Р E Ш Е Н И Е

№ 674

гр.Плевен, 20.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

Членове: Снежина Иванова

Ралица Маринска

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 991 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 477 от 14.08.2019 г., постановено по НАХД № 189 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 250/19.12.2018 г. на Заместник кмет на Община Плевен, с което на А.К.А. ***, на основание чл. 49, ал. 2 от Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1, б. „д“ от същата Наредба.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез гл. юрисконсулт П. П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен, постановен при неправилно приложение на процесуалния закон. Сочи се, че въпреки изводите, че издаденото НП е формално законосъобразно, които напълно съответстват на писмените материали от административно-наказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът изгражда заключение за неправилност на НП, като се позовава на факти и обстоятелства, които не са били и не могат да станат известни по служебен път на административнонаказващия орган, като въз основа на тези си изводи отменя оспореното НП като неправилно. Счита се, че решение в подобен смисъл е не само незаконосъобразно, но и недопустимо. Счита се, че мотивите, обосноваващи диспозитива на съдебния акт са неправилни и в разрез на нарушената Наредба и процесуалните правила, като същите неглижират правото на свободна воля и преценка на административнонаказващия орган. Сочи се, че след като съдът обективира изводи за формална законосъобразност на НП и в хода на проведеното съдебно следствие не е установил пропуски и грешки по съставяне и връчване на АУАН и НП, то като краен резултат решението му се явява неправилно, незаконосъобразно, постановено при вътрешно противоречие на мотивите и в противоречие на материалните и процесуалните разпоредби. В заключение се моли за отмяна на решението.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Община Плевен се представлява от юрисконсулт П., която поддържа депозираната касационна жалба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание ответникът – А.К.А. се се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на А. за това, че на 25.11.2018г. около 13:00часа в гр.Плевен, ул.“Г.М.Димитров“ пред №125, посока център, като водач на ППС теглено от животинска тяга (конска каруца) извършва следните нарушения – каруцата не е регистрирана по надлежния ред, движи се в строителните граници на гр.Плевен. Нарушението е квалифицирано по чл.23 ал.1 б.“Д“ от Наредба №3 на ОбС Плевен за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица. Счел е, че не са установени в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Направил е извод, че НП е формално законосъобразно. При анализ на гласните и писмените доказателства съдът е счел, че действително на 25.11.2018г. А. е управлявала ППС с животинска тяга (конска каруца) в строителните граници на гр.Плевен, но навлизането в строителните граници на града е предприето в изпълнение на устно нареждане на служител на РДГ, дадено във връзка със започнало спрямо А. административнонаказателно производство за нарушения по ЗГ. В тази връзка е приел, че обективно А. е извършила нарушение на чл.23 ал.1 б.“д“ от Наредба №3 на ОбС-Плевен, но съгласно чл.15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). Посочил е, че същата е действала в изпълнение на разпореждане на длъжностно лице, впоследствие на което е административно наказана, на основание чл.49 ал.2 от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен, за извършено нарушение на чл.23 ал.1 б.“д“ от същата Наредба. Приел е още, че А. не е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно навлизане в строителните граници на гр.Плевен с ППС с животинска тяга. В заключение е направил извод, че поведението на лицето не е виновно и същото не подлежи на административно наказание, поради което е отменил наказателното постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за липса на виновно поведение на наказаното лице. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не е налице вътрешно противоречие на мотиви, тъй като ясно районният съд е формирал воля за липса на виновно поведение от страна на А.. Правилно е прието, че от обективна страна е осъществен състава на вмененото нарушение, но лицето е действало в изпълнение на дадено разпореждане от длъжностно лице от ДГС-Плевен, за което не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Едно административно нарушение е наказуемо когато е извършено виновно. При липса на субективния елемент от състава на нарушението, правилно районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 477 от 14.08.2019 г., постановено по НАХД № 189 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/