г., с което е установена дължимата от лицето сума към ДОО не е било влязло в законна сила и не е могло да бъде годно основание, въз основа на което да се прихващат суми от пенсията на М.. Това решение е оставено в сила с решение от 11.02.2015г. по адм.дело №11880/2014г. на ВАС.

Преди произнасяне на АС-Плевен по жалбата срещу Решение №Р-ПЕН-9/27.02.2014 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, от страна на М. е подадена жалба вх.№КПК-13/26.05.2014г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен срещу Разпореждане №1316/07.11.2011г., ведно с молба за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането по реда на чл.89 от АПК.

С Решение №22/24.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е оставена без разглеждане жалбата на М. против Разпореждане №1316/07.11.2011г., като е прието че същата е просрочена и производството е прекратено. По делото е приложено известие за доставяне (л.37), за връчване на Решение №22/24.06.2014г., в което е отразено, че същото е връчено на 30.06.2014г. на Е.П.-братовчедка.

Издадено е Разпореждане №РП-5-14-00457668/14.09.2018г. от Ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114 ал.5 от КСО е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на В.М. от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО за периода 23.08.2018г.-31.08.2018г., сума в размер на 100.80лева-главница. Посочено е, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане №1316/07.11.2011г., съгласно което М. следва да възстанови сума, представляващи разходи за хранене от фонд ОЗМ, разходи за нощувки от фонд ОЗМ, разходи за диагностични и терапевтични процедури от фонд ОЗМ в размер на 1032,78лева, от които 490,04лева главница и 542,74лева лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е още, че към 14.09.2018г. задължението на лицето е в размер на 1176,55лева, от които 490,04лева главница, 338,30лева лихва и 348,21лева допълнително начислена лихва до датата на разпореждането.

В срока за обжалване от М. е подадена жалба (наречена възражение) от 18.09.2018г. срещу разпореждането, а с молба от 19.09.2018г. е направено възражение за изтекла давност.

С писмо от 21.09.2018г. от Директора на ТП на НОИ-Плевен до ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, е поискана информация дали са предприемани действия за принудително събиране на задължението по Разпореждане №1316/07.11.2011г. На последното е получен отговор, че за М. е образувано ИД 15140000048/2014г. от 05.02.2014г., като няма други предприети действия.

С Решение № 2153-14-81/18.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата на М. е отхвърлена и е потвърдено Разпореждане №РП-5-14-00457668/14.09.2018г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО, както и е оставено без уважение възражението за погасено по давност задължение. Горестоящият административен орган, след установяване на фактите е приел, че М. има дълг, установен с Разпореждане №1316/07.11.2011г., постановено на основание чл.110 ал.3 от КСО, което е обжалвано и от Директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено Решение №22/24.06.2014г., с което жалбата е оставена без разглеждане като просрочена и производството е прекратено. Приел е, че решението е получено от адресата на 30.07.2014г. и не е обжалвано, поради което решението и разпореждането са влезли в законна сила на 14.08.2014г. Във връзка с последното е направил извод, че М. има задължение, установено с Разпореждане №1316/07.11.2011г., което е влязло в законна сила и е годно правно основание за извършване на прихващане. Посочил е също, че задължението не е погасено доброволно от М., поради което на основание чл.114 ал.5 от КСО правилно е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО за периода 23.08.2018г.-31.08.2018г., сума в размер на 100,80лева. По отношение на възражението за погасено по давност задължение е приел, че задължението на М. се отнася за период 04.03.2009г.-17.03.2009г. и е установено с Разпореждане №1316/07.11.2011г., което е влязло в законна сила на 14.08.2014г., като с влизане в сила на разпореждането на 14.08.2014г. е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, която към издаване на Разпореждане №РП-5-14-00457668/14.09.2018г. не е изтекла.

Именно това решението и потвърденото с него разпореждане са предмет на настоящето съдебно производство.

За изясняване на обстоятелствата по делото, като свидетел е допуснато лицето Е.К.П.. Последната заявява, че няма роднински връзки с В.М., както и че нито почеркът, нито подписът на известието за доставяне на Решение №22/24.06.2014г. са нейни. Сочи, че не е получавала такъв документ и не е подписвала известие за доставяне на такъв документ.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”ж” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания по чл. 40, ал. 4, чл. 54г, ал. 4 и чл. 114, ал. 3, 4 и 5, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-14-81/18.10.2018г. е издадено „За директор“ при условията на заместване от Началник отдел „Административен“ при ТП на НОИ-Плевен, съобразно Заповед №1016-40-691/10.06.2016г. на управителя на НОИ (л.64) и доказано отсъствие на директора за дата 18.10.2018г. (л.82), т.е. е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО. Спазени са административно-производствените правила при постановяване на решението.

