РЕШЕНИЕ

23

гр. Плевен, 14.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина И.

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина И. по адм. дело № 957 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Н.И.В.,*** срещу решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 193/14.09.2018 година на директора на ТД на НАП В. Търново, с което  потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180015-022-0055486/07.08.2018 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен.

В жалбата се прави искане за допълнително преразглеждане на казуса, тъй като лицето посочва, че е работило в Австрия през четвърто тримесечие само 3 седмици и неупражняване на трудова дейност до края на 2012 година  трябва да заплаща цял осигурителен период за четвърто тримесечие. Прави искане да се изясни допълнително това обстоятелство и да се посочи механизъм на определяне на дължимата сума. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание оспорващата – Н.И.В.,*** не се явява, не се представлява.

Ответникът - директорът на ТД на НАП В. Търново се представлява от гл. ю.к., която намира жалбата за неоснователна, тъй като са налице предпоставките за налагане на запор – изискуемо ликвидно вземане, подлежащо на обезпечаване и на принудително събиране. В случая правилно е приложен законът, тъй като съгласно чл. 213 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника. Моли за отхвърляне на жалбата  и присъждане на разноски с оглед представен списък -  в размер на 500 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С  постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180015-022-0055486/07.08.2018 година на старши публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен е наложен запор върху притежаваните от н.И.В. дялове в „Мина 31“ ЕООД, с ЕИК 203207337 – брой 2 с номинална стойност за едни брой  1.00 лв., издател : „Мина 31“ ЕООД, ЕИК по БУСТАТ/ЕИК по ЗТР 203207337 на обща стойност 2.00 лева.

Запорът е наложен тъй като е налице изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 170238347/2017 година по описа на ТД на НАП В.Търново  в размер на 966, 29 лева в това число лихви 345,62 лв. , главница 620,67 лв..

По делото е представен формуляр R 17 Искане на събиране на вземане/обезпечителни мерки от Австрия, в който се посочва, че документът , с който са определени дължимите суми в Австрия не е обжалван, не е изтекла 5 годишната давност  и задължението е възникнало поради неплащане на дължими вноски за здравно осигуряване, пенсия и трудова злополука и  професионално заболяване по отношение на В. за периода от 02.10.2012 година до 31.12.2012 година  в размер на 307, 12 евро и лихви в размер на 106,24 евро или общо 413,36 евро възоснова на решение от 22.03.2016 година.

Въз основа на този формуляр, който през 2016 година е изпратен на директора на гТД на НАП В.Търново на 22.05.2017 година е изготвено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК, което е получено  на 10.06.2017 година от оспорващата .

На 28.07.2017 година е постъпил формуляр R036 от компетентната институция в Австрия, с който се иска да  бъде продължена процедурата по събиране на задължението на Н.В..

В срока на доброволно изпълнение не е налице такова и е образувано изпълнително дело и с постановление от 07.08.2018 година е наложен запор.

Постановлението е връчено на лицето и срещу него в срок е подадена жалба.

Постановлението по чл. 203, ал. 8 ДОПК е обжалвано по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК пред компетентния за това горестоящ административен орган – Директорът на ТД на НАП – гр. В Търново, който е оставил жалбата без уважение  и е потвърдил постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180015-022-0055486/07.08.2018 година на старши публичен изпълнител при ТД но НАП В.Търново, офис Плевен. Прието е , че постановлението е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган  и е издадено във връзка с обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер на 966, 29 лева , по искане на компетентната институция на Австрия за задължение за здравно –осигурителни вноски, вноски за осигуряване на трудова злополука и професионална болести пенсия за периода от 02.10.2012 година – 31.12.2012 година, когато лицето е работило в Австрия и тъй като същата не е обжалвала решението на компетентната институция в Австрия,  с което се определя размер на задължението, то същото е изискуемо и правилно е наложен запор върху притежаваните дялове от В. в „Мина 31“ ЕООД, тъй като длъжника не разполага с друго имущество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение, така и потвърденото с него Постановление за налагане на ПОМ са издадени от компетентни органи – Директор на ТД на НАП, съгласно разпоредбите на чл. 197, ал. 1 от ДПК и съответно публичен изпълнител в ТД на НАП В Търново, офис Плевен на основание чл. 195, ал.1- 3 във вр. с чл. 200 от ДОПК и съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК. Решението на Директора на ТД на НАП е издадено и в кръга на предоставените правомощия на този орган - по чл. 197, ал. 1 ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на формата му или по процедурата по издаването му. Същото се отнася и до оспореното ПНПОМ, което е издадено в писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл. 196, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът в това производство отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: - при предоставянето от страна на длъжника на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, каквато обезпечение не е представено нито в хода на ревизионното производство нито в производството пред съда; при липса на изпълнително основание, която хипотеза е относима към започналото изпълнение на публичните задължения и при неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК, които не са налице.

В конкретния случай от страна на жалбоподателката се оспорва, че същата няма задължения за осигурителни вноски, тъй като е работила само три седмици от четвърто тримесечие на 2012 година в Австрия.  Възраженията за недължимост следва да бъдат направени пред компетентната институция на Австрия при обжалване на решението им, с което се установяват задълженията и са неотносими в настоящото производство.

Настоящото решение и разпореждане са издадени при спазване на административно-производствените правила – налице е искане от компетентната институция на Австрия с формуляр R 017 за предприемане на действия за събиране на задължение за осигурителни вноски, представено е известие за доставяне на л. 29 по делото, от което е видно, че решението на австрийската компетентна институция е изпратено на В., но се е върнало като непотърсено. До лицето е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, връчено на 10.06.2017 година, липсва доброволно изпълнение и  са предприети действия за принудителното му събиране като е наложен запор върху притежавани дялове в търговско дружество на 07.08.2018 година и е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписвания. Спазени са и материално-правните разпоредби, тъй като съгласно чл. 203, ал. 8 от ДОПК  е възможно налагане на запор върху дял от търговско дружество, като В. притежава дял в „Мина 31“ ЕООД, гр. Банкя, чиито едноличен собственик е същата.

Предвид горепосоченото съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и своевременно направено искане за разноски от пълномощника на ответника, видно от протокол за проведеното съдебно заседание по делото на 20.12.2018 г.,  и на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ТД на НАП гр. В.Търново, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 300 лв,. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като искането за присъждане на разноски до претендирания размер от 500 лева е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предвид горепосоченото и на основание изложеното и чл. 197, ал. 2 вр. ал.4 ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на Н.И.В.,*** срещу решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 193/14.09.2018 година на директора на ТД на НАП В. Търново, с което  потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180015-022-0055486/07.08.2018 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен.

Осъжда Н.И.В., ЕГН: **********,*** да заплати на ТД на НАП – гр. В.Търново, , пл. Център № 2 разноски в размер на 300 лева.

Оставя без уважение искането на пълномощника на директора на ТД на НАП –В.Търново за присъждане на присъждане на разноски до претендирания размер от 500 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: