РЕШЕНИЕ

№ 502

Плевен, 03.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 987 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Административното дело е образувано по искова молба на А.М.А.,*** срещу началника на Затвора Плевен и главен директор на ГДИН, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лева за периода от 2016 година до 2018 година поради причинени неимуществени вреди поради невключване в обучение.

В молба уточнение от 05.02.2019 година на л. 71 по делото ищецът чрез адв. П. посочва, че искът му е насочен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лева за периода от 01.09.2016 година до 30.09.2018 година за причинени неимуществени вреди поради отказа да бъде включен в обучение. Вредите се определят като такива от психологически характер и произтичат от бездействие на администрацията. Посочва, че е завършил VІ клас в ПД „Бойчиновци“ през 1995/1996 г.и неправилно не се включва в процеса за продължаване на образованието му.

В исковата молба се твърди, че от ГДИН постоянно му отказват да бъде записан в обучение от 2016 г., 2017 г., 2018 г. и до момента, както и че е представил документ за завършен клас. Посочва, че на г-н Г., който е ИСДВР на ІV-та група е дал документ за завършен клас, както и че при него е попълвал декларациите /заявленията/ за училище. Твърди, че решението, което е подписал от гл. директор на ГДИН е с № 10559/2018 г., като е подал жалба до Административен съд – Плевен. Сочи, че същият документ не е изпратен до него, а до началника И.П., който е следвало да го уведоми. Счита, че по този начин също са нарушени правата му по чл. 18а, ал. 7 от АПК. Твърди, че началникът му влияе психически на комисията, не му разяснява правата, които има, както и че този документ, който подписва има право да обжалва пред Административен съд. Твърди, че началникът се държи грубо, не му дава възможност да се запознава с решенията, които получава, за да може в определения срок да ги обжалва. Твърди, че вредите са му причинени от 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Ответникът – ГДИН г. София е представил отговор по исковата молба, чрез юрк. П.П., в който отговор /л.100 от делото/ се твърди, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна. Посочва, че удостоверението за завършен шести клас на А. А.С. е изпратено и получено в Затвора – Плевен на 16.07.2018 г. и на комисия е връчено на А.М.А., като е налице различие в имената на лицето и е изискано удостоверение за идентичност на имена от Община Свищов. В удостоверението за идентичност на имената А.М.А. не е посочен като А. А.С., а като А.М.А. и по този начин е невъзможно да бъде включен в обучението, тъй като няма изискуемите документи. Посочва се, че са предприети действия от администрацията за уточняване на имената на лицето и на 30.04.2018 година РС Плевен се е произнесъл и разпоредил да се извърши поправка на явна фактическа грешка и да се издаде удостоверение за завършен шести клас на А.М.А. и да се изпрати на ученика в Затвора Плевен. Излага доводи, че не е възможно жалбоподателят да е представил удостоверение за завършен шести клас преди три години, тъй като не е притежавал такова. Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, след като твърди, че в резултат от такива за него са настъпили вреди. Счита, че всички твърдения в жалбата са неоснователни и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсутско възнаграждение в размер на 200 лева.

В съдебно заседание ищецът - А.М.А.,***, се явява лично. Иска от съда да бъде осъдена ГДИН, заедно с началника за това, че в продължение на няколко години се опитва да се ползва с правата си като ученик, да завърши седми или осми клас, за да може като излезе на свобода да започне работа.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, се представлява от юрк П.П.. Посочва, че съдията в Районен съд – Плевен се е произнесъл и прекратил производството, позовавайки се на това, че на лицето е връчено новото удостоверение. Твърди, че от страна на администрацията на затвора или ГДИН няма налице незаконосъобразен акт или действие или бездействие. Има само действия, целящи ищецът да си получите удостоверение, което да е с настоящата фамилия, за да продължи образованието си. Излага доводи, че не е налице първата кумулативно свързана предпоставка, която ангажира отговорността на ответника, а оттам и не би могло да се каже, че има настъпили вреди в следствие на такъв акт, който да е незаконосъобразен или действия или бездействия. Моли съдът да приеме, че исковата претенция е неоснователна. Моли съдът, в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен счита, че исковата претенция е неоснователна и моли същата да се отхвърли изцяло. Твърди, че не се е установило, че е издаден някакъв акт или, че са вършени действия или бездействия от администрацията на ГДИН, които по някакъв начин да не дадат възможност да бъде осъществено правото му да продължи образованието си. Счита, че на ищеца е оказана всяка една такава помощ, за да бъдат издадени съответните документи от училището в Бойчиновци, но тъй като е имало разминаване в имената, се е стигнало до друг съдебен процес. Посочва, че тази година лицето е включено в списъка на лицата, които ще продължат образованието си. Моли съдът да отхвърли изцяло исковата претенция.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът от 30.11.2015 година е настанен в четвърта затворническа група в Затвора Плевен.

