Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 43

гр. Плевен, 28.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                      

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 988/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С.Д.М. ***, чрез адв. Р.М. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч срещу Решение № 82 от 06.07.2018 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по н.а.х.д. № 168/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 1519/29.09.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на С.Д.М. *** на осн. чл. 275 ал. 1 т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ вр. чл. 108 ал.3 от същия закон, вр. чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите вр. чл.47 ал.1 т.1 от същата наредба, затова че като лицензиран лесовъд на фирма „Марио-2010“ЕООД с Удостоверение № 1890/20.07.2011г. в периода от 23.01.2017г. до 21.07.2017г., в отдел 1167, подотдел „п“ и отдел 1168, подотдел „в“ по Горскостопанския план на ДГС – Тетевен от 2012г., землище на с. Малък Извор, община Ябланица, като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което са издадени Позволителни за сеч № 0345888 и № 0345881 от 20.01.2017г., не е упражнил контрол по добива на дървесина, като е допуснал сеч на 55 пл.м3 (петдесет и пет плътни кубически метри) дървесина, представляваща дървета, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че изначало цялото административно-наказателно производство по съставянето на АУАН и НП е протекло при неизяснена фактическа обстановка и при действия на контролните органи, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, като тези обстоятелства не са отчетени от районния съд. АУАН не отговоря на изискванията на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Счита, че Районен съд – Тетевен не отчел, че изпълнителното деяние не е конкретизирано с оглед спецификата на нарушението и без да притежава специални знания приема, че 55 пл.м3 дървесина съответства на 64 дървета, като това ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като не може да се установи начина, по който контролния орган е достигнал до това количество плътни кубици, което е записано в НП и съответно се допуска възможността да се твърди, че има немаркирани дървета, без да са представени като брой. На следващо място счита, че неправилно Районния съд не е приел доводите, че е налице нарушаване правото на защита на М., с посочването в НП на отделни отдели и подотдели на Горскостопанския план на ДГС – Тетевен, за които има издадени две отделни позволителни за сеч, като отново не се конкретизира за кой от тях какъв брой дървета не са маркирани в основата на пъна, от кой вид, с какъв диаметър, а най-общо е споменато, че и за двата подотдела немаркираната дървесина е 55 пл.м3, като това е поставило жалбоподателят в невъзможност да упражни правото си на защита. Счита, че неправилно РС-Тетевен не е приел, че не е доказано по категоричен начин, че касаторът е допуснал това и да е посочено с кои свои действия или бездействия е извършил нарушението. Посочва, че конкретните задължения за опазване и контрол на лицата по чл. 108 ал. 2 от ЗГ, след получаване на позволително за сеч, са указани в конкретни разпоредби от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи и когато е налице бланкетна норма, както е в конкретния случай, следва да се направи препращане към разпоредбата в същия или друг нормативен акт, с която се вменява конкретно задължение.  Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП. Районният съд не е изпълнил задължителното указание на Административен съд – Ловеч служебно да провери законосъобразността на НП като извърши проверка за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и дали по същество е доказано извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното НП. Счита, че пределите на служебната проверка, която дължи Районния съд е да изследва въпроса за компетентността на издателя на АУАН и НП и отделно е длъжен да изложи мотиви дали при издаването на АУАН и НП са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Ответникът по касация – Регионална дирекция по горите - Ловеч не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Тетевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно районният съд е приел, че въз основа на изложената и възприета от съда фактическа обстановка, че  е налице нарушение по чл. 257 ал.1 т.1 вр. чл. 108 ал.3 от ЗГ вр. чл. 61 и чл. 47 ал.1 т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите или безспорно се установява, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд с издадени две позволителни за сеч не е изпълнил вменените му задължения и контролни правомощия по ЗГ, като не е осъществил контрол по добива на дървесина и е допуснал сеч на общо 64 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка, като от нарушението са добити 55 плътни кубически метра дървесина, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лв., което е в предвидените от закона граници и в минимален размер.

Този фактически и правен извод почива на фактите по делото и закона, споделят се изложените в решението мотиви, поради което е ненужно да се преповтарят. В качеството си на лицензиран лесовъд, на когото са издадени позволителните за сеч, не е упражнил контрол и не е взел мерки за недопускането на незаконна сеч – немаркирана с контролна горска марка, което задължение произтича от посочените законови разпоредби.

         В АУАН и в НП са посочени детайлно нарушените разпоредби, както от закона за горите, така и от посочената наредба, от която произтича конкретното задължение за М. като лицензиран лесовъд на фирма „Марио-2010“ЕООД.  Подробно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение с всички негови съставомерни признаци.

Описанието на броя отсечени дървета, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна и техния общ обем от двата подотдела са посочени подробно като вид, брой, начин на измерване и определяне на обема им в Протокол от 21.07.2017г., въз основа на който е съставен акта и който съставлява доказателство за констатираното нарушение, приложено в административната преписка.  Точният обем и видът на отсечената дървесина и от кой от двата подотдела е била добита, на първо място се установява от констативния протокол за проверката, а и е без съществено значение за съставомерността на описаното деяние. Наложено е минималното предвидено наказание, т.е. без значение е и при индивидуализацията на наказанието. Описанието на нарушението с всички негови съставомерни признаци в достатъчна степен изпълнява изискванията на закона и затова не е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Посочен е периода, в който е извършено нарушението, както и датата на установяването му с приложения протокол. С оглед на което са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.

Предвид изложеното решението на Районен съд – Тетевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 06.07.2018 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по н.а.х.д. № 168/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.