Р Е Ш Е Н И Е

№ 454

гр.Плевен, 29.08.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, ІI- ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 972 по описа за 2019год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.111 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (изм. и доп. бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Й.Д.-лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Белене, против заповед №158/16.08.2019г. на Началника на затвора Белене, с която на л.св.Д. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 (десет) денонощия.

В жалбата и допълненията към нея се твърди, че наказанието е неправомерно наложено, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е наказан. Твърди се наличие на тенденциозно отношение към него от страна на администрацията на Затвора Белене. В заключение се иска отмяна на оспорената заповед.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на правомощията му. При издаването ѝ са съобразени разпоредбите на чл.104 и чл.106 от ЗИНЗС, същата е надлежно мотивирана и при издаването ѝ са спазени изискванията на чл.89, ал.1-4 от ППЗИНЗС.Оспорват се доводите на жалбоподателя и се твърди, че нарушението е установено по категоричен начин от събраните писмени доказателства. В заключение е направено искане да бъде потвърдена оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично и със служебен адв. А. ***. Поддържа жалбата си и твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Моли заповедта да бъде отменена.

Адвокат А. изразява становище за незаконосъобразност на издадената заповед и недоказаност на нарушението, за което е наказан доверителят му, поради което прави искане оспорената заповед да бъде отменена.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в предвидения от чл.111 ал.1 от ЗИНЗС срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото дисциплинарна преписка се установява, че на 16.08.2019г. в Медицински център на затвора Белене жалбоподателят е проявил обидно отношение към медицинските служители. На следващия ден е написал обяснение, в което признава, че е бил афектиран, но отрича да е употребил обидни квалификации. Ответникът е приел, че от събраните в административната преписка писмени доказателства се установява непристойно поведение от страна на жалбоподателя и отправяне на обиди към медицинския персонал на затвора Белене. В тази връзка е издадена и процесната заповед № 158/16.08.2019 г. Ответникът е приел, че с действията си л.св. Д. е нарушил задължението си да спазва установените правила съобразно чл.96, т.3 от ЗИНЗС, като е проявил обидно отношение към служител, което се явява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС е наложил наказания на жалбоподателя 10 /десет/ денонощия изолиране в наказателна килия.

От писмените доказателства, представени от ответника е видно, че производството по издаден на процесната заповед е започнало с докладна записка от м.с. С.А. и м.ф. Г., в която е отразено, че на 26.07.2019г. л.св. се държал арогантно, отправил обиди, че са некадърни, че щял да умре от глад, ако спазвал съветите им за хранене и не спрял да ги обижда, че са некадърни и неграмотни. В административната преписка е налице обяснение от Г.Г.М., хигиенист в МЦ, който е възприел поведението на жалбоподателя и го е описал като „грубо и арогантно“. В хода на проведеното съдебно производство бе разпитана като свидетел м.с. С.А., която с показанията си потвърждава, че лишения от свобода е наричал нея и м.ф. Г. негработни и некомпетентни. По делото е приложено обяснение от Д., от което е видно, че същият не отрича, че е влязъл в словесен конфликт А. и Г., но отрича да ги е обиждал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е началника на затвора Белене, т.е. от оправомощено за това длъжностно лице съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС, в границите на неговата териториална и материална компетентност и при спазване на установените в чл.106 ал.1 от ЗИНЗС срокове.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът приема, че е спазено изискването по чл.105 от ЗИНЗС и преди налагане на наказанието л.св.Д. е изслушан. От него са налице писмени обяснения по случая. Не са допуснати и нарушения при установяване на дисциплинарното нарушение, а преди налагане на дисциплинарното наказание, наказващият орган е направил преценка на характера и тежестта на нарушението.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Няма спор, че Д.Д. е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затвора Белене.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дава основание на настоящият състав да приеме, че л.св.Д. на 26.07.2019г. е отправил обидни думи към служители на затвора Белене, като е окачествил същите като неграмотни и некомпетентни, с което несъмнено е засегнал личното им достойнство..

Процесното дисциплинарно наказание е наложено за това, че Д. е нарушил разпоредбите на чл.96 т.3 и чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС, а именно проявил е обидно отношение към служители на затвора. Горното съставлява основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС и същото е в установения от тази разпоредба максимален размер. От приложената от ответника справка /л.29/ е видно, че от 2017г. до 2019 г. Димове наказван общо 5 пъти като двете последни наказания са предмет на съдебно обжалване. Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл.102 ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл. 101 т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100 ал. 2 т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100 ал. 2 т.1, 2, 3 или 5. От приложената по- горе справка от ответника за налаганите до момента наказания по отношение на лишения от свобода може да се направи именно извода за наличие на системни нарушения по смисъла на посочения текст, което обуславя законосъобразността на наложената санкция. Наложеното наказание е правилно индивидуализирано, определено е в рамките на предвидения от ЗИНЗС размер и не надхвърля максимума му. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към него, както и цялостното му поведение в затвора.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.111 ал.5 и ал.6 т.1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА заповед №158/16.08.2019г. на Началника на затвора Белене, с която на л.св.Д. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 (десет) денонощия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ: /П/