По отношение съответствието с материалния закон, настоящият състав съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. Едва след изтичане на срока за доброволно изпълнение, който започва да тече от връчване на разпореждането, е възможно да бъде извършено прихващане с изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване по установения ред от чл. 114, ал. 4 от КСО. Съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

От горното се налага извода, че правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да разпореди прихващане с изискуемото вземане на осигурения от ДОО, възниква само при наличие на дължима сума по влязло в сила разпореждане. Иначе казано, в настоящето производство следва да бъде извършена преценка за наличие на ликвидно и изискуемо задължение, което да може да бъде прихванато по реда на чл. 114, ал. 4 от КСО с вземането на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване. Настоящият състав на съда намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон, тъй като вземането на ДОО по Разпореждане №1316/07.11.2011г. е ликвидно и изискуемо, доколкото последното е влязло в законна сила към настоящия момент. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В разглеждания случай е установено, че Разпореждане №1316/07.11.2011г. е обжалвано от М., като от Директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено Решение №22/24.06.2014г., с което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Това решение е прието за надлежно връчено от административния орган на 30.07.2014г. и влязло в законна сила на 14.08.2014г. Последното обстоятелство се опроверга в хода на съдебното производството, като по безспорен начин се доказа, че лицето отразено за получател на известието за доставяне, а именно Е.П., не е получавала същото, респ. не е предавала такъв документ на М.. Ето защо настоящият състав счита, че Решение №22/24.06.2014г., съответно Разпореждане №1316/07.11.2011г. не са влезли в законна сила на 14.08.2014г., така както е приел органът, тъй като Решение №22/24.06.2014г. не е надлежно връчено на М.. Независимо от изложеното, обаче, и прилагайки нормата на чл.142 ал.2 от АПК, съдът приема, че Разпореждане №1316/07.11.2011г. е влязло в законна сила към момента на приключване на устните състезания. С уточнението към жалбата, по която е образувано настоящето производство (л.57) М. заявява, че към този момент разбира за съществуването на Решение №22/24.06.2014г. (неправилно изписано от 2018г.), като в първото по делото заседание на 12.12.2018г. адв.Х.-пълномощник на оспорващия изрично заявява, че няма подадена жалба от тяхна страна срещу Решение №22/24.06.2014г. По делото не са представени доказателства за наличие на подадена жалба срещу решението от 24.06.2014г., а и не се твърди такова обстоятелство от страните. Представени са доказателства, че от страна на М. е направено искане за възобновяване на административното производство и срока за обжалване на Решение №22/24.06.2014г., по което искане Директорът на ТП на НОИ-Плевен се е произнесъл с Решение №2153-14-88/27.12.2018г., с което е отказано възобновяване на административното производство, като това решението не е обжалвано, както заявява адв.Х. в о.с.з. на 23.01.2019г., и е влязло в законна сила на 16.01.2019г. (л.84-89). Ето защо, като се приеме, че най-късната дата, на която М. е разбрал за Решение №22/24.06.2014г. е 20.11.2018г. (датата на подаване на уточнението към жалбата срещу Решение № 2153-14-81/18.10.2018г., което е предмет на настоящето производство), то Решение №22/24.06.2014г. е влязло в законна сила, като необжалвано, на 04.12.2018г., респ. Разпореждане №1316/07.11.2011г. е влязло в законна сила на 04.12.2018г. При наличие на ликвидно и изискуемо задължение, което не е погасено доброволно в срока по ал.3, правилно същото може да бъде прихванато по реда на чл. 114, ал. 4 от КСО с вземането на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване.

По отношение възражението за изтекла погасителна давност, следва да бъде посочено, че същото е неоснователно. Не е изтекъл нито петгодишният давностен срок по чл.115 ал.1 изр.първо от КСО, доколкото същият е прекъснат с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането -04.12.2018г., съобразно чл.115 ал.3 т.1 от КСО, нито абсолютната давност от 10години по чл.115 ал.1 изр.второ от КСО, считано от 01.01.2010г., тъй като вземането се отнася за 2009г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Жалбата на М. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ТП на НОИ-Плевен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М. срещу Решение № 2153-14-81/18.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1054-14-15/18.09.2018г. и е потвърдено Разпореждане №РП-5-14-00457668/14.09.2018г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО.

ОСЪЖДА В.В.М. ***, ЕГН:**********, да заплати по сметка на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ: /п/