С писмо на л. 206 по делото началника на Затвора Плевен прави искане до директора на СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ ПД Бойчиновци да издаде удостоверение за завършен клас на М..

С писмо /изх. № Р-1700 от 18.04.2016 г./ на л. 203 по делото до началника на Затвора Плевен от Поправителен дом в гр. Бойчиновци се уведомява началника на Затвора Плевен, че на 18.04.2016 г. е получена молба да бъде издаден документ, удостоверяващ образователния статус на А.М.А. с ЕГН **********, но в архивите на ПД СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ не е открито лице с тези имена ,а лицето фигурира с име А. А.С. с дата на раждане 06.05.21978 година, гр. Свищов .

На 11.05.2016 г. в отговор на писмо от началника на Затвора – Плевен с изх. № Р-2053/11.05.2016 г. с молба, отново от името на А.М.А. е изпратен оригинал на удостоверение за завършен 6 клас на СОУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр. Бойчиновци, но на името на А. А.С., с посочено ЕГН.

В удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 06-11-66/11.07.2016 г. (лист 105 по делото) е посочено, че А.М.А. и А. М.А.са имена на едно и също лице.

На лист 114 по делото е приложено удостоверение за завършен шести клас с рег. № 366-10/11.07.2018 г. на А.М.А. с ЕГН **********, а на лист 116 по делото е налице удостоверение за завършен шести клас с рег. № 339-2/14.05.2016 г. на А. А.С. с ЕГН **********.

Видно от писмо изх. № 513/12.07.2016 г. до Затвора – Враца (л. 103)относно издаване на удостоверение за завършен шести клас на лице с име А. А.С. е, че от страна на администрацията на Затвора – Плевен са предприети нееднократни действия по издаване на удостоверение за завършен шести клас на жалбоподателя. Налице е било разминаване в имената му в базата данни на Община – Свищов и от последната е издадено удостоверение за идентичност на лице с различни имена. В удостоверението е отчетена още една разлика – като за лице с имена А.М.А., не е посочен А. А.С., а А.М.А..

По делото на лист 217 е приложено заявление от 05.04.2017 г. от А.М.А., с което иска да бъде записан като ученик в VІІ клас през учебната 2017/2018 г. в училището към ПД – Бойчиновци.

В справка с № 7312/21.11.2017 г. от Затвора – Плевен (лист 235 по делото) относно молба с вх. № 4297/15.11.2017 г., подадена от л.св. А.М.А. е посочено, че са предприети навременни действия за снабдяване с необходимите документи, както и че във връзка с несъвпадението на бащино и фамилно име е изискано от Община – Свищов удостоверение за идентичност на имената на лицето. От полученото такова е видно, че имената А.М.А. и А.М.А.са на едно и също лице. В писмо № 67-00.83/08.07.2016 г. от Община - Свищ–в изрично е отбелязано, че няма данни лицето да е имало имена А. А.С..

На 30.04.2018 г. Районен съд Плевен се е произнесъл с разпореждане № 4703/30.04.2018 г. (лист 108 по делото) да бъде променена явна фактическа грешка и едва към този момент следва да се приеме за законосъобразно и възможно издаването на удостоверение на А.М.А. за завършен шести клас, като последното е сторено от съответното учебно заведение.

На 19.07.2018 г. А.М.А. е връчено удостоверение за завършен VІ клас с рег. № 366-10/11.07.2018 г. от СУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр. Бойчиновци.

С писмо изх. № 7460/27.07.2018 г. (лист 111 по делото) от ГДИН до началника на Затвора – Плевен се посочва, че следва да уведомят А.М.А., че постъпилата от него молба в ГДИН да бъде записан за ученик в училището в Затвора – Ловеч е разгледана. Дават се указания да бъдат подготвени и изпратени необходимите документи на лишения от свобода, съгласно утвърдените „Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода“ (лист 120 по делото).

С писмо изх. № 1133/01.08.2018 г. от Поправителен дом за непълнолетни младежи Затвора – Враца (лист 240 по делото) до директора на СУ „Димитър Митев“ е представено удостоверение за завършен V клас с рег. № 116-9/31.07.2018 г. на А.М.А..

В писмо с рег. № 8777/03.09.2018 г. от ГДИН до началника на Затвора – Плевен е посочено, че следва да бъде уведомен лишеният от свобода А.М.А. срещу подпис, че няма да бъде записан за ученик в СУ „Димитър Митев“ при Затвора – Ловеч, тъй като не отговаря на изискванията на т. 50 от Правилата.

