Решение по Административно дело 985/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

гр. Плевен, 24.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 985 по описа на Административен съд Плевен за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Ц.И.М. ***, против Заповед №УРИ 270з-182/3.10.2018 год. на Началник група в РУ-Гулянци при ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта като издадена в несъответствие с целта на закона, при противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че не е налице неизпълнение на разпоредбите на чл.80, ал.1, т.11, т.14, т.20, чл.99, т.4, чл.100, т.1, т.5, т.10 и т.11 от Инструкция 8121з-749/20.10.2014 год., с което да е нарушил чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Сочи, че не става ясно дали е нарушил свои служебни задължения или заповеди. Освен това му е вменено неизпълнение на редица разпоредби на горепосочената инструкция, без да се отчете основното обстоятелство, че за да е необходимо тяхното изпълнение, следва да е налице ПТП, а в случая не е налице такова. Дори обаче в хипотезата на ПТП, сочи, че не е уведомен по надлежния затова ред, който изисква да отиде на място на ПТП и оттогава за него да се породят съответни задължения. Счита, че отварянето на вратата на МПС , което не е било в движение не съставлява събитие по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП и затова не може да се квалифицира като ПТП. Не са налице доказателства как водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДвП, т.е. не са налице данни, че той е отворил вратата на МПС, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. А самото посочване на разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДвП показва, че действително се касае за спряно или паркирано МПС, което не извършва движение. След като не е налице ПТП счита, че водачът на МПС не е бил длъжен да изпълни чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП., но въпреки това водачът е закарал с превозното средство велосипедиста до лечебното заведение. Сочи, че водачът на МПС не може да се определи като участник в ПТП по смисъла на §6, т.27 от ЗДвП, защото той не е нарушил чл.95, ал.1 от ЗДвП и защото участниците в това събитие не са останали по местата си. С оглед на това счита, че за него не е съществувало задължение да вземе незабавни мерки и да извърши необходимите действия при ПТП, да изследва обстоятелствата и да изготви необходимите документи за настъпило ПТП. Не е било необходимо и да спазва чл.99, т.4 от Инструкцията, защото този тест се прилага, когато са причинени само материални щети и ПТП не се разследва . В случая няма данни да са причинени каквито и да е материални щети и липсва ПТП. Счита, че дори да се счете, че е налице някакво неизпълнение на задължения от негова страна, става въпрос за небрежност в служебната дейност, за която се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.М. с надлежно пълномощно на л.96 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целите на закона, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и при нарушение на административнопроизводствените правила. Моли за нейната отмяна.

Ответникът по жалбата-Началник група в РУ-Гулянци при ОД на МВР –Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно на л.97 от делото, която оспорва жалбата. Моли съда да остави същата без уважение. Счита, че заповедта е законосъобразна и правилна. Издадена е от компетентен орган в рамките на правомощията му, при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила и на лицето е дадена възможност да даде писмения обяснения. Със същите наказващият орган се е запознал лично и срещу подпис и ги е приел в съответствие с разписаната процедура по ЗМВР. Заповедта е издадена в двумесечен срок от откриване на нарушението и в едногодишен срок от извършването. Лицето се е запознало лично със заповедта срещу подпис, както и със справката, която съдържа допълнителни мотиви за издаването на заповедта. Счита, че безспорно по делото се установява от представените доказателства, че на 14.07.2018 г. в гр. Гулянци е настъпило ПТП, което не е посетено на място от автоконтрольора Ц.М.. Счита, че правната квалификация, посочена в заповедта, е правилна и съответства на събраните по делото писмени доказателства. Счита за несъответно на фактическите данни по делото, че не е имало налице ПТП, тъй като според §6, т. 30 от ЗДвП „пътнотранспортно произшествие е събитие възникнало в процес на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, увреда на пътно превозно средство, пътни съоръжения, товар или други материални щети“. Според пълномощника на ответника велосипедът е пътно транспортно средство. Същият е бил в движение, когато водачът на непосредствено спрял автомобил е отворил вратата и по този начин е предизвикал ПТП и средна телесна повреда на водача. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е бил дежурен по посещение на ПТП, бил е дежурен по КАТ. Същият се е отзовал на повикването и е извършил измерване на количеството алкохол в кръвта със съответния уред на водача на лекия автомобил. Ако същият не е счел, че има ПТП, то тогава той не би се явил да извърши измерване на количеството алкохол в кръвта на водача на моторното превозно средство. Счита, че всички нарушения на инструкцията, посочена в заповедта са безспорно установени. По делото е представено доказателство, че жалбоподателят се е запознал лично и срещу подпис със съответната инструкция, за което е представен и протокол. В заключение моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С Докладна записка рег.№270р-6481/16.07.2018 год. на л.18 от делото, МлПИ у.е докладвал на Началника на РУ-Гулянци, че на 14.07.2018 год. в 11.15 часа се е явило лицето В.Я. П.и е заявило, че баща му Я.Б.П.от гр.Гулянци, преди тото-пункта в посока община Гулянци, е бил паркирал личния си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№***в дясно на пътното платно и при отваряне на шофьорската врата в същата се е блъснала с велосипеда си Д.С.С.от гр.Варна. Същата е паднала на пътното платно, като от главата й започнало да тече кръв, П.й помогнал да стане и с автомобила си я откарал до ФСМП-Гулянци. Там С.е прегледана, като е констатирано охлузване на главата и левия лакът, обработена и освободена. Веднага след инцидента в РУ-Гулянци се явил и Я.П., извършена му била проба за алкохол от МлАК Ц.М., като пробата му била отрицателна и му било снето обяснение. Обяснение било снето и от С., която заявила, че причината за инцидента била в нея и няма претенции за случилото се.

На л.15 е приложена и докладна записка рег.№270р-6579/18.07.2018 год. до Началника на РУ-Гулянци, в която е посочено, че за случилото се Б. незабавно е уведомил М.-дежурен на разположение съгласно утвърден месечен график, като го е запознал с фактическата обстановка за вземане на отношение. М. е заявил на Б., че според него не се касае за ПТП и не е посетил мястото на произшествието. Върху докладната има поставена резолюция за извършване на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР.

Докладна записка рег.№270р-6593/19.07.2018 год. е изготвена и от К.Б. *** на л.16-17, който е посочил, че на процесната дата съгласно Заповед №270з-129/5.07.2018 год. на Началник РУ-Гулянци е осигурявал пропускателния режим в РУ и е заемал Пост №1. При него в 11.15 часа се е явил В.П.и е разказал за случилото се.Посочил е в докладната, че е уведомил дежурния МлАК Ц.М., който му заявил, че в случая не се касае за ПТП. След това се е явил и Я.П., който е уведомил, че пострадалата е прегледана от лекар в Бърза помощ и е освободена с охлузна рана на главата и натъртване на лакътя на лявата ръка. Б. отново позвънил на М. и му съобщил, че Я.П. ще дойде в РУ, за да бъде изпробван за алкохол. М. извършил проба за алкохол на П.в присъствие на Б., която била отрицателна и освободил лицето. Посочил е , че съгласно План за СПО на работа са били В.и У., той ги извикал в управлението и им обяснил за случилото се, като им казал да вземат обяснения от пострадалата и такова било снето. В него било обяснено, че С.при отварянето на вратата на автомобила била много близо и се ударила, като няма претенции към водача. След известно време позвънил на водача и го извикал в РУ, където му снел обяснения по случая.

С Докладна записка рег.№270р-6767/24.07.2018 год.от жалбоподателя до Началник РУ-Гулянци, М. е съобщил за това, че на 14.07.2018 год. около 11,15 часа е получил сигнал от К.Б. за станалия инцидент, в който е описал случилото се. Посочил е, че е провел разговор със С.и същата е заявила, че е обработена от ФСМП и е освободена да си ходи и няма претенции към П.. Последният бил изпробван за алкохол, като пробата била отрицателна. Посочил е, че не е уведомил група, тъй като в онзи момент не е имало данни за счупена ръка на велосипедистката.

На л.20-28 са приобщени и обясненията на Д.С., Я.П. и В.П.и сведения от Н.у.и Н.В., на л.43-44 е приобщено Постановление от 20.08.2018 год. на РП-Никопол за отказ да се образува досъдебно производство.

Изготвена е и Справка рег.№270р-7189/3.08.2018 год. от Началник група ОП при РУ-Гулянци. В нея е установена следната фактическа обстановка: На 14.07.2018 год. в 11,15 часа в РУ-Гулянци е приет сигнал от инспектор Б. за възникнало ПТП с лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№***с водач Я.Б.П.и велосипедист Д.С.С.. За ПТП Б. незабавно е уведомил Ц.М.- дежурен на разположение съгласно утвърден месечен график с рег. №270р-58878/27.06.2018 год., като го е запознал с фактическа обстановка за вземане на отношение. М. заявил на Б., че според него не се касае за ПТП и не е посетил мястото на произшествието. Впоследствие М. *** и с техническо средство Алкотест дрегер 75 10 с фабр.№ ARDM0257 е извършил проба за наличие на алкохол на водача на лекия автомобил. След извършената проба М. си е заминал, без да посети местопроизшествието и без да провери дали има пострадали лица от него. МлАК М. не е изготвил докладна записка за извършените от него действия и не е попълнил РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. Снето е обяснение от Д.С., от което е установено, че на процесната дата се е движила с велосипед по ул „Добруджа“. Пред тото пункт е имало паркиран лек автомобил. Преминавайки покрай автомобила, водачът, отваря внезапно предната лява врата, като й отнема предимството и тя се блъска в нея, като пада на платното за движение. Водачът на автомобила й е помогнал да стане, след което я е транспортирал до ФСМП-Гулянци. След направени прегледи и снимки от рентгенолог е установено, че лявата ръка е счупена в областта на лакета. С.е транспортирана от сина на П.до гр.Плевен, където й е гипсирана ръката. На 15.07.2018 год. същата срещнала в гр.Гулянци МлАК М. и го уведомила за счупената си ръка, като той й е отговорил, че ако автомобилът е бил в движение, е следвало да идва бригада от гр.Плевен. Снето е обяснение и от Я.П., в което е съобщил, че на процесната дата и място, след като е паркирал, при отваряне на лявата врата за слизане, не се е уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като във вратата се блъснал правилно движещият се велосипедист Д.С.. П.видял, че от главата й тече кръв и я транспортирал в бърза помощ, като същевременно се е обадил на сина си да отиде в РУ-Гулянци и да съобщи за случилото се. След като откарал С.в Бърза помощ, той се явил в РУ-Гулянци, като му е извършена проба с техническо средство за наличие на алкохол от МлАК М. в присъствието на инсп.Б.. По случая е изготвена Докладна записка от М.. В справката са направени изводи, че на процесната дата и място категорично е възникнало ПТП между лекия автомобил и велосипедиста; водачът на л.а. е нарушил разпоредбите на чл.95, ал.1, чл.123, ал.1, т.2, б.а, б, в, г, д от ЗДвП; водачът на велосипеда не е изпробван за наличие на алкохол, както и не е издаден талон за медицинско изследване; мястото на ПТП не е посетено от мл.АК М.. На основание направените констатации може да бъде прието, че М. не е изпълнил разпоредбите на чл.80, ал.2, т.11, т.14, т.20, чл.99, т.4, чл.100, т.1, т.5, т.10, т.11 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год., с което е нарушил разпоредбите на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

След констатациите е посочено от М., че е запознат със справката, като е посочена дата 21.08.2018 год. и е положен подпис. Със справка е запознат и Началник група ОП и е поставена резолюция от 6.08.2018 год. –„За отношение по компетентност при спазване на законовите срокове“.

До жалбоподателя е изпратена Покана за даване на писмени обяснения рег.№270р-8654/21.09.2018 год. на л.35, връчена на М. на 21.09.2018 год. Такива , наречени „сведение“ с вх.№270р-8655/21.09.2018 год. са дадени на л.36. Върху същите има поставена резолюция от М.Т., че е запознат и приема сведенията. До М. е изпратена следваща Покана за даване на писмени обяснения с рег.№270р-2914/1.10.2018 год. на л.37-38, връчена на М. на 1.10.2018 год.. Жалбоподателят е депозирал писмено сведение с рег.№270р-9034/3.10.2018 год. на л.39, върху които има поставена резолюция от М.Т. от 3.10.2018 год., че е запознат и приема сведението.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №УРИ 270з-182/3.10.2018 год. на Началник група в РУ-Гулянци при ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. В заповедта се съдържа позоваване на докладна записка рег.№270р-6579/2018 год. и справка рег.№270р-7189/3.08.2018 год., като е описана установената в справката фактическа обстановка. Описано е, че на 14.07.2018 год. М. за времето от 8:30 часа до 20:30 часа съгласно утвърден график с рег.№270р-5887/27.06.2018 год. е дежурен на разположение за посещение на ПТП. В 11:15 часа МлАК М. е уведомен от инсп.Б. за ПТП, като Б. запознава М. с фактическата обстановка. М. е заявил на Б., че според него не се касае за ПТП и не е посетил мястото на произшествието. Впоследствие М. *** и с техническо средство алкотест Дрегер 75 10 с фабричен №ARDM 0257 в 11,40 часа е извършил проба за наличие на алкохол на водача на лекия автомобил. Посочено е , че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбите на чл.95, ал.1, чл.123, ал.1, т.2, б.а, б, в, г, д от ЗДвП, за което не е взето отношение от младши автоконтрольор М.. Другият участник в ПТП не е изпробван за алкохол и не е издаден талон за медицинско изследване. След извършената проба М. си е заминал, без да посети местопроизшествието и без да провери дали има пострадали лица от него. М. не е изготвил докладна записка за извършените от него действия, както и не е попълнил РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. Посочено е още, че по случая е заведено ЗМ №127/2018 год. по описа на РУ-Гулянци, материалите са докладвани на РП-Никопол, преписка с вх.№0065/2018 год. е прекратена. Посочено е в оспорената заповед, че МлАК М. не е изпълнил разпоредбите на чл.80, ал.2, т.11, т.14, т.20, чл.99, т.4, чл.100, т.1, т.5, т.10, т.11 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, с което е нарушил разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения или заповеди. Описано е , че деянието съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца. Заповедта е връчена на М. лично срещу подпис на 3.10.2018 год. Жалбата против същата е подадена на 17.10.2018 год. и е заведена с вх.№270000-3343.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Към датата на издаване на заповедта -3.10.2018 год. и видно от приложеното на л.63 от делото Удостоверение рег.№316000-39252/19.11.2018 год., жалбоподателят е заемал младша изпълнителска длъжност- „младши автоконтрольор” в група „Охранителна полиция“ към Районно управление-Гулянци при ОД на МВР-Плевен, а ДНО М.Т. е заемал ръководната длъжност Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен. Последната длъжност е ръководна съгласно т.IX.1.5 от Приложение №1, раздел А „Държавни служители с висше образование“ на Класификатор на длъжностите в МВР, утвърден с МЗ №8121з-140/24.01.2017 год.-л.63-67 от делото. Съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, като заемащ ръководна длъжност, ст.инспектор М.Т. е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от Закона за МВР за служителите от ръководената от него група в Районно управление –Гулянци. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Както в самата заповед, така и в справка с рег.№270р-7189/3.08.2018 год., представляваща неразделна част от административната преписка са описани всички елементи на вменените на М. дисциплинарни простъпки –времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени. Справката в качеството й на официален удостоверителен документ се ползва с материална доказателствена сила за отразените в нея факти, тя не е оспорена относно верността на нейното съдържание в първото по делото съдебно заседание на основание чл.193 от ГПК, поради което отразените в нея констатации се ползват с обвързваща доказателствена сила.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на Докладна записка рег.№270р-6481/16.07.2018 год. на л.18 от делото, от МлПИ у.до Началника на РУ-Гулянци.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата 6.08.2018 год. , на която ДНО –Началник група ОП в РУ-Гулянци при ОД на МВР -Плевен е поставил резолюция върху регистрираната на 3.08.2018 г. справка рег. № 270р-7189. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от М. деяния и дееца. Оспорената заповед е издадена на 3.10.2018 год. и считано от датата на резолюцията на директора на ОД на МВР Плевен върху справката до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период от по-малко от два месеца, считано от откриване на нарушителя, както и в рамките на едногодишният срок от извършването на нарушението.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 6.08.2018 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата на 21.08.2018 год., видно от отбелязването върху самата справка. Жалбоподателят е дал двукратно писмени обяснения, наречени „сведение“ на л.36 и л.39, на 21.09.2018 год. и на 3.10.2018 год.-след запознаване с резултатите от справката и преди издаване на оспорената заповед. И двете писмени сведения са били приети от ДНО, предвид наличните поставени резолюции върху тях. Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи (т.е. са събрани всички доказателства), че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде акта за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези, посочени от самия служител.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в съответствие с приложимия закон.

Основният спорен момент в производството е , описаният в справката и в оспорената заповед инцидент между велосипедиста С.и водача на лекия автомобил П.съставлява ли пътно транспортно произшествие и на това основание-произтичат ли вменените с оспорената заповед задължения за жалбоподателя за извършване на съответните действия по пътен контрол и изготвяне на необходимите затова документи. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:

Видно от материалите по делото-докладни записки, сведения, обобщена справка, обяснения на участниците в инцидента и материалите по преписка №656/2018 год. на РП-Никопол, на 14.07.2018 год. Я.Б.П.от гр.Гулянци, преди тото-пункта в посока община Гулянци, е бил паркирал личния си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№***в дясно на пътното платно и при отваряне на шофьорската врата в същата се е блъснала с велосипеда си Д.С.С.от гр.Варна. Същата е паднала на пътното платно, като от главата й започнало да тече кръв, П.й помогнал да стане и с автомобила си я откарал до ФСМП-Гулянци. Там С.е прегледана, като е констатирано охлузване на главата и левия лакът, обработена и освободена. Веднага след инцидента в РУ-Гулянци се явил и Я.П., извършена му била проба за алкохол от МлАК Ц.М., като пробата му била отрицателна и му било снето обяснение. Обяснение било снето и от С., която заявила, че причината за инцидента била в нея и няма претенции за случилото се. Впоследствие било установено чрез образно изследване, че С.има счупване на левия лакът-л.87.

При тези факти, които не се оспорват от страните съдът приема, че е настъпило съприкосновение между спрял/паркирал на пътното платно лек автомобил по смисъла на §6, т.11, б.“а“ от ДР на ЗДвП и лице, управляващо велосипед по смисъла на §6, т.19, като съприкосновението е настъпило при отваряне на предната лява врата на паркиралия лек автомобил с цел слизане на водача му, при което е настъпило нараняване на водача на велосипеда- кървене в областта на главата, охлузване на главата и счупване на левия лакът, като по преписката не са събрани доказателства дали са настъпили и повреди по лекия автомобил и/или велосипеда. При тези данни съдът приема за безспорно, че между спрелия лек автомобил и движещият се велосипед като пътни превозни средства по смисъла на §6, т.10 вр. т.12, б.“а“ и т.19 от ДР на ЗДвП, е настъпило "пътнотранспортно произшествие" по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, а именно- събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Лицето , управлявало велосипеда е било негов водач по смисъла на §6, т.25, в момента на сблъсъка велосипедът е бил в движение, и с оглед на това, че е водачът на последния е пострадал при съприкосновението със спрелия/паркирания лек автомобил, респ. с поведението си е допринесъл за настъпването му, се явява „участник в пътнотранспортно произшествие" по смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДвП. Участник в ПТП се явява и водачът на спрелия лек автомобил, който с поведението си-отварянето на предна лява врата за слизане, без да се убеди, че с това няма да създаде опасност за движението, също е допринесъл за настъпване на ПТП. Ето защо съдът прави извод, че противно на оплакванията в жалбата и в пренията по същество, между спрелия лек автомобил и движещият се велосипедист на процесната дата и място е настъпило ПТП.

На 14.07.2018 год. М. за времето от 8:30 часа до 20:30 часа съгласно утвърден график с рег.№270р-5887/27.06.2018 год. е бил дежурен на разположение за посещение на ПТП. Установява се от приложените докладни записки на л.15-19, че в 11:15 часа М. е бил уведомен от инсп.Б. за ПТП, като Б. запознал М. с фактическата обстановка. М. е заявил на Б., че според него не се касае за ПТП и по тази причина не е посетил мястото на произшествието. Впоследствие М. *** и с техническо средство алкотест Дрегер 75 10 с фабричен №ARDM 0257 в 11,40 часа е извършил проба за наличие на алкохол на водача на лекия автомобил. Установено е още, че М. не е взел отношение относно допуснатите нарушения на правилата за движение от П.. Другият участник в ПТП-велосипедистката, не е изпробвана за алкохол и не е издаден талон за медицинско изследване. След извършената проба М. си е заминал, без да посети местопроизшествието и без да провери дали има пострадали лица от него. М. не е изготвил докладна записка за извършените от него действия, както и не е попълнил РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП.

Съдът намира, че след като по делото е безспорно установено от събраните доказателства, че се касае за настъпило ПТП, то М., който него ден е бил дежурен на разположение за посещение на ПТП съгласно утвърден график, е следвало да изпълни задълженията си, произтичащи по силата на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, с която е запознат срещу подпис, видно от Протокол рег.№270р-8092/20.11.2016 год. на л.30-33 от делото. Той е бил длъжен да изпълни задълженията, вменени с разпоредбите на чл.80, ал.2, т.11, т.14, т.20, чл.99, т.4, чл.100, т.1, т.5, т.10, т.11 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год. – да вземе незабавни мерки и да извърши необходимите действия при ПТП, като посети мястото на произшествието, именно където, на място следва и е обективно възможно да установи дали фактическата обстановка е такава, каквато му е съобщена по телефона при условие, че безспорните данни са за наличие на сблъсък между спрял автомобил и движещ се велосипедист, и за наличие на наранявания на велосипедиста. На място е следвало да провери дали има материални щети по двете превозни средства и дали има пострадали лица и в каква степен, какви са конкретните им увреди. Чрез посещение на място и оглед на произшествието М. е следвало да изясни и отрази обективно и точно обстоятелствата относно допуснати нарушения на правилата за движение и виновното/виновните затова лице/лица, да изследва обстоятелствата и да изготви необходимите документи за настъпило ПТП. В случая М. е изпробвал единствено единият от водачите за наличие на алкохол в кръвта и то след като водачът е посетил РУ, което е станало значително по-късно от настъпването на сблъсъка поради факта, че П.преди това е откарал пострадалата в болница ; не е изпробвал за алкохол въобще лицето, управлявало велосипеда. Както е станало ясно в по-късен момент, при удара между двете ППС е настъпило нараняване на велосипедиста-счупване на лакет, което съставлява причиняване на средна телесна повреда и сочи на данни за престъпление, от който факт за М. са произтекли задължения по смисъла на чл.100– да запази местопроизшествието и да предприеме мерки за спиране, отклоняване или регулиране на движението; ако водачът е напуснал местопроизшествието, автоконтрольорът изяснява вероятната посока, марката, модела, цвета, регистрационния номер на МПС и други факти, като докладва в ОДЦ/ОДЧ; 10. изготвя докладна записка за извършените действия; да попълни чрез РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. М. не е изпълнил тези следващи се задължения, с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на негови служебни задължения, разписани в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, и каквито задължения той е имал като дежурен на разположение за посещение на ПТП и с оглед на факта, че такова ПТП е настъпило и той е бил уведомен за същото. Вярно е, че в оспорената заповед е цитиран пълния текст на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения или заповеди, без да е конкретизирано коя от хипотезите е налице-неизпълнение на служебни задължения , или неизпълнение на заповеди, но фактическата обстановка в оспорената заповед и в справката от проверката е описана толкова подробно словесно, описано е кои свои служебни задължения съобразно инструкцията М. не е изпълнил, че неконтретизирането на коя от двете хипотези е налице, не съставлява съществено процесуално нарушение, защото чрез това подробно описание не е препятствано правото на наказаното лице да разбере какво дисциплинарно обвинение му е повдигнато и за неизпълнение на кои негови задължения е станало това. Неизпълнението на служебните задължения на М. , вменени му с Инструкцията, правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставляващо неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, какъвто е Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год., която е издадена на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи съгласно§3 от ЗР на същата. За това нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР съобразно предвиденото в този текст и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „порицание“, каквото е наложено с оспорената заповед и то за минимално предвидения срок от 6 (шест) месеца.

На тези основания съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното в съдебно заседание искане от пълномощника на ответника, на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден, предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в две съдебни заседания. За разликата над този размер до пълния претендиран размер от 300 лева, искането за разноски следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И.М. ***, против Заповед №УРИ 270з-182/3.10.2018 год. на Началник група в РУ-Гулянци при ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Ц.И.М. *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен , ул „***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, като за разликата над присъдения размер от 100 лева до пълния претендиран размер от 300 лева, оставя искането за присъждане на разноски без уважение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я :