Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Плевен, 24.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 984/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на З.С.Д. *** срещу
Решение № 770 от 10.10.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д.
№ 1782/2018 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил НП № 16-0938-003848 от
18.10.2016г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което
на З.С.Д. *** на осн. чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП e наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лв.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните
правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Счита,
че нарушенията визирани в наказателното постановление не се доказват по
безспорен и категоричен начин и не могат да й бъдат вменени във вина. Твърди,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53 от ЗАНН, тъй
като не са отразени обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, което е неспазване на императивните
изисквания на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочва, че с атакуваното решение се
потвърждава административно наказание – глоба от 30 лева, каквато не е налагана
с обжалваното НП. Моли за отмяна на решението, а по същество – да бъде отменено
НП.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и
допустимо, но постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
С обжалваното НП № 16-0938-003848 от 18.10.2016г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен на З.С.Д. *** са
наложени няколко административни наказания както следва: 1) на осн. чл.183 ал.4
т. 8 от ЗДвП „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98 ал.2 т.3 от ЗДвП
; 2) на осн. чл. 183 ал.1 т.1, пр. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 3) на осн. чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от
ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП и 4) на осн. чл. 183 ал.1 т. 1 пр. 3 от
ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 2 от ЗДвП,
затова че на 07.10.2016 г. около 17:30 ч.
в гр. Плевен като водач на л.а. „Ауди“ А4 с рег. №
ЕН***ВА, на ул. „Димитър Константинов“ срещу спирка на Община Плевен посока
ул. „Сан Стефано“ извършила следните нарушения: 1) паркира в района на спирка
за обществен транспорт обозначена със знак
Д-24; 2) не представя СУМПС; 3) не представя контролен талон; 4) не представя
свидетелство за регистрация на МПС.
Съдът в мотивите си е приел за доказана описаната в акта
и възпроизведена в НП фактическа обстановка, въз основа на показанията на
разпитаните двама свидетели. Приел е за безспорно доказано първото визирано
нарушение, а именно, че З.С. М. е паркирала лекия автомобил в района на спирка
за обществен транспорт, обозначена с пътен знак – Д 24, с което е нарушила
забраната на чл. 98 ал.2 т.3 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложено
предвиденото в чл. 183 ал.4 т.8 ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 50 лв. По-горе в мотивите си е посочил, че за това нарушение на
жалбоподателката е било наложено наказание глоба в размер на 30 лв. и в
диспозитива на решението е потвърдил НП, с което за това нарушение е наложено
наказание глоба в размер на 30 лв. С процесното НП на жалбоподателката е било
наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за първото описано нарушение.
Налице е както противоречие в мотивите на решението относно размера на наложената
глоба за нарушението по чл. 98 ал.2 т.3 ЗДвП, така и противоречие в диспозитива
на решението относно размера на наложеното наказание, което не кореспондира и
със съдържанието на НП. Съществува неяснота относно формираната от съда воля,
както в мотивната част на решението, така и в неговия диспозитив, което
опорочава съществено съдебния акт.
На следващо място съдът е посочил, че наказателното
постановление в частта относно наложените три наказания глоба в размер по10 лв.
за всяко – за неносене на СУМПС, на КТ и на СРМПС, е влязло в законна сила на
осн. чл. 59 ал.3 от ЗАНН и не се е произнесъл по същество по
законосъобразността на НП относно тези три нарушения.
Разпоредбата на чл. 59 ал.3 от ЗАНН, недопускаща
обжалване на НП, с които е наложена глоба до 10лв. включително, на която се е
позовал районният съд, е отменена. А разпоредбата на специалния закон - чл. 189
ал. 13 от ЗДвП, недопускаща обжалване на НП, с които е наложена глоба до 50 лв.
включително, е обявена за противоконституционна.
Затова обжалване на НП е допустимо и в тази част за
наложените три наказания „глоба“ в размер на 10 лв. за другите три нарушения и
съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на НП и в тази част.
Допуснатите съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд налагат отмяна на решението изцяло като неправилно и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на цялото НП.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 770 от 10.10.2018 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 1782/2018 г. по описа на съда.
ВРЪЩА ДЕЛОТО
за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Плевен, при съобразяване със задължителните указания, дадени в
мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.