На 26.11.2018 г. А.М.А. е уведомен срещу подпис, че жалбата му, адресирана до Администрацията на Президента, съдържаща искане за преместване в Затвора – Враца за продължаване на образованието му е разгледана, както и че при извършената проверка е установено, че ГДИН е взела отношение по молбата от осъдения със сходно съдържание. Извършената проверка е установила, че не са налице изискванията на т. 50 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода.

На 07.03.2019 г. А.М.А. е подал заявление до началника на Затвора – Плевен да бъде записан като ученик в VІІ клас през учебната 2019 г. в СУ „Димитър Митев“ гр. Ловеч (лист 207) по делото.

С писмено становище вх. № 2223/03.05.2019 г.;( лист 152 по делото) от процесуалния представител на ответника са изпратени: справка относно местопребиваване и контакти между л.св. А.М.А. и л.св. Н.П.А. и л.св. А.И.И., л.св. А.Ю.Ю. за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2018 г.

С молба вх. № 2237/03.05.2019 г. ищецът прави искане да бъдат допуснати като свидетели лишените от свобода: Н.П.А., И.И.И. и А.Ю.Ю., с чийто разпит той цели да докаже претърпени неимуществени вреди – от психологически характер, поради това, че му е отказано да бъде включен в обучение, за да продължи образованието си. С определение № 929/16.05.2019 г. (лист 174 по делото) съдът е допуснал същите до разпит като свидетели.

С писмо изх. № 235/15.05.2019 г. (лист 272 по делото) от СУ „Димитър Митев“ – Ловеч, ищецът на 20.05.2019 г. е уведомен за условията за кандидатстване като ученик в училището за учебната 2019/2020 г. Представените писмени доказателства относно искане за записване за продължаване на образованието през учебната 2019/2020 година съдът обаче намира за неотносими към предмета на спора, тъй като исковата претенция обхваща период от 01.01.2016 година до 30.09.2018 година и съдът не следва да ги обсъжда.

По делото като свидетели за установяване на емоционално и психическо състояние на ищеца бяха разпитани Н.П.А.,***, който ще свидетелства за периода 01.09.2016 година – 15.09.2017 година, И.И.И.,*** за периода 28.09.2017 година – 13.09.2018 година и А.Ю.Ю.,*** за периода 20.03.2018 година – 30.09.2018 година.

Свидетелят П. посочва, че са подали двамата с оспорващия през 2016 година заявления за включване в продължаване на образованието, като доколкото си спомня на М. не е одобрена молбата , тъй като има проблем с идентичност на имената. Посочва, че невъзможността да продължи образованието си е разочаровала ищеца, същият е бил ядосан, безпомощен, отчаян, тъй като иска да продължи образованието си. Твърди, че до 1994 година М. е с други имена. Твърди, че е виждал заявление за обучение за уч. 2016/2017 година, но не се дава входящ номер на същото .

Свидетелят И.И.И. свидетелства, че заедно с М. са подали заявление за включване в образователния процес за уч. 2017/2018 година, бил е в една килия с него и след отказа да продължи образованието си , ищецът е бил депресиран, изнервен.

Свидетелят А.Ю.Ю. посочва, че дори той е писал заявлението за включване в учебния процес за уч. 2017/2018 година и след отказа е бил разстроен, поставен в положение, че не може нищо да направи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелството, че ищецът се чувствал разочарован, отчаян поради невъзможността да продължи образованието си.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция е процесуално допустима, но неоснователна. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството, тъй като не е посочен надлежен ответник, тъй като такъв е уточнен от сл. адвокат на лицето – ГДИН. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, какъвто е настоящия случай.

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Според правилото на чл. 205 от АПК ответник са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС.

Според нормата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС (в приложимата редакция ДВ, бр. 13 от 2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В ИМ се твърди незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващи се в лишаване от право на продължаване на образованието след завършен 6-ти клас за учебните 2016/2017 г. и 2017/2018 година в СОУ „Димитър Митев“ при Затвора Плевен.

Съдът намира, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди поради бездействие на администрацията на ответника да включи М. в образователния процес в процесния период е неоснователна.

В случая не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността – бездействие на ответника, нито незаконосъобразен административен акт. Съгласно чл. 159, ал. 1 от ЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп. Лишените от свобода до 16-годишна възраст подлежат на задължително обучение в училищата към местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 162, ал. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, се обучават в училищата по ал. 1 по тяхно желание. Образованието, обучението и квалификацията на лишените от свобода е регламентирано и в правилника за прилагане на закона. В чл. 133, ал. 1 от ППЗИНЗС е посочено, че лишените от свобода имат право да участват в общообразователното, професионално и социално обучение и ограмотителните курсове. Лишените от свобода, съгласно същия правилник, се включват в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за лишаване от свобода, където са настанени с изменението от 2017 година на правилника. Изключение правят случаите, когато учебното заведение не предлага съответната образователна степен или професионална квалификация. Следва да се има предвид, че участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване, се зачита за намаляване срока на наказанието.

Действително нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, е предвидено издаването на индивидуален административен акт, с който съответното лице да бъде включено в образователните програми, нито е посочено кой административен орган е компетентен за това. Доколкото обаче, разпоредбата на чл. 133, ал.3 от ППЗИНЗС, гласи, че лишените от свобода се "включват" в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за лишаване от свобода, съдът намира, че издаването на такъв индивидуален административен акт следва да се издаде, а компетентен за това е ръководителят на съответното място за лишаване от свобода, към което е създадено е съответното училище. Тъй като училището "Димитър Митев" е създадено към и се намира в Затвора Плевен, а началникът на Затвора лично осъществява контрол по дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода (чл. 15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС), съдът намира, че компетентен да се произнесе е именно същият.

Съгласно утвърдените Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимият, настанени в места за лишаване от свобода т. 7 лишените от свобода, които не подлежат на задължително обучение при изявено от тяхна страна желание, могат да бъдат включени в общообразователно обучение и същите се записват за ученици в училището към съответния затвор като в т. 26 се определят изискуемите документи –заявление, документ за завършен клас, медицинска бележка, доклад от инспектор СДВР. В случая М. е навършил 16 години към 2016 година и същият следва да продължи образованието при заявено от него желание.

За учебната 2016/2017 година не са ангажирани доказателства относно подаване на заявление от лицето, но независимо, че липсва такова заявление, то съдът намира, че същият е подал такова, тъй като през 2016 година е изискано от Затвора Плевен от ПД Бойчиновци издаване на свидетелство за завършен шести клас от М. именно в изпълнение на изискването на т. 27 от Правилата за съдействие на администрацията за снабдяване с такъв документ. Получен е отговор, че лице с такова име не фигурира в архивите, но на 14.02.2016 година е издадено удостоверение № 339-2 за завършен шести клас, но на лицето А. А.С., което лице не е установено, че е идентично с М.. Съдът намира с оглед свидетелските показания на П., че е подадено заявление, независимо, че ответникът не представи писмено заявление, каквото следва да е налично с оглед приети Правила, но липсва произнасяне относно заявеното желание за включване в образователен процес т.е. налице е мълчалив отказ, който обаче не е обжалван от М. в срок и същият е законосъобразен.

За учебната 2017/2018 година с оглед доказателства по делото , че е налице образувано адм дело № 1050 по описа за 2017 година на Административен съд Плевен (л. 209 по делото) и заявление на л. 217 по делото, то е налице искане от лицето за продължаване на образованието , но както е прието в определението не е налице произнасяне на органа и е налице мълчалив отказ, който не е обжалван в срок. т.е.е налице е мълчалив отказ на началника на Затвора Плевен, който не е обжалван.

По отношение на заявление, подадено за продължаване на образованието за учебната 2018/2019 година, съдът намира, че по същото е постановен отказ на л. 198 по делото, тъй като в този отговор се посочва, че следва да му бъдат разяснени правата, но не са ангажирани доказателства лицето да е включено в образователния процес и е налице отказ, който лицето посочва, че не е обжалвал и същият е влязъл в сила.

Съдът намира, че в случая не е налице бездействие на ответника, тъй като по заявлението за продължаване на образованието следва да бъде постановен акт от компетентния орган, а в случая е формиран мълчалив отказа, но съдът не може да се произнесе по предмет на спора, с който не е сезиран, тъй като претенцията на М. е за изплащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие, каквото в случая не е налице, а напротив още от 2016 година администрацията на Затвора Плевен съдейства на лицето за снабдяване със свидетелство за завършен 6-ти клас и след провеждане на съдебна процедура през 2018 година е издадено такова.

В случая с оглед претенцията на лицето съдът намира, че не е налице бездействие на ответника за включване на лицето в процеса на продължаване на образованието му, тъй като се изисква произнасяне на компетентния орган с нарочен акт и с оглед горепосоченото такъв в процесния период не е издаван и е налице хипотеза на мълчалив отказ, които откази са влезли в сила и не е установена тяхната незаконосъобразност, за да се претендират вреди, а и претенцията е формулирана като искане за обезщетение за вреди не от незаконосъобразен акт, а от незаконосъобразно бездействие, каквото не е налице.

Предвид горепосоченото съдът намира, че поради липса на първата предпоставка за реализиране на отговорността – незаконосъобразно бездействие , не следва да се произнася по отношение на настъпили вреди и причинна връзка.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството.

Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля искова молба на А.М.А.,*** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лева за периода от 01.09.2016 година до 30.09.2018 година за причинени неимуществени вреди – стрес ,гняв, отчаяност, поради незаконосъобразно бездействие на администрацията да бъде включен в процеса за продължаване на образованието му.

Оставя без уважение искането на процесуалния представител на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: