ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1735

   гр.Плевен, 11.09.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети септември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                          Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №984  по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искане на Л.П.Б. *** да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София на основание чл.256 от АПК да извърши заявените в искане №04-01-00-493/1/22.05.2019 год. действия, подробно разписани в  четири пункта. Твърди, че с писмо рег.№13-00-60/22.04.2019 год., подписано от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е бил уведомен за констатирани нередности, допуснати при издаване на Разрешения №№667  и 1716 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Сочи, че на 11.07.2019 год. чрез куриерска служба ЕКОНТ  е изпратил писмо, в което се е съдържало искане до Изпълнителния директор на ИА „АА“ София да изпълни изискванията на закона, като към датата на подаване на искането в съда не е информиран и няма данни за резултата от направеното искане. С оглед на това претендира съда да осъди Изпълнителния директор на ИА“АА“ да извърши следните фактически действия: 1. Да предприеме мерките, разписани в Закона за държавния служител за налагане на наказания на длъжностно лице от отзела в гр.Плевен, сверило и приело за отговарящи на Наредбата диплома серия А-09, №016840 от Професионална гимназия  по хранително-вкусови технологии, Свидетелство за зрелост №390 от Средно политехническо училище на техническите специалисти и същите са послужили като основание за издаване на Разрешение №1716, без да са изучаване изискуемите специалности от Приложение №1 към Наредба Н-32. Пояснил е, че според ищеца това нарушение води до тежки последици, поставя в риск всички участници в движението и обезмисля техническите прегледи; 2. Да изпълни изискванията на чл.148, ал.10, т.8 от ЗДвП, като заличи от Регистъра по чл.148, ал.9 от ЗДвП техническите специалисти, притежаващи дипломи Серия А-09, №016840 от Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии и Свидетелство за зрелост №390 от Средно  политехническо училище поради несъответствие със специалностите, посочени в Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №Н-32 и липса на изискуемия трудов стаж; 3. Да изпълни изискванията на чл.147, ал.13, т.2, б.“б“ от ЗДвП, като обяви за невалидни издадените удостоверения за техническа изправност и знаци за периодични прегледи на ППС от КТП с Разрешение №1716, издадени от техническите специалисти, притежаващи диплома серия А-09, №016840 от Професионална гимназия по хранително вкусови технологии и Свидетелство за зрелост №390 от Средно политехническо училище; 4. Да разпореди длъжностно лице от ИА“АА“, отговарящо за периодичните прегледи на ППС, да извърши проверка за образователната квалификация и наличието на изискуемия трудов стаж на всички технически специалисти от регистъра  по чл.148, ал.9 от ЗДвП и при необходимост да предприеме мерките, предвидени в ЗДвП за предотвратяване на извършване на прегледи от лица без необходимата квалификация и трудов стаж.

От страна на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ София чрез упълномощен юрисконсулт Ичева е постъпило становище, в което се сочи, че за ищеца липсва правен интерес, както и предмет на искането/акт, който да доказва бездействието  на административния орган, за да бъде атакуван. На второ място сочи, че до Б. са изпратени отговори и по двете искания с идентично съдържание, като се позовава на чл.121, ал.1 от АПК, според който решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. На последно място счита, че бездействието на органа, имащо правен характер, не попада в хипотезата на чл.256 от АПК, а съставляват административен акт, респективно отказ за извършване на административно действие и в този случай редът за защита по чл.256-257 от АПК е неприложим.

Съдът, за да се произнесе по искането, съобрази следното:

Б. е подал до Директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ искане, в което са формулирани искания за извършване на следните действия:

1. Да предприеме мерките, разписани в Закона за държавния служител за налагане на наказания на длъжностно лице от отдела в гр.Плевен, сверило и приело за отговарящи на Наредбата диплома серия А-09, №016840 от Професионална гимназия  по хранително-вкусови технологии, Свидетелство за зрелост №390 от Средно политехническо училище на техническите специалисти и същите са послужили като основание за издаване на Разрешение №1716, без да са изучаване изискуемите специалности от Приложение №1 към Наредба Н-32 ;

2. Да изпълни изискванията на чл.148, ал.10, т.8 от ЗДвП, като заличи от Регистъра по чл.148, ал.9 от ЗДвП техническите специалисти, притежаващи дипломи Серия А-09, №016840 от Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии и Свидетелство за зрелост №390 от Средно  политехническо училище поради несъответствие със специалностите, посочени в Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №Н-32 и липса на изискуемия трудов стаж;

