Р E Ш Е Н И Е
№ 589
гр.Плевен, 30.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 963 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 510
от 15.07.2019 г., постановено по анд
№ 922/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш серия К № 2645303,
издаден от ОД на МВР – Плевен, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на М.К. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 1.04.2019
г. в 13,56 часа в населено място – с.Б. км.13+910, ул. „***“ с посока на
движение към гр.Плевен, при разрешена стойност на скоростта 50 км/час е
установена скорост 96 км/час – превишена стойност на скоростта 46 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен,
представлявана от директора, който счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в съществено противоречие с материалния закон.
Сочи, че към датата на извършване на нарушението е налице нова нормативна
регламентация, съгласно която ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на
ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно
АТС, при спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05-2015 г.,
изменена от 16.01.2018 г. Посочва също, че наличието или отсъствието на
контролен орган при автоматизираната система няма значение при съставяне на ЕФ,
т.к.същият се издава на базата на данните от видеонаблюдението, а присъствието
на контролния орган е дотолкова, че да приведе системата в работен режим, т.е.
физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва
влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в
автоматичен режим, а оттам – на достоверността на отчитанията му. Твърди, че
размерът на наложената глоба е съобразена с предвидения в закона размер, поради
което се явява справедливо и законосъобразно определена. Сочи, че оспореният ЕФ
съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В заключение
моли съда да отмени решението и да потвърди електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
М.К.М. не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
1.04.2019г. в 13:56 часа в с. Б., км
13+910, в с. Б., ул.“Л.“ с посока на движение гр.Плевен с л.а. „*****“ с рег.№ ******е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1 -М 552
при разрешена скорост 50км/ч, установена скорост 96км/ч, превишаване на
разрешената скорост с 46км/ч. Съдът приел, че горните обстоятелства се
установяват от приложения към преписка идентификатор на клип №17597 радар №552
от 01.04.2019г в 13:56 часа, дневник за обработка и въвеждане на фишове от
автоматизирано техническо средство “ TFR 1М 552
– 01.04.2019г., извлечение от регистъра на МПС, воден при ОД на МВР –
Плевен, съдържащ данни за собствеността на МПС с рег.№ *****, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, заверено копие на протокол за
проверка №2 30 18, Заповед №8121з-931/30.08.2016г. относно утвърждаване образец
на ел.фиш, Заповед рег.№316з- 2095/29.07.2015г относно обработване на заснетите
нарушения от автоматизирани техническа средства
системи за видеоконтрол
направилата за движение по
пътищата в сектор „ПП“ на отдел
„ОП“ при ОД МВР Плевен. Въз основа на
приобщения по делото протокол от
проверка №2-30-18/25.10.2018г. на видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътните нарушения на Български институт по метрология, съдът по
безспорен и категоричен начин установил, че използваното техническо средство за
измерване на скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил към
датата на извършване на засичането на скоростта – 1.04.2019г. е било технически
изправно. Съдът констатирал, че не е изпращана декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП. Електронният фиш е връчен лично на лицето на 18.04.2019г. От удостоверението за одобрен тип средство за
измерване съдът установил, че използваното за установяване на нарушението
автоматизирано техническо средство TFR1-M представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. От данните в протокола за
монтаж и настройка съдът констатирал, че конкретната мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M с № 552, посочена в електронния фиш, е била монтирана и
настроена на лек автомобил ЕН 5420 ВК, собственост на ОД на МВР - Плевен, като
за работа с мобилната система са били обучени да работят служители на МВР.
При тези фактически установявания съдът счел
подадената жалба за основателна, като изложил следните съображения:
ЗДвП в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДВП предвижда,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител да се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Съобразно чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП
за превишение над
Анализът на установените факти по делото дало основание на въззивния съд да се приеме, че
описаното в електронния фиш нарушение е установено и заснето с мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M, монтирана в патрулен полицейски автомобил, с която е
работел непосредствено служител на МВР, който е контролен орган по смисъла на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, съгласно
Тълкувателно решение №1/26.02.2014г., постановено по Тълкувателно дело
№1/2013г. на ВАС, установяването и заснемането на нарушение, могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Съдът
изложил мотиви, че издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно
само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства
със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл. 165, ал.2,
т.6 и т.7 ЗДвП/, докато при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е
неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е
приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Този извод според въззивния съд не се разколебава от
допълнителната разпоредба на §6, т.65 от ЗДвП. Видно от съдържанието й
„автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Според РС самата дефинитивна норма предполага установяване на
нарушението в присъствието на контролен орган. Съответно според процесуалната
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП в релевантната й понастоящем редакция „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съдът
направил извод, че установяването на нарушението в тази специална хипотеза
става само и единствено в отсъствие на контролен орган. Само в тези случаи е
процесуално законосъобразно прилагането на специалния ред за установяване и
налагане на нарушението чрез електронен фиш, като присъствието на контролен
орган по време на установяването му, вкл. и чрез автоматизирани технически
средства и системи по смисъл на §5, т.65 от ЗДвП е приложим общият ред – чрез
издаване на АУАН и на НП, при което следва да се гарантират и предвидените
процесуални права на привлеченото към отговорност лице.
По тази причина съдът приел, че ТР № 1/26.02.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, не е загубило значението
си, тъй като нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда като предпоставка за
издаването на електронен фиш присъствието на контролния орган при
констатирането на нарушението. Позовавайки се на диспозитива на посоченото тълкувателно решение
в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдът изложил мотиви, че установяването
и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Обстоятелството, че след
промяната на чл.189, ал.4 от ЗДвП изискването за установяването и заснемането
на нарушението е разширено чрез добавянето на израза „автоматизирано“ /с оглед
приетата допълнителна разпоредба/ не води до неприложимост на тълкувателното
решение с оглед на вида на процедурата по ангажиране на отговорността, която е
детерминирана от необходимостта при това установяване и заснемане да липсва
контролен орган.
При тези изложени съображения съдът направил извод, че
електронният фиш е издаден при съществено нарушаване на процесуални правила,
тъй като издаването му е било обусловено от установяването на нарушението чрез
мобилно, а не чрез стационарно позиционирано техническо устройство. В този
случай е следвало не да се издава електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а да се издаде акт за установяване на нарушение, при спазване на
правилата, разписани в разпоредбите на чл. 36 – 43 от ЗАНН, като се осигури
възможност на нарушителя да депозира възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН, като
след обсъждането му и евентуалното прилагане на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е следвало
да се издаде наказателно постановление по реда на чл. 53 от ЗАНН. Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността за оспорване на
констатациите още в момента на тяхното установяване.На тези основания съдът
отменил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е неправилно, поради следните съображения:
Нарушението е
извършено на 1.04.2019 год. С изменението
на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в
отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год.
на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се
издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция
на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган
и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC TFR1-M 552 и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от удостоверение на л.12 и протоколи на л.17-18 от делото на РС съставлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, която съставлява одобрен тип средство за
измерване/автоматизирано техническо
средство/, вписана е в регистъра на одобрените за използване СИ под №4835 и е със срок на валидност 24.02.2020 год. В
настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че контролните
органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се
осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминало първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка №2-30-18 на л.18 и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед на това,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 1.04.2019 год. в 13:56 часа е правилно експлоатирана, поради което
и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на
пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи,
отпадна с изменението на Закона с ДВ,
бр.54/2017 год., т.е. преди извършване на нарушението.
Неоснователно е
възражението в жалбата против ЕФ пред РС за несъответствие между отразеното в описателната част на ЕФ
относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения
снимков материал. Действително, установява се от отразеното върху снимката,
отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 99 км./час,
а в ЕФ е посочена скорост от 96км./час, но в ЕФ е посочена и причината
затова-отчетеният толеранс на измерената скорост от -3км/час. При това
положение е ясно получаването на стойността на превишението на скоростта,
отразено в ЕФ, а именно 46 км/ч. Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ и в
разпечатката на снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. При това
, дори след приспадане на толеранса, не се променя правната квалификация на
деянието и съответно-предвиденото наказание и санкционната норма, поради което
касационната инстанция намира, че не е допуснато нарушение на закона, нито е
нарушено правото на защита на М..
Няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че собственик на процесното МПС към датата на нарушението е „ЕТ“МКМ-М.М.“
, чийто представител М.М. следва да носи административнонаказателна отговорност
на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП .
По
всички тези съображения, неотчетени от РС, оспореното решение като валидно и допустимо,
но неправилно, следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което оспореният
ЕФ да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 510 от
15.07.2019 г., постановено по анд №
922/2019 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №
2645303, издаден от ОД на МВР – Плевен, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на М.К. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за
извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/