 3. Да изпълни изискванията на чл.147, ал.13, т.2, б.“б“ от ЗДвП, като обяви за невалидни издадените удостоверения за техническа изправност и знаци за периодични прегледи на ППС от КТП с Разрешение №1716, издадени от техническите специалисти, притежаващи диплома серия А-09, №016840 от Професионална гимназия по хранително вкусови технологии и Свидетелство за зрелост №390 от Средно политехническо училище;

 4.Да разпореди длъжностно лице от ИА“АА“, отговарящо за периодичните прегледи на ППС, да извърши проверка за образователната квалификация и наличието на изискуемия трудов стаж на всички технически специалисти от регистъра  по чл.148, ал.9 от ЗДвП и при необходимост да предприеме мерките, предвидени в ЗДвП за предотвратяване на извършване на прегледи от лица без необходимата квалификация и трудов стаж;

5. Обявлението да бъде отразено в електронната страница на ИА“АА“.

На искането на Б. от страна на Изпълнителния директора н ИА“АА“ София е отговорено с писмо изх.№04-01-00-493/11.07.2019 год.

Б. е останал недоволен от изпратения отговор, по повод на което е сезирал Административен съд-София град с жалба, наречена искане и приложена на л.6-8 от адм.дело №9508/2019 год. по описа на АССГ, в което е формулирал искане да бъде осъден Изпълнителния директор на ИААА-София, на основание чл.256 и сл. от АПК, да извърши фактически действия по четири пункта, така, както са формулирани в първоначалното искане до Изпълнителния директор. Б. е счел, че сезираният орган не е извършил действията, за които е бил сезиран от него с първоначално отправеното искане, по повод на което е сезирал съда с искане за осъждане на ответника да извърши така поисканите от Б. действия.

В АССГ е било образувано адм.дело №№9508/2019 год., прекратено с Определение №6238/21.08.2019 год. и изпратено по подсъдност на настоящия съд, на основание чл.133, ал.1 от АПК.

Настоящият състав на съда намира така подаденото искане, поставило началото на съдебното производство и имащо характер на искова претенция по смисъла на чл.256 от АПК , за недопустимо за разглеждане по същество от съда, поради следните съображения: Първоначално подаденото до органа искане от Б. за извършване на описаните в това искане действия, има характера на сигнал по смисъла на чл.107, ал.4 от АПК, тъй като с искането Б. е съобщил за  незаконосъобразни или нецелесъобразни  според него действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответната администрация, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Поискал е извършване на проверка, при която да се констатират изложените от него факти и да се предприемат мерки за отстраняване на закононарушенията. Непредприемането на действия по проверка и констатиране на тези нарушения, Б. е квалифицирал като бездействие на сезирания орган и е предявил искане пред съда за осъждането му за предприемане на съответните действия.

Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай нито  изричното произнасяне на сезирания орган по чл.122 от АПК, нито непроизнасянето по сигнала, респективно непредприемането на действия във връзка със съдържащите се в сигнала данни за евентуални нарушения, не съставляват административен акт, нито действие или бездействие, които да са годен предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 119 от АПК, сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. Според правната регламентация на уредените в глава осма от АПК административни производства и конкретно на производството за подаване на сигнали актът, с който административният орган се произнася по подаден сигнал не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С оглед изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от АПК не подлежи на обжалване нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по сигнала, нито непредприемането на действия и мерки във връзка с подадения сигнал, тъй като отговора по сигнала или отказа за произнасяне не съдържат белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.

Непредприемането на действия във връзка със сигнала не е и не  може да се квалифицира в случая нито като бездействие на административния орган по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт по смисъла на чл.256, ал.1 от АПК, нито като неизвършване на фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Тъй като съдържанието на исканията за предприемане на съответните действия и мерки сочат именно на подаден сигнал по смисъла на чл.107. Дори да се приеме за приложим редът за защита срещу неоснователни бездействия, разписан в чл.256 от АПК, следва да се има предвид, че Б. не разполага с пряк, непосредствен и личен правен интерес от търсената защита, защото непредприетите действия и мерки не накърняват лично неговите права, свободи и законни интереси. Затова и редът за защита по чл.256 от АПК е неприложим.

Ето защо съдебното производство, образувано по искане срещу бездействие, което не подлежи на оспорване, е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.124, ал.2 и чл.159, т.1 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Л.П.Б. *** да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София на основание чл.256 от АПК да извърши заявените в искане №04-01-00-493/1/22.05.2019 год. действия, подробно разписани в  четири пункта.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №984 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год.

Определението може да се оспори с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 /седем/ дневен срок от съобщението, чрез Административен съд-Плевен.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ:/п/